№ 104
гр. Ловеч, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200420 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000265 от 09.04.2021 г. на Деян Петров Давидов,
Началник група към сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от
14.05.2018 г., е наложена на Д.П. И. ЕГН ********** от гр. С. на основание чл.53 от ЗАНН
във вр. с чл.178Е от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лева, за това, че на 10.03.2021 г., в 11.28
часа в гр. Ловеч на ул. „Никола Петков” като водач на л.а. ***** с рег. №*****, държава
България, при обстоятелства: В гр. Ловеч на ул. „Никола Петков“ пред дом №3, паркира
собственият си л.а. ***** с рег. № ***** върху тротоар, извън разрешените за това места,
определени от администрацията или от собственика на пътя. АУАН е съставен във връзка с
възражение 906000-2430 от 13.03.2021 г. и във връзка с чл.186, ал.2 от ЗДвП, с което е
извършил:
1. В населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места,
определени от администрацията или собственика на пътя, с което виновно е нарушил чл.94,
ал.3 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Д. П. ИВ.,
която го обжалва в срок, като незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде
отменено. Излага, че на 09.04.2021 г. действително е спряла л.а. пред собственият си гараж,
прилежащ към собственият и имот за да разтовари и качи до четвъртия етаж тежък и обемен
багаж. Сочи, че изрично във възражението си била посочила, че не е била паркирала л.а., а
само спряла същият. Сочи, че при това спиране е спазила условията за спиране визирани в
чл.94, ал.3 от ЗДвП, като спряла л.а. на два метра, за да могат да преминават пешеходци.
Счита, че като лице живеещо на адреса има правото да спира л.а. пред домът си, за да
1
разтоварва стоки, както и да предвижва майка си, която била инвалид с 95 % ТЕЛК и с
придружител. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като моли да се отмени
НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни аргументи за отмяна на
обжалваното НП.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, редовно призован не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: Ив. Ал. С. и Ал. Вл. Т., от становището на жалбоподателката, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.03.2021 год. бил съставен Акт серия АА с бл. № 13853 за установяване на
административно нарушение от св. Ив. Ал. С. в присъствието на св. Ал. Вл. Т. против Д.П.
И. ЕГН ********** от гр. С. за това, че на 10.03.2021 г., в 11.28 часа в гр. Ловеч на ул.
„Никола Петков” като водач на л.а. ***** с рег. №*****, държава България, при
обстоятелства: В гр. Ловеч на ул. „Никола Петков“ пред дом №3, паркира собственият си
л.а. ***** с рег. № ***** върху тротоар, извън разрешените за това места, определени от
администрацията или от собственика на пътя. АУАН е съставен във връзка с възражение
906000-2430 от 13.03.2021 г. и във връзка с чл.186, ал.2 от ЗДвП, с което е нарушила чл.94,
ал.3 от ЗДвП. С акта не са иззети доказателства: В акта не е вписано възражение, в
законоустановеният срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Първоначално видно от събраните по делото доказателства е бил издаден Глоба с
фиш с бл. №666806, ведно с уведомление на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП, който е бил
връчен на жалбоподателката, като последната е възразила срещу издаването и същият е бил
анулиран, като на негово място е бил съставен процесният АУАН.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Ив. Ал. С. за когото не се спори,
че е мл. автоконтрольор при Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Деян Петров Давидов, Началник група към сектор ПП към
ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г. От приобщените по
реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з-515 от
14.05.2018 год. се установява, се установява, че както актосъставителят, така и Началник
2
група към сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия
да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон.
От показанията на свидетелят С. се установява, че не е свидетел очевидец на
нарушението, а само издател на АУАН. Установява се, че първоначално по случая е бил
съставен фиш с глоба от колегата му Цветелин Ботев, който е бил в екип с А.Т., който е
свидетел очевидец на нарушението. Сочи, че е видял снимковия материал и на база на
снимката и възражението на жалбоподателката да бъде анулиран фиша, и на негово име да
бъде съставен АУАН, за да може да го обжалва анулирал фиша и съставил процесния АУАН
за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като колегата му Ботев в този ден не бил на работа.
От показанията на св. Т., депозирани в хода на съдебното следствие се установява, че
на въпросната дата на ул. „Никола Петков“ над стълбите на Езикова гимназия където имало
гаражни места имало паркиран автомобил, върху тротоара. Автомобилът бил паркиран в
дясната част на тротоара и колегата му решил да постави уведомление за паркирането на
тротоара. В този момент жалбоподателката я е нямало на мастото, като съседка им казала, че
автомобилът е на бащата на жалбоподателката, и те поставили уведомление върху
чистачките на автомобилът, който бил паркиран на тротоара.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода
на настоящото производство не се установи по един безспорен и категоричен начин, че
именно жалбоподателката И. е извършила нарушението, за което е привлечена към
административнонаказателна отговорност.
Задължение на актосъставителя е било да поиска от жалбоподателката И. да попълни
декларация и/или да заяви по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП дали именно тя е управлявала и
съответно паркирала на 10.03.2021 г., в 11.28 часа в гр. Ловеч на ул. „Никола Петков”
собственият и л.а. ***** с рег. №*****, на мястото, посочено в съставения и фиш. Още
повече, че нарушител не е бил установен от актосъставителя на мястото на нарушението.
В случая отговорността на жалбоподателката е ангажирана по чл.94, ал.3 от ЗДвП,
която разпоредба гласи, че: "За престой и паркиране в населените места ППС се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. " В АУАН, а в
последствие и в издаденото НП обаче, изобщо не е отразено дали в случая е имало
определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране на посочената
улица, какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е
било отстоянието му от сградите, ако е имало такива, за да се направи извод за
3
съставомерността на деянието по смисъла на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като, само по себе си,
паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона. Касае се за липсата на
съставомерни обстоятелства, които е следвало да бъдат посочени както в АУАН, така и в
НП. Съдът счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според
която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, тъй като при тези данни не може да се направи извод, че жалбоподателката е
извършила нарушение. Този пропуск е пренесен и в самото НП, в което, отново не е
отразена в пълнота фактическата обстановка, а липсата на конкретизация в акта и в НП не
може да бъде отстранявана чрез събиране на доказателства. От друга страна нормата на
чл.94, ал.3 от ЗДвП, която се твърди, че е нарушена има две условия, касаещи паркирането
в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране
върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние
от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. От прочита на нормата на чл.94,
ал.3 от ЗДвП се установя, че същата не е от категориите на забранителните/ обратно на чл.
98/, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е
забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в
нея условия. Съдът намира, че обжалваното НП не съдържа в обстоятелствената си част
съществени белези на наказуемо по чл.94, ал.3 от ЗДвП нарушение: а именно твърдение, че
паркираният автомобил е над 2, 5 тона, и че не е спазено изискуемото отстояние за
преминаване на пешеходци. Констатираните пропуски на съществени белези на
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран са съществени процесуални
нарушения. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не
може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са
претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000265 от 09.04.2021 г. на
Деян Петров Давидов, Началник група към сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч,
4
упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което е наложена на Д.П. И. ЕГН
********** от гр. С. на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.178Е от ЗДвП глоба в размер
на 50,00 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5