Р Е Ш
Е Н И Е № 260351
гр. Пловдив, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 12.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4033
по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.124 и сл. ГПК.
С определение на съда от 16.10.2020 г.
са съединени за съвместно разглеждане по настоящото дело гр.д. № 6672/2020 г., № 6673/2020
г., №
6674/2020 г., № 7133/2020
г. и № 7134/2020
г., по описа на Районен съд – Пловдив, като производството
е продължило под гр.д. № 4033/2020 г., XXII гр. състав на ПРС.
След
съединяване на исковете делото се счита образувано по искови молби от А.А.К., Д.А.К., М.А.К., Т.А.К., Р.А.К. и О.А.К.
***“ АД, с които
са предявени субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на по 5000 лева за всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на Ю. А.
К., техен б., в резултат от ПТП от 20.01.2018 г.,
виновно причинено от А.М.Б. с лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ***, застрахован при ответника по
застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на събитието – 20.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
В исковите молби са изложени твърдения, че на 20.01.2018
г. около 18.25 часа А.М.Б. на път II – 56, километър 81, при управление на МПС
– лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ***, при движение от гр. Раковски към село
Стряма, обл. Пловдив, в посока от изток на запад е нарушил правилата за
движение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и е причинил ПТП, при което е причинил
смъртта на Ю.
А. К. – б. на ищците. За извършеното деяние водачът А.М.Б. е
осъден с влязла в сила присъда на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 8/2019 г.
Ищеците
твърдят,
че при научаване за смъртта на б.
си изпаднали
в шок, затворили
се в себе си, избягвали
контакти с хора и изключително тежко са
преживели смъртта на своя брат, като болката и
страданието от загубата на близкия човек продължава и днес. Към датата на ПТП
лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ***
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност при ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Твърди се, че ищеците са направили искане до застрахователя за заплащане
на обезщетението, но същия отказал, което поражда правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявените искове единствено
в частта, че ищците са от кръга
лица които имат право на обезщетение. Счита, че ищците не са от кръга лица които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя б., доколкото не е налице дълбока и
трайна емоционална връзка по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице,
доколкото същото се е движел с велосипед по пътното платно, не е имал светлоотразителна
жилетка, не се е движел най-вдясно, както и е бил употребил алкохол.0.66
промила. Наред с това счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Счита,
че обезщетението за забава се дължи от по-късна дата, съгласно чл.430, ал.1,
т.2 КЗ. Иска се отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението,
поради съпричиняване. Претендират се разнсоки.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищците са
спазили разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо са отправили извънсъдебна
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо от 26.09.2019
г. ответникът е отказал да заплати претендираното от ищеца обезщетение във
връзка с процесното застрахователно събитие /л.9 – от всички дела/ с мотив, че не
са налице предпоставки за заплащане на обезщетение.
По същество:
Предявени са
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявените искове ищците следва
да установят наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и деликвента, както и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № *** фактически състав, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение, изключителната, дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за съпричиняване и
прекомерност на претендираното обезщетение.
С Определение от
17.07.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата,
че
на 20.01.2018 г. на път II – 56, километър 81, при движение от гр. Раковски към
село Стряма, обл. Пловдив, в посока от изток на запад А.М.Б., управлявайки лек
автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ***, виновно е
причинил ПТП, в резултат на което е починал Ю.
А.
К.,
б.
на ищците.
Безспорно е, че за посоченото ПТП А.М.Б. е признат за виновен с влязла в сила
присъда по НОХД № 8/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. Безспорно е, че към
датата на ПТП лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № *** имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Тези обстоятелства
се доказват и от показанията на свидетелите А.М.Б. и А.М.С. /протокол от о.с.з.
от 12.01.2021 г. л.109/, които съдът кредитира, както и от влязла в сила
Присъда № 12 от 11.02.2019 г. по НОХД № 8 от 2019 по описа на Окръжен съд –
Пловдив /л.27/, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за настоящия
състав по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Спорен по делото е
въпросът дали ищците са материално-правно легитимирани да търсят обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на своя брат.
Кръгът на лицата, които са материално – правно
легитимирани да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени
в следствие на смърт на близък е уреден в Постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. Пленума на Върховния съд и в Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОНГТК на ВКС.
В
последното ТР е разширен кръгът на лицата, които са метериално-правно
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди, а именно по изключение
всяко друго лице /различно от деца, родител, съпруг и съжител при
фактическо съпружеско съжителство/, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия.
В тази връзка по
делото са разпитани, по искане на ищците, свидетелите А. М. А. и О. А. А.
/протокол от о.с.з. от 12.01.2021 г. л.110/.
От показанията на
свидетеля А. М. А. се установява, че същият е живял в една махала с починалия Ю.
К.. Свидетелят установява, че ищците – братята и сестра на починалия са се
събирали често в дома на последния и са поддържали близки отношения. Свидетелят
заявява, че ищците са възприели тежко смъртта на починалия си б. и досега
страдат. Не може да каже имената на всички братя и сестри.
Същото се
установява и от показанията на свидетеля О. А. А..
Съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като обективни, доколкото свидетелите
дават сведения за обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
Следва да се посочи,
че нито един от свидетелите не посочва по какъв начин, конкретно, по отношение
на всеки един от ищците се е отразила смъртта на Ю. К., какви болки и страдания
е претърпял всеки един от тях от смъртта на б. си. Свидетелите установяват
преживявания на ищците с покойния, както и отношенията на ищците към смъртта
му, присъщи за родствената връзка, в която се намират на братя/брат/сестра. В случая не е достатъчно факта, че ищците и починалият
са се събирали няколко пъти в седмицата, за да вечерят заедно и са поддържали
близки отношения, както и че изпитват болка от смъртта му.
Съгласно цитираното
ТР право на обезщетение на родственици, различни от най-близките – родители,
деца, съпруг, се признава тогава когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи
за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В случая от
доказателствата по делото не се установи дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и
починалия,
заради съдържанието на която да търпят морални
болки и страдания от смъртта на Ю. К., сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, поради което и не
са материално – правно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени
вреди.
С оглед изложеното исковете,
като неоснователни ще се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за
ответника, който е направил своевременно искане в тази насока и е представил
списък на разноски по чл.80 ГПК.
Ответникът доказа следните разноски 4320 лева, платено
адвокатско възнаграждение, по 600 лева без ДДС или по 720 лева с ДДС по всеки
един от исковете, 10 лева – държавна такса за съдебни удостоверения, от които 5
лева по гр.д. № 6672/2020 г. и 5 лева по гр.д № 6673/2020 г., 60 лева – депозит
за свидетели, 60 лева – депозит свидетели /гр.д. №6672/2020 г., 60 лева –
депозит свидетели /гр.д № 6673/2020 г/. Общо направени разноски от ответника в
размер на 4510 лева, които ще му бъдат
присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Своевременно представителите на ищците са направили
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В
случая минималния размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от
предявените искове е 580 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. Уговореното от ответника
адвокатско възнаграждение е 600 лева, което съдът приема, че не е прекомерно,
същото надхвърля само с 20 лева минималния размер и отговаря на фактическата и
правна сложност на делото. С оглед изложеното възражението на ищците е неоснователно.
В случая
адвоката на ответника е регистриран по ДДС, за което е представено
доказателство – Удостоверение за регистрация и съгласно пар.2а от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху адвокатското
възнаграждение се дължи ДДС.
Ответникът е направил, във връзка с производството, и
допълнителни разноски в общ размер на 670
лева, от които 20 лева – депозит за свидетел и 150 лева – депозит за САТЕ, платени
по гр.д. № 6674/2020 г. /л.32 и л.33/, 200 лева – депозит САТЕ /гр.д.
№7134/2020 г. л.37/, 150 лева – депозит САТЕ /гр.д. №6672/2020 г. л.33/, 150
лева – депозит САТЕ гр.д № 6673/2020 г. л.32/, които не са се използвали,
доколкото не са събирани доказателствените средства, за които са платени,
поради което се явяват недължимо платени и подлежат на възстановяване.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.К., ЕГН **********, Д.А.К., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН **********, Т.А.К., ЕГН **********, Р.А.К., ЕГН ********** и О.А.К., ЕГН ********** ***“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 субективно
съединени осъдителни искове за присъждане на всеки един от ищците на сума от по 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди болки и страдания от смъртта на Ю. А.
К.,
техен б., в резултат от
ПТП от 20.01.2018 г., виновно причинено от А.М.Б. с лек автомобил „Форд
Мондео“, с рег. №***,
застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на събитието – 20.01.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, Д.А.К., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН **********, Т.А.К., ЕГН **********, Р.А.К., ЕГН ********** и О.А.К., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, по равно сумата в общ размер на 4510 лева – разноски в производството.
ВЪЗСТАНОВЯ на ЗД
„Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 670 лева платени по сметка на Районен съд - Пловдив, от които 20
лева – депозит за свидетел и 150 лева – депозит за САТЕ, платени по гр.д. №
6674/2020 г. /л.32 и л.33/, 200 лева – депозит САТЕ /гр.д. №7134/2020 г. л.37/,
150 лева – депозит САТЕ /гр.д. №6672/2020 г. л.33/, 150 лева – депозит САТЕ
гр.д № 6673/2020 г. л.32/, които не са се използвали, доколкото не са събирани
доказателствените средства, за които са платени, поради което се явяват
недължимо платени.
УКАЗВА на ЗД
„Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* да посочи, с писмена молба, банкова
сметка, ***тановяване сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