Решение по дело №1493/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК и чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Делото е образувано по исковата молба на Д.С.С., с ЕГН **********,***, представляван от адвокат Д., с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 250 лева за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г. срещу ОДМВР гр. Пловдив, представлявано от своя Директор ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на издаването на индивидуалния административен акт - 07.07.2022г.

Твърди се, че неимуществените вреди са възникнали в резултат от обявената за нищожна по съдебен ред Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директор на ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командироване в страната, ищецът в качеството му на главен инспектор, началник II степен на РУ-Раковски при ОДМВР-Пловдив, е командирован за срок от 30 дни в Гранично полицейско управление - Средец към Регионална дирекция "Гранична полиция -Елхово при ГДГП-МВР за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г. включително.

Неимуществените вреди се изразявали в душевни страдания и силен дискомфорт от раздялата със семейството и приятелската среда, както и с работната среда и колегите му в РУ- Раковски, така и от наложеното често пътуване между Пловдив, където е местоживеенето на ищеца и гр.Средец.

Ищецът бил принуден да се явява ежедневно на работа в Гранично полицейско управление - Средец към Регионална дирекция "Гранична полиция -Елхово при ГДГП-МВР за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г. включително, като ежедневно в мястото на командировката му са възлагани задачи за изпълнение и е следен за редовно присъствие.

Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директор на ОДМВР – Пловдив била обжалвана от ищеца като било образувано адм.д. № № 2068 по описа за 2022г на Административен съд Пловдив и макар с жалбата да е бил постигнат суспензивния ефект срещу оспорения административен акт на ищеца било разпоредено от Директора на Областна дирекция на МВР-Пловдив да се яви на работа на 11.07.2022г. до 09.08.2022г. включително в Гранично полицейско управление - Средец под заплаха, че в противен случай ще бъде уволнен от МВР поради неявяване на работа.

Ищецът е прекарал периода 11.07.2022г. до 09.08.2022г. включително в Гранично полицейско управление - Средец в стрес и фрустрация, в силен дискомфорт, бил измъчван от неизвестните негативни последици, които спазването на закона би могло да предизвикат за кариерното му израстване и професионалната му реализация, а и за оставането му като служител на МВР изобщо. Внезапното и безмотивно командироване на ищеца като ръководен служител довело до факта, че последният изпитвал неудобство пред колегите, които вероятно и добронамерено се интересували от хода на производството, но самото повдигане на въпроса предизвиквало в него душевни терзания. На практика, започната с процесната порочна Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Пловдив е продължена незаконосъобразно от ръководителя на Областна дирекция на МВР-Пловдив като са били издадени спрямо ищеца още и Заповед №317з-2196 от 01.03.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която ищеца е командирован за срок от 30 календарни дни, за периода от 14.03.2023г. до 12.04.2023г. включително, в Гранично полицейско управление - Резово (ГПУ- Резово) към Регионална дирекция “Гранична полиция“ – Елхово, която заповед била обявена за нищожна с Решение №894/16.5.2023г. постановено по адм.дело № 693/2023г. по описа на Административен съд- Пловдив. Заповед № 317з-3980/13.04.2023г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Пловдив, с която на основание чл. 43, ал. 3, ал. 4 и чл. 181а от Законаза министерството на вътрешните работи (ЗМВР), ищеца е командирован за срок от 30 дни в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция "Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР за периода от 18.04.2023г. до 17.05.2023г. включително- която Заповед е била обявена за нищожна с Решение 1009/31.05.2023 по адм.д № 1019/2023 на Административен съд- Пловдив.

Ищецът поддържа, че всяко командироване било оповестено публично в системата на МВР поради което и процесния нищожен административен акт Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. довел до несъмнено и дълбоко увреждане на личната сфера и достойнство на ищеца.

Според ищеца нормално и типично за социалните и служебни взаимоотношения е фактът на принудителната и немотивирана командировка да се приема като квази наложено дисциплинарно наказание и да се отрази негативно. Този факт обективно засягал професионалната чест на ръководния служител в МВР, доколкото представлявал и отрицателна оценка на най- висок компетентен орган за конкретен аспект от работата му, както и отрицателно засягал достойнството на ръководния служител в МВР - неговата собствена оценка за значението на личността му в качеството на началник РУ при ОДМВР Пловдив, както и външната проява на самочувствие за съществуващите му положителни професионални качества.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответната страна – ОДМВР Пловдив, оспорва иска, алтернативно неговия размер, като възразява и за наличие на основания по чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ.

Поддържа се, че съгласно направена справка от сектор „Финансово осигуряване“ с peг. № 317р-9956/03.08.2023г., ищец Д.С.С. е бил в отпуск за временна неработоспособност - болничен лист № 1179297 от 09.07.2022г. до 22.07.2022г, и болничен лист № 2764381от 23.07.2022г. до 21.08.2022г. В счетоводството на ОДМВР-Пловдив също така нямало данни за изплатени командировъчни пари, разходи за пътни и нощувки за посочения по-горе период, поради което според ответника ищецът не може да докаже, че реално е бил през посочения в исковата молба период в ГПУ- Средец и е изпълнявал служебните си задължения там, още по-малко не може да докаже настъпването на твърдените негативни преживявания, които обвързва с присъствието си в ГПУ-Средец. Представя относими към правния спор писмени доказателства. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за частична основателност на предявената искова молба.

Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното.

Видно от приобщеното към настоящето дело адм. дело № 2068/2022г. на Административен съд-Пловдив с влязло в сила на 19.12.2023г. Решение № 2029/14.11.2023г., е обявена нищожността на Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директор на ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командироване в страната, ищецът в качеството му на главен инспектор, началник II степен на РУ-Раковски при ОДМВР-Пловдив, е командирован за срок от 30 дни в Гранично полицейско управление - Средец към Регионална дирекция "Гранична полиция -Елхово при ГДГП-МВР за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г. включително.

Съгласно Справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.01.2022г. до 01.06.2023г./л.20 - 21 от делото/ и справка изплатени обезщетения за период от 07.2022г. до 08.2022г. приложена към молба вх. № 19255/03.10.2023г. подадена от трето неучастващо по делото лице - ТП на НОИ - Пловдив ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност за 7 работни дни - болничен лист № 1179297 за периода от 09.07.2022г. до 23.07.2022г. и за 20 работни дни съгласно болничен лист № 2764381 за периода от 23.07.2022г. до 21.08.2022г..

По делото е бил разпитан свидетелят Е.Й.Т., който работи в 03 РУ на ОДМВР – Пловдив считано от 09.11.2023г., а с ищеца се познават от около 20 години по повод работата им в полицията от 2004г., когато работили в 03 РУ.

За времето от 2021г. до 2023г. свидетелят работел с ищеца в РУ – Раковски, а освен служебни имал и лични отношения – били приятелски семейства.

Св. Т. си спомня за процесната командировка,когато дошла Заповед от Директора на ОДМВР - Пловдив, че ищецът ще бъде командирован за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г. за един месец на границата. Това било прецедент – началник на РУ да бъде изпращан на границата. Ищецът се притеснил и смутил от Заповедта за командироване, страхувал се за работата си, защото не знаел как ще продължи кариерата му като служител на МВР след командироването. Ищецът споделил, че не желае тази командировка, чувствал се притеснен, не можел да спи, започнали проблеми в семейството, не знаел какви функции ще изпълнява,тъй като в заповедта не пишело. Ищецът е споделял на св. Т., че е имал разговор с тогавашния Директор на ОДМВР-Пловдив, който му е казвал, че не го искат в РУ - Раковски, ако иска да излезе в болнични, само и само да не е там.

Въз основа на така събраните доказателства и установената фактология, съдът намира иска за допустим, а разгледан по същество за основателен.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния случай е обявена нищожността на административен акт - Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директор на ОДМВР – Пловдив.

В конкретния случай не е спорно по делото, че първата предпоставка е налице – обявен нищожен административен акт Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директора на ОДМВР – Пловдив с влязло в сила решение.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Настоящият съдебен състав счита, че се доказаха от свидетелските показания, че в процесния период ищецът е бил отрицателно засегнат от издадената нищожна заповед, като му е предстояло задължително командироване, в друго населено място, против волята му, при неизяснени причини налагащи това командироване и при възникнало съмнение у него за административен произвол, които се дължи на професионалните му качества Доказани са неимуществените вреди затова че ищецът е бил емоционално напрегнат, преживял е негативните емоции от това, че му предстои командироване на границата. Показанията на свидетеля Т. се кредитират като достоверни и съпоставени с останалия доказателствен материал се приемат за истинни. Свидетелят е близък приятел с ищеца, същевременно е бил с него в служебното му ежедневие преди командироването и е общувал с него след това, поради което е имал възможност да наблюдава поведението му, има преки впечатления какво е било емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищец не следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието му.

С оглед на изложеното се установява засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства, засегнато професионално достойнство, безпокойство за семейството, емоционален дискомфорт по съвместяване на служебните и лични ангажименти, вследствие на обявеното със съдебно решение за нищожно като акт командироване за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г., вкл. в Гранично полицейско управление – Средец към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР. Очевидно е, че ако не бе издаден нищожният акт, то ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства.

