Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 219/10.10.2019
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен
състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова,
разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 290 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), вр. чл. 30, ал. 2 от с.з.
Образувано е по жалба на Д.П.И. *** против Заповед №
ЗД/Д-Я-044 от 26.07.2019 г. на ЗА Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Ямбол, с която е прекратено настаняването на малолетното дете Ж.З.И. в
професионалното приемно семейство на жалбоподателката
Д.И..
С жалбата се прави искане съдът да отмени оспорения
акт, като се излагат съображения за произнасянето му при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и
в противоречие с материалния закон; сочи се, че прекратяването на настаняването
на детето е разпоредено в разрез с интересите му.
Жалбата се поддържа и в проведеното съдебно заседание от процесуалния представител
на жалбоподателката; ангажират се доказателства;
претендира се присъждане на сторените в производството разноски съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът - Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ямбол, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание
оспорва жалбата, като излага становище за нейната неоснователност; счита обжалвания
административен акт за правилен и законосъобразен по подробно изложени
съображения. Не претендира разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е административната преписка по издаването на оспорената заповед. По надлежния
ред в проведеното на 16.09.2019 г. съдебно заседание е извършен разпит на
свидетелката Ж.Ж.С.– баба на малолетното лице, която
с показанията си свидетелства за факти, свързани с живота на детето в приемното
семейство и с възможностите на приемната майка за отглеждане на детето, както и
за други факти, относими към повдигнатия правен спор.
Административен съд – Ямбол, като взе предвид доводите
на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното
от фактическа страна:
По реда на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.,
с административна Заповед № ЗД/Д-СТ-140 от 30.08.2017 г. на Директора на ДСП -
Стара Загора, малолетното дете А.Р.Г., с посочено ЕГН, е временно настанено в
семейството на Д.П.И. до постановяване на съответен акт от съда. В изпълнение
изискванията на ЗЗДет. са сключени Договор за настаняване
на дете в професионално приемно семейство рег. № ДГ/06-00069 от 30.08.2017 г. и
Договор за отглеждане на дете от професионално приемно семейство рег. № ДГ/06-00070
от 30.08.2017 г., в които е посочено, че срокът, за който е настанено детето
А.Р.Г. с отразено ЕГН, е от датата на сключване
до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
С Решение № 685 от 07.11.2017 г. по гр.
д. № 3624 по описа на ЯРС за 2017 г., съдът е потвърдил временното настаняване
по административен ред, като е допуснал настаняването на малолетното дете А.Р.Г.
в професионалното приемно семейство на Д.П.И. до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпването на обстоятелства, водещи до прекратяване на мярката
за закрила. Със Заповед № ЗД/Д-Я-044 от 26.07.2019 г. на Директора на ДСП-Ямбол
е прекратено настаняването на детето Ж.З.И. с посочено ЕГН, (съответстващо на отразения в горепосоченото съдебно
решение на ЯРС и в договорите единен граждански номер за детето А.Р.Г.) до произнасяне на районен съд с решение по реда на
чл. 30 от ЗЗДет. В оспорената заповед са направени
констатации в следната насока: в три поредни дни г-жа Д.И. не се отзовава на
поканите за срещи от ОЗД/ДСП-Ямбол и ОЕПГ-Ямбол; неколкократно
е посетен адресът ѝ по регистрация, (на който тя и настаненото по съдебен ред в
професионалното ѝ приемно семейство дете живеят), както и адреси на нейни роднини, но лицата не са открити;
на 25.07.2019 г. със съдействието на органите на МВР-Ямбол за пореден път е
посетен адресът, на който е настанено детето Ж.З.И., но същото отново не е
открито. Въз основа на тези данни административният орган е приел, че професионалният
приемен родител не оказва съдействие и възпрепятства провеждане на срещи на
социални работници от ОЗД/ДСП-Ямбол с детето Ж.З.И. и е извел извод, че с оглед
опазване живота и здравето на детето са налице обстоятелства по чл. 29, т. 9 от
ЗЗДет, вр. чл. 30, ал. 1 от
с.з. за прекратяване на настаняването на малолетното дете в професионалното
приемно семейство на оспорващата и е разпоредил прекратяване на настаняването
до произнасяне на компетентния РС по надлежния ред. На 26.07.2019 г. е направен
опит за връчване на процесната заповед на оспорващата, като видно от отбелязванията върху акта, тя е отказала да я получи, което
обстоятелство е удостоверено с подписите на трима поименно посочени свидетели. На
07.08.2019 г., след издаването на процесната заповед,
К.Г.Ч.- * ЗД, е изготвила социален доклад за детето Ж.З.И. с посочено ЕГН, (съгласуван от Р.Т.Л.– * ЗД на същата дата - 07.08.2019
г.), към който са приложени писма на ЗА Директора на
ДСП-Ямбол до Директора на МВР-Ямбол и до Началника на РУ-Ямбол, както и четири
протокола с дати от 23.07.2019 г. (2 бр.), от 24.07.2019 г. и от 25.07.2019 г. В социалния
доклад подробно са описани част от посочените в процесната заповед констатации,
мотивирали органа да я издаде, като в допълнение са изложени и други факти, въз
основа на които е прието, че е налице необходимост от опазване живота и
здравето на настаненото в приемното семейство на оспорващата малолетно дете и е
направен извод
за наличието на обстоятелства по чл. 29, т. 9, вр.
чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет. В доклада изрично е посочено,
че със заповедта - предмет на оспорване, е прекратено настаняването на детето,
че то е изведено от приемното семейство на Д.И., като с отделна заповед на
компетентния административен орган е разпоредено
настаняването му в друго приемно семейство на територията на гр. Елхово, с
което на практика са осъществени действия по предварително изпълнение на
процесната заповед, макар в нея да не се съдържа разпореждане в този смисъл. В
изготвения и съгласуван социален доклад е отразено още, че с многократните си
изяви по медиите оспорващата в грубо нарушение на чл. 11а от ЗЗДет. неправомерно е разпространила сведения и данни за
детето, игнорирайки органа по закрила, с което е нарушила правата и законните
интереси на детето. На 01.08.2019 г. оспорващата И. е депозирала жалба директно
в съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок против акт, подлежащ на
съдебен контрол по аргумент от чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет.
и от лице, което е адресат на акта и е пряко засегнато от разпоредените
с него правни последици. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване е Заповед № ЗД/Д-Я-044 от
26.07.2019 г. на ЗА Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, с
която е прекратено настаняването на малолетното дете Ж.З.И. в професионалното
приемно семейство на жалбоподателката Д.И..
След извършената проверка по реда на чл. 146 и чл. 168
от АПК, ЯАС в настоящия си състав намира, че обжалваната заповед е издадена при
особено съществени нарушения, обуславящи нейната незаконосъобразност до степен
на нищожност. Този извод е верен предвид следното:
Съобразно приложимата за настоящия казус нормативна
уредба, настаняването извън семейството се прекратява на посочените в чл. 29 от
ЗЗДет. основания от районния съд по искане на
приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на Дирекция
„Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора, освен в
случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11. Допустимо е съгласно ал. 2 на чл. 30
от ЗЗДет. прекратяване на настаняването да се извърши
и по административен ред – временно, от Дирекция „Социално подпомагане“, до
произнасянето на съда, като в този случай компетентният административен орган
може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да
приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява
най-добрият интерес на детето. Видно от разпоредителната част на процесния акт е, че в случая основание за прекратяване на
настаняването е чл. 29, т. 9 от ЗЗДет., поради което
би следвало същото да бъде извършено от районния съд, а ако е постановено
прекратяване с административен акт, (както е
в процесния случай), това прекратяване следва да има временен характер до
произнасяне на съда по надлежния ред. Макар в разпоредителната част на акта да
се съдържа указание, че прекратяването на настаняването е до произнасянето на
съда, по делото липсват данни административният орган или някой от активно
легитимираните субекти да са сезирали Районен съд – Ямбол с искане за промяна
на мярката на закрила по реда на чл. 30 от ЗЗДет. При
това положение следва да се приеме, че с обжалвания административен акт, в
разрез с императивните норми на закона, е наредено окончателното прекратяване
на настаняването на детето в приемното семейство. В същия смисъл са и
изложените в обжалваната заповед мотиви – разпореждането е мотивирано с
обстоятелството, че професионалният приемен родител не оказва съдействие и
възпрепятства провеждане на срещи на социални работници от ОЗД/ДСП-Ямбол с
детето Ж.З.И., поради което е приел е, че е налице необходимост от опазване живота и здравето на детето,
съответно - са налице обстоятелства по чл. 29, т. 9 от ЗЗДет,
вр. чл. 30, ал. 1 от с.з. за прекратяване на
настаняването на малолетното дете в професионалното приемно семейство на Д.И..
Очевидно е, че мотивите не са насочени към обосноваване на временната
необходимост да бъде прекратено настаняването до произнасяне на районния съд, а
с тях се мотивира необходимостта от постановената окончателна промяна в мярката
на настаняване на детето. В подкрепа на този извод е и посоченото от
административния орган правно основание за издаването на акта - чл. 29, т. 9 от
ЗЗДет, вр. чл. 30, ал. 1 от
с.з. В тази връзка буди недоумение фактът, че социалният доклад е съставен на
07.08.2019 г. Вероятно, тъй като в него са изложени същите фактически
основания, съдържащи се и в предхождащия го административен акт, със
съставянето му е целено обосноваването на служебното иницииране на
административното производство по издаване на заповедта, но при това положение,
за да послужи като основание за започнатото производство, докладът трябва да
предхожда акта, а не да се съставя след произнасянето на процесната заповед и
нейното предварително изпълнение, (въпреки
липсата на изрично разпореждане в тази насока). Не е за пренебрегване и фактът, че от
доказателствата по делото се установява и друго несъответствие: както се посочи
по-горе, със свое решение ЯРС е допуснал настаняване в приемното семейство на
оспорващата на малолетното дете А.Р.Г., а с процесната заповед е наредено
прекратяване на настаняването на детето Ж.З.И.; сключените между оспорващата и
община Ямбол договори за настаняване на дете в професионално приемно семейство
и за отглеждане на дете от професионално приемно семейство, (предхождащи съдебното решение), също се отнасят за детето А.Р.Г., а не за детето Ж.З.И..
Описаните несъответствия водят до невъзможност в конкретния случай да се идентифицира
по категоричен начин детето, по отношение на което е разпоредено
прекратяването на настаняването. От всичко изложено до тук се налага извод, че
направените с обжалваната заповед разпореждания са незаконосъобразни до степен
на нищожност, тъй като особено съществено противоречат на разпоредбите от
Закона за закрила на детето, уреждащи прекратяването на настаняването на деца в
приемни семейства. В настоящия случай ответникът е предприел постоянни мерки,
свързани с прекратяване настаняването на детето в приемното семейство, с което
е превишил дадените му правомощия и е излязъл извън законово признатата му
компетентност, като е иззел правомощия от друг орган, а именно – от районния
съд. В случая при евентуалното влизане в сила на обжалваната заповед ще бъде
постигнат забранен от закона резултат, тъй като прекратяването на настаняването
на детето ще бъде осъществено в нарушение на императивните законови изисквания
не с решение на съда, а с административен акт, издаден от държавен орган.
Поради това заповедта е нищожна и тази нищожност следва да бъде прогласена от
съда.
При този изход на спора, с оглед своевременно
направено искане по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК и представения списък по чл. 80 от ГПК, ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на оспорващата сторените от нея разноски в производството,
възлизащи на 150 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Предвид обстоятелството, че оспорващата не е внесла
дължимата държавна такса за разглеждане на делото от 10 лева, същата, на
основание чл. 77, вр. чл. 76 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, следва да бъде осъдена да я внесе по
сметка на Административен съд – Ямбол.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Ямбол, първи административен състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТ на Заповед № ЗД/Д-Я-044 от
26.07.2019 г. на ЗА Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Ямбол да заплати
на Д.П.И. *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева, съставляваща разноски по делото за заплатен
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Д.П.И. *** да заплати по сметка на Административен съд
- Ямбол сумата от 10 (десет) лева, представляваща дължимата, но невнесена
държавна такса за разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете