Р Е Ш
Е Н И Е
№ 106
08.05.2018г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурора Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 160 по описа на съда за 2017г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
К.Д.И.,
ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от
ЗИНС за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за причинени
неимуществени вреди /безсилие, безпокойство, безпомощност, малоценност и
чувство на пренебрежение/ през периода 09.10.2015г. – 26.05.2017г. в резултат
на нарушение на чл.3 от ЗИНС поради поставяне в неблагоприятни битови условия в
килията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - студ, влага,
плесен, мухъл, падаща мазилка и ръжда по метален шкаф. Претендира присъждане на
законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 09.10.2015г. до
окончателното му изплащане.
В с.з. представителят на ищеца
поддържа иска.
В
писмен отговор, становище, с.з. и писмена защита пълномощниците на ответника намират
иска за допустим, но неоснователен и молят за неговото отхвърляне. Твърдят
изключителна вина на ищеца за влагата и мухъла в килията поради умишлени
действия за влошаване битовите условия и злепоставяне на администрацията на
затвора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за недоказаност на иска и моли за неговото отхвърляне.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните
по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът
е постъпил в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода на 09.10.2015г. след превеждане от затвора в гр.София. Диспансеризиран
е към МЦ с диагноза „Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и
амфетамини. Асоциално поведение”, установена след хоспитализация в психиатрично
отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009г. Имал е многократни епизоди на
психомоторни възбуди, автоагресивни действия, самонаранявания и проблеми с НОС
/вж. л.11 и л.16/. След постъпването в затвора ежемесечно е консултиран от
психиатър. Епизодично е споделял, че го спохождат мисли за безперспективност,
отхвърленост, чувство на малоценност и безпомощност. Становището на психиатъра
е че подобни оплаквания не могат да бъдат провокирани от битовите условия, т.к
са резултат от личностова декомпенсация на психичното заболяване. През тези
епизоди е преминал терапия с Хлорпротиксен. Провежда поддържащо лечение с
Амитриплин. Наблюдава се от МЦ под формата на ежеседмични прегледи и беседи.
След прекарано състояние акне вулгарис /младежки пъпки/ с провеждане на
амбулаторно лечение/вж. л.16, 63 и 117/.
При
постъпване в затвора е настанен в I група, изолиран в единична килия №11 в зоната с повишена
сигурност по реда на чл.120, ал.1 от ЗИНЗС поради специалния режим за изтърпяване
на наказанието.
В
писмено становище от Ц Х като началник сектор „ФЛКР” в затвора се сочи, че
спалното помещение на ищеца е 11кв.м. чиста жилищна площ без санитарния възел,
с височина 3.40м и отговаря на минималните стандарти за лична жилищна площ в
затворническа институция за единично настаняване. Санитарният възел е 2кв.м.
площ с тоалетна чиния и казанче, отделен с масивен параван с височина 1.30м,
облицован с фаянсови плочки. Отоплението е с локално парно от 1 радиатор. Има
мивка с непрекъснат достъп до чиста вода за миене и питейни нужди. Има легло
със спални принадлежности, маса със стол и шкафче за лични вещи. Килията е с
осигурен достъп до дневна светлина и свеж въздух, с естествена вентилация от
прозорец с размери 140/145см. Подът е покрит с балатум. Стените и тавана са
измазани с мазилка на варо-пясъчна основа, върху нея са нанесени няколко финни
слоя гасена вар с цел дезинфекция, по-добра хигиена и предотвратяване появата
на влага и плесени. Х сочи, че поддържането
на помещението в добро състояние и хигиена е задължение на ищеца. В началото на
всеки месец същият получава хигиенни материали във вид на прах за пране, сапун,
почистващи препарати, дезинфектанти и инвентар за чистене, а всяка седмица се
извършва десинсекция и дератизация /мерки за унищожаване на насекоми и
гризачи/. Сочи се, че през 2008г. е извършен ремонт на килиите в сградата, като
е подменена дограмата с ПВЦ, а помещенията са пребоядисани. През 2014г. на
килия №11 е направено варосване на стени и тавани. Преди настаняването на ищеца
е направен оглед на килията, която е била чиста, без нарушение на целостта на
мазилката, без мухъл и влага. В края на 2016г. спалното помещение е било в лошо
състояние и е направено ново освежаване на стените и таваните, като преди това
е третирано с антимухълни препарати. Според Х, наличието на влага, мухъл и
плесени в килията е резултат от умишлените действия на ищеца, т.к. при проверки
на комисията по бит и хигиена и при ежедневните обиколки на ИСДВР нееднократно
са правени забележки на И. да проветрява помещението и да изключва бързовара, с
който почти непрекъснато грее вода, която освен за хигиенни нужди използва и за
отопление на стаята. При посещение на комисията
килията винаги е била непроветрена, по прозореца и стената е имало
конденз, а помещението е било силно запарено от врящата вода. По предписание на
комисията помещението отново е предвидено за ремонт през 2017г. /вж. л.49-50/
В
писмено становище на ИСДВР К. /вж. л.51-53/ се сочи, че ищецът е психически
неуравновесен, трудно предвидим, импулсивен, първичен, примитивен,
манипулируем, безкритичен към присъдата си и с висок риск от рецидив по
системата ОАS.
Според ИСДВР, при ежедневния обход и разговори с ищеца същият не изглеждал
подтиснат, напрегнат, неспокоен и не се оплаквал. След извършения през 2016г.
ремонт на килията му е напомнено, че трябва сам да полага грижи за поддържането
й в добро състояние. Многократно са правени забележки редовно да проветрява, да
не държи постоянно включен бързовар в кофа с вода като начин за допълнително
отопление през есенно-зимния сезон, т.к. е имало ежедневен конденз по
стъклопакета от високата влажност. Обяснено му е че влагата е причина за мухъла
по ъглите и тавана. Предоставян му е препарат за отстраняване на мухъла.
Инспекторът сочи, че помещението е вътрешно и няма драстична разлика в
температурата, която да е причина за влага и мухъл. От покрива не прониква
влага при дъжд и снеговалеж.
В
медицинската справка на л.63-64 от делото директорът на МЦ д-р Чаушев сочи, че
при ежеседмичните прегледи в спалното помещение са наблюдавани многократни
случаи на кофи /10л/ с вряща вода, която кондензира по стените и ги овлажнява
изкуствено, а килията е в занемарен от ищеца вид, лоша хигиена и винаги
непроветрена.
Писмените
данни от служителите на затвора се потвърждават от писмените доказателства по
делото. Съгласно справки за получени хигиенни материали, ищецът е снабден с
такива през м.02. и 04.2017г. /вж.
л.54-56/. Съгласно протоколи от извършени проверки на бита и хигиената в
затвора на комисия в състав: директора на МЦ, Цветанка Христова и ИСДВР К. с
дати от 15.12.2016г. и 13.04.2017г. е
констатирано, че килията на ищеца е непроветрена, има вряща кофа с вода на
пода, а по стените има водни капки вследствие конденза. Направена е забележка
на И. да не затопля вода в отворена кофа, тъй като това повишава влажността на
въздуха и да проветрява редовно спалното си помещение, които указанията при
втория оглед на килията не са изпълнени – помещението е било занемарено с
неподдържан вид, отново е имало кофа с вряща вода, а по стените около прозореца
освен кондез е имало поява на мухъл /вж. л.57-58/. Със заповед
рег.№Л-751/11.10.2016г. на началника на затвора в гр.Бобов дол са определени
норми за разход на гориво в зависимост от температурата на атмосферния въздух
/вж. л.59-62/.
С
молби от 16.05.2016г. и 10.10.2016г. ищецът е поискал преместване в друга килия.
В първата молба е посочил, че неговата килия е с мухъл и влага по стените, а във
втората молба е поискал преместване в килията на М Д. О, който ще бъде освободен
по изтърпяване на наказанието на 11.10.2016г., т.к. лепи пликове, а килията е
по-голяма и има място да слага готовата продукция. Молбите не са уважени. Върху
първата молба ИСДВР К. е посочил, че на ищеца ще бъде предоставен препарат, за
да почисти мухъла по стените и е възможно ежедневно проветряване на
помещението, а на втората молба инспекторът е записал, че не е съгласен с
преместването поради извършено правонарушение в затвора в гр.София /вж.
л.104-105/.
От
двете справки за настаняване на М Д. О в затвора е видно, че от при постъпване
на ищеца в затвора Огнянов е бил настанен при условията на чл.120 от ЗИНЗС в
постоянно заключено помещение в килия №9 на I група, което помещение обитавал до
освобождаването му от затвора на 11.10.2016г. На 23.11.2016г. в килията е
настанен подсъдимия С Л Д. на основание чл.248 от ЗИНЗС. След влизане в сила на
присъдата срещу Д. същият е продължил престоя в килията на основание чл.120 от ЗИНЗС до 13.05.2017г., след което не е настаняван друг лишен от свобода.
Съгласно справката на началника на затвора на л.103 от делото, през исковия
период в зоната с повишена сигурност е имало само едно свободно спално
помещение №4, което не е било с необходимите условия за нормален престой –
поради авария в отоплителната инсталация, радиаторът в помещението не е работил
и същото е било неотопляемо, а прозорецът е подлежал на ремонт, т.к. са
липсвали дръжки и панти. Началникът сочи, че от режимна гледна точка,
преместването на ищеца в друго спално помещение, не е било удачно, т.к. в зоната
е имало още двама лишени от свобода, с които е бил в конфликтни отношения.
Поради опита на И. за бягство, при настаняването му в спално помещение №11
водещо съображение е било, че същото може да се наблюдава денонощно от
служителите от НОС.
Св.К.
/ИСДВР/ потвърждава писмените си обяснения, като допълнително сочи, че при топленето
на вода в кофата по стените на помещението се образувал конденз, като буквално
течала вода по стените, което според свидетелят е причина за появата на мухъла.
Свидетелят сочи, че килията е южна и когато слънцето пече е много топло. Ищецът
не му е давал логично обяснение защо топли вода с бързовар. На всяко сутрешно
минаване свидетеля и надзирателите правели забележка на ищеца да не топли вода
с бързовар, т.к имало непрекъснато пара. През 2017г. ищецът е преместен в друга
килия.
Показанията
на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на
писмените доказателства по делото и обясненията на другите служители от
затвора. Наложеното на ищеца дисциплинарно наказание със заповед
№244/12.05.2016г. на началника на затвора по повод отправени закани към св.К. и
изготвената по случая ДЗ на К. не опровергават извода за достоверни показания,
т.к. поведението на К. в дисциплинарното производство не противоречи на
служебните му задължения. Няма данни за предубеденост и заинтересованост, т.к.
по случая е наказан и другия лишен от свобода по заповед №245/12.05.2016г. на
началника на затвора.
Св.И.
и В. /лишени от свобода/ обясняват, че условията в килията били лоши, т.к имало
влага, големи петна по стената от мухъл, парното не работило, тоалетната чиния
не била в изправност, прозорецът се отварял наполовина, за които неща ищецът се
оплаквал устно на ИСДВР, но не се взимало отношение. Свидетелите сочат, че
ищецът изпаднал в депресия, не искал да яде и да разговаря с никого.
Свидетелите отричат ищецът да е греел вода с бързовар в кофа.
Показанията
на свидетелите относно мухъла и влагата в килията съдът намира за достоверни,
т.к. съответстват на останалия доказателствен материал. В останалите им части
обаче показанията са недостоверни, т.к. не се подкрепят от другите
доказателства. Същите са дадени с цел да обслужат защитната теза на ищеца за
вредоносно поведение на затворническата администрация.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим.
Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от
свобода“. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби
/вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на
специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от
ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият
състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на
ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципът за кумулативния
ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията
за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно
чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се
определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В
случая по делото ищецът не доказа нарушение на чл.3 от ЗИНЗС – поставянето му в
неблагоприятни битови условия от затворническата администрация.
От
писмените и достоверните гласни доказателствени средства по делото се установи,
че от постъпването си в затвора на 09.10.2015г. ищецът е настанен в килия №11.
Установи се, че килията е отговаряла на санитарно-хигиенните условия, т.к. е
била с нужните размери за спално помещение, имала е санитарен възел с течаща
вода, с измазани с мазилка и вар стени, подът е покрит с балатум, имало е
достъп до дневна светлина и естествена вентилация посредством ПВЦ дограма от
един прозорец. Отоплението се е осъществявало от радиатор. Стаята е с южно
изложение, вътрешна, без течове от покрива и тавана. Стените са били без мухъл
и влага и без нарушаване целостта на мазилката. Настаняването в килията е при
условията на чл.71, ал.2 и чл.120, ал.1 от ЗИНЗС с оглед „специалния” режим за
изтърпяване на наказанието от И., предходното му бягство от затвора в гр.София
и негативните личностови нагласи, конфликтите с други лишени от свобода и
необходимостта от непрекъснато наблюдение от НОС. Следователно, настаняването в
посочената килия е в изпълнение на законовите изисквания. Други свободни килии
не е имало. Установи се, че след настаняването ищецът не е изпълнил
задълженията по чл.96, т.2-4 от ЗИНЗС да се грижи за опазване на имуществото в
спалното помещение, да спазва установените за него правила и за изпълнява точно
нарежданията на длъжностните лица от затвора. В месеците за отопление непрекъснато
извършвал неоснователно допълнително затопляне на въздуха в килията посредством
загряване на вода в кофа с бързовар, при което действие стените и прозореца на помещението
били подложени на силен конденз, в следствие на който се образували влага, плесен
и мухъл. Освен това, ищецът не извършвал редовно проветряване на спалното
помещение чрез прозореца. Не изпълнявал и указанията на комисията в затвора за
проверка на бита и хигиената в тази насока, т.к. през 2016г. и 2017г. членовете
на комисията са констатирали непроветреното помещение, врящата кофа с вода и
конденза от водните капки. Чистото и годно за обитаване в началото на исковия
период помещение ищецът превърнал в занемарено, неподдържано, с конденз, мухъл
и влага.
В
разрез с вредоносното поведение на ищеца, затворническата администрация е
изпълнила задълженията по чл.150, ал.1, т.3 и чл.151, ал.2 от ЗИНЗС, т.к. е осъществявала
надзор върху хигиената и чистотата на помещението чрез лични посещения на
комисията в килията, ежедневен контрол от ИСДВР и ежемесечно основно почистване
и дезинфекция. Ищецът е разполагал с хигиенни материали, включително такива за
третиране на мухъла. Администрацията е осигурила пряк достъп до външна светлина
и възможност за естествено проветряване по см. на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС във
вр. с чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. Поради занемареният вид на помещението в следствие
поведението на ищеца, администрацията е извършила ремонт на същото през
м.10.2016г., като вредоносното поведение на ищеца е довело до нуждата от такъв и
през 2017г.
Следователно,
по делото се установи, че ответникът чрез служителите от НОС в затвора в
гр.Бобов дол е спазил задължението да осигури нормални санитарно-битови условия
за живот на ищеца в обитаваната от него килия. Килията е била единствената подходяща
свободна такава за изтърпяваното от И. наказание при установения „специален”
режим и характеристични данни за лишения от свобода. Видът, обзавеждането и
местонахождението й не са способствали за поява на неблагоприятните последици.
Единствено умишленият отказ на ищеца да спазва предписания хигиенно-битов режим
за обитаване на килията и предприетите целенасочени, постоянни и упорити негови
действия за необосновано увреждане на затворническото имущество са причина за неблагоприятните
последици. Особеностите на личността на И. и наличното психично заболяване провокират
подобно поведение. Манипулативния характер на поведението му е ясно изразен в
молбата за преместване от 10.10.2016г., в която е свързал намерението си не с
твърдяните по иска лоши битови условия за пребиваване, а с желанието да обитава
по-голямо помещение поради заниманията си по лепене на пликове. Исковият процес
обаче не може да бъде средство за неоснователно обогатяване и механизъм за
получаване на неследващи се материални облаги.
Поради
липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва
наличието или липсата на останалите два.
Изложеното
налага извод за неоснователност на иска.
Неоснователна
е и претенцията за законна лихва върху размера на иска в качеството й на
акцесорно вземане.
Въпреки
изхода от спора, ответникът няма право на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива
по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което
последните са неприложими.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от К.Д.И. /с посочени данни/ срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” иск по чл.284, ал.1 от ЗИНС за обезщетение в размер на 25 000лв.
/двадесет и пет хиляда лева/ за причинени неимуществени вреди /безсилие,
безпокойство, безпомощност, малоценност и чувство на пренебрежение/ през
периода 09.10.2015г. – 26.05.2017г. в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНС
поради поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода - студ, влага, плесен, мухъл, падаща мазилка и
ръжда по метален шкаф, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.10.2015г. до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: