Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №16403 по
описа за 2018
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 15.11.2018
год. на длъжника Г.Ф., чрез юрисконсулт К.Я./надлежно упълномощен/, срещу постановление
от 06.11.2018 год. по изпълнително дело №20188600401574 по описа на частен
съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера
на таксите по изпълнението от 133.85 лв. до 48 лв.
Жалбоподателят поддържа, че авансовите
такси в размер на 133.85 лв. с ДДС били неправилно определени от частния
съдебен изпълнител. Срещу него не били предприемани никакви изпълнителни
действия. Единствено било образувано изпълнително дело и била изпратена покана.
Изпълнителното дело не разкривало висока фактическа и правна сложност. За
събирането на процесния дълг не били необходими
никакви изпълнителни действия, свързани с издирването на длъжника или проверка
на наличното му имущество, запориране на банкови
сметки и др. Когато били извършени изпълнителни действия, за които имало
заплатени авансови такси, то те били за сметка на длъжника, като от това
правило обаче имало изключения съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК. В се дължали такси
по т. 1 и 5 от ТТРЗЧСИ за реално извършените действия – образуване на
изпълнително дело и изготвяне и връчване на покана /съобщение/ в общ размер на
48 лв. /с ДДС/. Разликата до пълния начислен размер на таксите от 133.85 лв.
следвало да остане за сметка на взискателя.
Взискателят П.Д.С.-К.не изразява становище по
жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но се явява неоснователна.
Сочи, че таксите в размер на 133.85 лв. включват: такса за връчване на
съобщение до длъжника и до частне съдебен изпълнител М.в
размер на 36 лв. /сметка на л. 12 от изпълнителното дело/; такса за изготвяне и
връчване на съобщение до взискателя за новия номер на
делото в размер на 24 лв. /т. 5 от ТТРЗЧСИ/; такса за изготвяне на сметка за
размера на дълга в размер на 36 лв. /т. 12 ТТРЗЧСИ/; такси при приключване на
изпълнителното дело, за изготвяне и връчване на съобщение до взискателя в размер на 24 лв. /т. 5 от ТТРЗЧСИ/ и за
изготвяне и връчване на съобщение до длъжника по пощата в размер на 12 лв. /т.
4 от ТТРЗЧСИ/ и пощенски разходи в размер на 1.85 лв. /т. 31, б.“к“ ТТРЗЧСИ/.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен
изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело
№20188600401574 по описа на частен съдебен
изпълнител В.М., с рег.№860 на
КЧСИ, е било образувано след изпращането му по подсъдност от
частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.№868 на КЧСИ, с район на действие – ОС –
Стара Загора, по молба на П.Д.С.-К., чрез адв. А.Б./надлежно упълномощен/, въз основа на изпълнителен
лист от 16.08.2018 год., издаден по гр.дело №6536/2016 год. по описа на СГС,
ГО, І-10 с-в, за следните суми: 2 267.78 лв. – адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА с включен ДДС и 888.22 лв. – допълнително адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред СГС с ДДС и
1 068 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред САС. С молбата е било поискано да бъде наложен запор на вземанията на
длъжника по банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, както и да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело.
Видно е от изготвения от частен съдебен
изпълнител Р.М., с рег.№868 на КЧСИ, протокол по образуванато пред нея
изпълнително дело №2018868040512, че не е била получена от длъжника покана за
доброволно изпълнение, не са били налагани запори и не са били извършени други изпълнителни
действия.
На 30.10.2018 год. съдебният изпълнител изготвил фактура
за дължими авансови такси от взискателя за изпращане
по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа – 10 лв. /т. 4
ТТРЗЧСИ/ и за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК – 20 лв. /т. 5
ТТРЗЧСИ/, или общо 36 лв. с ДДС. Посочените авансови такси били приети като
разноски по делото с постановление от същата дата, с което било указано
връчването на книжата по чл. 428 ГПК и уведомяване на частен съдебен изпълнител
Р.М.за новия номер на изпълнителното дело.
На 30.10.2018 год. било изготвено съобщение до длъжника
за заплащане на следните суми: 4 224 лв. – главница /по изпълнителния
лист/, 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, 133.85 лв. – такси и
разноски съгласно ТТРЗЧСИ и 448.70 лв. – пропорционална такса по т . 26 ТТРЗЧСИ.
Съобщението било надлежно връчено на длъжника на 31.10.2018 год.
На 31.10.2018 год. частен съдебен изпълнител В.М.
изпратила на частен съдебен изпълнител Р.М.електронно съобщение, с което я
уведомила за новия номер на образуваното пред нея изпълнително дело /л. 18 от
изпълнителното дело/.
На 30.10.2018 год. частният съдебен изпълнител изготвил
сметка за размера на дълга /л. 14 от изпълнителното дело/.
На 30.10.2018 год. на взискателката
било изпратено съобщение за новия номер на изпълнителното дело, което й било
надлежно връчено на 30.10.2018 год. /л. 15 от изпълнителното дело/.
На 02.11.2018 год. длъжникът превел
доброволно по сметката на частния съдебен изпълнител сумата от 5 006.55
лв., като на 23.11.2018 год. бил съставен констативен протокол от частния
съдебен изпълнител, с който постъпилата сума била разпределена както следва:
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 373.92 лв. и ДДС – 74.78 лв., или общо 448.70 лв. /за
която била изготвена и сметка/ – за частния съдебен изпълнител /получена на
23.11.2018 год. – видно от преводно нареждане от посочената дата/; 4 224
лв. – за взискателя /получена на 23.11.2018 год. –
видно от преводно нареждане от посочената дата/ и 200 лв. – за адвокатско
възнаграждение /получено на 26.11.2018 год. – видно от преводно нареждане от
посочената дата/.
Своевременно – на 05.11.2018 год., длъжникът
подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъде намален размерът
на обикновените такси по изпълнението от 133.85 лв. на 48 лв.
С обжалваното постановление от 06.11.1018 год. /надлежно
съобщено на длъжника на 09.11.2018 год./ частният съдебен изпълнител отказал да
намали размера на обикновените такси по изпълнението.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда,
а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от
27.10.2017 год./, и когато разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в
ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният
съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото
лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Настоящият съдебен състав приема, че по процесното изпълнително дело длъжникът дължи единствено начислената
от частния съдебен изпълнител обикновена такса по т. 5 ТТРЗЧСИ – за връчване на покана за
доброволно изпълнение /съобщение за образуване на изпълнително дело/ в размер
на 24 лв. с ДДС.
Частният съдебен изпълнител не твърди да е начислил такса
за образуване на изпълнителното дело по т. 1 ТТРЗЧСИ, респ. такава да е включена
в сумата от 133.85 лв.
Предвид императивно уредената в ГПК местна компетентност
на съдебния изпълнител, то несъмнено е, че в настоящия случай местоизпълнението на
паричните задължения, които не произтичат от вземане за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа или деликт, ще
се определи от чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК – седалището на длъжника. Нарушаването
на местната изпълнителна компетентност, което е основание частният съдебен
изпълнител да откаже образуването на изпълнително производство, респ. препращането
на изпълнителното дело на друг частен съдебен изпълнител в друг район на
действие по искане на взискателя, не влече
отговорност за разноски на длъжника – в частност за заплащането на такса за
връчване на съобщение до частен съдебен изпълнител М.и такса за изготвяне и
връчване на съобщение до взискателя за новия номер на
делото. Те следва да останат в тежест на взискателя –
виж чл. 427, ал. 5, изр. последно ГПК.
Сметката за размера на дълга, предвидена в разпоредбата
на т. 12 ТТРЗЧСИ, включва пълна информация за размера на постъпилите суми,
начина на погасяване на дълга и неговия остатък. Такава сметка подлежи на
издаване от частния съдебен изпълнител във всеки един момент от изпълнителното
производство по молба на страните. В този смисъл изготвянето на сметка за дълга
не е задължително, а в разглеждания случай не е имало и основание за
изготвянето на такава, тъй като липсва искане в тази насока.
На следващо място, длъжникът не дължи и такси за връчването
на постановление за приключване на принудителното изпълнение. Няма нормативно основание за начисляването
на такива, тъй като т. 4 ТТРЗЧСИ
предвижда такса само за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление и книжа, а т. 5 ТТРЗЧСИ – само за покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. А допълнителните
разноски по т. 31, б. „к“ ТТРЗЧСИ са за сметка на длъжника, когато за тях е
издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто в частност липсва.
Ето защо и при съобразяване на диспозитивното
начало в процеса СГС приема, че обжалваното постановление, с което е отказано намаляване
на възложените в тежест на длъжника обикновени такси по изпълнението от 133.85
лв. на 48 лв. се явява незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Г.Ф. постановлението от 06.11.2018 год. по изпълнително дело №20188600401574
по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с което е
отказано намаляване на размера на обикновените такси по изпълнението от
133.85 лв. на 48 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на възложените в тежест на длъжника Г.Ф. обикновени
такси по изпълнително
дело №20188600401574 по описа на частен
съдебен изпълнител В.М., с
рег.№860 на КЧСИ, от 133.85
лв. на 48 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/