№ 60
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20203100503312 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ЧЕРНО
МОРЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 256, срещу решение №260212/02.09.2020г., постановено по гр.д.
№ 462/2020 г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на ЕТ
„ДЕЛТА-ЦЕНО КИРИЛОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Варна, ул. „П. Стайнов“ № 13, ет. 2, разликата над 890.08 лева до 4728.68 лева,
представляваща главница за стойността на доставени масла (редукционно масло ЕП 90 и
хидравлично масло MX 1 32), формирана като сбор от незаплатените суми по издадените
фактури за доставка, както следва: сумата от 439.82 лв. по фактура № ********** от
14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № ********** от 27.06.2016 г., сумата от
129.60 лв. по фактура № ********** от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура №
********** от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № ********** от 29.08.2016 г,
сумата от 129.60 лв. по фактура № ********** от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по
фактура № ********** от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.1,
изр.1 ЗЗД, вр. с чл. 318 - чл. 328 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа
1
се изложеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на голяма част от
претендираните от ищеца суми чрез плащане. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искове за разликата над 890.08 лева, представляваща
неплатен остатък по фактура № ********** от 27.10.2016 г., за която сума в отговора на
исковата молба е обективирано признание на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Счита, че предприетото от ответника в исковото и заповедното производство оспорване на
вземанията е бланкетно и неподкрепено с доказателства. Поддържа, че представените едва с
въззивната жалба платежни нареждания освен недопустими, са и неотносими към спора, тъй
като в тях не е посочено задълженията по кои фактури се погасяват, поради което правилно
са осчетоводени от ищеца за погасяване на най-старите задължения преди 2016г.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Пред ВРС е бил предявен от ЕТ „ДЕЛТА-ЦЕНО КИРИЛОВ“ срещу „ЧЕРНО МОРЕ“
АД иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 4728.68 лева,
представляваща продажна цена на доставени масла (редукционно масло ЕП 90 и
хидравлично масло MX 1 32), формирана като сбор от незаплатените суми по издадените
фактури за доставка, както следва: сумата от 439.82 лв. по фактура № ********** от
14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № ********** от 27.06.2016 г., сумата от
129.60 лв. по фактура № ********** от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура №
********** от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № ********** от 29.08.2016 г,
сумата от 129.60 лв. по фактура № ********** от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по
фактура № ********** от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9440 от
13.12.2019 г. по ч. гр. дело № 20 373 по описа за 2019 година на ВРС.
Ищецът поддържа, че се явява изправна страна по сключения с ответника договор за
търговска покупко-продажба, като е изпълнил задължението си да му предаде уговорените
по вид и количество стоки. Плащания в размер на 2636.86 лева ответникът е извършил само
по фактура № ********** от 14.06.2016 г., като по този начин се е формирал непогасеният
остатък от 439.82 лв. Поради обстоятелството, че ответникът отказва да заплати сумите по
процесните фактури, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка
ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорват
предявените искове като частично неоснователни за сумата над 890,08 лв. Не се оспорва
2
фактът на търговските отношения между дружеството, както и извършените от ищеца
доставки. Излага се, че макар и със закъснение, по-голямата част от претендиранте
задължения са били изплатени от ответника.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. В случая същите се свеждат до твърдения за погасяване на оспорената
част от вземанията чрез плащане. Възраженията не са новонаведени, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр.
чл.327, ал.1 от ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че страните се намират във валидни
облигационни правоотношения по силата на сключен договор за продажба на стоки и
че е изправна страна по него, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
уговореното възнаграждение.
По делото не е налице спор, а и от ангажираните по делото доказателства се
установява, че страните са в дългогодишни и трайни търговски отношения по силата на
сключен договор за търговска продажба на гориво. Договорът е неформален и е
материализиран в издадените данъчни фактури, приложени към делото. В тях са отразени
съществените елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката, както и
уговорената цена с ДДС. Те са подписани от двете страни, което е несъмнено доказателство
за постигнатото взаимно съгласие за сключване на сделката. Подписването на фактурите,
както и приемането на стоките, представляват фактически действия, поради което не е
необходимо при извършването им дружеството да се представлява от управителя. С
установения от ССЕ факт на отразяване на процесните фактури в дневника за покупките
ответникът фактически е потвърдил действията на лицата, подписали от негово име
фактурите. Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях е
равнозначно на узнаване за процесите доставки. Касае се за търговска сделка между
търговци и ответното дружество не се е противопоставило веднага след узнаването, поради
3
което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързано от извършените от негово име действия по
приемане на доставените стоки. Извършването на доставките по процесните фактури се
установява и от ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства.
Съгласно чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената на стоката в момента на
нейното предаване, или при издаване на документите, даващи му право да я получи. Именно
такъв документ се явяват представените по делото двустранно подписани фактури.
Твърдението на ответника за извършено плащане по процесните фактури се явява
недоказано. С оглед безспорния факт на съществуващи между страните трайни търговски
отношения, погасителният ефект на плащането следва да бъде установен или с изричен
документ, или косвено чрез доказано погасяване на всички предходни задължения.
Единственото представено доказателство се свежда до едностранно съставена от ответника
справка за извършени частични плащания, която не е годна да установи твърдяния факт, при
липса на представени платежни документи, в които процесните фактури да са посочени като
основание за финансовата операция. В този смисъл представените едва с въззивната жалба
преклудирани доказателства освен недопустими се явяват и неотносими, тъй като в тях не е
конкретизирано основанието за извършената транзакция.
Налага се изводът, че ответникът, в чиято тежест е било, не е представил
доказателства за престиране в уговорения срок на дължимата продажна цена по процесните
фактури, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от негова страна. Изложеното обуславя извод за основателност на предявените
искове.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липсата на направено
искане и представени доказателства в тази насока.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260212/02.09.2020г., постановено по гр.д. № 462/2020
г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 256 дължи
на ЕТ „ДЕЛТА-ЦЕНО КИРИЛОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Варна, ул. „П. Стайнов“ № 13, ет. 2, разликата над 890.08 лева до 4728.68 лева,
представляваща продажна цена, дължима по сключен между страните договор за търговска
продажба на стоки (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1 32), по фактури,
както следва: сумата от 439.82 лв. – неплатен остатък по фактура № ********** от
4
14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № ********** от 27.06.2016 г., сумата от
129.60 лв. по фактура № ********** от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура №
********** от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № ********** от 29.08.2016 г,
сумата от 129.60 лв. по фактура № ********** от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по
фактура № ********** от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9440 от
13.12.2019 г. по ч. гр. дело № 20 373 по описа за 2019 година на ВРС, на основание чл.422 от
ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.1, изр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5