Р
Е Ш Е
Н И Е № 261332
гр. Пловдив, 18.11.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7199 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск иск е по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
К.П.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат М., против „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Южен”, ул. „Димо Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9, представлявано oт **** за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 195.97
лева, -
обезщетение за имуществени вреди; 2 538.81лева, - разликата между
брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец септември и изплатеното й
обезщетение за временна неработоспособност; 3 866,26 лева, -разлика между
брутното трудово възнаграждение за месец октомври и изплатеното й обезщетение
за временна неработоспособност; 2 663 лева, - стойността на дължим
бонус - тримесечие, 10
000 лева -обезщетение за неимуществени
вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до
окончателното изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2018 г. около 19 ч. в ресторант „****”,
находящ се в ****, собственост на ответника, организирала тържество по личен
повод и към 22:30 часа посетила дамската тоалетна, намираща се в двора на
заведението и разположена в северния край в посока ****”, като отваряйки
входната врата към санитарното помещение се опитала да намери ключ за
осветлението, но такъв нямало, поради което решила, че осветлението се
задейства чрез сензор за движение, поради което помахала два пъти с ръка като
след втория неуспешен опит помислила, че трябва да влезе в помещението, за да
се активизира светлинният сензор. При влизане, в резултат на
неспособността й да види, че помещението
е вкопано в земята и предвид наличието на две стъпала, тя ги пропуснала,
политнала напред и паднала на площадката като ударила главата си в твърдата
подова настилка. Известно време след падането останала да лежи в безсъзнание на
земята, а като се събудила успяла да се изправи като се подпирала по стената,
при което изпитвала нетърпими болки в областта на главата, рамото и китката на
лявата ръка, която била в неестествено висящо положение. След инцидента, тя
била откарана в спешно отделение на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, където след преглед
от ортопед травматолог й била поставена диагноза ****, както и било назначено и
образно изследване рентгенография. От този ден в живота на ищцата настъпила
промяна. Наложило се да приема през продължителен период на лечение изпълнен с
множество болезнени процедури, да посещава множество лекари специалисти -
ортопед травматолог и физиотерапевти, които да документират състоянието й, били
назначени и редица изследвания и курсове на лечение, сред които лицеви и
профилни рентгенографии на *** става,
гипсова **** на същата, физиотерапевтични процедури, лечение с ниско честотно
магнитно поле, електростимулация, лечение с ултразвук, консултации с невролог,
съответно били й изписани множество лекарствени продукти, като към датата на
завеждане на исковата молба в съда тя продължава да изпуска предмети при
хващане, извършва трудно всякакви движения с лявата си китка, което преди
случилото се можело да прави без никакви затруднения, продължава да приема
обезболяващи при по-силна болката в мястото на увреждането, затруднено е
задоволяването на ежедневните й нужди, в т. ч. готвене, почистване на дома,
изпиране на дрехите й, а освен това тя се страхува да натоварва прекалено много
лявата си ръка, за да не наруши повече функционалността й. За периода
13.09.2018 г. – 26.10.2018 г. вследствие на случилото се ищцата била лишена да
упражнява трудовата си дейност, поради което претърпяла имуществени вреди
изразяващи се в разликата между полученото от нея обезщетение за временна
неработоспособност и възнаграждението, което би получила, ако бе здрава и
работеше, като същата била лишена и от плащането на тримесечен бонус за
постигнати резултати от ръководеното от нея звено. Всички така описани вреди са
резултат пряк и непосредствен от виновното и противоправно поведение на
служителите на ответника, които не са поставили указателни табели за наличието
на стъпала пред входа на дамския санитарен възел и не са поставени на
правилното място сензора за включване на осветлението, проявявайки безхаберие и
безотговорно отношение и поставяйки в условията на пряка опасност живота и
здравето на посетителите на заведението. Въз основа така очертаната фактическа
обстановка ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания в размер на 10000 лева, а също и
обезщетения за претърпените от нея имуществени вреди в размери както следва : 95.97 лева - разходи
за закупени лекарствени продукти – „****“, за периода м. 09-м. 12.2018 г.; 100
лева - разходи за закупуване на помощни средства за поддръжка на ръката;
2538.81 лева - разлика между полученото от ищцата обезщетение за временна
неработоспособност за м. 09.2018 г. и брутното трудово възнаграждение, което би
получила, ако бе здрава и работеше през същия месец; 3866.26 лева - разлика между
полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност за м. 10.2018
г. и брутното й трудово възнаграждение, което би получила, ако бе здрава и
работеше през същия месец; 2663 лева - пропуснат доход от бонус за последното
тримесечие на 2018 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на увреждането - 12.09.2018 г., до окончателното й изплащане.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва предявения иск, като
твърди, че ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба увреждания, а в
резултат на тях и посочените в исковата молба вреди, а ако такива са
претърпени, то те не са в причинно-следствена връзка от виновно и противоправно
поведение на представители на дружеството. Направено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди, че
описаните увреждания се дължат изключително на нейно невнимание и липса на
адекватни реакции от нейна страна. Оспорват се твърденията описаните в исковата
молба увреждания да са довели до настъпване на претендираните неимуществени
вреди. Твърди се, че ищцата е един от редовните клиенти на ресторанта, който е
посещавала няколко пъти, като се сочи още, че тя обича да се весели и да
употребява алкохол, както при процесното посещение, а също и преди това ищцата многократно е посещавала дамската тоалетна на
градината към ресторанта, както и останалите тоалетни на заведението, които са
оборудвани с автоматично осветление, което се задейства с фотоклетки още при
отваряне на вратата. Тоалетната към градината на ресторанта съществува и се
ползва от 80 години на миналия век и никога не е имало оплаквания или инциденти
във връзка с функционирането й.
Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна следното:
От показанията на свидетеля М. Н. Б., без родство, се установява, че ищцата
празнувала 60 годишен юбилей на *** г. в ресторант „***”. Към края на
тържеството отишла до тоалетната и се забавила доста. Преди това била
употребила алкохол, но била адекватна. Свидетелката отишла да провери, какво се
е случило и я намерила там паднала на земята. Казала, че е паднала при влизане
в тоалетната, защото не е светнала лампата и тя не е видяла, че има стъпало към
другата част на тоалетната. При падането си ударила главата и ръката. Ръката и
била увиснала и изпитвала силна болка. След като изпратили гостите я откарали в
спешния център, където я гипсирали. Последвали болнични около два месеца. След
сваляне на гипса имала оток и болки. Наложило се провеждане на физиотерапия.
Движенията на пръстите на ръката и китката били ограничени около 7- 8 месеца.
След това продължава изтръпването на пръстите на ръката, на възглавничките,
ограничено е движението на палеца. Не може да носи тежести повече от 3-4 кг.
Пише и работи с дясната ръка. В продължение на около месец - два след случилото
се не е могла да шофира и това е затруднило предвижването и. Гипсираната ръка е
пречила за изпълнение на нормалните ежедневни дейности -събличане, обличане,
обуване, къпане, пазаруване, готвене. Осветлението в тоалетната е с фотоклетка.
Трябва да се чака да светне. Има стъпало и то трябва да се мине за да светне
лампата. На входа на тоалетната към този момент не е имало предупредителна
табела, че има стъпала.
От показанията на свидетеля Х. М. М., без родство, се установява, че ищцата
се спънала и паднала в дамската тоалетна в двора на заведението, в което
празнувала юбилея си. Б. я намерила и извела от там. З. била бледа, изпитвала
болка. Оплаквала се от болки в ръката. Свидетеля съобщил на персонала за
станалото. Отишли в хирургиите с автомобила на М. Там направили рентгенова
снимка. Ръката била отекла и много я боляла, което наложило да вземе
обезболяващи от аптеката. Постоянно я боляла главата. Потърсили и второ мнение
от лекар в „***”. Първоначално сложили помощна превръзка за да се обездвижи
ръката докато спадне отока и след това се гипсира. Седмица по-късно сложили
гипс. Ищцата отсъствала около два месеца от работа. През този период имала
физически болки. След инцидента немогла да шофира, защото немогла да ползва
лявата ръка. Около 100 лева заплатила за ортезата. След като се върнала на
работа, палецът й бил доста подут и изпитвала дискомфорт. Ходела на
физиотерапия.
От показанията на свидетелката Д. Д. Б., без родство, се установява, че
дамската тоалетна на заведението има едно стъпало надолу. Осветлението се
задейства със сензор при отваряне на вратата директно светва помещението. Така
било и на **** г.
От показанията на свидетелката Д. Н. П., **** при ответника, се установява,
че ищцата често е посещавала заведението. На *** г. празнувала юбилей със свои
колеги от фирмата, в която работи. Употребила алкохол. Била весела. След
падането настъпила суматоха и колегите и обяснили, че е паднала. Свидетелката
предложила да извика бърза помощ, но и обяснили, че някой от гостите ще я
закара. При проверка на лампата в тоалетната същата светнала при отваряне на
вратата. Преди завеждане на делото не е имало претенции от нейна страна. Същата
вечер не се върнала в заведението защото била зле. Сметката се платила в
последствие от друго лице.
От представените писмени доказателства-сведение за оказана първа медицинска
помощ от 12.09.2018 г.; амбулаторни листове от 13.09.2018 г.; 01.10.2018 г.;
22.10.2018 г.; 31.10.2018 г.; 07.11.2018 г.; 21.11.20108 г.;22.11.2018 г.;
20.12.2018 г.; болнични листове от 13.09.2018 г.; 01.10.2018 г.; е видно, че
при медицински преглед на ищцата на 12.09.2018 г. е констатиран оток и болка в
лявата китка. На 26.09.2018 г. е констатирано, че от 10 дни З. е с гипсова
имобилизация, вследствие на падане и удар на лява ръка предизвикал фрактура на
дистален радиус. Същото е довело до нетрудоспособност за период по дълъг от 30
дни, оток на лява гривнена става, ограничение на движението, болезненост.
От изготвеното заключение от 21.11.2019 г. е видно, че типа на счупването
на ръката на З. съвпада с заявените от нея обстоятелства по настъпилото падане.
Същото е наложило временна нетрудоспособност от 45 дни , физиотерапевтични
процедури. Периода на възстановяване е около 7-8 месеца.
От изготвеното заключение от 29.01.2020 г. по извършената СМЕ е видно, че у
ищцата е налице посттравматично заболяване, което може да е отключено след
травмата. Същото се лекува оперативно.
От приложените писмени документи-писмо от „ДЗИ ОЗ“ АД , фишове за
заплата-(лист 128-131 от делото) и изготвеното заключение по извършената ССЕ е
видно, че разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила
ищцата за м. 09.2018 г. и м. 10.2018 г. и изплатеното такова за обезщетение за
временна нетрудоспособност е съответно 2538,77 лв. и 3916,20 лв. Разликата
между следващия се и получен бонус от ищцата за трето тримесечие е 1255 лв.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
гласни доказателства се установява, че ищцата е посетила на *** г. заведение за
хранене „***” находящо се в ***. стопанисваното от ответника.
Съобразно заявените твърдения за наличие на бездействие у служителите на
ответника изразяващо се в безотговорно отношение към възможните опасности за
живота и здравето на посетителите на заведението, произтичащи от създадените
условия в него и отправените притенции
съдът намира, че приложима за решаване на настоящия спор е разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД-за вредите причинени при или по повод изпълнение на възложена работа
отговаря възложителя.
Следователно фактическият състав при който възниква деликтната
отговорност на ответното дружество включва кумулативно
наличие на следните предпоставки: настъпило
вредосно
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилата вреда, както и че лицето, срещу което е насочен иска е възложител на дейността по повод на изпълнението, на
която се
твърди да се произлезли вредите, предмет на исковата претенция. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По
делото не се спори,
че дейността в процесното заведение се осъществява от
ответното дружество. Следователно същото е длъжно чрез своите служители да
осъществи превенция на възможните рискове за здравето и живота на посетителите,
произтичащи от създадената обстановка, а при наличие на бездействие да понесе
настъпилите последици от това.
Предвид събраните по делото гласни
доказателства-показанията на свидетелите Б., М. и П. съдът намира за доказан
факта, че на *** г. ищцата е паднала в дамската тоалетна на заведението.
Доколкото се твърди, че падането е настъпило в резултат на спъване от находящо
се там стъпало при липса на достатъчна осветеност, който факт се оспорва от
ответника, съдът намира, че от значение за характеризиране на поведението на
служителите на ответника като противоправно бездействие е установяване на факти
сочещи липса на надлежно сигнализиране на наличното препятствие и необходима
видимост на същото. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира са
установено обстоятелството, че в дамската тоалетна е налице стъпало, което не е
предварително указано, чрез табела или светлинна сигнализация, както и, че
осветлението позволяващо да бъде забелязано се задейства автоматично чрез
сензор за движение. До този извод се достига след кредитиране на изнесените от свидетелите
Б., Б. и П. факти за наличната обстановка в мястото на настъпването на
събитието. С оглед заявените твърдения на свидетелката Б., че сензора се
задейства след отваряне на вратата и преодоляване на стъпалото, при липса на
ангажирани доказателства от страна на ответника, за вида и характера на
действията имащи отношение към включване на осветлението и времетраенето за
това, съдът намира за доказано, че ищцата е навлезла в помещението,
напосредствено след отваряне на вратата и преди неговото осветяване, като така
се е оказала в невъзможност да забележи находящото се там стъпало, за което не
е била предупредена. Това обстоятелство житейски и логически преценено е
достатъчно за настъпване на процесното падане, а доколкото последното като
начин на осъществяване, видно от заключението по извършената СМЕ, съвпада с
вида и характера на настъпилите травми, следва да се приеме, че е налице
причинна връзка между твърдяното деяние и настъпилите вреди. Това от своя
страна се явява основание и за понасяне на отговорност от ответното дружество
за обезщетяване на вредите.
По отношение вида и размера на същите, изхождайки от събраните писмени и
гласни доказателства съдът намира, че ищцата е търпяла както значителни болки,
страдания и неудобства, произтекли в продължителен период от време от около
няколко месеца, така и намаляване на имущественото и състояние, в резултат на
похарчени средства за лечение и получаване на по-нисък доход от настъпилата
временна неработоспособност за период от около два месеца.
С оглед установените факти, от показанията на свидетелите Б. и М.за
наличните болки непосредствено след падането, необходимостта от обездвижване на
ръката, последващото й гипсиране, приемане на обезболяващи, невъзможност за
шофиране и ежедневно затруднено обслужване, съдът намира, че за обезщетяване на
настъпилите страдания и затруднения на ищцата справедлив се явява размера от
3000 лв. до който следва да се уважи иска за притендираните неимуществени
вреди, като за разликата над тях до размера на притенцията от 10000 лв. да се
отхвърли.
По отношение притендираните имуществени вреди, съдът намира, че доказани се
явяват тези, произтичащи от разходвани средства за ортеза, заплатена сума от
100 лв. по думите на свидетеля М., и разликата между подлежащото на изплащане
при полагане на труд брутно трудово възнаграждение за м. 09. и 10. на 2018 г. и
бонус и действително получения доход в резултат на изплатеното обезщетение за
неработоспособност. Предвид заключението по изготвената ССЕ, което съдът
кредитира изцяло като компетентно извършено, на ищцата се дължи заплащане на
сумата от 2538,77 лв.-разлика във възнаграждението за м. 09.2018г., 3916,20
лв.-разлика за м. 10.2018 г. и 1255 лв.-бонус. Тъй като притендираните от З.
суми от 2 538.81 лева и 3 866,26 лева-разлики в брутните и възнаграждения за съответните месеци попадат в размера
на установените като дължими такива, претенциите и за тях следва да се уважат
изцяло до заявения размер, а по отношение исканията за разходвани средства- 195.97 лева, и дължим
бонус -2 663 лева,
които надхвърлят доказаните такива съответно от 100 лв. и 1255 лв. исковете се явяват основателни и следва да се уважат до
установения от съда размер като за разликата над него да се отхвърлят.
Уважаването на главните искове е основание за уважаване и на обективносъединените
с тях искове за заплащане на обезщетение за забава за периода от настъпване на
събитието **** г. до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
представения списък и ангажирани доказателства за сторени такива, съразмерно на
уважената част от исковете или сумата от 1389,29 лв. за деловодни разходи и
адвокатско възнаграждение, а на ответника следва да се присъди сумата от 572,42
лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„П.
ИМ.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Южен”, ул. „Димо Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9, представлявано oт ****да заплати на К.П.З. с
ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 100 (сто) лева -обезщетение
за имуществени вреди; 2 538.81 лева (две хиляди петстотин тридесет и осем
лева и 81 ст.) - разликата между брутното трудово възнаграждение и
изплатено й обезщетение за временна неработоспособност за месец септември; 3 866,26 лева (три хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и 26 ст.) -разлика между
брутното трудово възнаграждение и изплатеното й обезщетение за временна
неработоспособност за месец октомври; 1255 (хиляда
двеста петдесет и пет) лева стойността на дължим бонус за
трето тримесечие; 3000 (три хиляди ) лв.- обезщетение за неимуществени вреди,
болки и страдания, ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1389,29 лв.(хиляда
триста осемдесет и девет лева и 29 ст.)за разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.П.З. с
ЕГН **********,
с адрес: *** против „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Димо Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9,
представлявано oт **** иск за заплащане на сумата над 100 (сто) лева до 195.97 лева (сто деветдесет и пет лева и 97 ст.),обезщетение за имуществени вреди; над 1255 (хиляда двеста петдесет и пет) лева до 2 663 лева (две
хиляди шестстотин шестдесет и три лева) стойността на дължим бонус за трето тримесечие;
над 3000 (три хиляди ) лв. до 10000 лв.(десет хиляди лева)- обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва от ****. до
окончателното изплащане,
ОСЪЖДА К.П.З. с
ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Димо
Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9, представлявано oт ****,
сумата от 572,42 лв. (петстотин седемдесет и два лева и
42 ст.) разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:/п/
Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.