ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Сливен, 08.06.2020г.
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито
заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД
№ 215 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 323, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК.
Образувано е по
частен протест на прокурор при РП - Стара Загора срещу Разпореждане от
27.02.2020г. по НОХД № 1229 / 2018г. на СлРС, с което е върнат подадения от РП
- Стара Загора протест против присъда № 180 от 25.11.2019г. по НОХД № 1229
/2018г. на СлРС като недопустим и е прекратено производството по делото в
частта относно подадения протест. Прокурорът твърди, че атакуваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. С
Постановление от 05.12.2017г. на Главен прокурор на ПРБ било определено на основание
чл. 195, ал. 1 от НПК разследването по досъдебното производство № 70 / 2017г. на ОСлО на ОП - Стара Загора
да се извърши в района на Районна прокуратура - Стара Загора, т.е.
компетентната да извърши разследването прокуратура била определена по реда на
чл. 195, ал. 4 от НПК, а не по реда на чл. 147, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, като в
подкрепа на тази теза е цитирано Решение
№ 120 от 12.06.2018г. по н. д. № 397/2018г. на ВКС, I н. о.. В чл. 195. ал. 4 от НПК била предвидена хипотеза на
отклонение от правилата на местната подсъдност, при която на практика
наблюдаващ прокурор е прокурор от прокуратурата, която не е съответна на местно
компетентния съд, какъвто бил и настоящият случай. Според прокурора, в чл. 144,
ал. 2 от ЗСВ било застъпено като водещо начало, че наблюдаващият прокурор,
ръководил разследването е този, който следва да вземе участие в съдебното
производство и поради това, макар да не е от състава на местно компетентната
прокуратура, той, по силата на закона, можел да участва в съдебното
производство. Наблюдаващият прокурор вземал мерки за отстраняване на допуснати
закононарушения, в това число и да подава протест срещу съответния съдебен акт
и с посочените правомощия той бил овластен от момента, в който е определен за
такъв по съответното досъдебно производство до приключване на делото пред първата инстанция
- с изтичане на срока за обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Моли на
основание чл.345, ал. 2 от НПК протестираното разпореждане да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и протестът срещу постановената присъда да
бъде допуснат за разглеждането му по същество пред ОС-Сливен.
СлОС, като се запозна с доказателствата по делото
намира, че частният протест е процесуално допустим, но разгледан по същество
е неоснователен.
В РС
- Казанлък е било образувано НОХД № 796 / 2018г. по внесен обвинителен акт от
РП - Стара Загора против В.П.Г. за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. След като всички съдии са се отвели
от разглеждането му на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, с определение № 241 / 29.08.2018г. ,
съдебното производство е прекратено и
делото - изпратено на ВКС на основание чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на
друг равен по степен съд. С определение № 91 / 25.09.2018г. по частно дело №
897 / 2018г. на ВКС, III н.о. е изпратено НОХД № 796 / 2018г. по
описа на РС - Казанлък за разглеждане
и решаване на РС - Сливен.
По образуваното НОХД № 1229 / 2018г. по описа на РС – Сливен, с присъда № 180 / 25.11.2019г., подс. В.П.Г. е признат за виновен в това, че 12.04.2017г. в Центъра на гр. Казанлък, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като насочил газов пистолет
Р.А.К. „ELOK-DICLE”
кал. 9 мм, с фабр. № ED1430305 срещу Б.С. П. и И.А.К. -
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и е оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в
това, че ги е заплашил с него, както и че деянието се отличава с изключителна
дързост. Подс. Г. за извършеното от него деяние на основание чл. 325, ал. 1,
вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. Със същата присъда
подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски. Съдът се е
произнесъл и относно веществените доказателства.
В производството по делото пред СлРС е
участвал прокурор Ж.В. от РП -
Стара Загора. По делото са приложени само две командировъчни заповеди за
участие на прокурор В. в съдебни заседания по НОХД № 1229 / 2018г. на СлРС - съответно
на 17.12.2018г. и на 11.02.2019г.
Срещу първоинстанционната присъда на СлРС е
депозиран в предвидения от закона срок протест с искане въззивният съд да
отмени постановената присъда като
неправилна и да постанови нова присъда, с която да признае подс. Г. за виновен
в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и да му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на
което да бъде отложено за изпитателен срок от
четири години. Протестът е изготвен и подписан от прокурор В. от РП - Стара Загора и подпечатан с печат на РП - Стара Загора.
Срещу присъдата в законния срок е подадена
и въззивна жалба от един от защитниците на подс. Г. с искане за нейната отмяна
като незаконосъобразна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен.
Въззивната жалба е подадена от надлежна
страна, но за въззвинят протест не са били налице доказателства, въз основа на
които да бъде извършена преценка дали той е подаден от лице, което има право на
протест. Въз основа на въззивната жалба
и въззивният протест е било образувано ВНОХД № 47 / 20г. на СлОС, по което
с определение №48 / 03.02.2020г.
съдебното производство е прекратено и НОХД № 1229 / 2018г. е върнато на СлРС за
установяване на обстоятелството дали прокурор Ж.В. е бил надлежно командирован да подаде
протест против постановената от СлРС
присъда.
Съгласно разпореждане от 10.02.2020г. по
НОХД № 1229 / 2018г. РП - Стара Загора е уведомен, че следва да изпрати командировъчна заповед на прокурор Ж.В. за депозиране на протеста против
постановената по делото присъда. В отговор прокурор В. е посочил, че не е била изготвена
командировъчна заповед за подаване на протеста. Същия е бил изготвен и подаден по пощата съгласно Постановление от
05.12.2017г. на Главен прокурор на ПРБ, според което ДП № 70 /2017г. на ОСлО на
ОП - Стара Загора е определено да се извърши в района на РП - Стара Загора.
Поради това, прокурорът счита, че не е било необходимо изрично
командироване на наблюдаващия прокурор
по делото, за да упражни правата си по чл. 319, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 318, ал.
2 от НПК. Към отговора си прокурор В. е приложил
цитираното постановление на Главния прокурор на ПРБ.
С атакуваното пред настоящия съд
разпореждане от 27.02.2020г. по НОХД № 1229 / 2018г. на СлРС подаденият от РП -
Стара Загора протест против постановената по същото дело присъда е върнат като
недопустим и производството по делото в
частта относно протеста е прекратено. Мотивите на първоинстанционният съд за
това са, че са нарушени правилата на
местната подсъдност, тъй като протестът е подаден от прокурор от друг
съдебен район, различен от съдебния
район на съда, постановил присъдата. Районният съд е приел, че обстоятелството,
че определен прокурор е изготвил
обвинителен акт, въз основа на който се е развило съдебното производство и е
участвал в последното, не може само по себе си да легитимира този прокурор като
имащ право да подаде протест, защото същият прокурор трябва да е местно
компетентен - да е прокурор от прокуратурата, съответна на съда, разглеждащ
делото или да е командирован по предвидения в ЗСВ ред. При липса на
доказателства, че прокурор В. е бил командирован на основание чл. 147,
ал. 3, т. 1 от ЗСВ за протестиране на присъдата на СлРС, същият няма правомощия
на територията на РП - Сливен, която е
съответната на СлРС прокуратура, оправомощена по смисъла на чл. 318 от НПК да протестира присъдата на СлРС. Посоченото постановление на Главния
прокурор на ПРБ не давало правомощия на прокурора от РП - Стара Загора да депозира протест срещу присъдата на СлРС
без изрична заповед, още повече, че въпреки това постановление, за две от
съдебните заседания пред СлРС, прокурор В. се е явил с
изрична командировъчна заповед.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на СлРС, изложени в атакуваното
разпореждане.
За
да бъде образувано въззивно производство, въззивният съд трябва да е сезиран с
валидни жалба или протест. Право да инициират въззивно производство, съгласно
чл. 318, ал. 1 НПК, имат: страните – чрез съответна жалба, както и прокурорът
чрез подаване на протест, когато считат, че присъдата е неправилна. Прокурорът,
който има право на въззивен протест срещу присъдата, е само прокурор от
съответната местно компетентна прокуратура или прокурор, командирован в
съответствие с чл. 147 ЗСВ. Подаването на протест срещу присъда, постановена от
районен съд в определен съдебен район, от прокурор от районна прокуратура към
друг съдебен район, е недопустимо поради нарушаване на правилата на местната
подсъдност. Обстоятелството, че определен прокурор е изготвил обвинителен акт,
въз основа на който се е развило съдебното производство и е участвал в
последното /въпреки че по делото има доказателства за надлежно командироване на прокурор В. само
за две от съдебните заседания/, не може само по себе си да легитимира този
прокурор като имащ право да подаде протест, защото този прокурор трябва да е
местно компетентен – да е прокурор в прокуратурата, съответна на съда, разглеждащ
делото, или да е командирован по предвидения в ЗСВ ред. Подаденият протест от
прокурор от РП - Стара Загора против присъда № 180 от 25.11.2019г. по НОХД №
1229 / 2018г. на СлРС не поражда правния ефект на валидно упражнено процесуално
право на протест, тъй като последният не
изхожда от надлежна страна, притежаваща териториална компетентност да извърши
коментираното процесуално действие. С представеното от прокурор В.
постановление от 05.12.2017г. на Главен прокурор на ПРБ е определено
досъдебното производство № 70 / 2017г. по описа на ОСлС при ОП - Стара Загора
/преписка № 1921 / 17г. на РП -
Казанлък/ да се извърши в района на РП - Стара Загора. Стадиите на досъдебното
производство, детерминирани в разпоредбата на чл. 192 НПК приключват с изготвянето на
обвинителния акт и внасянето на делото в съда. С образуване на производство
пред първата съдебна инстанция - СлРС - наказателният процес е преминал в
съдебната си фаза, където прокурорът е страна /чл. 253, т. 1 от НПК/ и при
липса на упражнени правомощия съгласно предписанията на чл. 147, ал. 3, т. 1 ЗСВ, надлежна страна,
респ. компетентен прокурор да подаде протест по чл. 318, ал. 2 от НПК се явява
прокурор на РП - Сливен. Цитираната в частния протест разпоредба на чл. 195,
ал. 4 от НПК касае досъдебното производство, а не съдебната фаза на процеса. Неотносима
към конкретния казус е и посочената разпоредба на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ,
тъй като тя касае хипотеза, при която наблюдаващия прокурор не може да участва при
разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, за каквито в случая няма твърдения. Безспорно
водещото начало е, че наблюдаващия прокурор ръководил разследването, следва да
вземе участие и в съдебното
производство. Но в случая, за да направи това в развилото се пред СлРС съдебно
производство, прокурорът от РП - Стара Загора е следвало да бъде надлежно
командирован /налице са командировъчни заповеди само за две от съдебните
заседания по делото/. Атакувалият в конкретния случай присъдата на СлРС прокурор упражнява правомощията си в РП – Стара
Загора, а не в РП – Сливен, които са еднакви по степен прокуратури, но попадат
в различни апелативни райони. Тъй като наблюдаващият досъдебното производство прокурор от РП - Стара Загора не е бил
командирован на основание чл. 147, ал. 3, т. 1 от ЗСВ за извършване на
конкретните действия – протестиране на присъдата на СлРС,
следва да се приеме, че същият няма правомощия на територията на РП – Сливен,
която е съответната на СлРС прокуратура, оправомощена по смисъла на чл. 318, ал. 2 от НПК да
протестира присъда на СлРС.
Поради изложените съображения, атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, СлОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
27.02.2020г. по НОХД № 229 / 2018г. по описа
на Районен съд - Слиевн.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: