РЕШЕНИЕ
№ 3056
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100507966 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 6795 от 02.05.2023 г. по гр.д.№ 48543 по описа за 2022 г.
на СРС, ГО, 62-ри състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Д. П. и
С.Д.Г., дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1-Д. Д. П.: сумата 241, 50 лв.,
представляваща 1/12 от стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр.София,
ж.к.**********, аб.№ ********, за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата 35, 97 лв., представляваща 1/12 от
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. - 09.09.2021 г.; сумата 4,
34 лв., представляваща 1/12 от цена на услугата дялово разпределение за
периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане; за
1
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г.
по ч.гр. д. 55470/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата над 241, 50 лв. до 248, 51 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия и за периода м.05.2018 г. - м.07.2018 г.; сумата над 35, 97
лв. до 37, 01 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия; сумата 0, 89 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 01.10.2018 г. -
09.09.2021 г. ; 2. С.Д.Г. : сумата 241, 50 лв., представляваща 1/12 от стойност
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 20,
находящ се в гр. гр.София, ж.к.**********, аб.№ ********, за периода
м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 35, 97 лв.,
представляваща 1/12 от мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. -
09.09.2021 г.; сумата 4, 34 лв., представляваща 1/12 от цена на услугата
дялово разпределение за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр. д. 55470/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 241, 50 лв. до 248, 51 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия и за периода
м.05.2018 г. - м.07.2018 г.; сумата над 35, 97 лв. до 37, 01 лв., представляваща
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия; сумата
0, 89 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 01.10.2018 г. - 09.09.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците пред СРС-С. Д. Г. и Д.
Д. П..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са били уважени срещу всяка една
ответница/въззивник.
Излагат се доводи, че решението е недопустимо, тъй като СРС се бил
произнесъл по нередовна искова молба. Считат, че недостатъците на исковата
молба били отстранени след изтичане на предоставения от съда, срок. Не
следвало този срок да се продължава без искане от страна на ищеца за това.
Исковата молба била допустима само в частта в която се претендира сумата
2
от по 4,34 лв. срещу всяка една от ответниците.
При условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно и
необосновано. Сочи, че СРС не се бил съобразил с възражението на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация. Считат, че по
делото не станало ясно в какво качество ответниците са привлечени да
отговорят по иска. Не станало ясно по делото дали ответниците имат
качеството на потребители на топлинна енергия по чл.153, ал.1 ЗЕ вр. с пар.1,
т.2 а от ДР на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди. За
притежаването на това качество ищеца не бил ангажирал доказателства.
Считат, че представения нот.акт от 19.05.1993 г. и отразеното в
удостоверението за наследници на Г.И. П. не доказвало наличие на
облигационна връзка с ищеца. Намират, че след като СРС бил отразил това
възражение на ответниците в доклада по делото, то следвало да го вземе
предвид при изхода на спора. Вярно било приетото от СРС, че двете
ответници са наследници по закон, но това не обуславяло тяхната пасивна
материална легитимация. Последната не била доказана пълно и главно от
страна на ищеца. От последния не били ангажирани доказателства, че
ответниците са приели наследството на починалия Д.Г.П.. Тежестта за
доказване на приемане на наследството била на ищеца, тъй като той имал
правен интерес да стори това. Позовават се на ТР № 18 от 01.03.1974 г. на
ОСГК на ВС по гр.д.№ 108/1974 г. СРС не бил дал указания на ищеца за
ангажиране на доказателства за приемане на наследството от страна на
ответниците. Считат, че възраженията в отговора по исковата молба не
представляват приемане на наследството на Д.Г.П., който бил починал на
21.07.2009 г.
Иска се от съда да обезсили решението и да върне исковата молба като
прекрати частично производството; да се обезсили частично и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г.
по ч.гр.д.№ 55470 по описа за 2021г. на СРС, Второ ГО, 62-ри състав. При
условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и да отхвърли
така предявените искове срещу всяка една ответница/въззивник. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба, в който излага становище за
3
неоснователност на същата. Решението било постановено в съответствие с
материалния закон и събраните по делото доказателства. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач - „Бруната ” ООД не взема становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК –
обжалваното решение е било връчено на всяка една от ответниците на
12.05.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 22.05.2023 г.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По доводите във въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната
му част:
След служебно извършена проверка въззивната инстанция констатира
следното:
За издадената на 30.09.2021 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 55470 по описа за 2021г. на СРС, Второ
ГО, 62-ри състав, длъжниците са уведомени.
В срока по чл.414 ГПК - на 01. 08.2022 г., Д. Д. П. е подала възражение
срещу заповедта. На същата дата възражение по чл.414 ГПК е подала и С. Д.
Г..
Длъжниците И.Г.П. и С.Й.П. не са подали възражение по чл.414 ГПК и
за сумите, дължими от същите е разпоредено издаване на изпълнителен лист
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са съобщени на заявителя на 16.
08.2022 г.
Исковата молба е предявена на 05.09.2022 г. и срещу длъжниците, които
4
са подали възражение по чл.414 ГПК.
С разпореждане от 08.09.2022 г. СРС е дал указания на ищеца за
довнасяне на дължимата държавна такса за предявените по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, искове, както и да уточни дали главницата в размер на 248,51 лв.,
каквато се претендира от всяка една от ответниците представлява стойност на
доставената топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. или
същата се претендира като цена на дяловото разпределение, доколкото в
исковата молба се сочат две суми като главница за дялово разпределение, с
оглед на което СРС е приел, че се касае за техническа грешка.
Действително, указанията са съобщени на 12.09.2022 г. и срокът за
изпълнение изтича на 19.09.2022 г.
С разпореждане от 05.10.2022 г. СРС е дал последна възможност на
ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба констатирани с
разпореждането от 08.09.2022 г. Тези указания са съобщени на 05.10.2022 г. и
са изпълнени на 12.10.2022 г. Видно от молбата, посочено е, че във връзка с
изписването на сумите като главница е допусната техническа грешка;
довнесена е и дължимата държавна такса.
Доколкото СРС е продължил срока за изпълнение указанията му по
отстраняване на недостатъците на исковата молба, то ищеца е действал
правомерно и е изпълнил тези указания в продължения срок.
Освен това видно от петитума на исковата молба, действително, се
касае до техническа грешка- два пъти по отношение на главницата е
употребено основанието „дялово разпределение“.
Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената молба се смята за редовна от
деня на подаването й.
От друга страна, съдебната практика на ВКС приема, че в случаите в
които се касае до довнасяне на държавна такса, правилото на чл.129, ал.3
ГПК е неприложимо. Недовнесената държавна такса се събира по реда на
чл.77 ГПК.“Качеството“ на въззивниците в процеса е определено още в
заповедното производство, в което същите са длъжници по издадената
заповед за изпълнение. Доколкото заповедното производство е продължило
по реда на чл.422, ал.1 ГПК, то напълно ясно е, че същите имат качество на
ответници.
Противно на соченото от въззивниците, исковата молба не е предявена
5
срещу починало лице; ответниците участват в процеса на собствено
основание.
Налага се извод, че обжалваното решение е постановено във
валиден процес и е допустимо.
Относно дължимостта на предявените за установяване вземания:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия като се е
позовал на чл.153 ЗЕ в редакцията към 17.07.2012 г. Процесният имот бил
придобит от Г.И. П. и С.Й.П. в хипотезата на СИО по силата на покупко-
продажба, изповядана с нот. акт от 19.05.1993 г. От представеното по делото
удостоверение за наследници се установявало, че Г.И. П. е починал на
20.04.2001 г. и е оставил за наследници по закон С.Й.П.- съпруга, Д.Г.П. – син
и И.Г.П.- син. От представеното по делото удостоверение за наследници се
установявало, че Д.Г.П. е починал на 21.07.2009 г. и е оставил за наследници
по закон Д. Д. П. – съпруга и С. Д. Г. – дъщеря. Същите били придобили на
основание чл.5, ал.1 ЗН по 1/12 по наследяване. Затова и възражението на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация е оставено без
уважение. Като се е позовал на чл.150, ал.1 ЗЕ съдът е приел, че договорната
връзка между страните се регулира от приетите и одобрени от КЕВР, ОУ. За
приемането на същите не било необходимо изрично изявление на
потребителя-ответник.
/В останалата част въззивната инстанция не възпроизвежда мотивите на
първоинстанционното решение доколкото не е сезирана с доводи във
въззивната жалба, арг. от чл.269 ГПК/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Видно от доказателствата представени с исковата молба- нот.акт № 181
от 19.05.1993 г./л.17/, процесния апартамент е бил придобит от Г.И. П. и
С.Й.П. в хипотезата на СИО /както изрично е посочено в нот.акт/ по силата на
покупко-продажба. От представеното по делото удостоверение за наследници
/л.19/ се установява, че Г.И. П. е починал на 20.04.2001 г. и е оставил за
наследници по закон С.Й.П.- съпруга, Д.Г.П. – син и И.Г.П.- син. От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
Д.Г.П. е починал на 21.07.2009 г. и е оставил за наследници по закон Д. Д. П.
6
– съпруга и С. Д. Г. – дъщеря.
Видно от отразеното в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на
което е била издадена заповедта за изпълнение, сумите се претендират от
всеки един от длъжиниците /впоследствие ответници, сега въззивници/ като
съсобственици на топлоснабдения имот, аб.№ ********, съобразно квотите в
съсобствеността, които са индивидуализирани в т.13 от заявлението.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
издадена по отношение на всеки един от длъжниците, съобразно квотата им
от съсобствеността.
Вземанията, които са предявени за установяване по реда на чл.422, ал.1
ГПК не представляват „пасив от наследството“ на Д.Г.П., чийто наследници
по закон са въззивниците, тъй като това наследство е открито на 21.07.2009 г.,
а се претендират вземания за главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и за стойност на дяловото
разпределение за периода от м.08.2018 г.- м.04.2020 г.
Следователно това са задължения на ответниците като съсобственици
на топлоснабдения имот. Както вече беше посочено, това става ясно още с
подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Де факто от страна на ответниците не се оспорва съсобствеността върху
процесния имот.
Наред с това, видно от съдържанието на отговора по исковата молба, в
същата не се съдържа оспорване на приемането на наследството. Такъв довод
се прави от процесуалния представител на ответниците в хода на устните
състезания пред СРС и се доразвива с въззивната жалба поради което
настоящия състав приема, че този довод като преклудиран не следва да бъде
обсъждан.
Друг е и въпроса дали изобщо процесуален представител може да прави
такова възражение при положение, че акта на приемане на наследството е
личен.
Въззивниците/ответници по арг. от чл.153 ЗЕ са придобили качеството
на потребител на топлинна енергия, която е доставена до съсобствения имот
и затова тяхно е задължението за заплащане на стойността й. Както се е
позовал на чл.150, ал.1 ЗЕ, СРС правилно е приел, че договорната връзка
между страните се регулира от приетите и одобрени от КЕВР, ОУ. За
7
приемането на същите не е необходимо изрично волеизявление от страна на
потребителя.
С оглед така събраните писмени доказателства въззивната инстанция
намира за правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач е продал на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
условия.
При това положение доводите на въззивниците в обратния смисъл са
неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която претенциите
на ищеца са били уважени по отношение на ответниците/въззивници.
В частта, в която претенциите са били отхвърлени, решението като
необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение или по 50 лв. в тежест на
всяка една от въззивниците.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6795 от 02.05.2023 г. по гр.д.№ 48543 по описа
за 2022 г. на СРС, ГО, 62-ри състав в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д. Д. П. и С.Д.Г., дължат на „Топлофикация София“
ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1-Д.
Д. П.: сумата 241, 50 лв., представляваща 1/12 от стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в
гр.София, ж.к.**********, аб.№ ********, за периода м.08.2018 г. - м.04.2020
г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
27.09.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 35, 97 лв., представляваща
1/12 от мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. - 09.09.2021 г.;
сумата 4, 34 лв., представляваща 1/12 от цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до окончателното
изплащане; 2. С.Д.Г. : сумата 241, 50 лв., представляваща 1/12 от стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 20,
находящ се в гр. гр.София, ж.к.**********, аб.№ ********, за периода
м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 35, 97 лв.,
представляваща 1/12 от мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. -
09.09.2021 г.; сумата 4, 34 лв., представляваща 1/12 от цена на услугата
дялово разпределение за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр. д. 55470/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“******* кантора 236-адв.Т.П., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.*******, сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
9
адрес: гр.София, бул.“******* кантора 236-адв.Т.П., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.*******, сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10