Р Е Ш Е Н И Е

  

№   ............

    

        05.06. 2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 367 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от И.В.П. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0938-003495/08.07.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени: административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Д.П. ***, който изразява подробно становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея. 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

        

На 30.06.2019г. жалбоподателят И.В.П. *** собствения си лек автомобил „Опел Аскона” с рег. № ***. Около 15:45 часа на кръстовище образувано от пл. „И. ***, с посока на движение към ул. „Гренадирска“, видно от АУАН на горепосоченото кръстовище като водач на цитираното МПС извършва следното: „подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия и сух асфалт, унася задната част на автомобила, като навлиза от едната пътна лента в другата, като с това си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, както и на слизащите от спрелия на спирката тролейбус и по този начин използва отворените за обществено ползване пътища за други цели, несъответстващи с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.”  

За констатираното от тях нарушение длъжностни лица при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Плевен – актосъставителят Г.К.Г. и свидетелят М.Р.Н. – съставили АУАН № 3495 от 30.06.2019г., с който на И.В.П. било вменено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като изложил възражения, че не е съгласен, че автомобилът е навлязъл в друга лента при неволното поднасяне на задната част на МПС, управлявано от него.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя П. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.К.Г., М.Р.Н., Д.П.М. и Р.Р.Р., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят се изцяло от гледна точка на фактология, съответстват и на ценените писмени доказателства, а именно АУАН № 3495 от 30.06.2019г. на л.10, в който словесно е направено същото описание на нарушението, като актосъставителят също квалифицирал деянието, като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП; справка за нарушител/водач на л.11-12; НП № 19-0938-003495/08.07.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.14 и заповед рег. № 8121з-515/14.06.2018 г. на л.15-16 от делото, всичките неоспорени.

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН № 3495 от 30.06.2019г., жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП – наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП („На водача на моторно превозно средство е забранено да:... използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари)“.

По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани свидетели – полицейски служители, на инкриминираната дата служителите на полицията се били позиционирали на ул. „Данаил Попов”, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който се движел по горепосочената улица, отправяйки се в посока ул. „Гренадирска“, където спрял на светофара на кръстовището образувано от пл. „И. ***. Според показанията на свидетелите Г. и Н., автомобилът бил спрян малко след това за проверка, защото при потегляне от горепосоченото кръстовище при ляв завой в посока ул. „Гренадирска“, водачът на автомобила „умишлено”, според тях, подава рязко газ на управляваното от него МПС, унася задната част на автомобила, като навлиза от едната пътна лента в другата”. Описаното поведение на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП, като: „подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия и сух асфалт, унася задната част на автомобила, като навлиза от едната пътна лента в другата, като с това си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, както и на слизащите от спрелия на спирката тролейбус и по този начин използва отворените за обществено ползване пътища за други цели, несъответстващи с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“.

         Следва да се посочи, че както актъсъставителят, така и свидетелят по акта са категорични, че автомобилът се е „занесъл” първо наляво, после надясно, след което е бил овладян от водача и бързо ситуиран в правилната лента. Междувпрочем съдът не откри спор досежно фактите. Бяха допуснати и разпитани и водените от жалбоподателя свидетели Д.П.М. и Р.Р.Р.. От тях беше установена същата фактическа обстановка с тази разлика в показанията на двете групи, че в показанията си св. Р. и М. твърдят, че автомобилът е „поднесъл” и бързо овладян, за разлика от полицейските служители които посочват, че същият се е „занесъл” „умишлено”. Т.е. навеждат се доводи от страна на свидетелите Р. и М. за липса на виновно поведение, за разлика от показанията на полицейските служители, които излагат твърдения че нарушението е умишлено. Съдът кредитира напълно показанията и на двете групи лица досежно фактите, в които не откри спор и в които не откри твърдяните от защитата противоречия. Твърденията за за два броя на занасянията на практика са уточнени от св. М., че това са „занасянията” първо наляво и после надясно, които посочи недвусмислено и актосъставителят. Съдът на следващо място не откри и индиция за заинтересованост в показанията на св.Р. и М.. Спори се именно досежно субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл” автомобилът или умишлено се е „занесъл” с рязко подаване на газ. Съдът счита, че не бяха събрани категорични доказателства за виновно поведение от страна на ж-ля, в конкретност за умишлено такова и в тази връзка не се доказа, че ж-лят ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен за превоз на хора и товари. Не бяха и назовани тези цели.

 

При съобразяване на горните обстоятелства и обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано от субективна страна.

 

Независимо от горното обаче, съдът намира, че АНО не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като не е отчел, че до този момент жалбоподателят И.В.П. не е бил наказван административно за неспазване на разпоредбите на ЗДвП със съставяне на АУАН и издаване на НП, а констатираното нарушение дори да е приел за извършено, е за първи път. На П. са били издавани единствено неголям брой фишове за дребни нарушения. Следва да се посочи в подкрепа на горното и бързото овладяване на автомобила, което също допринася за незначителност на вредните последици.

Предвид изложеното, се налага изводът, че дори да е приел, че с деянието си И.В.П. е осъществил признаците на предвиденото в ЗДвП административно нарушение, в изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая следва да се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено административно наказание, в който смисъл е и съдебната практика - ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005г. на ВКС на РБ. Поради описаното наказателното постановление е незаконосъобразно и по тази причина и подлежи на отмяна.

        

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-003495/08.07.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на И.В.П. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.  

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: