№ 4369
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100501652 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. В. В. срещу решение №
22086/05.12.2024г., постановено по гр. д. № 4511/2024г. на СРС, 90 с-в.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Г. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Стоил войвода” № ****, срещу
„Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда” ЕАД, ЕИК ********* адрес: гр.
София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 51А, иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД за признаване за установено, че „Аджибадем
Сити Клиник ДКЦ Токуда” ЕАД, ЕИК ********* дължи на Г. В. В., ЕГН
********** сума в размер на 4 /четири/ лева, представляваща вземане за
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение по договор
за медицински услуги - изследване на 25.10.2023 г., представляващи обичайни
разходи за платен паркинг за втори час, ведно със законна лихва за период от
27.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 59422/2023 г.
на СРС 90 с-в.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
1
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
искът да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно
фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Страните не спорят, че на 23.10.2023 г. Г. В. В. е запазил час по телефона
в “Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда” ЕАД, за образно ехографско
изследване за своя син Б. В., на 3 години, с оглед предстояща операция, което е
следвало да се случи на 25.10.2023 г. Служител на лечебното заведение
определил час за изследването за 25.10.2023 г. от 08:00 ч.
С оглед на изложеното, съдът намира, че страните са сключили договор,
по силата на който болницата се задължава да осигури достъп за лечение на
пациента (в случая за извършване на изследване), да извърши обещаното
изследване, а другата страна – пациентът – да заплати договореното
възнаграждение. Договорът за лечение е облигационен, двустранен,
2
възмезден, неформален, вид договор за услуга.
Не се спори, че пациентът е заплатил такса за услугата, както и че е
било налице закъснение в рамките на 50 минути, считано от записания час за
преглед. В 8.50 ищецът се е отказал от извършване на прегледа и в 8.51ч. му е
била възстановена платената сума. С отказа от извършване на услугата, е
налице отказ от договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може
да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки
на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният
носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и
съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото
съдействие за реализиране на дължимата престация.
Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със
силата на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да
изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно
и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява
задълженията си по същия начин.
Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения
съставлява основание за носене на договорна отговорност, а развалянето е
предвидено като крайно средство за ликвидиране на възникналото между
страните правоотношение.
При разваляне на договор кредиторът може да иска възстановяване на
това, което е дал, както и обезщетение за претърпените вреди, причинени от
неизпълнението на договора.
В настоящия случай обаче, макар и действително да е било налице
закъснение, прегледът не е извършен не по вина на лечебното заведение, а
поради това, че ищецът е напуснал същото. Ето защо, неоснователни са
изложените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка.
В случая става въпрос за лечебно заведение, поради което правилно
СРС е приел, че следва да се отчетат спецификите. Доколкото се касае за
медицински център, в който има и спешен център, то е допустимо в същия да
има забавяне на графика на прегледите и изследванията. В този смисъл
основателни са доводите на въззиваемия, че пациентите няма как да знаят
дали и какъв спешен случай е възникнал преди да дойде редът им за преглед.
От събраните гласни доказателства – св. Г., се установява, че записаните
часове са ориентировъчни, тъй като има спешни пациенти и реанимация.
Тоест, тези пациенти биха били с предимство пред детето, записано за
изследване, чието състояние не е налагало спешност.
Правилни са изводите на СРС, че детето не е било в спешно състояние,
нито със специфични потребности, поради което със забавянето не е
3
осъществено противоправно поведение, намиращо се в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи технологии за
осъществяване на медицинската помощ съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за
здравето.
Не се установяват твърденията на ищеца, че детето е било записано при
определен лекар, че е било налице закъснение на конкретен лекар, нито, че
именно поради това, че този лекар е закъснял, изследването не се е състояло
навреме.
Разпитаната св. Здравкова е майка на детето, същата е заинтересована от
изхода на спора и показанията й следва да се преценяват наред с останалите
събрани по делото доказателства. Същата посочва, че са чакали до 9 ч., но от
болницата не са казали кога ще дойде лекарят, поради което са си тръгнали.
От приетите пред СРС писмени доказателства се установява, че още в 8.50
парите са им били възстановени на регистратура. В хода на устните
състезания обаче самият ищец посочва, че в 8.50 ч. лекарят е дошъл и е
започнал да се преоблича. Въпреки това ищецът е избрал да напусне
лечебното заведение. Интересът му не е бил отпаднал, след като са направили
същото изследване в друго ДКЦ.
Ето защо, вината за несъстоялото се изследване не е на болничното
заведение, а се дължи на отказа на жалбоподателя от извършването му.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият е заявил, че не претендира разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 22086/05.12.2024г., постановено
по гр. д. № 4511/2024г. на СРС, 90 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5