РАЙОНЕН СЪД ВАРНА
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№909/17.5.2019г. Година 2019 гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLV състав, в закрито заседание на седемнадесети май 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯНА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ЧНД
№ 1230 по описа на ВРС за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на Е.Т.Г. с
ЕГН ********** *** срещу Постановление на Районна прокуратура гр. Варна от 01.04.2019
год., с което е прекратено наказателното производство по ДП / досъдебно
производство / № 730/2017 год. по описа
на 01 РУП на ОД на МВР Варна, водено срещу Т.С.Г.за престъпление по чл. 206,ал.1 от НК.
В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания прокурорски акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на жалбоподателя и съображенията на прокурора, намира
за установено следното :
По допустимост на жалбата:
За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да
бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243,ал.3 от
НПКТ, съгласно която право да подадат жалба срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемият,
неговия защитник, пострадалия или неговоти наследници, ощетеното юридическо
лице.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице- пострадал от престъплението.
Втората предпоставка , за да бъде
жалбата допустима е , че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок.
Съгласно чл.243,ал.3 от НПК срокът в който може да се обжалва постановлението
на прокуратурата пред съответния първоинстанционен съд е 7-дневен от получаване
на преписа. По делото не са налице доказателства относно връчването на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, поради което
следва да се приеме, че същата е в срок.
От
фактическа страна:
Наказателното производство по ДП №
730/2016г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Варна е било образувано с
оглед престъпление по чл.323, ал. 1 от
НК.
В хода на досъдебното
производство от фактическа страна е било установено,че Т.Г. притежавал жилище,
находящо се в гр. Варна, ул."Хан Крум" № 42, ет.1. През месец
декември 2005г. Т.Г. продал въпросното жилище на сина си - св. Е.Г., за сумата
от 28 600 лева/НА 194, том X, per. № 10220, дело 1997 от 2005г./, като в негова
полза/ на Т.Г./ било учредено право на ползване на имота. От месец май 2008г. Т.Г.
заживял на съпружески начала с обв. Т.Г.,
като въпросното жилище било използвано като семейно. На 22.08.2012г. Т.Г. и
обв. Т.У./след брака Георгиева/ сключили
граждански брак, като продължили да живеят в жилището, което използвали за
семейно, находящо се на ул."Хан Крум" № 42, ет.1, в гр. Варна.
Въпросното жилище било обзаведено от Т.Г., като доколкото след продажбата му Т.Г.
имал учредено право на ползване на имота, продължил да прави подобрения по
имота, включително да закупува и подменя мебели. Това продължило и след като
заживял в имота с обв. Т.Г., още повече, че на 01.12.2010 год. им се
родила дъщеря – М. Г.
На 16.12.2015г. Т.Г. бил убит в жилището си от неизвестно лице, след което
жилището било запечатано от полицейските органи с оглед извършване на действия
по разследването. Обв. Т.Г.и дъщеря й М.Г.се преместили да живеят в апартамент
на горния етаж в кооперацията, който Т.Г. бил закупил приживе на името на
дъщеря си М.Г..
След снемане на слепките, с които било
запечатано въпросното жилище от полицията, във връзка с разследване на
убийството на Т.Г., обв. Т.Г.продължила да има достъп до същото, като изнесла
от него всички движими вещи, които били закупувани и използвани от семейството
й, докато мъжа й бил жив.
Разпитан в качеството на свидетел Е.Г.
заявява, че след като достъпът до жилището бил разрешен от полицията, той не
бил получил достъп до жилището, тъй като нямал ключ за него. Сочи, че през
месец януари 2016г. провел срещи със обв. Т.Г.в присъствието на адвокатите им,
но не му били предоставени ключове за апартамента. В тази връзка до обв. Т.Г.била
изпратена писмена покана да освободи жилището, която обв. Г. получила на 27.01.2016г. Тъй като
последното не било сторено в упоменатия срок от 7 дни бил подаден сигнал до до
прокуратурата. В показанията си Е.Г. сочи, че на 14.07.2016г. обв. Т.Г.предоставила
ключове за имота, но от него липсвали движими вещи. Св. Г. твърди, че
въпросните вещи били закупувани от него, но нямал документи за тях, а именно: 2
бр. /два/ броя климатици марка „ШАРП", 1 бр. /един/ брой климатик марка
„ДАЙКИН", 3 бр. /три/ броя телевизори 42 инча марка „СОНИ", 2 бр.
/два/ броя телевизори 19 инча /неустановени марка и модел/, 1 бр. /един/ брой
сауна /неустановена марка и модел/, 1 бр. /един/ брой вертикален солариум
/неустановена марка и модел/, 1 бр. /един/ брой миялна машина /неустановена
марка и модел/, 1 бр. /един/ брой хладилник марка „ШАРП", 1 бр. /един/ брой
вградена печка фурна /неустановена марка и модел/, 1 бр. /един/ брой керамичен
плот с котлони /неустановена марка и модел/, 1 бр. /един/ брой сейф
/неустановена марка и модел/, 1 бр. /един/ брой мивка метална с две отделения
/неустановена марка и модел/, кухненски шкафове /неустановени марка и модел/,
дължина 4 метра, 1 бр. /един/ брой микровълнова фурна /неустановена марка и
модел/, 1 бр. /един/ брой ширм /аспиратор /неустановена марка и модел/, 1 бр.
/един/ М брой маса от бамбук с размери 2 х 1м., 6 бр./шест/ броя столове
/кожени с дърво/, 1 бр. /един/ брой диван /ъглов от дърво с дамаска текстил/ с
размери 220 х 180см., 1 бр. /един/ брой шкаф с размери 1,3 х 3 метра, изработен
от дърво, 1 бр. /един/ брой спалня с размери 220см х 160см., от дърво, ведно с
луксозен двулицев матрак, система за видеонаблюдение /неустановена марка и
модел/, 1 бр. /един/ брой кран за мивка, от метал /неустановена марка и модел/,
2 бр. /два/ броя нощни шкафчета с размери 70см х 60 см, изработени от дърво, 1
бр. /един/ брой керамична мивка за баня с размери 80см х 40см /неустановена
марка и модел/, 2 бр. /два/ броя метални шкафчета с размери 150 х 40 х 40 см.
/неустановена марка и модел/, 1 бр. /един/ брой огледало с размери 60 х 60 см.,
1 бр. /един/ брой кран на душ, 1 бр. електрическа лира с размери 170 х 40 см..
Св. Г. сочи , че в апартамента имало и 5 много
скъпи картини, на които не можел да посочи цената, които баща му приживе бил
закупил. Сочи, че в дрешника на жилището имало монтиран сейф, където баща му
държал бижута, ценни вещи и парични суми от порядъка на около 100 000 лв. Св. Г.
изразява опасения, че обв. Т.Г.можела да укрие негово имущество от масата на
наследството и затова бил принуден да пусне жалба до прокуратурата. В
показанията си св. Е.Г. заявява, че с баща си са били в много добри отношения,
като същият много му е помагал. Сочи, че баща му му е помогнал финансово при
закупуване на къщата му в гр. Добрич, ремонта й, както и изплащането на заема
за къщата, който св. Е.Г. бил изтеглил. Св. Г. допълва, че при постоянните му
срещи с баща му, последният му е давал на ръка по 3-4 хиляди лева, като било
нормално за рождения му ден да му даде 20 000 лв.
В хода на проведеното
разследване са били разпитани в качеството на свидетели лицата Е.Т.Г., П.Й.К., Т.С.Т.,
Х.А.С., Т.Т.Г., М.В.Б., Н.С.И., Р.С.В.Д.Х., проведена е била очна ставка межди
св. Е.Г. и Т.Г.. Разпитан в качеството на свидетел П.К.заявява, че на
14.07.2016г. е присъствал на срещата, когато обв. Т.Г.е предала ключовете за
жилището на ул."Хан Крум" № 42, в гр. Варна. Сочи, че след това с
адвоката на св. Е.Г. - И.М.влезли в жилището, в което липсвали всички мебели,
климатици и друго оборудване. Същото се потвърждава и от показанията на св. Т.Т.,
също присъствал на предаването на ключовете за жилището и извършен след това
оглед на апартамента.
Разпитан в качеството на
свидетел Х.С.заявява, че от над петнадесет години познавал св. Е.Г. и бил в
приятелски отношения с него. Сочи, че много добре познавал и Т.Г., доколкото
били приятели от дълги години и работели заедно. Св. С.заявява, че многократно
е посещавал жилището на ул."Хан Крум" № 42, в гр. Варна, където
живеели Т.Г. и обв. Т.Г., за което знаел, че е собственост на св. Е.Г.. Св. С.посочва,
че в жилището имало множество вещи, които били там от много години.
Разпитана в качеството на свидетел Т.Г.,
сестра на св. Е.Г., заявява, че баща й имал големи финансови възможности и
купувал луксозни неща. Заявява, че сочените от св. Е.Г. вещи, явяващи се
обзавеждане на жилището, били от години там, но не била запозната по документи
на кого се водят вещите. Сочи, че жилището било абсолютно обзаведено и баща й
живеел в него със семейството си, като по документи апартамента се водел
собственост на брат й Е.Г..
Разпитана в качеството на
свидетел М.Б.сочи, че познавала обв.Т.Г.от около седем години, като е ходила
във въпросното жилище около десет пъти. Заявява, че жилището било обзаведщю, но
не може да посочи кое каква марка било и какви ремонти били правени в него.
В свидетелските си
показания Р.С.В.Д.Х./сестра на обв. Т.Г./ заявява, че от 2008г. обв. Т.Г.и Т.Г.
заживели заедно в жилището на ул."Хан Крум" № 42, в гр. Варна. Сочи,
че жилището било обзаведено отпреди това, като през годините двамата са
подменили голяма част от обзавеждането му.
В показанията си Н.И.сочи,
че е влизал във въпросното жилище, но не може да опише в детайли обзавеждането,
като му направило впечатление, че като цяло било от скъпи и модерни неща.
На 18.07.2018г. Т.С.Г.била
привлечена и разпитана в качеството на обвиняемо лице с оглед престъпление по
чл.206, ал. 1 от НК, за това че на неустановена дата през периода месец януари
2016г—14.07.2016г. в гр. Варна противозаконно присвоила чужди движими вещи,
собственост на Е.Т.Г., които владеела, както следва:2 бр. /два/ броя климатици марка „ШАРП", на стойност 1 599,00
лева;1 бр. /един/ брой климатик
марка „ДАЙКИН", на стойност 999,50 лева;3 бр.
/три/ броя телевизори 42 инча марка „СОНИ", на стойност 2 398,50 лева;2 бр. /два/ броя телевизори 19 инча
/неустановени марка и модел/, на стойност 336,00 лева;1 бр. /един/ брой сауна
/неустановена марка и модел/, на стойност 2 110,00 лева;1 бр. /един/ брой
вертикален солариум /неустановена марка и модел/, на стойност 4145,00 лева;1
бр. /един/ брой миялна машина /неустановена марка и модел/, на стойност 349.50 лева;1
бр. /един/ брой хладилник марка „ШАРП". на стойност 1 924,50 лева;1 бр.
/един/ брой вградена печка фурна /неустановена марка и модел/, на стойност 340,00
лева;1 бр. /един/ брой керамичен плот с котлони /неустановена марка и модел/,
на стойност199,50 лева;1 бр. /един/ брой сейф /неустановена марка и модел/, на
стойност 213,90 лева;1 бр. /един/ брой мивка метална с две отделения
/неустановена марка и модел/, на стойност 120,00 лева;кухненски шкафове
/неустановени марка и модел/, дължина 4 метра, на стойност 340,00 лева;1 бр.
/един/ брой микровълнова фурна /неустановена марка и модел/, на стойност 44,50
лева;1 бр. /един/ брой ширм /аспиратор /неустановена марка и модел/, на
стойност 229,50 лева;1 бр. /един/ брой маса от бамбук с размери 2 х 1м., на
стойност 210,00лева;6 бр./шест/ броя столове /кожени с дърво/, на стойност
273,00 лева;1 бр. /един/ брой диван /ъглов от дърво с дамаска текстил/ с
размери 220 х 180см., на стойност 625,00 лева;1 бр. /един/ брой шкаф с размери
1,3 х 3 мета, изработен от дърво на
стойност,995.00 лева; 1 /един/ брой
спалня с размери 220см х 160см., от дърво, ведно с луксозен двулицев матрак, на
стойност 640,00 лева; система за видеонаблюдение /неустановена марка и модел/,
на стойност 260,40 лева; 1 бр. /един/
брой кран за мивка, от метал /неустановена марка и модел/, на стойност 28,50
лева;2 бр. /два/ броя нощни шкафчета с размери 70см х 60см, изработени от
дърво, на стойност 97,99 лева; 1бр. /един/ брой керамична мивка за баня с
размери 80см х 40см /неустановена марка и модел/, на стойност 123,60 лева; 2бр.
/два/ броя метални шкафчета с размери 150 х 40 х 40 см. /неустановена марка и
модел/, на стойност 89,00 лева;1 бр. /един/ брой огледало с размери 60 х 60см.,
на стойност 54,24 лева; 1 бр. /един/ брой кран на душ, на стойност 90,00 лева;1
бр. /един /брой електрическа лира с размери 170 х 40 см., на стойност 109,50
лева, всички вещи на обща стойност 18 945,63 лева /съобразно назначената и
изготвена съдебно-оценителна експертиза/.
В обясненията си обв. Т.С.Г.заявява,
че не се признава за виновна, доколкото въпросните вещи не са собственост на
св. Е.Г.. Обв. Г.
подробно описва обзавеждането в жилището и направената подмяната през годините
на съжителството си с Т.Г..
От изисканата и приложена
по делото справка-съдимост се установява, че Т.С.Г.не е осъждана.
При оценката на събрания
доказателствен материал, РП Варна е приела, че свидетелските показания на Е.Т.Г.,
П.Й.К., Т.С.Т., Х.А.С., Т.Т.Г., М.В.Б., Н.С.И., Р.С.В.Д.Х. следва да бъдат
кредитирани с доверие, доколкото същите са правдиви, безпристрастно дадени и
способстват за установяване на фактическата обстановка по делото, доколкото
всяко едно от лицата е възприело определени факти и обстоятелства от значение
за предмета на доказване. Недоказани според представителя на обвинението са
останали твърденията на св. Е.Г., в частта, че той е собственик на описаните
вещи, доколкото не са налице каквито и да било документи в тази насока, както и
свидетелски показания, че именно св. Г. е закупувал твърдяното от него
имущество. Предвид установеното в хода на разследването и след подробен анализ
на събрания по делото доказателствен материал, както поотделно, така и в
неговата съвкупност, РП Варна е приела, че от събраните доказателства не се
установява, с действията си обв. Т.Г.да е осъществила от обективна и субективна
страна престъпление от общ характер и в частност по чл.206, ал.1 от НК, поради
което воденото досъдебно производство следва да бъде прекратено. Мотивирайки се, РП
Варна намира, че съобразно теорията и съдебната практика присвояването е акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в
свой или в чужд интерес .
Обсебването е налице, когато едно лице
получи на някакво правно основание чуждо имещество, да го владее или пази, но
извърши с него акт на разпореждане в свой или чужд интерес, като по този начин манифестира промяната на отношението си към
него, като към свое. Обсебването на чужда движима вещ е резултатно
престъпление, като същото е довършено с осъщественото засягане на възможността
собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Това е следствие от акта на
имуществено разпореждане. От друга страна обсебването на чужда вещ е
престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Според РП Варна от
доказателствата по делото, се установява, че твърденията на св. Е.Т.Г., че е собственик на
въпросните вещи се явява недоказано. По делото липсват каквито и да било
писмени доказателства в тази насока/касови бонове, фактури, стокови разписки
или др. документи/, за закупуване на въпросните вещи от които да е видно, че
св. Г. е собственик на вещите. Липсват и свидетелски показания в тази насока -
че именно св. Г. е закупувал твърдяното от него имущество. Не намират подкрепа
и твърденията на св. Е.Г., че в сейфа, в жилището имало бижута, ценни вещи и
парични суми от порядъка на 100 000 лв. Неналичието на такива вещи е било
констатирано при извършения оглед на жилището, непосредствено след убийството
на Т.Г.. От друга страна безспорно установено е, че от закупуването на въпросния
имот от страна на Т.Г. до неговата смърт, последният е живял в него,
включително и от месец май 2008г. с обв. Т.Г., като въпросното жилище било
използвано като семейно. Безспорно установено е според РП Варна, че въпреки, че
Т.Г. е продал въпросното жилище на сина си, последният никога не е живял в
него, а същото е било ползвано винаги от баща му, впоследствие и от обв. Т.Г..
Видно и от показанията на св. Е.Г. баща му е разполагал с големи финансови средства,
като постоянно му е помагал/ при закупуване на къщата му в гр. Добрич, ремонта
й, както и изплащането на заема за къщата, който св. Е.Г. бил изтеглил/. На
фона на това изглежда житейски логично приживе Т.Г. да е обзавел въпросното
жилище, което с обв. Г. и
дъщеря им са ползвали като семейно, още повече, че св. Е.Г. не разполага с
писмени доказателства, с които да се легитимира като собственик на движимите
вещи, явяващи се обзавеждане във въпросния имот.
Извода, който прави РП
Варна е, че от действията на обв. Т.Г.не може да бъде изведен и изискуемия от
закона умисъл на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради което е прекратила на
осн.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по ДП № 730/2017
год. по описа на 01 РУП на ОД на МВР Варна, водено срещу Т.С.Г.за престъпление
по чл. 206,ал.1 от НК.
От правна страна:
Целта
на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може
да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. За нуждите
на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В процедурата по чл.
243, ал. 4 и 5 НПК съдът не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия
орган (на прокурора).
След
провеждане на досъдебно производство и внимателна преценка на цялостно събрания
доказателствен материал прокурорът следва да осъществи някое от правомощията си по чл.242 ал.1 от НПК.В
случай, че същият вземе решение да прегради пътя на наказателното производство
чрез прекратяването му, следва да е стигнал до извода, че извършеното деяние не
съдържа признаците на чл.9, ал.1 от НК и не е осъществен съставът на някое от
престъпленията в специалната част на НК, налице са някое от основанията чл.24
ал.1 т.2 – т.11 от НПК или че не е доказано участието на обвиняемия в
престъплението.Съдебният контрол по чл.243 ал.4 от НПК следва да се вмести в
тези граници.
Изцяло в прерогативите на
прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви и
надзорните инстанции в лицето на съда не могат да излизат извън тези рамки, а
само да проверяват дали не са били допуснати съществени процесуални нарушения
или неправилно приложение на материалния закон, каквито в настоящия случай
според състава на съда не са налице.
След анализа на събраните по делото доказателства
съдът изцяло споделя правните изводи на РП-Варна, че не е налице осъществен
състав на престъплението по чл.206,ал.1 от НК извършено от Г.. При анализа и оценката на
доказателствената съвкупност следва да може да бъде направен единствено
възможния и непротиворечив извод за наличието на престъпление от общ характер
както от обективна, така и от субективна страна. Такъв извод в конкретния
случай за извършено деяние по чл.206,ал.1 от НК не може да бъде направен. В този смисъл правилно и законосъобразно
досъдебното производство, образувано и водено срещу Георгиева е било прекратено
на основание чл. 243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Предвид на гореизложеното липсват законови основания за изменение или
отмяна на постановлението.
Мотивиран от
изложеното и чл.243, ал.5, т. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна
прокуратура гр. Варна от 01.04.2019 год., с което е прекратено наказателното
производство по ДП / досъдебно производство /
№ 730/2017 год. по описа на 01 РУП на ОД на МВР Варна, водено срещу Т.С.Г.за
престъпление по чл. 206,ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест съгласно разпоредбата
на чл.243,ал.6 от НПК в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд
гр.Варна.
Препис от
определението да се изпрати на РП Варна,Е.Т.Г. и Т.С. Г..
СЪДИЯ в РС Варна: