№ 2752
гр. В., 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110112660 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. С. Н. О. В Ж. К. „С.
Е.“ с административен адрес гр. В., к.к. „С. К. И Е.“, бул. „К. Б. І“ № 354,
хотел „С. Е.“, представлявана от управителя на ЕС „В.“ АД, ЕИК ****, срещу
М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. К. Б. I № 354, хотел „С. Е.“, к.к.
„Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С, с която са предявени искове по реда на
чл.415 от ГПК за установяване на вземанията, предмет на Заповед №
3552/06.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7187/2022г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 2287,92 евро, от която 762.64 евро незаплатена годишна парична вноска за
управлението и поддържането на общите части на сградата етажна
собственост, находяща се в гр. В., бул. К. Б. I № 354, хотел „С. Е.“, кк „Св.С.
К. И Е.“, апартамент № 4С, за периода 01.01.2019-31.12.2019 г. с падеж
31.12.2019 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 17.12.2018 г., 762.64 евро,
незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на
общите части на сградата етажна собственост, находяща се в с адрес гр. В.,
бул. К. Б. I № 354, хотел „С. Е.“, кк „Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С, за
периода 01.01.2020-31.12.2020 г. с падеж 31.12.2020 г., съгласно решение на
ОС на ЕС от 17.12.2018 г., 762.64 евро, незаплатени 12 месечни парични
вноски, всяка от по 63,554 евро, за управлението и поддържането на общите
части на сградата етажна собственост, находяща се в адрес гр. В., бул. К. Б. I
1
№ 354, хотел „С. Е.“, кк „Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С за периода
01.01.2021-31.12.2021 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г. с
падеж всяко последно число на месеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.06.2022 г.,
както и сумата от 342.32 евро, от която 15.25 евро, законна лихва върху
главницата от 762.64 евро, вноска за 2019 г. от 01.01.2020 г. до 12.03.2020 г.;
155.71 евро, законна лихва върху главницата от 762.64 евро, вноска за 2019 г.
от 14.05.2020 г. до 18.05.2022 г.; 106,56 евро, законна лихва върху главницата
от 762.64 евро, вноска за 2020 г. от 01.01.2021 г. до 18.05.2022 г.; 64,80 евро,
законна лихва върху главницата от 762.64 евро за 2021г., формирана от 12
вноски по 63,554 евро, за периода от датата на забавата по всяка вноска –
първо число на следващия месец до 18.05.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът от 11.06.2016г.
е обитател по силата на предварителен договор за покупко-продажба от
същата дата, а от 31.08.2021г. е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост – жилищен комплекс „Света Е.“, а именно
апартамент 4 с идентификатор 10135.2569.377.1.12 по КК и КР на гр. В., с
площ от 80,140 кв.м., както и 15.19 кв.м. ид.ч. части от общите части на
сградата. Съгласно взето решение на ОС на ЕС от 17.12.2018г. паричната
вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата била опредЕ.
в размер на 8 евро на кв.м. с включени общи части без ДДС годишно,
дължима до 31.12. на всяка календарна година за 2019 и следващите години.
Съгласно взето решение на ОС на ЕС от 20.11.2020г. паричната вноска била
запазена в размер на 8 евро на кв.м. с включени общи части без ДДС
годишно, но вече била раздЕ. на месечни вноски, дължими до последно число
на всеки календарен месец. Твърди се, че ответникът не е заплатил
задълженията си за заплащане на вноски за поддръжка на общите части на
сградата за 2019, 2020 и 2021г.
В законоустановения срок от назначения от съда особен представител
на ответника е депозиран писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Сочи се, че ответникът е собственик на
процесния апартамент от 31.08.2021г., като не са представени доказателства
за това, че същият е имал качеството „обитател“ преди тази дата по силата на
предварителен договор за покупко-продажба. Счита, че главното задължение
за заплащане на вноските към ЕС е на собствениците, като едва при изрично
2
договаряне между собствениците и обитателите, последните биха станали
длъжници.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представената справка
от Агенция по вписванията и представения нотариален акт /л.62-64 от
делото), че ответникът е собственик на обект в жилищен комплекс „С. Е.“ с
административен адрес гр. В., к.к. „С. К. И Е.“, бул. „К. Б. І“ № 354, хотел „С.
Е.“, считано от 31.08.2021г.
От ищеца е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.07.2016г. , сключен между О. Г. М. като пълномощник
на А. Е. В. и И. Й. В. като продавачи и М. Й. М. като купувач по отношение на
самостоятелен обект в жилищна сграда-разширение на хотел „Е.“, находяща
се в гр. В., к.к. „св. Св. К. И Е.“, представляващ апартамент № 4 на втори етаж
от вход „С“ на жилищната част. В чл.2.1, изреч. посл. е уговорено, че
владението на имота се предава в деня на сключване и подписване на
нотариалния акт, а в чл.2.2 , че продавачите се задължават да предадат
владението на имота на купувача във вида, в който се намира към момента на
подписване на предварителния договор.
В нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот от
31.08.2021г. е записано, че владението на недвижимия имот е предадено от
продавачите на купувача преди подписване на договора за покупко-продажба,
сключен със същия нотариален акт. Съгласно нотариалния акт продаваният
самостоятелният обект е с площ от 80,14 кв.м., ведно с 1.248 % идеални части
от общите части на сградата, равняващи се на 15.19 кв.м.
Представена от ищеца е извадка от Книга на собствениците на жилищна
сграда, находяща се в гр. В.. ул. „Първа“ № 82, к.к. „Св. Св. К. И Е.“, в която
за ап.4с, ет.2 като собственици са вписани А. Е. В. и И. Й. В., считано от
17.06.2010г. (на стр.64 от книгата). Като обитател на стр.67 като обитател
3
/неясно за кой обект/ е вписан М. Й. М., считано от 11.07.2016г.
Видно протокол от проведено на 17.12.2018г. Общо събрание на
собствениците на обекти в жилищен комплекс „С. Е.“ с административен
адрес гр. В., к.к. „С. К. И Е.“, по т.3 от дневния ред е взето решение размерът
на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата и прилежащите площи да е в размер на 8 евро без ДДС на
един кв.м. обща площ, годишно, като в него са включени и месечното
възнаграждение на управителя в размер на 800 лева и на портиера – трима
души жива охрана с месечно възнаграждение в размер на 2050 лева, които се
разпределят според броя на собствениците и площта на притежаваните от тях
самостоятелни обекти.
Видно от протокол от проведено на 20.11.2020г. Общо събрание на
собствениците на обекти в жилищен комплекс „С. Е.“ с административен
адрес гр. В., к.к. „С. К. И Е.“, по т.3 от дневния ред е взето решение таксата за
поддръжка на общите части да не се плаща отделно, а като една обща сума
съвместно с комуналните разходи всеки месец, разбита на 12 месеца.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – С. И.. Съгласно показанията на
свидетеля, същият живеел в процесната сграда от 2017г., като бил виждал
ответника там за първи път през 2017г-2018г. Сочи, че М. М. живеел на
четвъртия етаж, като от своя апартамент свидетелят виждал терасата му.
Свидетелят бил чувал, че апартаментът, в който виждал М. е на някакво руско
семейство, но тях самите никога не го бил виждал или чувал. Преди около 3
години свидетелят и съпругата му ходили в апартамент, за да го огледат,
защото чули, че се продава. Вътре ги посрещнал ответника, който стоял на
терасата и поливал цветя. Отделно от това, М. веднъж спрял дъщерята и
съпругата на свидетеля и искал от тях да подпишат някакви документи, за да
не се плаща такса поддръжка, след което св. И. му казал да не занимава
съпругата и дъщеря му, тъй като те не разбират български език.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК.
Искът е предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
4
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК
в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: че е налице сграда в режим на етажна собственост, че
ответникът е обитател/собственик на самостоятелен обект в сградата за
процесния период, че са взети твърдените от ищеца решения на ОС на ЕС с
посоченото съдържание и че за ответника е възникнало задължението да
заплати такса за поддръжка и управление на общите части, както и размера на
дължимите такси за съответния период. Ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт (плащане, давност и др.).
Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в сграда в
режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.6а, ал.3 от ЗУЕС
обитателите имат задълженията на собствениците по ал.1, с изключение на
задължението по т.9.
Съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в
правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.
От представените по делото протоколи от проведени общи събрания на
ЕС безспорно се установи, че на 17.12.2018г. е взето решение разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата и прилежащите
площи да е в размер на 8 евро без ДДС на един кв.м. обща площ, годишно, а
на 20.11.2020г. е взето решение разходите за управление и поддържане да се
заплащат ежемесечно, като общият им годишен размер се раздели на 12
месеца.
Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на процесния
апартамент 4С, на ет.2 в жилищната сграда, представляваща етажна
собственост, считано от 31.08.2021г.
Спорен по делото е въпроса дали ответникът е бил обитател на
процесния жилищен обект за исковия период преди 31.08.2021г.
От представения предварителен договор не може да се направи
5
заключение, че владението върху имота е предадено на ответника в
качеството му на продавач в ден в деня на подписването му, предвид че
ирзично посочено е, че владението ще се предаде при подписване на
нотариалния акт. Въпреки това в нотариалния акт от 31.08.2021г. е записано,
че владението е предадено преди подписването му, без да е посочено кога.
Косвено доказателство се явява вписването на М. Й. М. като обитател на
обект в Книгата на собствениците на етажната собственост от 11.07.2016г.,
макар и от страницата, на която фигурират имената му, да не става ясно за
кой конкретен обект е отбелязването. Въпреки това, датата съвпада с тази на
предварителния договор.
От събраните гласни доказателствени средства също се установява, че
ответникът пребивава в обект от процесната жилищна сграда, в която живее
св. И. от 2017г.. Свидетелят категорично сочи, че в жилището е виждал само
М. и никой друг, макар и да е чувал, че имота е собственост на руска
семейство. Показанията на свидетеля не съдържат вътрешни противоречия,
нито такива с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което съдът намира, че следва да бъдат кредитирани. Св. И. сочи, че за първи
път е виждал ответника в сградата още през 2017-2018г., че преди около три
години /2020г./ дори е оглеждал имота, който е бил обявен за продан и вътре
го е посрещнал именно ответника, както и че М. е спирал семейството му във
връзка с молба да подпишат документи във връзка с таксите за етажната
собственост. Всичко изложено от свидетеля води на извод, че ответникът не
се е появявал инцидентно в сградата, а обитава същата.
На следващо място, следва да се вземе предвид изричното признание на
ответника в рамките на друго производство, че е обитател на апартамент 4С,
етаж 2 от процесната жилищна сграда, а именно в искова молба по гр.д. №
16563/2021г. по описа на ВРС. Исковата молба е подадена от М. Й. М. срещу
„В.“ АД и започва с изречението, че ищецът живее на посочения от него адрес
в гр. В., бул. „К. Б. І“ **** от 2016г. като владелец и обитател.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че в рамките на
исковия период от 01.01.2019г. до 31.08.2021г. ответникът е бил обитател на
процесния обект в сградата в режим на ЕС, а от 31.08.2021г. до края на
исковия период - 31.12.2021 г. е бил собственик на обекта.
При съобразяване на горепосочените разпоредби на ЗУЕС ответникът в
6
качеството си на обитател/собственик на обект в сграда в режим на ЕС дължи
такса за поддръжка и управление на общите части в размер, определен в
правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.
В настоящият случай размерът на таксата е определен с прието решение
на ОС като 8 евро на кв.м. без ДДС. Установи се, че процесният обект е с
площ от 80.14 кв.м., ведно с 1.248 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 15.19 кв.м., или общо 95.33 кв.м. Следователно
дължимата годишна такса за обекта е в размер на 762.64 евро без ДДС.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че искът за
заплащане на главница в размер на 2287.92 евро, включваща по 762.64 евро за
2019,2020 и 2021г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на исковете за лихва за забава съдът намира следното:
Установи се, че съобразно решението на ОС на ЕС от 17.12.2018г.
таксата за поддръжка и управление в размер на 8 евро на кв.м. без ДДС е
опредЕ. като годишна. Не е посочен изрично падеж на дължимото плащане,
поради което следва да се приеме, че таксата е дължима до края на периода,
поради което ответникът е изпаднал в забава по отношение на дължимата
такса за 2019г. от 01.01.2020г., а по отношение на дължимата такса за 2020г.
от 01.01.2021г. Доколкото през 2020г. за периода на извънредното положение
законна лихва не се дължи, то дължимата такава върху таксата от 762.64 евро
за 2019г. е в размер на 15,25 евро за периода от 01.01.2020г. до 13.03.2020г.,
вкл. и в размер на 155.71 евро за периода от 14.05.2022г. до крайната дата на
претенцията – 18.05.2022г. Дължимата лихва за забава върху таксата от
762.64 евро за 2020г. за периода от 01.01.2021г. до крайната дата на
претенцията – 18.05.2022г. е в размер на 106.56 евро.
Съгласно решението на ОС на ЕС от 20.11.2020г. таксата за поддръжка
и управление е дължима ежемесечно, следователно по отношение на таксата
за 2021г., ответникът дължи лихва за забава върху всяка незаплатена месечна
вноска от таксата в размер на 63.55 евро от първо на число на месеца,
следващ този, за който се дължи до крайната дата, за която е заявена
претенцията, а именно 18.05.2022г. Изчислен с лихвен калкулатор, общият
размер на законната лихва върху всяка от 12-те месечни вноски за 2021г. от
падежа им до 18.05.2022г. е в размер на 64.80 евро.
По гореизложените съображения предявеният иск за законна лихва за
7
забава също се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
89.49 лева за платена държавна такса, 814.43 лева за депозит за особен
представител и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и
разноските в заповедното производство в размер на 139.50 лева за платена
държавна такса и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. К. Б. I № 354, хотел „С. Е.“, к.к.
„Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С дължи на Е. С. Н. О. В Ж. К. „С. Е.“ с
административен адрес гр. В., к.к. „С. К. И Е.“, бул. „К. Б. І“ № 354, хотел „С.
Е.“, представлявана от управителя на ЕС „В.“ АД, ЕИК ****, следните суми:
сумата от 2287,92 евро, от която 762.64 евро незаплатена годишна парична
вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата етажна
собственост, находяща се в гр. В., бул. К. Б. I № 354, хотел „С. Е.“, кк „Св.С.
К. И Е.“, апартамент № 4С, за периода 01.01.2019-31.12.2019 г. с падеж
31.12.2019 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 17.12.2018 г., 762.64 евро,
незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на
общите части на сградата етажна собственост, находяща се в с адрес гр. В.,
бул. К. Б. I № 354, хотел „С. Е.“, кк „Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С, за
периода 01.01.2020-31.12.2020 г. с падеж 31.12.2020 г., съгласно решение на
ОС на ЕС от 17.12.2018 г., 762.64 евро, незаплатени 12 месечни парични
вноски, всяка от по 63,554 евро, за управлението и поддържането на общите
части на сградата етажна собственост, находяща се в адрес гр. В., бул. К. Б. I
№ 354, хотел „С. Е.“, кк „Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С за периода
01.01.2021-31.12.2021 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г. с
падеж всяко последно число на месеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.06.2022 г.,
както и сумата от 342.32 евро, от която 15.25 евро, законна лихва върху
главницата от 762.64 евро, вноска за 2019 г. от 01.01.2020 г. до 12.03.2020 г.;
155.71 евро, законна лихва върху главницата от 762.64 евро, вноска за 2019 г.
8
от 14.05.2020 г. до 18.05.2022 г.; 106,56 евро, законна лихва върху главницата
от 762.64 евро, вноска за 2020 г. от 01.01.2021 г. до 18.05.2022 г.; 64,80 евро,
законна лихва върху главницата от 762.64 евро за 2021г., формирана от 12
вноски по 63,554 евро, за периода от датата на забавата по всяка вноска –
първо число на следващия месец до 18.05.2022 г., за които суми е издадена
Заповед № 3552/06.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 7187/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. К. Б. I № 354,
хотел „С. Е.“, к.к. „Св.С. К. И Е.“, апартамент № 4С да заплати на Е. С. Н. О.
В Ж. К. „С. Е.“ с административен адрес гр. В., к.к. „С. К. И Е.“, бул. „К. Б. І“
№ 354, хотел „С. Е.“, представлявана от управителя на ЕС „В.“ АД, ЕИК
****, сумата от 1503.92 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 739.50 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9