Решение по дело №2707/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.09.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2707 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - М.НА П., твърди, че след проведена процедура по обществена поръчка сключил на 05.12.2017 г., с ответника - „З.А.Д.ОЗК З.” АД, договор за имуществена застраховка. По силата на този договор ответникът поел задължение срещу получаване на застрахователна премия да застрахова сгради, части от сгради и оборудване, управлявани или ползвани от М. на П. съгласно техническа спецификация на М. на П., описана в приложение № 1 към договора, списък на застрахованото имущество, описано в приложение № 4 към договора, техническо предложение на изпълнителя, представляващо приложение № 2 към договора и Ценовото предложение на изпълнителя, представляващо приложение № 3 към договора. Страните са постигнали съгласие, че застрахователят ще покрива щетите по застрахованото имущество, които са причинени от рискове, сред които са и следните: 1) всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, включително пожар, умишлено причинен пожар, 2) буря, градушка, пороен дъжд, наводнение, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, 3) повреда на застрахованото имущество в резултат от ремонтни дейности. Ищецът посочва, че уговореният срок на действие на застрахователния договор е от 06.12.2017 г. до 05.12.2018 г. Застрахователният договор е прекратен преди изтичане на срока му на действие, а именно считано от 21.06.2018 г. в резултат на изявление на застрахования в тази насока и предвид множеството неоснователни откази на застрахователя да заплати дължимото застрахователно обезщетение при настъпили рискове, които се е съгласил да покрива. В периода на действия на застрахователния договор са настъпили девет застрахователни събития. Първото от тях представлява пожар, избухнал на 01.02.2018 г. в сградата на сектор „Арести“, находяща се в гр. ***********в резултат на който на сградата са нанесени щети, като средствата, които трябва да бъдат разходени за тяхната поправка, възлизат на 87 563, 52 лв. На 17.03.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо ураганен вятър, буря, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Затвора – Враца, находяща се в гр. Враца, ул. „***********и на сградата на Поправителен дом в с. Бойчиновци. Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по двете сгради са в размер на 15 559, 24 лв. На 20.02.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо повреда на застрахованото имущество вследствие на ремонтни дейности, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Затвора – Пазарджик, находяща се в гр. Пазарджик, бул. „********. Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 1 567, 79 лв. На 16.02.2018 г. е настъпило следващо застрахователно събитие, представляващо силни ветрове и пороен дъжд, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Пробационно звено - Карлово, находяща се в гр. Карлово, ул. „***********. Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 2 556, 23 лв. На 26.03.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо теч от покрива вследствие на обилно снеготопене, в резултат на което са нанесени щети на сградата на РСИН - Силистра, находяща се в гр. Силистра, ул. „***********. Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 2 193, 73 лв. На 28.03.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо наводнение вследствие на обилно снеготопене и обилен дъжд, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Арест - Хасково, находяща се в гр. Хасково, ул. ***********Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 35 991, 02 лв. На 24.03.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо наводнение, в резултат на което са нанесени щети на сградата на РСИН – гр. Перник, находяща се в гр. Перник, ул. „***********. Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 625, 98 лв. На 18.06.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо наводнение вследствие на проливни дъждове, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Служба по вписванията - Бургас, находяща се в гр. Бургас, пл. „***********Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 13 399, 99 лв. На 24.05.2018 г. е настъпило друго застрахователно събитие, представляващо наводнение, в резултат на което са нанесени щети на сградата на ОСИН - Ловеч, находяща се в гр. Ловеч, ул. „***********. Средствата, които трябва да бъдат разходени за поправка на щетите по тази сграда са в размер на 1 809, 11 лв. Ищецът твърди, че с оглед на тези факти са настъпили рискове, които застрахователят се е задължил да покрива, поради което и последният дължи да му заплати обезщетение за претърпените вреди, което е в общ размер по всички събития на 159 457, 51 лв. С оглед на изложеното ищецът моли „З.А.Д.ОЗК З.” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 159 457, 51 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди от настъпилите събития, както и сумата от 13 129, 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 01.02.2018 г. – датата на настъпване на първото от застрахователните събития, до 20.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „З.А.Д.ОЗК З.” АД, оспорва предявените искове. Посочва, че сградата на сектор „Арести“, находяща се в гр. Петрич, на която се твърди, че са нанесени щети в резултат на избухнал пожар, е била необитаема и в лошо общо състояние, поради което и голяма част от претендираните по нея щети не са причинени от настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че пожарът е настъпил в резултат на злоумишлени действия, както и в резултат от неправилното и безстопанствено съхранение на сградата, което представлява изрично изключен риск. Сочи, че щетите по сградата на Затвора – Враца също са резултат от недоброто поддържане на този недвижим имот, което представлява изключен риск съгласно уговорките между страните в застрахователния договор. Заявява, че по договора за застраховка не е постигнато съгласие, че застрахователят ще покрива щетите, причинени в резултат на извършвани ремонтни дейности. Посочва, че на 16.02.2018 г. не е настъпило твърдяното в исковата молба събитие, а именно буря и силен вятър в гр. Карлово. Твърди, че щети по сградата на РСИН - Силистра, находяща се в гр. Силистра са причинени в резултат на събитие, което е настъпило преди сключване на застрахователния договор, а именно на 30.11.2015 г. Посочва, че на 28.03.2018 г. не е настъпило твърдяното в исковата молба събитие, а именно обилни и продължителни валежи в гр. Хасково. Заявява, че щетите по сградата на РСИН – гр. Перник са резултат от недоброто поддържане на този недвижим имот, чиято покривна конструкция е била увредена, което представлява изключен риск съгласно уговорките между страните в застрахователния договор. Позовава се на това, че застрахованият не е изпълнил задълженията си да поддържа застрахованото имущество в изправност, да се грижи за него с грижата на добър стопанин, както и да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователни събития. Ответникът счита, че с оглед на това неизпълнение за него е възникнало правото да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че средствата за отстраняване на щетите са в по-малък размер от претендирания. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства и заявения от него петитум, се налага изводът, че съдът е сезиран с девет отделни обективно кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователни обезщетения, дължими по един и същи договор за имуществено З. на вещи, който се сочи като правопораждащ факт на всички парични претенции, които се дължат за вреди, причинени на различни имущества, които са застраховани и от различни по вид и дата на настъпване събития, които представляват покрит риск по договора за имуществена застраховка. Правна квалификация на всеки един от осъдителните искове за главница е чл. 405, ал. 1 КЗ. За да бъде уважен всеки един от тях по делото следва да бъде установено осъществяването на следните елементи от фактическия състав, при който възниква задължението на застрахователя да заплати обезщетение на застрахования: 1) съществуването на валиден договор за имуществено З., сключен между застрахователя и увредения; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него.

На първо място ще бъде разгледан един въпрос, който е от значение за основателността на всеки един от предявените искове. Това е въпросът дали от представените по делото доказателства се установява, че между страните по спора е сключен сочения в исковата молба застрахователен договор.

Не се спори в производството, а и се установява от представения по делото писмен договор от 05.12.2017 г., който има характер на рамков договор за З. и застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., че между М. на П. и „ОЗК - З.” АД е сключен договор за имуществено З.. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по сделката.

В процесния застрахователен договор страните са уговорили срок на действието му - от 06.12.2017 г. до 05.12.2018 г., като ищецът твърди, че той е прекратен преди изтичане на този срок, което е станало на 21.06.2018 г. в резултат на упражнено от него право да го прекрати. Съдът няма да разглежда въпроса дали за М. на П. е възникнало правото да прекрати застрахователния договор преди изтичане на уговорения краен срок на действието му и дали това право е надлежно упражнено, тъй като твърденията на ищеца са, че всички описани в исковата молба застрахователни събития, които са основание за получаване на застрахователни обезщетения, са настъпили преди момента на предсрочното прекратяване на договора и следователно този факт е ирелевантен за основателността на предявените искове.

При тълкуване на волята на страните, изразена в чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от рамковия договор за З. и тази, изразена в част „Основно покритие“ от застрахователната полица, се налага изводът, че със сключения застрахователен договор ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, което представлява сгради, части от сгради и оборудване, управлявани или използвани от М. на П., посочени в Приложение № 1 към застрахователната полица, които щети са причинени от рискове, посочени в полицата поотделно за всеки вид имущество и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия” – секция I „Индустриален пожар”. От съдържанието на представеното по делото Приложение № 1 е видно, че сред сградите, които са предмет на сключения застрахователен договор, заедно с наличното в тях оборудване, са и следните сгради, за които не се спори, че се управляват и ползват от ищеца, а именно: 1. всички ОСИН – Арести и Пробации; 2. Затвор Враца; 3. Поправителен дом Бойчиновци; 4. Затвор Пазарджик.

Страните по делото не спорят и относно това, че всички сгради, които са описани в исковата молба и се твърди, че са увредени, са част от имуществото, което страните са се съгласили, че е предмет на договора за имуществена застраховка, сключен на 05.12.2017 г. Ищецът се позовава на този факт в исковата молба, като неговото осъществяване не се оспорва от ответното застрахователно дружество в нито един момент в хода на производството.

Съдът следва да се произнесе и по това какви са рисковете, които застрахователят се е съгласил да покрива по процесния договор за имуществено З.. Те са определени в клаузите, съдържащи се в общите условия, при които „ОЗК - З.” АД сключва застраховки „Пожар и природни бедствия” – секция I „Индустриален пожар”. Тези общи условия са станали задължителни за М. на П., тъй като се установява, че са му предадени при сключването на процесния договор и от негово име в самата застрахователна полица е направено писмено изявление, че ги приема, т.е. спазени са императивните изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ.

От съдържанието на общите условия, при които ЗАД „ОЗК - З.” АД сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, както и от посоченото изрично в самата застрахователна полица относно това кои рискове са покрити, се установява, че застрахователят се е задължил да покрива щетите, представляващи загуби, повреди и разноски по застрахованото имущество, причинени в резултат от следните рискове: - от риска пожар, включително последиците от гасенето му /по клауза А/; - от риска буря /ураган, вихрушка, смерч/, дефиниран като обусловено от времето движение на въздуха при сила на вятъра над 15 м/сек /по клауза Б2/; - от риска пороен дъжд, дефиниран като падане на големи количества валежи за кратко време /по клауза Б2/; - от риска наводнение, дефинирано като разливане на големи количества вода на територията на застрахования обект вследствие на валежи от всякакъв вид и бързо топене на сняг или лед, повдигащо нивото на водата /по клауза Б2/.

Ищецът твърди, че са настъпили различни събития, които са причинили щети на различно управлявано от него имущество, което е предмет на договора за имуществена застраховка, поради което съдът ще разгледа поотделно въпроса дали всяко едно от сочените в исковата молба събития е настъпило, дали то представлява покрит риск съгласно постигнато между страните съгласие в общите условия и в застрахователната полица за това кои са покритите рискове по процесния договор за имуществено З., както и дали в резултат на всяко едно събитие са причинени щети на застрахованото имущество и ако е така, какъв е техният размер и съответно какво застрахователно обезщетение се следва на застрахования за тяхното репариране.

Първото събитие, на което се позовава ищецът представлява пожар, избухнал на 01.02.2018 г. в сградата на сектор „Арести“, находяща се в гр. Петрич, ул. „Асен Златаров“ № 4.

Страните в производството не спорят относно факта, че на 01.02.2018 г. в сградата на сектор „Арести“, находяща се в гр. Петрич, ул. „*********е избухнал пожар. Ето защо и съдът намира този факт за установен в процеса. Пожарът представлява риск, който ЗАД „ОЗК - З.” АД се е съгласило да покрива по процесния договор за имуществено З., което означава, че за застрахователното дружество е възникнало задължение да обезщети застрахования за вредите, които са причинени в резултат на избухналия пожар на сградата в гр. Петрич, която както се посочи е част от имуществата, които са застраховани по силата на процесния договор.

За да отговори на въпроса дали по делото се доказва, че по застрахованата сграда в гр. Петрич са настъпили щетите, за които ищецът претендира, че има право да получи затсрахователно обезщетение, съдът съобразява, че като доказателство по делото е представен констативен протокол от 06.02.2018 г., в който са описани повредите, които са констатирани по застрахованата сграда в гр. Петрич при извършен оглед от представител на застрахования М. на П. и от Х.И., което лице се установява, че при извършване на огледа и съставяне на протокола е действало като представител на застрахователя. Обстоятелството, че на Х.И.е възложено извършването на тези действия от ЗАД „ОЗК - З.” АД се доказва от показанията на това лице, което е разпитано в производството в качеството му на свидетел. След като ответникът е възложил на посоченото физическо лице да извърши от негово име и за негова сметка действията по оглед на имуществото, което се сочи, че е увредено от избухнал пожар, както и да констатира наличието на повреди по него, то съдът приема, че при подписването на констативния протокол от 06.02.2018 г., това лице е действало като представител на застрахователя и направените от него изявления обвързват застрахователя. Това се отнася и за изявленията за това, че по сградата на сектор „Арести“, находяща се в гр. Петрич, са констатирани следните щети: 1. Напълно изгоряла покривна, дървена конструкция с покритие-керемиди, 2. Централно двуетажно тяло – изгоряла междуетажна и таванска подова конструкция от гредоред с дюшеме, 3. Триетажни тела – изгоряла междуетажна и таванска подова конструкция, подове и покрив, 4. Дограми фасадни – изгорели прозорци и врати, обгорели каси, 5. Вътрешни мазилки – обгорели и обрушени, частично нарушена цялост от носещи, тухлени стени /вътрешни и външни/, както и паднали коминни елементи, 6. Деформации и нарушена цялост на подови настилки на първи етаж, 7. Напълно увредени ВиК и електрическа инсталации, 8. Обгорели и паднали улуци и водосточни тръби. Тези обстоятелства са неизгодни за ответника в настоящия процес, поради което и тяхното признание, направено с изявленията на лицето Х.И., на който е възложено да извърши оглед и да установи настъпилите по застрахованото имущество щети от името и за сметка на ответното застрахователно дружество, обективирани в констативния протокол от 06.02.2018 г., се ползва с материална доказателствена сила, която задължава съдът да приеме настъпването на тези обстоятелства за доказано в процеса от съдържанието на посочения документ.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се доказва наличието на пряка причинна връзка между вредите по стопанисваната от М. на П. сграда в гр. Петрич и настъпилото на 01.02.2018 г. събитие, представляващо избухнал пожар.

Предвид установените факти, се налага изводът, че за ответното застрахователно дружество по сключения договор за имуществено З. е възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

В чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума.

Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. Изводи за това какви строителни дейности следва да бъдат извършени за възстановяване на увредената от пожара сграда, както и за това какъв е размерът на разходите за тяхното извършване, определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, са направени в основното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло. Вещото лице е достигнало до тях след анализ на всички събрани в производството доказателства и при прилагане на специалните знания, които то притежава, а съдът няма и те са мотивирани. Следователно размерът на разходите, които трябва да бъдат направени от ищеца, на чието управление е предоставена увредената сграда в гр. Петрич, за извършване на ремонт за възстановяване на тази вещ в състоянието, в което е била преди пожара, възлизат на сумата от 541 560 лв. На тази стойност се равнява и вредата, претърпяна от М. на П., в резултат на избухналия пожар, който е риск, който ответното застрахователно дружество се е съгласило да покрива.

С оглед на изложеното и предвид установения размер на имуществените вреди, претърпени от застрахования, следва да се заключи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 541 560 лв., който е по-нисък от уговорената в договора поотделно за всички застраховани сгради застрахователна сума, която представлява прага на отговорността на застрахователя.

На следващо място, съдът трябва да разгледа възражението, направено от ЗАД „ОЗК - З.” АД, в подадения по делото писмен отговор, че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение за вредите, причинени в резултат от описаното събитие, тъй като то представлява риск, който страните по застрахователния договор са се съгласили, че ще бъде изключен и с оглед на това вредите по застрахованото имущество, причинени от него, няма да се покриват по договора за застраховка.

Първото твърдение на ответника, на което основава това свое възражение, е, че пожарът, от който по сградата на сектор „Арести“ в гр. Петрич са причинени щети, е настъпил в резултат на злоумишлени действия, както и в резултат от неправилното и безстопанствено съхранение на сградата, което представлява изрично изключен риск съгласно чл. 2, б. „д“ от общите условия за сключвани застраховки „Пожар и природни бедствия”. Този факт е положителен по своя характер, като неговото настъпване е благоприятно за ответника в настоящия процес, поради което и доказването му по правилата на чл. 154 ГПК е поставено в негова доказателствена тежест. Това, че в тежест на застрахователя е да докаже, че са налице изключенията, предвидени в общите условия, които го освобождават от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, се приема и в практиката на ВКС – Решение № 167 от 07.02.2017 г., постановено по т.д. № 1655/ 2015 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 168 от 11.05.2016 г., постановено по т.д. № 2284/ 2014 г. по описа на ВКС, II т.о.

По делото обаче от ЗАД „ОЗК - З.” АД няма ангажирани никаки доказателства, от които да се установява, че пожарът в застрахованата сграда е предизвикан от действия на определено лице, които да са извършени умишлено, т.е. това лице да е целяло избухването на пожара и последиците от него. Ето защо, трябва да се приеме, че по делото не е доказано настъпването на обстоятелството, което ответникът твърди да представлява изключен риск съгласно волята на страните, изразена в клаузата на чл. 2, б. „д“ от приложимите към процесния застрахователен договор общи условия.

Второто твърдение на ответника, на което той основава възражението си, че настъпилото събитие представлява изключен риск, е че пожарът в застрахованата сграда в гр. Петрич е настъпил в резултат на неправилното и безстопанствено съхранение на сградата, което представлява изрично изключен риск съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от приложимите към процесния застрахователен договор общи условия.

В чл. 3, ал. 1, т. 7 от общите условия за сключвани застраховки „Пожар и природни бедствия”, е предвидено, че застрахователят не покрива преки или косвени загуби, повреди и/или разноски по застрахованото имущество в резултат на неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация. При тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза се налага изводът, че осъществяването на някой от предвидените в нея обективни факти, а именно оставяне на застрахованата вещ без съхранение или когато тази вещ не е правилно съхранявана, сами по себе си не са достатъчно условие, за да бъде изключена отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие. Те са постигнали съгласие, че застрахователно обезщетение няма да се изплаща само в случаите, когато щетите са възникнали „в резултат на” посочените в клаузата обстоятелства, т.е. следва да се установи и наличието на пряка причинно - следствена връзка между описаните обективни факти и настъпилото застрахователно събитие. Следователно, за да се направи извод, че е настъпил риска, за който страните са постигнали уговорка, че ще бъде изключен от покритие по процесния застрахователен договор с чл. 3, ал. 1, т. 7 от приложимите към него общи условия, по делото трябва да бъде доказано кумулативно осъществяването на две предпоставки: 1) оставяне на сградата в гр. Петрич без съхранение, което в случая означава тя да не се охранява и да не се поддържа или осъществяване на неправилно съхранение на тази сграда, както и 2) че някое от тези обстоятелства е обусловило получаването на щети по застрахованото имущество при избухналия пожар. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 141 от 08.10.2015 г., постановено по т.д. № 2140/2014 по описа на ВКС, I т.о.

По делото от страна на ответника няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че застрахованата сграда е оставена от М. на П. без охрана и без да има лице, което да извършва дейности по нейната поддръжка. Това не се установява при условията на пълно и главно доказване от показанията на свидетеля Х.И., който не сочи факти, от които да може да се заключи, че сградата е оставена без надзор. Напротив – той посочва, че при посещение на място, за да извърши оглед на сграда е бил воден в нея от физическо лице от гр. Петрич, което има ключ и е натоварено да отключва и да допуска външни лица до недвижимия имот. Освен това от показанията на останалите разпитани по делото свидетели се установяват обстоятелства, които също опровергават извода, че процесната сграда в гр. Петрич е оставена без да бъде стопанисвана от М.то, на което е предоставена за управление. Това е така, тъй като в разпита си двамата доведени от ищеца свидетели Н.Д.и В.А.сочат, че имотът, в който се помещава ареста, е бил ограден с ограда и врата, която е заключена и има лице, което съхранява ключа за нея и осигурява достъп на всички лица до нея. Свидетелят А. заявява, че в тази сграда са спрени електричеството и водата, защото тя не се обитава, който факт означава, че се полага грижа за недопускане на инциденти в нея. В производството не са събрани никакви доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че лицата, на които е възложено да охраняват и стопанисват процесния недвижим имот, не са изпълнили някакви конкретни техни задължения. Няма ангажирани и доказателства, от които е видно, че пожарът е избухнал, защото сградата е била оставена без постоянен надзор или охрана или защото някое лице, което е било длъжно, не е изпълнило своите задължения по извършване на конкретни действия по охрана или стопанисване на сградата на „Ареста“ в гр. Петрич. Ето защо трябва да се заключи, че по делото не се установява да е налице изключен риск съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, на която клауза се позовава ответникът, за да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.

Следователно настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да е налице риск, който да е изключен такъв по волята на страните, което означава, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД е възникнало задължението да заплати на М. на П. застрахователно обезщетение, което възлиза на сумата от 541 560 лв. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че ответникът е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение, което прави предявеният в процеса иск изцяло основателен, доколкото той е предявен за по-ниска сума от тази, до която се доказа, че вземането е възникнало – за сумата от 87 563, 52 лв.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи на застрахования и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата върху застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично задължение по смисъла на посочената законова разпоредба.

Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 5, ал. 3 от рамковия договор за имуществено З.. В тази уговорка е предвидено, че застрахователното обезщетение се изплаща в срок от 3 дни, но не повече от 10 дни, считано от датата на представяне на всички необходими документи, определени в техническото предложение на М. на П.. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ЗАД „ОЗК - З.” АД изпада в забава плащането на процесното задължение в размер на 87 563, 52 лв. след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.

По делото се доказа, че застрахованият е представил пред ответника всички документи във връзка с настъпилото събитие с писмо от 19.04.2018 г., което е получено от застрахователя на 20.04.2018 г. видно от поставения номер за постъпването му в деловодството на последния, като той не е констатирал, че липсват други документи, които да са му необходими за произнасяне по щетата и не е изискал допълнителното им представяне. С оглед на това срокът за изпълнение от ответника на задължението му да заплати застрахователно обезщетение, който съдът приема, че е максималният договорен от 10 дни, започва да тече на 20.04.2018 г. и изтича на 30.04.2018 г. Застрахователят е изпаднал в забава изпълнение на своето задължение считано от 01.05.2018 г., която продължава и до момента на сезиране на съда. Ответникът дължи за това време - от 01.05.2018 г. до 20.12.2018 г., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е в размер на 5 691, 63 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно предявеният акцесорен иск трябва да се уважи до този размер, а за разликата над тази сума до пълния заявен такъв от 7 872, 11 лв. и за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г. следва да се отхвърли.

Второто събитие, на което се позовава ищецът представлява ураганен вятър, буря, който се е разразил на 17.03.2018 г. в района на гр. Враца, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Затвора – Враца, находяща се в гр. Враца, ул. „***********и на сградата на Поправителен дом в с. Бойчиновци.

Страните в производството не спорят относно факта, че на 17.03.2018 г. в района на гр. Враца е имало силен ураганен вятър и буря. Ето защо и съдът намира този факт за установен в процеса. Бурята и в частност ураганният вятър са предвидени като риск, който застрахователят ЗАД „ОЗК - З.” АД се е задължил да покрива по силата на сключения с ищеца застрахователен договор. Това природно събитие е един от рисковете, които е предвидено да се покриват по клауза Б2 от общите условия, при които е сключен процесният договор. Следователно посоченото в исковата молба събитие е настъпило и то представлява покрит риск по договора за имуществено З. от 05.12.2017 г.

По делото е безспорно и това, че по сградите на затвора в гр. Враца и на поправителния дом в с. Бойчиновци, които са част от застрахованото имущество по процесния договор за имуществено З., са настъпили повреди, както следва: - по сградата на затвора има отнесени керемиди, отнесени ламаринени обшивки, откъснати и повредени водосточни тръби, отнесена ламаринена обшивка по бордовете, счупени стъкла, счупени керемиди, увредена дъсчена обшивка, отлепена, откъсната и увредена хидроизолация по покрива на гаражите, както и изскубнати етернитови плоскости в паркинга; - по сградата на поправителния дом има увредени метални пана на оградата, изтръгнати и увредени колове за ограда, както и изтръгнати и увредени метални, опорни колове за ограда. Настъпването на тези щети се доказва и от приетите като доказателства по делото констативен протокол, намиращ се на л. 185 от делото на СГС и опис на увредените и погинали имущества, намиращ се на л. 187 от делото на СГС, в които документи те са описани. Както констативният протокол, така и описът на имущества представляват частни свидетелстващи документи, които са подписани от представител на ответното дружество, поради което и предвид това, че удостоверяват настъпването на неизгодни за тази страна факти, каквито са получените повреди по двете застраховани сгради, се ползват с материална доказателствена сила за тях, която съдът е длъжен да зачете.

Спорен по делото е въпросът дали е налице пряка причинна връзка между бурята, която се е разразила на 17.03.2018 г. в района на гр. Враца и описаните щети, които са се появили по двете застраховани сгради, които са предоставени за управление на М. на П., по който съдът следва да се произнесе. В тази връзка на първо място трябва да се вземе предвид това, че в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило, че при съобразяване на характера на констатираните щети по сградите в гр. Враца и с. Бойчиновци може да се направи извод, че те са причинени точно от настъпилата в района буря, която е придружена с ураганен вятър. Същевременно експертът е заявил, че не са налице никакви документи, от които да може да се заключи какво е било състоянието на сградите преди настъпването на застрахователното събитие и дали някоя от претендираните щети е била налична и преди това. Такива доказателства няма ангажирани и в настоящото производство от страната, върху която пада доказателствената тежест за установяване в процеса на факта, че описаните щети са настъпили във време преди бурята от 17.03.2018 г., която е ответникът, който черпи благоприятни от този факт правни последици. Липсват писмени документи, които да имат доказателствена сила в гражданския процес, от които да се установява състоянието на сградите преди бурята, като факти за това, че тези недвижими имоти са увредени преди процесното събитие не изнасят в показанията си пред съда и тримата разпитани по делото свидетели. Представеното в производството становище, изготвено от физическото лице инж. И.И., няма никаква доказателствена стойност в гражданския процес, тъй като не е събрано по предвидения в него ред, който е чрез назначаване на вещо лице, притежаващо специални знания в дадена област, което изготвя писмено заключение по поставените задачи и се изслушва в съдебно заседание съответно чрез разпит пред съда на определено физическо лице, което е възприело лично конкретни обстоятелства и като такова има качеството на свидетел. След като вещото лице по изготвената по делото техническа експертиза е анализирало вида на щетите по застрахованите сгради и е направило категоричен извод, че те са такива, които могат да бъдат причинени от силен, ураганен вятър, какъвто е налице по време на буря, като същевременно в производството няма събрани други доказателства, от които този извод да се разколебава, то трябва да се приеме за доказано наличието на причинна връзка между повредите по сградата на затвора в гр. Враца и по сградата на поправителния дом в с. Бойчиновци и разразилата се на 17.03.2018 г. буря в този район.

Както беше посочено, при настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума.

Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. Изводи за това какви строителни дейности следва да бъдат извършени за възстановяване на увредените от бурята сгради в гр. Враца и с. Бойчиновци, както и за това какъв е размерът на разходите за тяхното извършване, определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, са направени в основното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло. Вещото лице е достигнало до тях след анализ на всички събрани в производството доказателства и при прилагане на специалните знания, които то притежава, а съдът няма и те са мотивирани. Следователно размерът на разходите, които трябва да бъдат направени от ищеца, на чието управление са предоставени увредените сгради, за извършване на ремонт за възстановяване им в състоянието, в което са били преди пожара, възлизат на сумата от 12 440 лв. На тази стойност се равнява и вредата, претърпяна от М. на П., в резултат на разразилата се буря с ураганен вятър в района на гр. Враца, което събитие е риск, който ответното застрахователно дружество се е съгласило да покрива.

С оглед на изложеното и предвид установения размер на имуществените вреди, претърпени от застрахования, следва да се заключи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 12 440 лв., който е по-нисък от уговорената в договора поотделно за всички застраховани сгради застрахователна сума, която представлява прага на отговорността на застрахователя.

На следващо място, съдът трябва да разгледа възражениeто, направено от ЗАД „ОЗК - З.” АД, в подадения по делото писмен отговор, че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение за вредите, причинени в резултат от описаното събитие, тъй като то представлява риск, който страните по застрахователния договор са се съгласили, че ще бъде изключен и с оглед на това вредите по застрахованото имущество, причинени от него, няма да се покриват по договора за застраховка.

Ответникът основава това свое възражение на това, че застрахованите сгради в гр. Враца и в с. Бойчиновци не са били добре поддържани, поради което при тях е налице износване и овехтяване, което е причинило щетите. Твърди, че това представлява изрично изключен риск съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от общите условия за сключвани застраховки „Пожар и природни бедствия”.

В чл. 3, ал. 1, т. 4 от общите условия, приложими към процесния договор за имуществено З., е предвидено, че застрахователят не покрива преки или косвени загуби, повреди и/или разноски по застрахованото имущество в резултат на износеност, овехтяване и други изрично изброени обстоятелства. Както беше посочено при тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза, се налага изводът, че осъществяването на някой от предвидените в нея обективни факти само по себе си не е достатъчно условие, за да бъде изключена отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие. Те са постигнали съгласие, че застрахователно обезщетение няма да се изплаща само в случаите, когато щетите са възникнали „в резултат на” посочените в клаузата обстоятелства, т.е. следва да се установи и наличието на пряка причинно - следствена връзка между описаните обективни факти и настъпилото застрахователно събитие. Следователно, за да се направи извод, че е налице изключен риск по чл. 3, ал. 1, т. 4 от приложимите към застрахователния договор общи условия, на който се позовава ответникът, по делото трябва да бъде доказано кумулативно осъществяването на две предпоставки: 1) наличие на овехтяване и износване на сградата на затвора в гр. Враца и на пробационната служба в с. Бойчиновци, както и 2) че някое от тези обстоятелства е обусловило получаването на щети по застрахованото имущество.

Както вече съдът посочи по делото няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се установява какво е било състоянието на двете застраховани сгради преди настъпването на застрахователното събитие, представляващо буря – нито писмени доказателства, нито гласни доказателства, нито вещото лице по допуснатата експертиза е направило извод в тази насока. Това означава, че няма как да се приеме, че някоя от тези сгради е била овехтяла и износена, както твърди застрахователят. В производството няма ангажирани и доказателства, от които да е видно, че констатираните щети по тези сгради са причинени именно поради лошото състояние, в което те са били преди бурята от 17.03.2018 г. Ето защо трябва да се заключи, че по делото не се установява да е налице изключен риск съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, на която клауза се позовава ответникът, за да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът твърди още, че за него е възникнало правото да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е изпълнил свои задължения, възникнали по силата на застрахователния договор, които са следните: застрахованият е длъжен да поддържа застрахованите имущества в изправност и да се грижи за тях с грижата на добър стопанин, както и да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователни събития.

Дори и да се приеме, че в производството е установено, че ищецът, в качеството му на застрахован, не е изпълнил посочените от ответника задължения, които са възникнали в негова тежест по застрахователния договор, съдът счита, че това неизпълнение не може да бъде основание за застрахователното дружество да откаже плащането на застрахователно обезщетение за вредите от повредите на сградите, причинени от разразилата се буря с ураганен вятър. Това е така, тъй като неизпълнението не на всяко задължение на застрахования е факт, при който възниква правото на застрахователя да откаже да заплати обезщетение при настъпил застрахователен риск. Съгласно императивната правна норма на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ това право на застрахователя възниква само, когато неизпълнението на някое задължение е значително с оглед неговия интерес, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. За значително неизпълнение по смисъла на тази разпоредба следва да се приеме само това, което е обусловило настъпването на застрахователното събитие или е допринесло за увеличаване размера и обхвата на претърпените вреди, т.е. когато се установи, че е налице пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в сключения между страните договор за имуществено З., и настъпването на застрахователното събитие, съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Доказването на такава причинна връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя, доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 15/ 12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/ 29.07.2013 г., постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 32/ 11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и др.

В настоящото производство от страна на ЗАД „ОЗК - З.” АД няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се направи извод, че повредите по застрахованите сгради в гр. Враца и в с. Бойчиновци е можело да бъдат предотвратени, ако от М. на П. са предприети някакви конкретни действия по поддръжка на предоставените му за управление недвижими имоти, които то е било длъжно да извърши /ответникът не просто не представя доказателства, а и не навежда конкретни твърдения за това какви действия по поддръжка на двете сгради е следвало да бъдат извършени, за да бъдат те в състояние на изправност и да бъдат предотвратени щетите по тях от природно бедствие, представляващо ураганен вятър/. Не се установява и че ако ищецът беше предприел някакви конкретни действия, това би довело до намаляване на размера и вида на вредите от разразилата се буря.

Следователно настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да е налице риск, който да е изключен такъв по волята на страните, нито пък се доказа да е налице неизпълнение на такова договорно задължение от застрахования, което да изпълва фактическият състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и да води до възникване на правото на ответника да откаже да заплати обезщетение за вреди, причинени от бурята на използваните от М. на П. две сгради в гр. Враца и в с. Бойчиновци, което събитие безспорно е покрит риск по процесния договор за имуществена застраховка. Това означава, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД е възникнало задължението да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което възлиза на сумата от 12 440 лв. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че ответникът е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение, което прави предявеният в процеса иск основателен за посочения размер, като той следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15 559, 24 лв., доколкото той е предявен за по-ниска сума от тази, до която се доказа, че вземането е възникнало.

Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 5, ал. 3 от рамковия договор за имуществено З.. В тази уговорка е предвидено, че застрахователното обезщетение се изплаща в срок от 3 дни, но не повече от 10 дни, считано от датата на представяне на всички необходими документи, определени в техническото предложение на М. на П.. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ЗАД „ОЗК - З.” АД изпада в забава плащането на процесното задължение в размер на 12 440 лв. след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.

По делото се доказа, че застрахованият е представил пред ответника всички документи във връзка с настъпилото събитие с уведомлението за щета, което е получено от застрахователя по имейл на 20.03.2018 г., като той не е констатирал, че липсват други документи, които да са му необходими за произнасяне по щетата и не е изискал допълнителното им представяне. С оглед на това срокът за изпълнение от ответника на задължението му да заплати застрахователно обезщетение, който съдът приема, че е максималният договорен от 10 дни, започва да тече на 20.03.2018 г. и изтича на 30.03.2018 г. Застрахователят е изпаднал в забава изпълнение на своето задължение считано от 31.03.2018 г., която продължава и до момента на сезиране на съда. Ответникът дължи за това време - от 31.03.2018 г. до 20.12.2018 г., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е в размер на 915, 72 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно предявеният акцесорен иск трябва да се уважи до този размер, а за разликата над тази сума до пълния заявен такъв от 1 208, 25 лв. и за периода от 17.03.2018 г. до 30.03.2018 г. следва да се отхвърли.

Третото събитие, на което се позовава ищецът представлява повреда на застрахованата сграда на Затвора – Пазарджик, находяща се в гр. Пазарджик, бул. „********, вследствие на ремонтни дейности.

М. на П. твърди, че вредите, чието обезщетяване претендира по договора за имуществена застраховка, са причинени от събитие, което представлява извършени ремонтни дейности в застрахованото имущество.

При тълкуване на волята на страните по застрахователния договор, изразена в съдържанието на застрахователната полица от 05.12.2017 г., както и в съдържанието на приложимите към него общи условия, при които ЗАД „ОЗК - З.” АД сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, се налага изводът, че те не са постигнали съгласие, че събитието, което ищецът сочи, че е настъпило на 20.02.2018 г. и което е причинило щети по сградата на затвора в гр. Пазарджик, представлява риск, който ответникът ще покрива. То не е сред събитията, които са посочени като покрити рискове в полицата и които са дефинирани в приложимите към нея общи условия. Това означава, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД не възниква задължение да обезщети М. на П. за причинените щети по предоставената му за управление сграда в гр. Пазарджик, която е част от застрахованите имущества по процесния договор. Следователно предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 1 567, 79 лв. трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.

Четвъртото събитие, на което се позовава ищецът представлява силни ветрове и пороен дъжд, които са се появили на 16.02.2018 г. в района на гр. Карлово, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Пробационно звено - Карлово, находяща се в гр. Карлово, ул. „***********.

Първият въпрос, на който трябва да отговори съдът и който е спорен между страните, е дали твърдяното от ищеца събитие е настъпило и дали то представлява покрит риск.

М. на П. сочи, че вредите, чието обезщетяване претендира по договора за имуществена застраховка, са причинени от събитие, което е настъпило в гр. Карлово на 16.02.2018 г. и което представлява силен вятър и пороен дъжд. От съдържанието на приложимите общи условия е видно, че събития ураган и пороен дъжд представляват покрити рискове по клауза Б2, при която е сключен процесния договор, като дефиницията за ураганен вятър, дадена в чл. 2 от общите условия е че той представлява обусловено от времето движение на въздуха при сила на вятъра над 15 м/сек, а определението на понятието пороен дъжд е, че той представлява падане на големи количества валежи за кратко време. Следователно за да се приеме, че е настъпил риск, който ответното застрахователно дружество се е задължило да покрива, по делото трябва да се докаже, че на 16.02.2018 г. в гр. Карлово, а не на някоя друга дата, непосочена в исковата молба, е имало вятър със сила над 15 м/сек, както и/ или пороен дъжд, при който за кратко време са паднали големи количества валежи. В производството обаче не са събрани доказателства, от които да се установява, че тези факти са се осъществили на посочената от ищеца дата. Дори напротив, приети са доказателства, от които се доказва обратното. От писмо, намиращо се на л. 395 от делото на СГС, което е съставено от директор на „Оперативна дейност“ на Българска академия на науките, Национален институт по метеорология и хидрология, в което е посочено, че по данни от метеорологичната станция на гр. Карлово на 16.02.2018 г. в района на гр. Карлово през цялото денонощие е духал слаб вятър със скорост 1-4 м/с., не е наблюдаван и не е имало условия за силен вятър от и над 15 м/сек, както и не са наблюдавани валежи от дъжд, сняг и смесени валежи. С оглед на това трябва да се приеме, че по делото не е доказано от ищеца, върху който лежи тежестта да стори това, че на 16.02.2018 г. в гр. Карлово са били налице тези природни явления, на които той основава иска си, а именно разразил се силен вятър и проливен дъжд. Това означава, че не се установява да са настъпили събития, които да представляват покрит риск по договора за имуществено З., сключен на 05.12.2017 г., между страните по спора. Следователно за ЗАД „ОЗК - З.” АД не възниква задължение да обезщети М. на П. за причинените щети по предоставената му за управление сграда в гр. Карлово и предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 2 556, 23 лв. трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.

Петото събитие, на което се позовава ищецът е настъпило на 26.03.2018 г. и представлява теч от покрива вследствие на обилно снеготопене, в резултат на което са нанесени щети на сградата на РСИН - Силистра, находяща се в гр. Силистра, ул. „***********.

Ищецът твърди, че на 26.03.2018 г. в сградата на РСИН – Силистра, която е ползвана от М. на П., се е появил теч от покрива, предизвикан от обилно снеготопене. Ответникът не оспорва настъпването на този факт нито в подадения от него писмен отговор, нито след това в процеса, поради което съдът го счита за установен. От съдържанието на общите условия, които обвързват страните и са част от съдържанието на сключения застрахователен договор, е видно, че по клауза Б2, при която са застраховани всички сгради, които са предмет на процесната застраховка, покрит риск представлява и събитието наводнение, което е дефинирано като разливане на големи количества вода на територията на застрахования обект вследствие на валежи от всякакъв вид и бързо топене на сняг или лед, повдигащо нивото на водата. С оглед на това и доколкото събитието, което е настъпило на 26.03.2018 г. представлява именно разливане на вода в една от застрахованите сгради, което е предизвикано от обилно снеготопене, то трябва да се приеме, че то е риск, който ЗАД „ОЗК - З.” АД се е съгласило да покрива.

По делото е безспорно и това, че по сградата на РСИН - Силистра, която е част от застрахованото имущество по процесния договор за имуществено З., са настъпили повреди, както следва: - увредена покривна мушама; - увредени мазилки, шпакловки и боя в помещението „Архив“. Спорен обаче е въпросът дали е налице пряка причинна връзка между тези щети и настъпилото на 26.03.2018 г. събитие, представляващо теч от обилно снеготопене.

За да се произнесе по този въпрос, съдът съобразява, че в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е направило извод, че при анализ на вида на щетите, които са установени в сградата в гр. Силистра, те биха могли да бъдат причинени от силен, ураганен вятър, като тяхното естество е такова, че те не биха могли да бъдат причинени единствено ако е имало снеговалеж и последвало след това снеготопене, без да е налице ураганен вятър. Този извод е повторен и при разпита на вещото лице М. в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 г., където тя е посочила ясно, че претендираните щети не биха могли да бъдат причинени само от снеговалеж, а единствено ако той е съпроводен и със силен, ураганен вятър. Следователно наличието на причинна връзка не се доказва от заключението на изготвената в производството съдебно-техническа експертиза, а напротив осъществяването на този факт се опровергава от направените в него изводи на вещото лице.

Освен изложеното съдът взема предвид и това, че по делото от ищеца не са представени никакви други доказателства, от които да се направи извод, че щетите по сградата в гр. Силистра, които са посочени в исковата молба, са настъпили като следствие от обилно снеготопене и предизвикан от това теч. Ето защо трябва да се приеме, че в производството не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото на 26.03.2018 г. застрахователно събитие и повредите по стопанисваната от М. на П. сграда на РСИН в гр. Силистра. След като не се установява осъществяването на един от елементите от фактическия състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, то за ответното застрахователно дружество не е възникнало задължение да заплати на М. на П. претендираното застрахователно обезщетение. Това прави неоснователен предявеният осъдителен иск за главница, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, който е акцесорен.

Шестото събитие, на което се позовава ищецът е настъпило на 28.03.2018 г. и представлява наводнение вследствие на обилно снеготопене и обилен дъжд, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Арест - Хасково, находяща се в гр. Хасково, ул. ***********Първият въпрос, на който трябва да отговори съдът и който е спорен между страните, е дали твърдяното от ищеца събитие е настъпило и дали то представлява покрит риск.

М. на П. сочи, че вредите, чието обезщетяване претендира по договора за имуществена застраховка, са причинени от събитие, което представлява наводнение на сградата на ареста в гр. Хасково вследствие на обилно снеготопене и обилен дъжд, което се е осъществило на 28.03.2018 г.

От съдържанието на общите условия, които обвързват страните и са част от съдържанието на сключения застрахователен договор, е видно, че по клауза Б2, при която са застраховани всички сгради, които са предмет на процесната застраховка, покрит риск представлява и събитието наводнение, което е дефинирано като разливане на големи количества вода на територията на застрахования обект вследствие на конкретно посочени фактори, сред които валежи от всякакъв вид и бързо топене на сняг или лед, повдигащо нивото на водата. Следователно за да се приеме, че е настъпил риск, който ответникът се е задължил да покрива по процесния договор за имуществено З., трябва да бъде доказано от ищеца, който черпи благоприятни правни последици от осъществяването на това обстоятелство, че през месец март 2018 г. в района на гр. Хасково е имало значителни валежи от сняг, които са последвани от обилно снеготопене на снежната покривка и/или на 28.03.2018 г. там са паднали поройни дъждове, както и кумулативно че в резултат на тези природни събития в застрахованата сграда на ареста се е разляло голямо количество вода.

Като доказателство в производството е прието писмо, намиращо се на л. 399 от делото на СГС, което е съставено от директор на „Оперативна дейност“ на Българска академия на науките, Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, в което е посочено, че по данни от метеорологичната станция на гр. Хасково в периода от 24.03.2018 г. до 28.03.2018 г. в района на гр. Хасково е валял сняг през един единствен ден, през който валежите са били слаби и са били от дъжд и от сняг. По делото няма представени други доказателства, от които да се установява, че в този период от време е имало по-интензивни валежи от сняг, които да доведат до неговото натрупване и след това до обилното му топенето.

След като от събраните доказателства се установява, че в дните преди 28.03.2018 г. само през един ден е имало валежи от сняг и те са били слаби и съчетани с валежи от дъжд, то съдът счита, че няма как да се е получило натрупване на снежна покривка, която при последващо топене да предизвика разливане на големи количества вода. Това означава, че едно от твърдените от ищеца събития не е настъпило.

От данните предоставени в писмото от НИМХ се установява, че на 28.03.2018 г. в района на гр. Хасково е имало валеж от дъжд от 07:00 часа до 17:30 часа, с променлива интензивност и кратковременни прекъсвания, като сумарното количество дъжд за този ден е 7 мм. Няма представени обаче никакви доказателства, от които да се установява, че в резултат точно на дъжда през този ден в застрахованата сграда се е появил разлив на вода. Настъпването на това обстоятелство дори се опровергава от направените изводи от вещото лице в заключението на основната съдебно-техническа експертиза, което е посочило, че след анализ на вида на щетите, които са настъпили по сградата на ареста в гр. Хасково, както и на данните за количеството на падналите валежи в района на гр. Хасково в дните около 28.03.2018 г. може да се заключи, че появилия се в имота теч не е в резултат от наводнение вследствие на падналите валежи, а на нарушена покривна изолация или покривно покритие. В разпита си в съдебно заседание от 12.02.2020 г. вещото лице потвърждава този извод, като добавя, че ако покривът на недвижимия имот е бил в изправност, ако е имало надеждно покривно покритие и хидроизолация, не биха били причинени щети, дори и ако количеството на валежите от дъжд е било голямо. С оглед на това трябва да се приеме, че по делото не е доказано, че в резултат на валежите от дъжд, които е имало на 28.03.2018 г. в района на гр. Хасково, в застрахованата сграда се е появил разлив на голямо количество вода, което означава, че не се установява да е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, а именно наводнение, вследствие на обилен дъжд. От това следва, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД не възниква задължение да обезщети М. на П. за причинените щети по предоставената му за управление сграда в гр. Хасково и предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.

Седмото събитие, на което се позовава ищецът е настъпило на 24.03.2018 г. и представлява наводнение вследствие на обилно снеготопене и проливни дъждове, в резултат на което са нанесени щети на сградата на РСИН – гр. Перник, находяща се в гр. Перник, ул. „***********.

М. на П. твърди, че вредите по сградата, която му е предоставена за ползване и управление, намираща се в гр. Перник , чието обезщетяване претендира по договора за имуществена застраховка, са причинени от събитие, което представлява наводнение на тази сграда вследствие на обилно снеготопене и проливни дъждове, което се е осъществило на 24.03.2018 г. Ответникът оспорва факта, че наводнение в сградата е причинено в резултат от снеготопене и проливни дъждове в района на гр. Перник, като заявява, че причината за появил се теч е съвсем друга, а именно увредена покривна конструкция. С оглед на това съдът счита, че между страните е спорно дали твърдяното от ищеца застрахователно събитие е настъпило.

От съдържанието на общите условия, които обвързват страните и са част от съдържанието на сключения застрахователен договор, е видно, че по клауза Б2, при която са застраховани всички сгради, които са предмет на процесната застраховка, покрит риск представлява и събитието наводнение, което е дефинирано като разливане на големи количества вода на територията на застрахования обект вследствие на конкретно посочени фактори, сред които валежи от всякакъв вид и бързо топене на сняг или лед, повдигащо нивото на водата. Следователно за да се приеме, че е настъпил риск, който ответникът се е задължил да покрива по процесния договор за имуществено З., трябва да бъде доказано от ищеца, който черпи благоприятни правни последици от осъществяването на това обстоятелство, че през месец март 2018 г. в района на гр. Перник е имало значителни валежи от сняг, които са последвани от обилно снеготопене на снежната покривка и/или са паднали поройни дъждове, както и кумулативно че в резултат на тези природни събития в застрахованата сграда в гр. Перник се е разляло голямо количество вода.

В производството обаче не са събрани доказателства, от които да се установява, че който и да е от посочените факти са се осъществили. Липсват представени писмени доказателства, от които да е видно дали и какви снеговалежи и валежи от дъжд са регистрирани в района на гр. Перник през месец март 2018 г. По делото е представено едно писмо от 17.04.2018 г., от НИМХ, филиал Кюстендил, с което е предоставена информация за това какви ветрове са регистрирани в района на гр. Перник, но не и за това какви валежи са паднали и в какво количество, на които природни явления ищецът основава иска си по чл. 405, ал. 1 КЗ. Не са събрани и гласни доказателства, от които да се доказва какви валежи е имало през изследвания период. Освен това в производството няма представени и никакви доказателства, от които да се установява, че е налице причинна връзка между появилия се теч в сградата на РСИН в гр. Перник и паднал пороен дъжд или осъществено обилно снеготопене. Дори напротив от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява обратното. Вещото лице в рамките на своите специални знания е направило извод, че с оглед вида на щетите по застрахованата сграда, които представляват разместване и счупване на керемиди, те не могат да бъдат причинени само от обилен снеговалеж и от дъжд, като е посочило, че тези щети е възможно да са причинени от силен вятър, което обаче природно явление не се заявява от ищеца като риск, от който произтича вземането му за застрахователно обезщетение. С оглед на това трябва да се приеме, че по делото не е доказано, че е настъпило твърдяното от М. на П. застрахователно събитие. Това означава, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД не възниква задължение да заплати на ищеца обезщетение за причинените щети по предоставената му за управление сграда в гр. Перник и предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.

Осмото събитие, на което се позовава ищецът е настъпило на 18.06.2018 г. и представлява наводнение вследствие на проливни дъждове, в резултат на което са нанесени щети на сградата на Служба по вписванията, находяща се в гр. Бургас, пл. „***********Ищецът твърди, че на 18.06.2018 г. в сградата на Служба по вписванията в гр. Бургас, която е ползвана от М. на П., се е появил теч от покрива, предизвикан от проливни дъждове. Ответникът не оспорва настъпването на този факт нито в подадения от него писмен отговор, нито след това в процеса, поради което съдът го счита за установен. От съдържанието на общите условия, които обвързват страните и са част от съдържанието на сключения застрахователен договор, е видно, че по клауза Б2, при която са застраховани всички сгради, които са предмет на процесната застраховка, покрит риск представлява и събитието наводнение, което е дефинирано като разливане на големи количества вода на територията на застрахования обект вследствие на валежи от всякакъв вид и бързо топене на сняг или лед, повдигащо нивото на водата. С оглед на това и доколкото събитието, което е настъпило на 18.06.2018 г. представлява именно разливане на вода в една от застрахованите сгради, което е предизвикано от валежи от дъжд, то трябва да се приеме, че то е риск, който ЗАД „ОЗК - З.” АД се е съгласило да покрива.

По делото е безспорно и това, че по сградата на Служба по вписванията в гр. Бургас, която е част от застрахованото имущество по процесния договор за имуществено З., са настъпили повреди, както следва: - увредени таван и стени в помещението „Архив“, както и увредени движими вещи, представляващи осветителни тела, компютри, скенери , столове, бюра, контейнери, нисък шкаф. Спорен обаче е въпросът дали е налице пряка причинна връзка между тези щети и настъпилото на 26.03.2018 г. събитие, представляващо теч от обилно снеготопене.

За да се произнесе по този въпрос, съдът съобразява, че в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е направило извод, че при анализ на вида на щетите, които са установени в сградата в гр. Бургас, те биха могли да бъдат причинени единствено ако е имало разместване и счупване на керемиди по покрива, което пък от своя страна не може да бъде предизвикано от проливен дъжд, а от друг вид природно явление – силен вятър. Този извод е повторен и при разпита на вещото лице М. в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 г., където тя е посочила ясно, че претендираните щети не биха могли да бъдат причинени само от обилен валеж, а единствено ако той е съпроводен и със силен вятър. Следователно наличието на причинна връзка не се доказва от заключението на изготвената в производството съдебно-техническа експертиза, а напротив осъществяването на този факт се опровергава от направените в него изводи на вещото лице.

Освен изложеното съдът взема предвид и това, че по делото от ищеца не са представени никакви други доказателства, от които да се направи извод, че щетите по сградата в гр. Бургас, които са посочени в исковата молба са настъпили като следствие от обилни дъждове и предизвикан от това теч. Това не се установява и от показанията на разпитания в производството свидетел Н.Д., който няма непосредствени впечатления за състоянието на тази сграда след наводняването й през месец юни 2018 г., защото не я е посещавал във връзка с посоченото събитие. С оглед на това, трябва да се приеме, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото на 18.06.2018 г. застрахователно събитие и повредите по стопанисваната от М. на П. сграда на на Служба по вписванията в гр. Бургас. След като не се установява осъществяването на един от елементите от фактическия състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, то се налага изводът, че за ответното застрахователно дружество не е възникнало задължение да заплати на М. на П. претендираното застрахователно обезщетение. Това прави неоснователен предявеният осъдителен иск за главница, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, който е акцесорен.

Деветото събитие, на което се позовава ищецът е настъпило на 24.05.2018 г. и представлява наводнение, в резултат на което са нанесени щети на сградата на ОСИН - Ловеч, находяща се в гр. Ловеч, ул. „***********.

Ищецът твърди, че на 24.05.2018 г. в сградата на ОСИН в гр. Ловеч, която е ползвана от М. на П., е имало наводнение, предизвикано от обилен дъжд. Ответникът не оспорва настъпването на този факт нито в подадения от него писмен отговор, нито след това в процеса, поради което съдът го счита за установен в процеса. От съдържанието на общите условия, които обвързват страните и са част от съдържанието на сключения застрахователен договор, е видно, че по клауза Б2, при която са застраховани всички сгради, които са предмет на процесната застраховка, покрит риск представлява и събитието наводнение, което е дефинирано като разливане на големи количества вода на територията на застрахования обект вследствие на валежи от всякакъв вид и бързо топене на сняг или лед, повдигащо нивото на водата. С оглед на това и доколкото събитието, което е настъпило на 24.05.2018 г. представлява именно разливане на вода в една от застрахованите сгради, което е предизвикано от валежи от дъжд, то трябва да се приеме, че то е риск, който ЗАД „ОЗК - З.” АД се е съгласило да покрива.

По делото е безспорно и това, че по сградата на ОСИН - Ловеч, която е част от застрахованото имущество по процесния договор за имуществено З., са настъпили повреди, както следва: - увредена боя по фасадата, - увредена шпакловка и боя по колони в склад „Архив“, - увредена шпакловка и латекс по стени в склад „архив“, - увреден латекс в коридор, - увредена шпакловка и боя по колони в заседателната зала, - увредена шпакловка и латекс по стени в заседателната зала, - счупен стъклопакет, - увредена шпакловка и латекс по стени в офис 2, - увреден латекс по таван в офис 2, - увредена боя и шпакловка по колони в офис 3, - увредена шпакловка и латекс по стени в офис 3, - увредена шпакловка и латекс по таван в офис 3, - увредена шпакловка и боя по колони във входно антре, увреден латекс по таван във фоайе.

Спорен обаче е въпросът дали е налице пряка причинна връзка между тези щети и настъпилото на 24.05.2018 г. събитие, представляващо наводнение от проливен валеж от дъжд, тъй като ответникът твърди, че тези щети са се появили преди него и са вследствие от по-рано настъпили природни явления.

За да отговори на този въпрос, съдът на първо място съобразява, че в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило, че вида на констатираните щети по сградата в гр. Ловеч е такъв, че може да се направи извод, че те са причинени точно от разразилата се в района буря, която е придружена с проливен дъжд. Същевременно експертът е посочил, че не са налице никакви документи, от които да може да се заключи какво е било точното състояние на сградата преди настъпването на застрахователното събитие, като единствено в констативния протокол, изготвен при направения оглед на имота от застрахователя, е записано, че той е бил след основен ремонт, но липсва каквато и да е друга информация за това какви повреди са отстранени и какви са все още налични в имота след края на извършен ремонт. Това означава, че за съда е невъзможно да направи извод, че някоя от претендираните щети е съществувала преди събитието, което се доказа, че се е осъществило на 24.05.2018 г. Доказателства, от които да е видно какви повреди е имало по застрахованата сграда в гр. Ловеч преди 24.05.2018 г., няма ангажирани и в настоящото производство от страната, върху която пада тежестта за установяване на тези обстоятелства в процеса, която е ответникът, който черпи благоприятни правни последици от това. Липсват писмени документи, които да имат доказателствена сила в гражданския процес, установяващи състоянието на недвижимия имот преди бурята, като факти за това не изнасят пред съда и нито един от разпитаните по делото трима свидетели. След като вещото лице по изготвената техническа експертиза е анализирало вида на щетите по застрахованата сграда и е направило категоричен извод, че те са такива, които могат да бъдат причинени от наводнение вследствие на проливни валежи от дъжд, като същевременно в производството няма събрани други доказателства, от които този извод да се разколебава, то трябва да се приеме за доказано наличието на причинна връзка между повредите по сградата на ОСИН в гр. Ловеч и настъпилото на 24.05.2018 г. събитие, представляващо наводнение от валежи от дъжд.

Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. Изводи за това какви строителни дейности следва да бъдат извършени за възстановяване на увредената от наводнението сграда в гр. Ловеч, както и за това какъв е размерът на разходите за тяхното извършване, определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, са направени в основното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло. Вещото лице е достигнало до тях след анализ на всички събрани в производството доказателства и при прилагане на специалните знания, които то притежава, а съдът няма и те са мотивирани. Следователно размерът на разходите, които трябва да бъдат направени от ищеца, на чието управление е предоставена увредената сграда, за извършване на ремонт за възстановяване й в състоянието, в което е била преди пожара, възлизат на сумата от 2 006 лв. На тази стойност се равнява и вредата, претърпяна от М. на П., в резултат на наводняването на застрахования имот в гр. Ловеч, което събитие е риск, който ответното застрахователно дружество се е съгласило да покрива.

С оглед на изложеното и предвид установения размер на имуществените вреди, претърпени от застрахования, следва да се заключи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 2 006 лв., който е по-нисък от уговорената в договора поотделно за всички застраховани сгради застрахователна сума, която представлява прага на отговорността на застрахователя.

На следващо място, съдът трябва да разгледа възражениeто, направено от ЗАД „ОЗК - З.” АД, в подадения по делото писмен отговор, че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение за вредите, причинени в резултат от описаното събитие, тъй като за него е възникнало правото да откаже заплащането, защото застрахованият не е изпълнил свои задължения, възникнали по силата на застрахователния договор, които са следните: застрахованият е длъжен да поддържа застрахованите имущества в изправност и да се грижи за тях с грижата на добър стопанин, както и да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователни събития.

Дори и да се приеме, че в производството е установено, че ищецът, в качеството му на застрахован, не е изпълнил посочените от ответника задължения, които са възникнали в негова тежест по застрахователния договор, съдът счита, че това неизпълнение не може да бъде основание за застрахователното дружество да откаже плащането на застрахователно обезщетение за вредите от повредите на сградата в гр. Ловеч, причинена от наводнение вследствие от проливни валежи от дъжд. Това е така, тъй като неизпълнението не на всяко задължение на застрахования е факт, при който възниква правото на застрахователя да откаже да заплати обезщетение при настъпил застрахователен риск. Съгласно императивната правна норма на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ това право на застрахователя възниква само, когато неизпълнението на някое задължение е значително с оглед неговия интерес, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. За значително неизпълнение по смисъла на тази разпоредба следва да се приеме само това, което е обусловило настъпването на застрахователното събитие или е допринесло до увеличаване размера и обхвата на претърпените вреди, т.е. когато се установи, че е налице пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в сключения между страните договор за имуществено З., и настъпването на застрахователното събитие, съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Доказването на такава причинна връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя, доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 15/ 12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/ 29.07.2013 г., постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 32/ 11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и др.

В настоящото производство от страна на ЗАД „ОЗК - З.” АД няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се направи извод, че повредите по застрахованата сграда в гр. Ловеч е можело да бъдат предотвратени, ако от М. на П. са предприети някакви конкретни действия по поддръжка на предоставения му за управление недвижим имот, който то е било длъжно да извърши /ответникът не просто не представя доказателства, а и не навежда конкретни твърдения за това какви действия по поддръжка на сградата е следвало да бъдат извършени, за да бъде тя в състояние на изправност и да бъдат предотвратени щетите от природно бедствие, представляващо буря с проливен дъжд/. Не се установява и че ако ищецът беше предприел някакви конкретни действия, това би довело до намаляване на размера и вида на вредите от настъпилото събитие.

Следователно настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да е налице риск, който да е изключен такъв по волята на страните, нито пък се доказа да е налице неизпълнение на такова договорно задължение от застрахования, което да изпълва фактическият състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и да води до възникване на правото на ответника да откаже да заплати обезщетение за вредите, причинени от наводнението на използваната от М. на П. сграда на ОСИН в гр. Ловеч, което събитие безспорно е покрит риск по процесния договор за имуществена застраховка. Това означава, че за ЗАД „ОЗК - З.” АД е възникнало задължението да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което възлиза на сумата от 2 006 лв. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че ответникът е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение, което прави предявеният в процеса иск изцяло основателен, доколкото той е предявен за по-ниска сума от тази, до която се доказа, че вземането е възникнало – за сумата от 1 809, 11 лв.

Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 5, ал. 3 от рамковия договор за имуществено З.. В тази уговорка е предвидено, че застрахователното обезщетение се изплаща в срок от 3 дни, но не повече от 10 дни, считано от датата на представяне на всички необходими документи, определени в техническото предложение на М. на П.. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ЗАД „ОЗК - З.” АД изпада в забава плащането на процесното задължение в размер на 1 809, 11 лв. след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.

По делото се доказа, че застрахованият е представил пред ответника всички документи във връзка с настъпилото събитие с подаденото уведомление за щета, което е получено от застрахователя на 05.06.2018 г. видно от поставения номер за постъпването му в деловодството на последния, като той не е констатирал, че липсват други документи, които да са му необходими за произнасяне по щетата и не е изискал допълнителното им представяне. С оглед на това срокът за изпълнение от ответника на задължението му да заплати застрахователно обезщетение, който съдът приема, че е максималният договорен от 10 дни, започва да тече на 05.06.2018 г. и изтича на 15.06.2018 г. Застрахователят е изпаднал в забава изпълнение на своето задължение считано от 16.06.2018 г., която продължава и до момента на сезиране на съда. Ответникът дължи за това време - от 16.06.2018 г. до 20.12.2018 г., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е в размер на 94, 48 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно предявеният акцесорен иск трябва да се уважи до този размер, а за разликата над тази сума до пълния заявен такъв от 106, 25 лв. и за периода от 24.05.2018 г. до 15.06.2018 г. следва да се отхвърли.

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разноски в общ размер на 8 353, 46 лв., от които 6 903, 46 лв. – държавна такса, 1 000 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещо лице и 450 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5 252, 27 лв.

От ЗАД „ОЗК - З.” АД са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 2 950 лв., от които 2500 лв. – депозит за вещо лице и 450 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на отхвърлената част от исковете се налага изводът, че на ответника се следват разноски в размер на 1 095, 18 лв.

С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 157, 09 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на М. на П., с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 87 563, 52 лв. /осемдесет и седем хиляди петстотин шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на сектор „Арести“, находяща се в гр. ***********от настъпило на 01.02.2018 г. застрахователно събитие - пожар, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 5 691, 63 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 87 563, 52 лв., начислено за периода от 01.05.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 5 691, 63 лв. до пълния предявен размер от 7 872, 11 лв. и за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г.

ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на М. на П., с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 12 440 лв. /дванадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на Затвора – Враца, находяща се в гр. Враца, ул. „***********и на сградата на Поправителен дом в с. Бойчиновци, от настъпило на 17.03.2018 г. застрахователно събитие - ураганен вятър, буря, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 915, 72 лв. /деветстотин и петнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 12 440 лв., начислено за периода от 31.03.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 12 440 лв. до пълния предявен размер от 15 559, 24 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 915, 72 лв. до пълния предявен размер от 1 208, 25 лв. и за периода от 17.03.2018 г. до 30.03.2018 г.

ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на М. на П., с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 1 809, 11 лв. /хиляда осемстотин и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на ОСИН - Ловеч, находяща се в гр. Ловеч, ул. „***********, от настъпило на 24.05.2018 г. застрахователно събитие – наводнение, вследствие на обилен дъжд, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 94, 48 лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1 809, 11 лв., начислено за периода от 16.06.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 94, 48 лв. до пълния предявен размер от 106, 25 лв. и за периода от 24.05.2018 г. до 15.06.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. на П., с адрес: гр. София, ул. „********, срещу З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 1 567, 79 лв. /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сграда на Затвора – Пазарджик, находяща се в гр. Пазарджик, бул. „********, от настъпило на 20.02.2018 г. застрахователно събитие – извършени в сградата ремонтни дейности, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 132, 66 лв. /сто тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1 567, 79 лв., начислено за периода от 20.02.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв.; иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 2 556, 23 лв. /две хиляди петстотин петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на Пробационно звено - Карлово, находяща се в гр. Карлово, ул. „***********, от настъпило на 16.02.2018 г. застрахователно събитие – силни ветрове и пороен дъжд, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 219, 14 лв. /двеста и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 556, 23 лв., начислено за периода от 16.02.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв.; иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 2 193, 73 лв. /две хиляди сто деветдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на РСИН - Силистра, находяща се в гр. Силистра, ул. „***********, от настъпило на 26.03.2018 г. застрахователно събитие – теч от покрива на сградата вследствие на обилно снеготопене, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 164, 86 лв. /сто шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 193, 73 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв.; иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 35 991, 02 лв. /тридесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и две стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на Арест - Хасково, находяща се в гр. Хасково, ул. „*********, от настъпило на 28.03.2018 г. застрахователно събитие – наводнение вследствие на обилно снеготопене и обилен дъжд, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 2 684, 69 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 35 991, 02 лв., начислено за периода от 28.03.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв.; иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 625, 98 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на РСИН – гр. Перник, находяща се в гр. Перник, ул. „***********, от настъпило на 24.03.2018 г. застрахователно събитие – наводнение вследствие на обилно снеготопене и проливни дъждове, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 47, 39 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 625, 98 лв., начислено за периода от 24.03.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв.; иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 13 399, 99 лв. /тринадесет хиляди триста деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК - З.” ЕАД и М. на П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на Служба по вписванията, находяща се в гр. Бургас, пл. „*********, от настъпило на 18.06.2018 г. застрахователно събитие – наводнение вследствие на проливни дъждове, която претенция е заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575 146, 73 лв.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 693, 72 лв. /шестстотин деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 13 399, 99 лв., начислено за периода от 18.06.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 51 018, 73 лв.

ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” ЕАД да заплати на М. на П. сума в размер на 4 157, 09 лв. /четири хиляди сто петдесет и седем лева и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260008
Дата:	14 септември 2020 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия:	Диляна Господинова Господинова

Дело:	20181100902707
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	20 декември 2018 г.

Решение по дело №2707/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта