Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
гр. Дряново, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в открито съдебно заседание на 03.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 189 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл. 82, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Първоначалната ищца Д.Ц.Р. основава
исковата си претенция на обстоятелството, че ответникът, който е адвокат, не
изпълнил договор за въвод в имота ѝ. Посочва, че претендира да ѝ
заплати разходите, от които 250 лв. платен хонорар за изпълнение на задачата,
50 лв., дадени на ръка за текущи разходи, 40 лв. за скица и данъчна оценка, на
която бил изтекъл срока по време на действието на договора, 100 лв. пропуснати
ползи от невъведени в нейно владение 258 кв. м. земя. Посочва, че действията на
ответника били противопоставими на изискванията на чл. 63 от ЗЗД. Твърди, че
по-нататъчното действие на договора е проблем за решаване на въвода на платени
от нея придаваеми части от околни имоти.
С
допълнителна молба от 25.04.2018г. чрез пълномощника си Л.Г. – съпруг твърди, че
в средата на м. октомври 2016г. ответникът ѝ съобщил, че въвод в имота от
ЧСИ И.И. няма да се осъществи, поради което трябва да потърсят друг съдебен
изпълнител. Отишли в офиса му, като служителите върнали подадените, но
нерегистрирани документи като нередовни. На 31.10.2016г. ги върнала на ЧСИ с
бележка да бъдат изпратени по компетентност на ответника. Обратна разписка
получили на 03.11.2016г., като на 01.12.2016г. с пощенска пратка ЧСИ отново ги
върнал на техния адрес.
Посочва,
че след като изчакала известно време да получи от ответника съобщение да отидат
при друг съдебен изпълнител, му изпратили документите за по-нататъчни действия
съгласно договора. Оригиналната обратна разписка мистериозно изчезнала по пътя
от пощата до дома му в с. И.И.. Посочва, че задълженията на ответника не били
смутени от нейни действия или бездействия. Нямало практически действия за
едностранно прекратяване на договора, тъй като това не било в нейн интерес.
В
хода на производството ищцата е починала, поради което съдът служебно взе мерки
за продължаване на производството по делото. Ищцата бе заличена като страна по
делото, а на нейно място с протоколно определение от 06.03.2019г. съдът
конституира като страна по делото
законните наследници на ищцата Л.В.Г., Ю.Л.В. и Е.Л.М..
В
съдебно заседание на 03.04.2019г. на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК съдът допусна
изменение на предявените искове в частта за текущите разходи като намалява
размера от 50 лева на 35 лева, в частта за дадените средства за скица и данъчна
оценка като увеличава размера от 40 лева на 50 лева и в частта за пропуснатите
ползи като увеличава размера от 100 лева на 730,37 лв.
Ответникът
Н.Д.К. в дадения от съда срок е депозирал отговор. Оспорва изцяло предявения
иск, като неоснователен и недопустим. Твърди, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл. 1,2 и 3 от ГПК. Посочва, че допълнителната молба била
подадена от съпруга на ищцата, като пълномощник, за което нямало представени
доказателства. При тези условия делото следвало да се прекрати.
По
същество заявява, че на 26.11.2016г. съставил договор за правна помощ и
пълномощно във връзка с желание на ищцата за реализиране на въвод във владение
на процесния имот. За да може да извърши своите действия като адвокат бе
необходимо да се представят постановление за възлагане, скица на имот, данъчна
оценка – в оригинал. Твърди, че скица на имота и данъчна оценка му били
предоставени от съпруга на ищцата пре м. юли 2016г., а оригинал на
постановлението за възлагане не му бил предоставен и до момента. По същото
време изготвил и молба до община Дряново и заедно със съпруга на ищцата
посетили кмета на общината за среща. Няма информация от отговора на община
Дряново по тази молба. На 31.08.2016г. подал молба до ЧСИ И.И. и било
образувано изп. дело № 609/ 2016г. за въвод във владение на процесния имот.
Офисът на ЧСИ бил посетен от съпруга на ищцата, който без правно основание
извършил действия по прекратяване на изпълнението, а след това в края на 2016г.
документите били върнати с писмо на адреса на ищцата, за което ответникът не
бил уведомен.
Впоследствие
през 2017г. многократно правил опити да се свърже с ищцата, като ходил повече
от 10 пъти на адреса ѝ в с. ***, но входната врата била винаги заключена.
Не разполагал с телефонния ѝ номер. Бил поставен в невъзможност да
продължи да реализира правата си по договора. Във връзка с това изпратил покана
на ищцата на 04.05.2018г., на която не се е явила.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна :
Не
се спори по делото, а и от представените с исковата молба писмени доказателства
е видно, че между първоначалната ищца по делото Д.Ц.Р. и ответника Н.Д.К. бил
сключен договор за правна защита и съдействие от 26.11.2015 г., с който първата
възложила на ответника правна защита и съдействие, изразяваща се в представителство
пред ЧСИ И.И. рег. № 735 представително по протокол за въвод във владение,
постановление за възлагане на недвижим имот в с. И.И. по протокол за възлагане
от 20.11.2015г. с договорено възнаграждение в размер на 250 лв., които са били платени.
Оит
служебно направената справка в НБД «Население» съдът установи, че
първоначалната ищца Р. е съпруга на пълномощника по делото Л.Г., поради което
възражнението на ответника за недопустимост на подадената молба е
неоснователно.
В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че в изпълнение на договора изготвил
молба до община Дряново и с ищеца Л.Г. посетили кмета на общината с оглед
уреждане на отношенията във връзка с постановление за възлагане на имот, който
е общински. В тази връзка от ищеца Г. е представена молба вх. № 2200-847/
29.06.2016г. на община Дряново за доброволно уреждане на отношенията им във
връзка с терена, който е присъден по силата на влязло в сила съдебно решение и
постановление за възлагане от ЧСИ.
За
доказване на твърденията си в исковата молба ищецът представя пощенски плик с
клеймо от 01.11.2016г., адресиран до първоначалната ищца Д.Р. от ЧСИ И.И., на
който е написано «нередовни документи». Ответникът заявява, че за реализиране
въвода във владение са били необходими постановление за възлагане, скица на
имота, данъчна оценка – всичко в оригинал. Скица на имота и данъчна оценка му
били предоставени през м. юли 2016г., а оригинал на постановление за възлагане
на бил получил.
Ищецът
е представил разписка от 13.08.2018г., видно от която ответникът получил
заверен препис от постановлението за възлагане на недвижим имот в с. *** от
20.12.2013г.
За
доказване на твърденията си, че не е установил контакт с първоначалната ищца
ответникът представя покана от 04.05.2018г., получана на 09.05.2018г. от
съпругът ѝ Л.Г.. С допълнителна молба от 03.04.2019г. представя покана от
23.02.2019г., ведно с известие за доставяне, както и молба от 05.02.2019г. до
ЧСИ И.И. за въвод във владение на недвижим имот.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл. 51 от Закона за адвокатурата (ЗА)
адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Съгласно общата разпоредба за неизпълнение на
договорите на чл. 79 ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнението. В случая ищците се основават на гражданската отговорност,
породена от неизпълнението от ответника на задълженията му по сключения с
първоначалната ищца Д.Р. договор за правна помощ, който по характера си
представлява договор за поръчка. Отговорността на адвоката има договорно
основание, защото задължението му за защита на правата и законните интереси на
клиента, произтича от сключения договор за правна помощ. Тъй като е налице
договорна обвързаност между страните за реализирането на отговорността по този
договор по смисъла на чл. 82 ЗЗД
на обезщетение ще подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. Посочените изисквания за характера на вредите са меродавни и в
двете хипотези на цитираната правна норма, като разграничението е че при
добросъвестност на длъжника е предвидено допълнително условие – да са били
предвидими при пораждане на задължението. Вредите са преки, доколкото са в
причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.
В
аспекта на изложеното с доклада по делото съдът е указал на ищцовата страна, че
в настоящото производство следва да установи при условията на пълно и главно
доказване фактическия състав на отговорността по чл. 82 от ЗЗД, а именно:
сключен договор, виновно неизпълнение на поетите с този договор задължения и
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение. От
горепосочените предпоставки е установено наличието единствено на първата –
сключения договор с адвокат К.. Ищците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установиха останалите указани им елементи от
фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД.
От
представените по делото доказателства съдът счита, че не може да се направи
извод, че ответникът по делото не е защитавал правата и законните интереси на
клиента си. По делото липсват каквито и да
било доказателства, събрани в производството по надлежния ред, от които
да се установи, как и доколко адвокат К. е упражнил процесуалните права на първоначалната
ищца Р. за въвод в недвижим имот, поради което настоящият състав е поставен в
невъзможност да прецени процесуалното му поведение по изпълнителното дело,
образувано от ЧСИ И.И.. Липсват доказателства,
които да обусловят извод, че адвокат К. не е предприел необходимите действия на
клиента си и процесуалните възможности за тяхната защита. От приложените по
делото доказателства се установява, че ответникът е изпълнил произтичащите от
договора за правна защита и съдействие задължения, като е депозирал молба за
въвод пред ЧСИ И.И., която обаче поради нередовност е била върната на ищеца Л.Г..
От обясненията на последния се установи, че същият лично е посетил офиса на ЧСИ
И.И., откъдето е получил документи, поставени в плик с надпис “нередовни
документи!”. На 05.02.2019г. адвокат К. е изготвил нова молба за въвод до ЧСИ И.И.,
представена по делото. Ищците не оспорват, че същият е депозирал и молба до
община Дряново за доброволно решаване на правния спор във връзка с имота на
ищците.
От друга страна липсват
доказателства за установяване на обстоятелството, че ищецът в настоящото
производство Л.Г. е предоставил на адвокат К. оригинали на необходимите
документи, които да депозира пред ЧСИ след сключване на договора за правна
защита през 2015г. В подкрепа на твърденията на ответника са представените
разписка от 13.08.2018г. и удостоверение за данъчна оценка от 15.08.2018г. В
подкрепа на тезата на ответника се явява и обстоятелството, че ищецът Г. лично
е посетил офиса на ЧСИ И.И., откъдето без негово знание е взел нередовните
документи.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че уговорка за постигането на
определен резултат липсва в текста на приложения договор, като дори и да беше
налице тя би била в противоречие с нормите на ЗА и Етичния кодекс на адвоката, доколкото окончателният въвод в имота следва да
се извърши от съдебен изпълнител, а не от адвоката на ищците. По изложените аргументи съдът приема, че ищците
не доказаха неточно изпълнение на задълженията на адвокат К. по сключения договор
за правна защита и съдействие като пряка и непосредствена последица от което да
са възникнали вреди, което обуславя неоснователността на претенцията. Достатъчно е да липсва само един от елементите на
фактическия състав по чл. 82 от ЗЗД, за да се приеме, че той не е осъществен, а
предявения иск по чл. 82 ЗЗД като неоснователен следва да се отхвърли. Разноски
не се претендират от никоя от страните, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.Г., ЕГН **********,***, Ю.Л.В.,*** и Е.Л.М., ЕГН
**********,*** ПРОТИВ Н.Д.К., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от общо 1065,37 лв.
(хиляда и шестдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), представляваща обезщетение
за вредите, които последният е причинил поради виновно неизпълнение на
задълженията по сключения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2005г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване чрез
Районен съд Дряново пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :