Решение по дело №981/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба ,подадена от “. Б. ІІ" ООД против решение № 830 от 22.02.2013г.,постановено по гр.д.№ 565/2012 по описа на РС Р.,с което е уважен предявения иск против това дружество и отхвърлена претенцията му по предявения от него насрещен иск.Сочи се във въззивната жалба ,че се обжалва изцяло решението на РС, както в частта с която е прието за установено, че “. Б. I. ООД дължи сумите по образуваното заповедно производство, така и в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск от “. Б. I. ООД с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Направените оплаквания са за необоснованост на обжалвания С. акт, тъй като РС е направил изводи от фактическа страна въз основа на доказателства - писмени и гласни, които не сочат на тези обстоятелства, които съдът е приел, че са се осъществили, а освен това не е обсъдил релевантни за спора доказателства, като ги е пренебрегнал. Твърди се, че неправилно съдът е обосновал изводите си на посочените в жалбата фактури, за които е установено с графична експертиза, че не носят подписа на един от У. на дружеството към този момент Н. И., както е установено, че такива подписи не са положени от Н. И. в оспорените документи относно авторството им , като експертът е посочил, че вероятно са положени от Ж. И., който е бил управител на ищеца и едновременно с това Н. И. и Ж. И. са били свързани лица - баща и син. Неправилно съдът не е отдал значение на това обстоятелство за нуждите на спора, а именно наличието на свързани лица.

Друго, което се прави като довод е, че съдът не е възприел съдебно-счетоводната експертиза в нейната пълнота по отношение на изследванията на счетоводните операции между двете дружества.

Също така сочи, че не са съобразени писмените доказателства сочещи, че строежът е бил приет с разрешение за ползване от 14.12.2009г., а установяване годността на приемането на строежа е от 24.12.2009г. Ето защо, за доставките, за които претендира ищцовото дружество,че са получени от “. Б. ІІ "ООД на 23.11.2009г. , съдът не е съобразил, че при наличието на годен строеж е нямало никакво основание ищцовото дружество да прави такива доставки.

Според жалбоподателя, в тежест на ищеца е било да установи наличието на договор за продажба, съответно доставяне на твърдяната стока и получената услуга, което ищецът не е осъществил при условията на пълно и главно доказване, макара че РС е приел, че това е установено, като е приложил и чл. 301 ТЗ, като въззивникът счита, че съдът е следвало да обяви на страните и да спази задължението си в доклада на делото при разпределение на доказателствената тежест. Счита, че нормата на чл. 301 ТЗ е неприложима, с оглед представителството на дружеството и свързаността на лицата. Независимо от това, че стоката не е била доставена “. Б. I. ООД твърди, че е извършено плащане по фактурата, като това плащане е без основание, тъй като стоката не е доставена, а отделно е преведено два пъти и ДДС-то. За наличие на плащането се изтъква обстоятелството, че притежава издаден касов бон. Според въззивника сторнирането на този касов бон не е извършено съобразно Наредба №Н-18/13.12.2006г., на което се позовава в допълнителните заключения на съдебно-счетоводната експертиза.

С оглед на изложеното счита, че са налице основания за уважаване на насрещния иск. Счита, че решението едновременно с това е постановено и при нарушения на проц. правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото и всички възражения. Моли да бъде отменено изцяло решението и да се отхвърли първоначалният иск, както и да се уважи насрещният иск.

В отговора на “. 1" ООД със седалище гр.С. З. се оспорва така подадената жалба и са развити съображения за правилност на съдебното решение.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения С. акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът от фактическа и правна страна прие следното:

РС Р.,за да постанови своето решение е приел ,че ищецът е доставил на ответника стоките по фактура № 149 от 22.04.2010г.,като последният не ги е заплатил в пълен размер,поради което искът на “. І " ООД е основателен.По изложените в решениетосъображения е приел,че насрещният иск за връщане на недължимо платено е неоснователен и го е отхвърлил.

РС Р. е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като правилно е приел,че стоката е получена от ответника въззивник,но според настоящият състав е направил необоснован извод,относно обстоятелството,че макар във владение на “. Б. ІІ" ООД да е издадения касов бон от продавача,удостоверяващ извършено плащане,то с оглед другите доказателства,посочени в съдебното решение,следва да се приеме,че касовият бон не удостоверява плащането на стоката.

Според настоящия състав на съда между ищеца и ответника са съществували търговски правоотношения по доставка на стоки за строителството.Това се потвърждава от фактура № 159 ,както и от признанието,че освен по фактура № 149 ,№159, съществува още един правен спор за доставка на стоки по друга фактура.

Твърдението на ищеца “. І" ООД ,изразено в съдебно заседание е,че стоката по процесната фактура № 149 е предадена на купувача на 23.11.2009г. ,като фактурата е издадена по-късно.Не се спори,че въззивникът е заплатил по банков път ДДС,дължим за тази облагаема сделка.Установено е също така от съдебно-счетоводната експертиза, че с получаване на фактурата,същата е осчетоводена при ответника,включена е в дневника за покупки и в справка-декларация за ДДС за м.ІV на 2010г.Пред въззивната инстанция,представляващият въззивника твърди,че това осчетоводяване е направено въпреки волята на търговеца и процесната страна е научила за осчетоводяването едва в заповедното производство.Тези доводи са без значение в случая,доколкото освен Н. И. е имало и втори управител,при което и двамата У. носят отговорност за добросъвестно изпълнение на задълженията си и контрол върху служителите,изпълняващи определени функции.Счетоводната операция е извършена през 2010г. и при приключване на финансовата година управителят е следвало да предприеме съответни мерки,ако стоката не е била получена.Осчетоводяването на фактурата и заплащане на ДДС по нея е признание за търговеца,че сделката е реализирана.Макар да липсват първични счетоводни документи за доставката/установено е,че протокол от 23.11.2009г. не е подписан от Н. И./,то спецификацията за предадени материали на дружеството,носи подписа му.Обстоятелството,че представляващият ищеца и бившия съуправител Н.И. при ответника са свързани лица, има правно значение във връзка с други правоотношения между фирмите-по ЗДДС, КСО и други данъчни и финансови процедури,евентуално в производство по чл.135 ЗЗД ,но не и в случая.От гражданскоправна гледна точка по настоящето дело не следва да се кредитират показанията на Н. И.,дадени пред РС Р.,доколкото същият е заинтересован пряко от изхода на спора,както с оглед отговорността му като съуправител ,така и поради обстоятелството,че представляващия ищеца е негов син.Показанията на останалите свидетели,че след въвеждане обекта в експлоатация не знаят ответника да е получавал стоки и те не са му били необходими, не са основание да се приеме,че стоката не е била получена.Същите установяват отрицателен факт,което може да бъде косвено доказателство,но то не е достатъчно при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства да се приеме твърдението на “. Б. ІІ" О.че не му е доставена стоката,след като с предходни действия и счетоводни документи,тя е създала доказателства,които сочат на извода,че е получила процесните стоки.

По въпроса дали така получената стока е заплатена , съдът взе предвид обстоятелството,че продавачът “. І"ООД е издал касов бон,който се намира при ответника.Съгласно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства при продажба на стоки,след заплащане,продавъчът издава касов бон,с който удостоверява извършеното плащане.Относно това,ако не е извършено плащане, защо е издаден касов бон и защо той се намира у купувача, няма събрани доказателства за установяване на това обстоятелство.Разсъжденията на РС Р.,че при издаване на фактурата погрешно е издаден и касов бон,който е изпратен заедно с фактурата,не са подкрепени с доказателства.Сторнирането на този касов бон от ищеца не е извършено напълно в съответствие с разпоредбите на горепосочената Наредба № Н-18.Съгласно чл.31 ал.2 от Наредба Н-18, документът за сторниране съдържа реквизитите съгласно чл.35 ал.1 и надпис "СТОРНО", номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно документът, причината за сторно операцията и данни за клиента (идентификационен номер по чл. 84 ДОПК, наименование, седалище и адрес за кореспонденция), когато последният е едноличен търговец или юридическо лице.

Видно от представената по делото сторно бележка,в нея не е отразен часът на издадения касов бон,не е посочена причината за сторниране,както и данни за клиента.В счетоводството на ответника сумата по фактура № 149 от 26850.55 лв.е осчетоводена като заплатена в брой , което също не отговаря на фактите,тъй като ДДС е заплатено по банков път.Плащане в брой е отразено е в сметка "каса",сметка"доставчици",оборотна ведомост и главна книга.Действително не е издаден разходен касов ордер за платена сума в брой.Само редовно водените счетоводни книги ,могат да бъдат доказателство по делото.В случая при осчетоводяването на фактура № 149,”. Б. ІІ" ООД не е процедирало съобразно счетоводните стандарти,но установява плащане сдруг документ,а не със счетоводните си книги и това е документ издаден от продавача и този документ не е сторниран по съответния ред.Продавъчът,в случая “. І "ООД е следвало да установи при какви обстоятелства е издаден касовия бон и по какви причини се намира в купувача.Такова доказване не е проведено.

С оглед на изложеното,предявеният от “. І" ООД установителен иск по чл.422 ГПК,във връзка с правоотношения по търговска продажба,регламентирани от чл.327 ГПК следва да се отхвърли,тъй като купувачът е установил заплащане на стоката,съответно липса на задължения по този договор.

При така приетото от ОС Б. относно правоотношенията между страните,а именно,че ищецът е доставил стоката,а ответникът му я е заплатил, неоснователен е насрещният иск,предявен от “. Б. І" ООД за връщане на получена от ответника по насрещния иск платената сума по фактура № 149.

Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта,с която е прието за установено,че “. Б. ІІ" дължи сумата от 22375.46 лв. главница и мораторна лихва от 2624.54 лв.,предмет на заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№289/2012 на РС Р. и се постанови друго,с което искът се отхвърли.Решението следва да бъде изменено и в частта за разноските.”. Б. ІІ " ООД е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от 1750 лв.,което обхваща според ОС Б.,както защитата по първоначалния иск,така и защитата по насрещния иск.С оглед изхода на спора,следва да се пресъди половината от това възнаграждение.

Пред въззивната инстанция,тъй като и двете страни претендират разноски,същите следва да се пресъдят съобразно уважената и отхвърлена част от въззивната жалба.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 830 от 22.02.2013г.,постановено по гр.д.№ 565/2012 по описа на РС Р.,в частта,с която е прието за установено,чеРИМСКА Б. ІІ” ООД (с предишно наименование „Юнисев 1" ООД), ЕИК *********, със седалище и А. с. Б., О. Р., У. „В.” № 58, дължи на „ДЕЗИНТЕГРАТОР 1” О. ЕИК *********, със седалище и адрес на У.: гр. С. З. У. „Г. М.” № 48, П. от управителя Ж. Н. И. сумата от 22 375.46 лв. (двадесет и две хиляди триста седемдесет и пет лева и 46 ст.) – главница, представляваща неизплатен дължим остатък по фактура № */22.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2012г. до окончателното изплащане на същата, сумата от 2 624.54 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 54 ст.), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 23.04.2010г. до 12.03.2012г. и сумата от 2 000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща направените по ч.гр. д. № 289/2012г. по описа на РРС разноски, предмет на Заповед за изпълнение № 1239/16.03.2012г., издадена по ч.гр. д. № 289/2012г. по описа на РРС,както и в частта,с която “. Б. ІІ" ООД е осъдена да заплати на “. І " ООД сумата от 2150 лв. разноски и е отхвърлена претенцията на това дружество за разноски ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от “. І" ООД за приемане за установено,чеРИМСКА Б. ІІ” ООД (с предишно наименование „Юнисев 1" ООД), ЕИК *********, със седалище и А. с. Б., О. Р., У. „В.” № 58, дължи на “. 1” О. ЕИК *********, със седалище и адрес на У.: гр. С. З. У. „Г. М.” № 48, П. от управителя Ж. Н. И. сумата от 22 375.46 лв. (двадесет и две хиляди триста седемдесет и пет лева и 46 ст.) – главница, представляваща неизплатен дължим остатък по фактура № */22.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2012г. до окончателното изплащане на същата, сумата от 2 624.54 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 54 ст.), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 23.04.2010г. до 12.03.2012г. и сумата от 2 000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща направените по ч.гр. д. № 289/2012г. по описа на РРС разноски, предмет на Заповед за изпълнение № 1239/16.03.2012г., издадена по ч.гр. д. № 289/2012г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА “. І " ООД да заплати на “. Б. ІІ" О.направени разноски от 875 лв.за адвокатско възнаграждение пред РС Р.,както и 250 лв. разноски,направени пред въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :