№ 12020
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от М. Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110120223 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.1
КТ и чл.226, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр.***, със съдебен адрес гр.***, чрез адвокат Б. Й.
Г.-САК, срещу ответник Г.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***,
представлявано от Е.К.Г., със съдебен адрес гр.***, чрез адвокат К. И. А.-САК, с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 3157,51 лева/лв./, обезщетение за оставане без работа за
период 8.5.2022г.-7.6.2022г. по реда на чл.222, ал.1 КТ, и 9472,53 лева/лв./, представляващо
парично обезщетение за неверно вписани данни в трудова книжка/ТК/ и подадени към НАП
и НОИ по реда на чл.226, ал.1, т.2 КТ, като вместо прекратяване на ТД по реда на чл.328,
ал.1 КТ е вписано чл.326, ал.1 КТ, ведно със законна лихва за забава върху двете главници,
считано от 19.12.2022г. - дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане
задълженията.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът е
бил назначен при ответника по безсрочен ТД№ ***/6.11.2020г. На 7.4.2022г. от страна на
ответника било връчена Заповед № 995/7.4.2022г. за прекратяване на ТПО по чл.326, ал.1 КТ
– по предизвестие от работника. Твърди, че предизвестие не е подавано от ищеца. Било
връчено и предизвестие за прекратяване на ТПО считано от 8.5.2022г.
На 26.5.2022г. се твърди, че ищеца е подал заявление до ответника за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за период 8.5.2022г.-11.7.2022г., за който период ищеца е
била безработна без право на обезщетение. Твърди се, че на 12.7.2022г. е сключила ТД с
друг работодател.
Твърди се, че ТПО е прекратено от работодателя по реда на чл.328, ал.1 КТ, а не по
чл.326, ал.1 КТ, като неправилно основанието е посочено в различен смисъл и в ТК на
ищеца.
1
Поради изложеното се иска уважаване на предявените искове, защото ответника не е
изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на входиране на исковата молба в
съда.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК, като
оспорва предявените в ИМ искове като неоснователни.
Ответникът твърди, че е заплатил дължимите обезщетения с две плащания – на
5.5.2022г. по банковата сметка на М. Л. Б. с IBAN *** в Банка ДСК АД сумата в размер на
3157,51 лева с основание заплата за месец април, на 10.1.2023г. по банковата сметка на М.
Л. Б. с IBAN *** в Банка ДСК АД сумата в размер на 2270,29 лева с основание обезщетение
за м.април и май 2022г. От общо получените сума в размер на 5427,80 лева, следва да се
извади заплатата, класа и премията на ищцата за месец април 2022г. в размер на 746,06 лева.
Твърди се, че след прекратяване на трудовия договор, ответното дружество е изплатило на
ищцата като обезщетения сумите в общ размер на 4681,74 лева.
Оспорва се, че трудово възнаграждение, на ищцата е в размер на 1090 лева/месечно,
както и допълнителен трудов стаж и опит по 0,6% за всяка година на същата или сходна,
което е в размер на 6,54 лева. На ищцата е изплащана и премия, но тя не е регламентирана
от правилата за работна заплата в предприятието или в трудовия й договор. Премията е
заплащана от ответника, по негова лична автономна преценка и е била давана с оглед
стимулирането на ищцата да постига по добри трудови резултати, като определянето на
факта дали да се изплати премия и конкретният и размер е по преценката на управителя на
предприятие, поради което не се включва в брутното трудово възнаграждение и не подлежи
на съдебен контрол.
Брутното трудово възнаграждение за последния месец (март 2022г.) е в размер на
1103,08 лева, в т.ч. основно трудово възнаграждение в размер на 1090 лева и надбавка за
прослужено време 13,08 лева (за две години по 0,6%).
Категорично се оспорват твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди от вписване на
неверни данни в трудовата книжка и информация към НАП и НОИ, за да се иска
обезщетение по чл.226, ал.1 КТ.
Прави се възражение, при условията на евентуалност, че обезщетенията, които се
искат с ИМ са заплатени на 5.5.2022г., евентуално на 10.1.2023г. с изплатените в полза на
ищеца суми, като БТВ е в размер на 1103,08лв.
Твърди се, че ищеца неоснователно се е обогатила за сметка на ответника, като са
изплатени суми на 5.5.2022г. и на 10.1.2023г., които не й се дължат.
Затова се прави възражение за прихващане, ако се уважат предявените искове, то
сумите по тях да се прихванат с изплатените в повече суми от 1298,68 лв. на 5.5.2022г. и с
платената без основание сума от 2270,29 лв. на 10.1.2023г.
Поради изложеното се иска отхвърляне на всички предявени искове или извършване
на прихващане, ако се уважат.
Размерите на предявените искове са изменени по реда на чл.214 ГПК, след постъпила
молба от ищеца, с протоколно определение в проведено о.с.з. на 23.6.2023г., като
първоначално иска по чл.222 КТ е предявен за размер 5945,59лв., а иска по чл.226 КТ е
предявен за сума 2765,39лв.
С определение №14944/25.04.2023г. постановено по реда на чл.140 ГПК съдът е приел
за съвместно разглеждане в производството възражението за прихващане на дължимите
суми по исковете със сумата от 3568,97 лева изплатена без основание от ответника в полза
на ищеца на 5.5.2022г. и на 10.1.2023г.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от
упълномощен адвокат. Поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи в размерите
2
след приетото изменение по чл.214 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от
адвокат по пълномощно. Поддържа отговора и моли исковете да се отхвърлят от съда, а ако
се уважат да се вземе предвид искането за прихващане.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и събраните по делото
и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и правните норми
уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
трудов договор/ТД/ № ***/6.11.2020г., Заповед № 00095/7.4.2022г., Предизвестие от
7.4.2022г. за прекратяване на ТПО от ответника до ищеца, Заявление от 26.5.2022 г. от
ищеца до ответника с искане за изплащане на обезщетение за безработица, копие на
страници от Трудова книжка № 3, серия 3, № 655974/като копията са сверени с оригинала в
о.с.з. проведено на 26.5.2023г./, Договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно за ищеца, с платен адв,хонорар в размер на 1950лв. в брой, ДПП от 2.3.2023г.
ведно с пълномощно за ответника за платен адв.хонорар в размер на 1950лв.; фиш за заплата
за м.март 2022г. на ищеца за БТВ от 2765,39лв., и фиш за м.април 2022г. за изплатени
3157,51лв. на ищеца; платежно нареждане от 10.1.2023г. за 2270,29лв., платежно от
5.5.2022г. за 3157,51лв..
С определение № 14944/25.04.2023г. по чл.140 ГПК за БЕЗСПОРНО между страните е
прието – сключения между страните трудов договор, прекратяването му считано от
8.5.2022г., изплатени суми в полза на ищеца от ответника на 5.5.2022г. и на 10.1.2023г..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, а и е видно от представените по делото писмени доказателства, че
са били във валидно трудово правоотношение/ТПО/ за период от 6.11.2020г.-8.5.2022г.
Също така не е спорно, че считано от 8.4.2022г. е било прекратено ТПО на ищеца от
ответника, но без да става ясно основанието.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 КТ - При уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа,
спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да
последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества
в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя
длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С
акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се
предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за
същия срок.
По делото е прието като доказателство Заповед № 00095/7.4.2022г., в която видимо има
противоречие, защото е посочено като основание за прекратяване на ТПО чл.326, ал.1 КТ/
Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя./, а след това е записано, че ТПО се прекратява по
предизвестие отправено от работодателя, но без да е посочено кое е реално основанието за
предизвестието на работодателя, доколкото са изброени в чл.328 КТ. Няма направено
възражение от ответника, че е прекратил ТПО по подадено предизвестие от ищеца, а самия
3
ищец посочва в ИМ, че ТПО е прекратено с подадено предизвестие от ответника-
работодател. Следователно съдът достига до извод, че ТПО на ищеца е прекратено от
ответника с предизвестие оправено от работодателя, но без да се спазят разпоредбите на КТ,
без да се посочи конкретно основание, както и че не е спазен срока от 30 дни за
предизвестие уговорен за двете страни с трудовия договор.
С оглед изложеното, след като ТПО е прекратено по предизвестие на работодателя-
ответник, то на ищеца се дължи обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа в
размер на едно брутно трудово възнаграждение/БТВ/, т.е. предявения иск е основателен и
следва да се уважи.
С оглед преценката на размера на иска по чл.222, ал.1 КТ, съдът взема предвид фиш за
заплата за месец март 2022г./последния работен месец на ищеца при ответника/, от който е
видно, че основното ТВ на ищеца е 1090лв., а клас от 0,6% е сумата от 6,54лв. върху ТВ от
1090лв., така БТВ за пълен работен месец е 1096,54лв. Премията и платения годишен отпуск
посочени във фиша за заплата на ищеца не са елемент от БТВ, затова не могат да се вземат
предвид при определяне на размера на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ. Следователно така
предявения иск следва да се уважи за сумата от 1096,54лв. Следва да се допълни, че ищеца
не оспорва, че основното й ТВ е в размер на 1090лв., така както е посочено във фиша за
заплата за месец март 2022г., както и че процента клас е 0,6% върху основното ТВ.
По отношение на иска с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, за да се уважи, следва
да са изпълнени предпоставките на следния фактически състав - вписване на неверни данни
в издадени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение на
работника или служителя; наличие на вреди; причинна връзка между вписването на
неверните данни и причинените вреди. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени.
С оглед твърденията на ищеца в ИМ и събраните по делото доказателства съдът
достига до извод, че така предявения иск е неоснователен, недоказан и подлежи на
отхвърляне, защото не се установява ищеца да е претърпяла каквито и да било вреди, поради
това, че в заповед за прекратяване на ТПО е вписано погрешно основание чл.326, ал.1 КТ.
Съдът е указал на ищеца, че не е ангажирал доказателства за претърпени вреди, но въпреки
тежестта на доказване ищеца не е събрал доказателства за това какви и в какъв размер вреди
е търпял, нито от къде произхождат конкретно те, защото макар да има погрешно вписване
на основание за прекратяване на ТПО липсват доказателства това да е довело до вреди в
правната сфера на ищеца, или за наличие на причинно следствена връзка между
конкретното вписване и настъпили вреди.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че иска с правно основание чл.226, ал.1,
т.2 КТ следва да се отхвърли. Само като допълнение следва да се посочи, че с оглед
прекратяване на ТПО с предизвестие от работодателя, без спазен срок на предизвестието от
30 дни, на ищеца се дължат обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.1 КТ и чл.224 КТ, а
вреди по чл.226, ал.1, т.2 КТ следва да се докажат по общия ред.
С оглед уважаване на иска по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 1096,54лв. съдът следва да
разгледа възражението за прихващане направено от ответника, и прието за разглеждане в
производството.
От фиш за заплата на ищеца за месец април 2022г., защото ТПО е прекратено считано
от 8.4.2022г., е видно, че за изплащане са начислени суми за основана заплата, % клас,
премия, и две обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и по чл.224 КТ за сумите на обезщетенията
посочени в Заповед № 00095/7.4.2022г. Общата сума по фиш за изплащане на ищеца е
посочена 3157,51лв. За същата сума ответника представя доказателства, че е платена по
банкова сметка на ищеца на 5.5.2022г., като е посочено че се плаща заплата за месец април
2022г. като основание за банковия превод. Поради изложеното съдът достига до извод, че
така посочената сума е заплатена на валидно правно основание и ищеца не дължи връщане
4
на ответника, т.е. възраженията на ответника че е платил без основание тази сума от
3157,51лв. следва да се отхвърлят от съда. Тази сума е платена въз основа на прекратени
между страните ТД, за последно дължимите на ищеца суми за заплата и обезщетения
посочени като основание и размер в Заповед № 00095/7.4.2022г. С тази сума съдът не може
да извършва прихващания.
По отношение на плащането от 2270,29лв. по банка от 10.1.2023г. с посочено
основание обезщетения април-май 2022г., за съдът остава неясно какви са тези
обезщетения, затова с тази сума следва да се извърши прихващане до размера на по-малката,
т.е. съдът достига до извод, че с така платената сума ответникът е заплатил на ищеца
дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1096,54лв. Ето защо след
извършеното прихващане иска по чл.222, ал.1 КТ също подлежи на отхвърляне. За
разликата над 1096,54лв. до предявените 3157,51лв. иска остава недоказан и като основание
и като размер, а също така се установява от събраните доказателства, че не се дължи от
ответника, защото ищеца неправилно е изчислил БТВ, което му се дължи.
С оглед всички изложени изводи съдът достига до краен извод, че предявените искове
подлежат на отхвърляне, като неоснователни и недоказани, и поради прихващане на
частично основателния иск по чл.222, ал.1 КТ.
Поради отхвърляне на главните искове на отхвърляне подлежи и иска за присъждане
на законната лихва от подаване на ИМ в съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за отхвърлените претенции на ищеца, в негова тежест следва
да се възложат по реда на чл.78, ал.3 ГПК направените от ответника в хода на
производството разноски.
Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК в о.с.з., но не е представил към него
доказателства за платен ад.хонорар. Такива доказателства са представени след последното
о.с.з. с молба с вх.№ 181368/26.6.2023г., като ищецът е лишен от възможност да вземе
становище по тази молба, поради което съдът няма възможност да приеме тези
доказателства по делото. С оглед изложеното и поради липса на доказателства за платен
адв.хонорар съдът следва да не присъжда разноски в полза на ответника.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, и поради прихващане, предявените
искове от ищец М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр.***, срещу ответник Г.К., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр***, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ – 3157,51 лева/лв./, обезщетение за оставане без работа за период
8.5.2022г.-7.6.2022г. по реда на чл.222, ал.1 КТ, и 9472,53 лева/лв./, представляващо
парично обезщетение за неверно вписани данни в трудова книжка/ТК/ и подадени към НАП
и НОИ по реда на чл.226, ал.1, т.2 КТ, като вместо прекратяване на ТД по реда на чл.328,
ал.1 КТ е вписано чл.326, ал.1 КТ, ведно със законна лихва за забава върху двете главници,
считано от 19.12.2022г. - дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане
задълженията, на основание чл.222, ал.1 КТ и чл.226, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6