Независимо от факта, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, настоящият съдебен състав не може да не се съобрази с практиката на ЕСПЧ. По дела, образувани срещу България по идентични оплаквания – претърпени неимуществени вреди, поради незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица, Европейският съд по правата на човека в Страсбург е присъждал различни по размер обезщетения. /S. H. v. B. app. № 36794/03, D. v. B. app. 27791/09, P. and P. v. B. app. 50027/08 and 50781/09/. В разглеждания казус, съдът намира, че следва да вземе предвид обстоятелството, че установените психически страдания не са настъпили само от незаконосъобразния административен акт, но и от продължителността на времето, през което той е действал до обявяването му за нищожен, тъй като проявлението на този административен акт освен прекия ефект на командироването за исковия период обхваща и емоционалното безпокойство възникнало в резултат на възприемането на Заповедта като израз на отрицателна оценка за професионалните качества на ищеца.

При преценка размера на обезщетението се отчита обстоятелството, че за периода на командироване ищецът е бил в болничен като по делото няма данни да се е явил в ГПУ – Средец и да е изпълнявал служебните си задължения там, нито пък да е напуснал обичайното си местоживеене и да променил начина си на живот в резултат на това командироването. Причината за това обстоятелства обаче не може да се интерпретира в полза на ответника, нито пък следва да се разглежда в тежест на ищеца, тъй като се касае за временна неработоспособност поради общо заболяване, което е обстоятелство стои извън волята на ищеца.

При определяне на размера на обезщетението следва да се отчетат и обстоятелствата за служебното положение, статутът на ищеца като служител в системата на МВР. Законът за МВР регламентира, че при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. Командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителите за това.

В настоящия казус ищецът е бил командирован за 30 календарни дни в друго населено място. Като служител в системата на МВР Д.С. е бил наясно, че при служебна необходимост може да бъде командирован за месец и да се случи промяната на местоизпълнението на задълженията му от Районно управление – Раковски на друго място за срок от един месец. Характерът на службата му е такъв, че възможността това да се случи е с голяма вероятност и не следва да се приема като нещо нехарактерно за служител в системата на МВР. Същевременно на последното обстоятелство противостои съществувалата неяснотата за ищеца за исковия период предвид липсата на фактически обстоятелства и мотиви, които да налагат именно неговото командироване. Тази неяснота се възприема за вредоносна от настоящата инстанция и независимо, че ищецът е бил в болничен за целия период на командироване неминуемо е повлияла отрицателно на емоционалното му състояние.

Следователно, предявеният иск от 250 лева за обезщетяване на неимуществените вреди се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.

Претендираният размер на обезщетението е съответен на установените в хода на производството притеснения, безпокойство, душевен дискомфорт възникнали в резултат на обявения за нищожен индивидуален административен акт за исковия период.

От съществено значение при определяне размера на обезщетението и уважаването на иска в пълен размер е неговата стойност, която разгледана на плоскостта на отрицателните емоционални изживявания на ищеца се явява адекватна и справедлива при репарирането на претърпените неимуществени вреди. Отчетено е възникването и на отрицателни емоционални изживявания поради промяната в служебното работно място с оглед на факта, че е необичайно началник на РУ да бъде командирован в гранично полицейско управление като ответника не установи какви точно служебни функции ищеца ще осъществява извън документираните с докладна записка – предложение до Дирекция „Човешки ресурси” - МВР подпомагане наблюдението в зоната на СПО на българо-турската и българо-гръцката граница, респ. не се установи имало ли е предходни командирования на началници РПУ или се касае действително до прецедент по отношение на ищеца.

В тази връзка фактическото изпълнение на командироването е било осуетено единствено поради независещи от ищеца причини – необходимост от ползване на отпуска поради общо заболяване. Последното обаче не означава, че ищецът не е преживял стрес, безпокойство и притеснение, който да не са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед за командироване.

Не се установиха факти и обстоятелства по чл.5, ал.2 ЗОДОВ въз основа на които да се направи извод, че ищецът е допринесъл за възникването на неимуществените вреди поради което и на това основание да бъде редуцирана отговорността на ответника.

Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 250 лева считано от 07.07.2022г. – датата на издаването на нищожната заповед до окончателното й изплащане, което искане има акцесорен характер и следва главното, поради което следва да се уважи в съответствие с решението по ТД № 3/2004г. на ВКС.

На основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ с оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото в размер на сумата от 40 лева /10 лева за държавна такса и 30 лева депозит за свидетел/, а в полза на адв. Д. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения сума в размер на 400 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя Директор, да заплати на Д.С.С., с ЕГН **********,*** размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от 11.07.2022г. до 09.08.2022г възникнали в резултат на обявената съгласно влязло в сила Решение № 2029/14.11.2023г. по адм. дело № 2068/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив за нищожна Заповед № 317з-5926/07.07.2022г. на Директор на ОДМВР – Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.07.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя Директор, да заплати на Д.С.С., с ЕГН **********,***, сумата от 40 лева разноски за настоящата инстанция по адм.дело № 1493/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив;

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя Директор да заплати на адвокат С.Г.Д. ***, сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение по чл. 38, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия: