ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№...............
гр. София, 30.11.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 9883 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на С.О.срещу разпореждане на съдебен изпълнител,
обективирано в протокол от 29.05.2018г. по изп.д. №20188560400657 на ЧСИ с рег.
№856, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по
изпълнителното дело) срещу размера на разноските на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“
за адвокатско възнаграждение, посочен в поканата за доброволно изпълнение по
делото.
Жалбата
е недопустима.
Действията
и актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника са
изчерпателно регламентирани от процесуалния закон и в частност от разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Цитираната
разпоредба предвижда право на жалба на длъжника срещу изричен отказ на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение (чл. 435,
ал. 2, т. 6 ГПК), не и право на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да постанови
други актове, включително да намали по искане на страна разноски за
изпълнението, чийто размер е определен с предходни негови актове.
Цитираната
разпоредба предвижда и право на жалба на длъжника срещу разноските по
изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), но съгласно разрешението, дадено с т.
2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК
(възприето и от законодателя с приемането на актуалната редакция на чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК), правото на жалба на длъжника срещу разноските по изпълнението
може да бъде упражнено именно срещу акта на съдебния изпълнител, с който е
определен размер на разноските и който съгласно мотивите на цитираното
тълкувателно решение представлява прякото изпълнително основание за
принудително събиране на вземанията за разноски в рамките на образуваното
изпълнително производство.
Обжалваното
разпореждане не определя размер на разноски за изпълнението, не представлява
пряко изпълнително основание за принудително събиране на разноските по смисъла,
разяснен с тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС,
ОСГТК, поради което и по изложените съображения не представлява допустим
предмет на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Допустим
предмет на обжалване по реда на цитираната разпоредба представлява поканата за
доброволно изпълнение, с която е определен и приет от съдебния изпълнител
размерът на претендираните от взискателя разноски, но жалбата срещу разноските
не е подадена от длъжника в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от датата,
на която му е връчена поканата, а дори да се приеме, че с жалбата, за чието
разглеждане е образувано настоящото производство, се обжалва именно размера на
разноските, определен с поканата за доброволно изпълнение, то жалбата отново би
се явила недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл.
436, ал. 1 ГПК срок
Изложеното
не означава, че с изтичането на срока за обжалване на разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е лишен от възможността да обжалва
разноските по изпълнението по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, но правото му
на жалба е обусловено от постановяване на последващ акт на съдебния изпълнител,
с който се определят по основание и размер дължимите разноски (напр. справка за
актуалния размер на задълженията по изпълнителното дело; сметка за събрани такси по
чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ; сметка за разпределение на събрани суми), аналогично на
възможността за упражняване на правото му на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК,
която съгласно т. 1 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. може да бъде
упражнена на различни етапи от развитието на изпълнителното производство, но
също е обусловена от постановяване на конкретен акт на съдебния изпълнител (налагане
на запор или възбрана; опис и насрочване на продан; назначаване на пазач;
разпределение) и подаване на жалба от длъжника в едноседмичен срок от
съобщението за този акт.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на С.О., подадена срещу разпореждане на съдебен изпълнител,
обективирано в протокол от 29.05.2018г. по изп.д. №20188560400657 на ЧСИ с рег.
№856.
ПРЕКРАТЯВА производството по
ч.гр.д. №9883/2018г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
Определението
може да се обжалва от С.О.с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.