Определение по дело №494/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2011 г.
Съдия: Катя Стайкова
Дело: 20111200700494
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2011 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 342

Номер

342

Година

18.6.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.19

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20144100900105

по описа за

2014

година

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Молителят „Е. А. ”Е. С. твърди, че между него и ответника „Ш. В. Т. ”О. с. Р. са били сключени договори за финансов лизинг от 01.11.2007г. и от 15.12.2007г., по които ответникът не е издължил сумите, които е следвало да плати. Молителят твърди, че вземанията му по двата договора са установени със сила на присъдено нещо – с две решения на АС при БТПП и че разполага с изпълнителни листи за тях, въз основа на които са образувани изпълнителни производства. Твърди, че към 26.08.2014г. въпреки сключено споразумение за разсрочено изплащане на дължимите суми, ответникът не е заплатил и му дължи 78 726,27лв. .

В тази връзка се сочи, че са налице предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по отношение на ответника, понеже той е търговец, задълженията му произтичат от търговска сделка, изискуеми са и е налице неплатежоспособност на ответника, понеже е спрял плащанията към кредиторите си и затрудненията му са трайни. При условията на евентуалност се твърди, че ако не е налице неплатежоспособност, то е налице свръхзадълженост .

Отправя се молба до съда да открие производство по несъстоятелност спрямо ответника със следващите се от това последици.

Ответникът „Ш. В. Т. ”О. с. Р. оспорва така подадената молба, твърди, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът, като съобрази молбата и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните , че вземането на молителя, така както е описано в молбата му, съществува и е изискуемо към момента на подаване на същата. Този факт се установява и от приложените към молбата писмени доказателства.

За установяване финансовото състояние на ответника е изслушано заключението на съдебно- икономическа експертиза и допълнителна такава. Двете заключения съдът възприема като компетентни и обосновани.

Съгласно първото от тях / стр. 278-297 от делото / общият размер на задължението на „Ш. В. Т. ”О. с. Р. към „Е. А. ”Е. С. е 72913,54лв., от които 52593,06лв. лихви. Заключението сочи, че към 31.10.2014г. наличното имущество на дружеството не е достатъчно да покрие задълженията му, но е достатъчно да покрие разноските по несъстоятелността. Вещото лице сочи, че „Ш. В. Т. ”О. с. Р. продължава да изпълнява задълженията си по сключени търговски сделки.

Относно стойностите на коефициентите за ликвидност на ответното дружество, които илюстрират способността му да плаща текущите си задължения и цялостното му финансово състояние, вещото лице е изследвало тези стойности за период от седем години назад преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. За периода от 2008 до 2014г. вкл. се установява, че коефициента на обща ликвидност на дружеството е със стойности над единица, като през периода от 2011 до 2014 варира от 3,65 през 2011г. до 2,24 през 2014г. Към последната посочена година и коефициентът за бърза ликвидност е повишил стойността си от 0,86 през 2012 и 0,90 през 2013г. до1,14 през 2014г.

Коефициентът на задлъжнялост на ответното дружество през периода 2008-2014г. е с константна стойност от 0,01 през целия период.

От друга страна коефициентът на финансова автономност варира от 71,18 през 2008 до 91,12 през 2014г. като стойността му е винаги над единица.

Според заключението на вещото лице затрудненията но ответника може да бъдат определени като временни. .

Допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза изследва въпроса за финансовите резултати на ответника през периода 2011-2014г.

Същото сочи, че през този период дружеството ответник е отчело счетоводни загуби за всяка от годините. Към 31.12.2014г. ответникът отчита непокрита загуба от минали години в общ размер на 4 701 153,92лв. и работи на загуба. Т.4 от заключението сочи, че сумата на регистрирана счетоводна загуба не е по- голяма от активите му, макар и да е отбелязано, че са налице неясноти ,допуснати при водене на счетоводството при ответника. По- конкретно вещото лице сочи, че липсва стойностна връзка между сметките от оборотната ведомост и баланса към 31.12.2014г.

Т. 5 от заключението установява, че сумата на регистрирана загуба е по- голяма от собствения капитал на дружеството.

Т. 6 на заключението изчислява всички задължения на ответника по оборотна ведомост към 31.12.2014г. , като сочи, че общият им размер е 3562278,56лв.

Подробно са изброени задълженията към кредитори за суми над 1000лв.

Според заключението в предоставеното извлечение на сметка 401 за периода от януари до март 2015г. задълженията на ответника към молителя са в размер на 5876,92лв.

Към 31.12.2014г. според вещото лице по сметка 411 при ответника е налице салдо в размер на 4537895,42лв. несъбрани вземания , а по сметка 401 неплатените задължения са в размер на 3562 278,56лв.

По сметка 411 са отразени продажби през 2014г. да 856 077лв. , в брой в касата по дебитна сметка 501 са постъпили суми в размер на 98 675,03лв.

Данните според вещото лице показват, че предприятието на ответника извършва дейност, като увеличава едновременно и размера на задълженията си, и размера на вземанията си.

Според заключението ако ответникът предприеме и приложи политика на инвентаризиране на задълженията си и действия за увеличаване на събираемостта им, би могъл да изплати задълженията си.

Заключенията на съдебно-икономическите експертизи съдът възприема като компетентни и обосновани.

При тези данни от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи:

В случая е депозирана молба с правно основание чл. 625 и сл. От ТЗ. За да се открие производство по несъстоятелност следва да е установено наличието на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 607а от ТЗ, вр. С чл. 608 от ТЗ, а именно : - да се касае за търговец и същият да е неплатежоспособен, респ. свръхзадължен. В конкретния случай ответникът има правноорганизационната форма на дружество с ограничена отговорност, като се явява търговец по дефиниция/чл.1,ал.2,т.1 от ТЗ/. Като основание на молбата си кредиторът сочи неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

Тъй като са наведени и двете основания, съдът счита, че следва да прецени първо налице ли е свръхзадълженост и едва ако такава не е налице, да се обсъжда наличието на неплатежоспособност, доколкото свръхзадължеността поглъща неплатежоспособността. Легалната дефиниция на свърхзадължеността е дадена с разпоредбата на чл. 742,ал. 2 от ТЗ, съгласно която търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Според първото от заключенията на вещото лице е налице недостатъчност на имуществото на длъжника за покриване на неговите задължения. Този извод е направен при определен от вещото лице размер на задълженията 9425839,15лв. При този размер на задълженията, с оглед процентното съотношение активи към парични задължения, което е 39,79% и предвид останалите констатации на съдебно-икономическата експертиза съдът намира това съотношение за несъществено и счита, че не е налице свръхзадълженост на ответното дружество. Посоченото съотношение като стойност може да се счете за несъществено, тъй като съотношението между активите плюс вземанията и паричните задължения е 81,30%. Във второто си заключение, вещото лице е имало предвид цялостната счетоводна документация на ответника, с каквато не е разполагало при изготвяне на първото заключение. Това заключение дава три пъти по- нисък размер на задълженията на ответника, при което горните две съотношения като процентно изражение ще бъдат още по- ниски. В този смисъл категорично, дори и да е налице превишаване на стойността на задълженията спрямо стойността на имуществото на ответника, то се явява несъществено и не води до свръхзадълженост.

По отношение на твърдяната неплатежоспособност на ответника :

Нормата на чл. 608 ТЗ свързва неплатежоспособността само с две категории парични задължения: произтичащи от търговска сделка или публичноправни задължения към държавата и общините.

В случая се установява по безспорен начин, а и този факт не се спори от страните по делото ,че „Ш. В. Т. ”О. с. Р. има задължения към молителя „Е. А. ”Е. С., като те произтичат от търговска сделка. Размерът на същите е установен с приложените писмени доказателства и заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Няма спор, че към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ответникът е спрял плащанията по сключеното между него и молителя споразумение. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съдът, с оглед заключението на вещото лице счита, че не е изправен пред тази хипотеза. Очевидно е, че ответникът е спрял да плаща на молителя, но изпълнява задълженията си към други свои кредитори .

В този случай следва да се прецени дали, освен че не плаща свое изискуемо парично задължение, ответникът не е в състояние да го изпълни. Само при наличието на тези две предпоставки и то кумулативно, е налице неплатежоспособност по смисъла на чл. 608,ал. 1 от ТЗ . Заключенията на съдебно- икономическата експертиза и допълнителната такава дават основание на съда, че не са налице предпоставките на чл. 608,ал. 1 от ТЗ и че ответникът не е неплатежоспособен. Този извод следва от факта ,че макар и част от стойностите на коефициентите на ликвидност на ответника да са под единица за изследвания от вещото лице период от 7 години преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, дружеството всъщност няма трайни финансови затруднения. Това е така, защото коефициентът за обща ликвидност на ответника за целия период е със стойности над единица. Когато се отчете и фактът, че коефициентът на задлъжнялост, за целия период е с устойчивата величина 0,01, става ясно, че в крайна сметка ответникът не е зависим от своите кредитори за уреждане на задълженията си. От друга страна коефициентът на финансова автономност на ответника също е с високи стойности за целия период, което също сочи висока степен на финансова независимост от ползване на чужди средства.

При това положение и с оглед констатациите на вещото лице, че наличните финансови затруднения на ответника не са трайни, тъй като той извършва дейност и плаща определени свои задължения, съдът намира, че ответникът не е неплатежоспособен. Затрудненията на същия са временни и финансовото му състояние не създава опасност за интересите на кредиторите му.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ш. В. Т. ”О. с. Р. , поради което молбата на „Е. А. ”Е. С. следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 631 от ТЗ като неоснователна молбата на „Е. А. ”Е. С.,ЕИК ********* за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ш. В. Т. ”О. с. Р. ,ЕИК *********.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

СЪДИЯ:

Решение

2

7B960BC4AAFAD8A4C2257E680031DDCD