№ 318
гр. Благоевград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200591 по описа за 2022 година
Производството e по реда на чл.58а и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „.... представлявано от управителя В.Г.В.
против Наказателно постановление № ПО-02-79/30.03.2022г. издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) -
Благоевград, с което за административно нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от
Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите
на дружеството е наложена “имуществена санкция” в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева.
С жалбата си дружеството-жалбоподател оспорва издаденото
наказателно постановление, като счита същото за незаконосъобразно,
издадено при нарушение на процесуалния закон и при неправилно
приложение на материалния закон. Развиват се съображения, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН, като неправилно е
образувано административнонаказателно производство и акта не е съставен в
продължение на три месеца от откриване на нарушението или ако е изтекла
една година от извършването му, както и нарушение на императивните
разпоредби на чл.42 т.4, съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочат се
аргументи и за това, че случаят е маловажен и е приложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя „...“ ЕООД изпращат процесуален
представител в лицето на юрисконсулт К.З., която поддържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на защитната теза и изразява становище
1
по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
направените в хода на производството разноски.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно
призован, чрез представителя си – юрисконсулт Г. оспорва жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на обжалвания санкционен акт, като излага по
същество доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател „...” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление ..., е с предишно наименование „...“ ЕООД, разполага и е
титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез
съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, за
промишлени цели – производство на бетовнови изделия.
На 03.09.2021 г. от Л.Н.Б. – гл. инспектор в Дирекцяи „Контрол“ при
БДЗБР, в присъствието на Р.Г.К. – Директор на Дирекция „Контрол“ при
БДЗБР и ИР. Б. М. – гл. инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР била
извършена проверка на наличната в БДЗБР документация, както и
деловодната система „Акстър Офис на БДЗБР, по административна преписка
№ 155ПВ, касаеща издадено на „...“ ЕООД, ..., Разрешително за водовземане
от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения №
41530106/01.08.2016 г., издадено от Директора на БДЗБР. От извършената
проверка и от анализа на представената декларация по чл.194б от Закона за
водите с вх. № КД-09-661/29.01.2021 г. /на лист 23-24 от делото/ и дневник с
отчети на показанията на водомерните устройства с вх. № КД-03-
683/29.04.2021 г. /на лист 25 от делото/ проверяващите установили, че
действително ползваното в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. количество
вода е 26 839 куб.м., което надвишава с 15 839 куб.м. разрешеното за
ползване годишно водно количество от 11 000 куб.м., съгласно
разрешителното. Извършеното превишение на разрешения годишен воден
обем на 31.12.2020 г. от дружеството-жалбоподател проверяващите са приели,
че представлява нарушение на условията на Разрешително за водовземане на
подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения №
41530106/01.08.2016 г., а именно: на Раздел „Параметри на разрешеното
водовземане“, буква „в“ „Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за
контрол“, т.10.1.2 „Разрешен воден обем“. За така направените констатации е
2
съставен Констативен протокол № ДП-01-1122 от 03.09.2021 г. /лист 2021 от
делото/ в два екземпляра, подписан от проверяващите. Въз основа на така
съставеният констативен протокол и материализираните в него констатации,
до управителя В.В. на дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД било изпратено
писмо изх. № КД-04-142 от 15.10.2021 г. /лист 18-19 от делото/, с което на
същият е указано, че следва да се яви на 25.10.2021г. в 10.30 часа в сградата
на БДЗБР с адрес в Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски“ № 66 стая 202,
за съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Поканата за съставяне на АУАН е получена в дружеството-жалбоподател на
19.10.2021 г., видно от известие за доставяне /лист 17 от делото/. На
посочената дата 25.10.2021 г. в сградата на БДЗБР – Благоевград се явил
упълномощено лице И.К.А., упълномощен от управителя на „...“ ЕООД, с
нотариално заверено пълномощно от 01.11.2018 г. рег. № 7772 на нотариус №
501 на Нотариалната камара /лист 16 от делото/, в присъствието на който
свидетелят ИР. Б. М., упълномощена със Заповед № РД-05-168 от 11.10.2021
г. на Директора на БДЗБР /лист 31 от делото/, в присъствието на двама
свидетели по съставянето на акта – М. М. и Г. Г., всичките служители на
Дирекция „Контрол“ към БДЗБР, съставила на „...“ ЕООД, Акта за
установяване на административно нарушение № КД-04-221 от 25.10.2021 г.
/лист 15 от делото/ за това, че действително ползваното в периода 01.01.2020
г. до 31.12.2020 г. количество вода е 26 839 куб.м., което надвишава с 15 839
куб.м. разрешеното за ползване годишно водно количество от 11 000 куб.м.,
съгласно Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, буква „в“
„Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за контрол“, т.10.1.2
„Разрешен воден обем“ от условията при които е разрешено водовземането,
съгласно Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., издадено от Директора на
БДЗБР на „...“ ЕООД, ..., представляващо нарушение на разпоредбата на чл.48
ал.1 т.11 от Закона за водите. Вмененото нарушение на дружеството-
жалбоподател е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.48
ал.1 т.11 от Закона за водите, като е отбелязано в акт, че подлежи на санкция
по реда на чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите. Така съставеният АУАН
№ КД-04-221 от 25.10.2021 г. е връчен на упълномощения представител на
дружеството-жалбоподател И.К.А.. По акта не постъпили възражения при
неговото връчване, като и писмени такива в законоустановеният срок. Въз
основа на така съставения акт, на 30.03.2022 г. Директорът на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград издал Наказателно
постановление № ПО-02-79/30.03.2022 г. /лист 12-14 от делото/, с което за
административното нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, на
основание чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите, наложил на
дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на
2000 (две хиляди) лева. НП е изпратено за връчване на „...“ ЕООД по пощата
и е връчено с известие за доставяне /лист 10 от делото/ на 04.04.2022 година.
На 18.04.2022г. в законоустановения 14-дневен срок е депозирана /видно от
3
известие за доставяне на лист 9 от делото/ и разглежданата в настоящото
производство жалба.
По делото е приложена с нарочно писмо изх. № 40/29.01.2021г. на „...“
ЕООД до Директора на БДЗБР – Благоевград /лист 22 от делото/, образец на
Декларация по чл.194б от Закона за водите, за водовземане от повърхностни
/подземни/ минерални води, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по
Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., с която са декларирани
отнетия годишен воден обем от 26 839 куб. м. и дневник за собствен
мониторинг на обект База „...“ – промишлена вода Водомер СК-1 /лист 25 от
делото/.
Представено е и Писмо изх. № РР-01-35 от 02.08.2016г. на БДЗБР –
Благоевград до „...“ ЕООД, ведно с Разрешително за водовземане на подземни
води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., в
което съгласно Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, буква „в“
„Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за контрол“, т.10.1.2
„Разрешен воден обем“ е отразено, че разрешения годишен воден обем е
11 000 куб. м./годишно, като обекта на водоснабдяване е Бетонов център към
„Производствена база – ...“ в ..., със срок на действие на разрешителното: от
01.08.2016г. до 01.08.2016г.
Представените Заповед № РД-05-168 от 11.10.2021 г. на Директора на
БДЗБР и Трудов договор № 886/13.07.2021г. на Директора на БДЗБР -
Благоевград, удостоверяват съответно материалната и процесуална
компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелката ИР. Б. М.,
която е актосъставител и свидетелите по съставянето на акта М.Г.М. и Г.С.Г.,
като същите с показанията си изцяло подкрепят и потвърждават възприетата
фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели - И.М. в
качеството й на актосъставител, М. М. и Г. Г., в качеството им на свидетели
по съставяне на акта и от приложенията към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество неоснователна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган, видно от представена по делото
заповед и трудов договор. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи нарушителя елементи. Наличието на тези
4
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.4 и т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН,
като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно
нарушение, осъществено от юридическо лице. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля ИР.
Б. М., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР –
Благоевград, упълномощена с нарочна заповед за това, която дава пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
осъществено. В тази насока са и показанията на свидетелите М.Г.М. и Г.С.Г.,
присъствала при съставянето на акта, които установяват, че извършената
проверка е осъществено по писмени документи и данни. Чрез изпълнение на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на санкционираното лице. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт и в сроковете по чл.34 от ЗАНН е редовен и като
такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. В тази насока съдът не приема доводите,
изложени в жалбата. Съдът не констатира такива процесуални нарушения,
които да се довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. В случая „...“ ЕООД е санкционирано за деяние, което се изразява в
бездействие, което продължава във времето, поради което и възраженията за
това, че с оглед дата на извършване на нарушение е изтекла погасителна
давност по чл.34 от ЗАНН по отношение на първоначалния момент на
осъществяване на нарушението (към момента на издаване на АУАН) и е
преклудирана възможността за ангажиране със съставяне на акт на
административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител се
явяват неоснователни и не се споделят от настоящия състав. Касае се за
продължено нарушение, фактическия състав на което се характеризира с
наличието на едно фактическо положение, обуславящо осъществяване на
нарушението, като давностните срокове за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението
започват да текат едва след преустановяване на това фактическо положение.
В случая административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН, като дружеството е надлежно уведомено с нарочна
поканата, приложена по делото, като му е указано какво е констатирано и
какво е прието от контролните органи. На посочената дата се е явил
представител на дружеството, поради което правилно и в съответствие с
5
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН е съставен акта в негово присъствие.
Предвид всичко изложено настоящия състав не констатира нарушения от
категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на
лицето, поради което и възражения в тази насока са неоснователни. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството и обуславят отмяна на обжалвания
санкционен акт, поради което неоснователни се явяват възраженията на
защитата в тази насока.
По делото е безспорно установено и не се спори от страните, че „...“
ЕООД има качеството на водоплозвател, доколкото на същото е издадено
Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г. Установено е след
извършена проверка на дружеството-жалбоподател, че на основание чл.48
ал.1 т.11 от Закона за водите и във връзка с Разрешително за водовземане на
подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения №
41530106/01.08.2016 г., „...“ ЕООД има вменено задължение по чл.48 ал.1 т.11
от Закона за водите, като следва да изпълнява условията в издаденото му
разрешително по реда на този закон. При извършената проверка на
03.09.2021г. е установено, че това задължение не е изпълнено от „...“ ЕООД,
тъй като за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., т.е. календарната 2020г.
количество вода, което е водовземано е 26 839 куб.м., което надвишава с
15 839 куб.м. разрешеното за ползване годишно водно количество от 11 000
куб.м., съгласно Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, буква „в“
„Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за контрол“, т.10.1.2
„Разрешен воден обем“ от условията при които е разрешено водовземането,
съгласно Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г. Като е повече от два пъти
по-голямо количество вода, от това което му е разрешено, дружеството-
жалбоподател не е изпълнило вмененото му със закон задължение, да
изпълнява условията в издаденото му разрешително по реда на Закона за
водите. Именно това бездействие на дружеството-жалбоподател е потвърдено
и с представянето на Декларация по чл.194б от Закона за водите, за
водовземане от повърхностни /подземни/ минерални води, за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по Разрешително за водовземане на подземни
води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., с
която са декларирани отнетия годишен воден обем от 26 839 куб. м. и копие
от дневника за собствен мониторинг на обект База „...“ – промишлена вода
Водомер СК-1. Не е спорно, че „...“ ЕООД, като ползвател на воден обект,
съгласно Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г. се явява адресат на
задължението да изпълнява условията в издаденото му разрешително за
6
водовземане, което в случая не е изпълнено, като по този начин и чрез
бездействието си е допуснало осъществяването на нарушението по чл.48 ал.1
т.11 от Закона за водите, за което правилно е било санкционирано от
административнонаказващия орган. В случая отговорността на „...“ ЕООД,
като юридическо лице е безвиновна и за ангажирането й е достатъчно
обективното неизпълнение на вмененото му задължени, като по аргумента на
чл.83 ал.1 от ЗАНН същата е невиновна, а обективна такава, поради което и
деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.48
ал.1 т.11 от Закона за водите, на основание чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за
водите, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
определил санкцията по вид и размер, като е наложил на дружеството-
жалбоподател „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Същата е в
императивно установеният от закона минимален размер и не може да бъде
намалявана. При определяне на това наказание, административнонаказващият
орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и
обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път при „...“
ЕООД и е с невисока тежестта на нарушението.
Съдът намира възражението за маловажност на деянието за
неоснователно, тъй като в случая не са налице предпоставките за прилагане
на чл.28 от ЗАНН. Закона за водите определя висока степен на обществена
опасност на деянията, които нарушават неговите норми. Предвидения
контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-
строга. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на
обществена опасност са и предвидените относително високи размери на
наказанията - глоба и имуществена санкция, високия минимален праг на
същите, както и императивът, този размер да бъде налаган като санкция.
Преценявайки по този начин извършеното административно нарушение в
конкретната хипотеза, съдът счита, че не е налице „маловажен случай“,
съответно липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Поради това,
неоснователни се явяват направените в настоящото производство възражения
в тази насока. Случаят правилно не е бил квалифициран, като маловажен при
отсъствие на предпоставки за това с оглед защитаваните обществени
отношения и опасността за настъпване на други общественоопасни
последици. Касае се за бездействие изразяващо се в неподдържането и
неосъществяването на отчетност пред контролни органи, което е деяние с
висока степен на обществена опасност и крие определени рискове от
наводнение и последващите го опасности за намиращите се в близост хора и
имущество, като случаят не се отличава с особености, които го разграничават
от обичайните нарушения на правилата за водоползване от такива водни
обекти.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен
начин, както и наложеното наказание за правилно определено по вид и
размер, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
7
законосъобразно, което като правна последица води до неговото
потвърждаване, като съобразено с процесуалния и материален закон.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участието му по делото, съдът счита за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 и ал.5 от ЗАНН следва на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебни заседания, с разпит на
трима свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в среден
размер от 100 лева, който размер съответства и на действителната фактическа
и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН, Благоевградски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-
79/30.03.2022г. издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ - Благоевград, с което на „.... представлявано от
управителя В.Г.В., за административно нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от
Закона за водите, на основание чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „.... представлявано от управителя В.Г.В. да заплати на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8