РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Добрич , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230100771 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99
във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., район „***“,бул.“***“ №***, вх.***, ет.***,
представлявано от управителя ***, срещу М. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ж.к.*** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с
чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установена дължимостта на сумата от 58.22 лева (петдесет и осем лева и
двадесет и две стотинки), представляваща незаплатена сума по договор за
далекосъобщителни услуги от 06.02.2018 г. (сключен между М. С. Г. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на
16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя
страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г.; неплатеното
задължение е по фактура №**********/15.02.2018 г. за сумата от 64.94 лева,
от която се претендира неплатен остатък в размер на 10.24 лева; фактура
№**********/15.03.2018 г. за сумата от 23.99 лева и фактура
1
№**********/15.04.2018 г. за сумата от 23.99 лева за периода от 06.02.2018 г.
до 14.04.2018 г.), а също и за направените в настоящото и заповедното
производство разноски. В исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД - гр. София
заявява, че на 06.02.2018 г. между „БТК“ЕАД – гр. София и М. С. Г. е бил
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги; по този договор са
останали неплатени посочените по-горе фактури и поради неплащане на
задълженията на 16.10.2018 г. вземането е било прехвърлено на
„С.Г.ГРУП“ООД, а от своя страна последното дружество го е прехвърлило на
ищеца на 01.10.2019 г.; ответникът е бил уведомен за извършените цесии;
настоява за уважаването на предявения иск.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявеният иск е
недопустим, тъй като не са посочени фактите и обстоятелствата, от които
произтича спорното право; по същество искът е неоснователен, защото не е
представен заверен препис от изричен писмен договор между ответника и
доставчика на мобилни услуги, което прави двата договора за цесия
нищожни; няма доказателства „БТК“ЕАД – гр. София да е било доставчик на
телекомуникационни услуги на територията на Република България;
представените с исковата молба месечни сметки не са фактури; никъде от
двата договора за цесия не става ясно съществувало ли е вземане от
ответника и точно то ли е прехвърлено; приложение №1 към договорите за
цесия не е представено във вида, в който е съществувало при сключването
им; ответникът не е уведомяван за сключените договори за цесия; настоява за
отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените разноски;
прави възражение за прекомерност на двата адвокатски хонорара на
ищцовото дружество по заповедното и настоящото производство. В началото
на съдебното заседание М. С. Г. е заявил, че не поддържа отговора на
исковата молба; сочи, че с оглед спестяването на разноски на страните не
оспорва предявения иск, като настоява единствено разноските в заповедното
производство да бъдат намалени наполовина с оглед предявяването в
настоящото производство само на един от исковете.
В писмената си молба от 15.06.2021 г. ищцовото дружество е отбелязало,
че представя исканите от ответника писмени доказателства; съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС цесията е надлежно съобщена
2
на длъжника, след като изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; такава е и настоящата
хипотеза; затова двата договора за цесия са произвели своето прехвърлително
действие; доказано е, че ответникът е бил потребител на електронна
съобщителна услуга; по отношение на вземанията по процесните фактури е
приложима кратката 3-годишна давност и същата не е изтекла; настоява за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски,
включително тези по заповедното производство.
В съдебното заседание ответникът е настоял да бъдат присъдени само
половината от разноските по заповедното производство с оглед на предявения
един иск в установителното производство; не оспорва дължимостта на
останалата сума, която ще заплати по банковата сметка на ищцовото
дружество и след осъществяването на връзка с представител на дружеството –
заявител, представяйки копие от вносния документ по делото.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Предмет на претенциите е установяването на дължимостта на вземанията
на ищцовото дружество за неплатени суми по договор за
телекомуникационни услуги от 06.02.2018 г. (сключен между М. С. Г. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на
16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя
страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г. ; неплатеното
задължение е по фактура №**********/15.02.2018 г. за сумата от 64.94 лева,
от която се претендира неплатен остатък в размер на 10.24 лева; фактура
№**********/15.03.2018 г. за сумата от 23.99 лева и фактура
№**********/15.04.2018 г. за сумата от 23.99 лева за периода от 06.02.2018 г.
до 14.04.2018 г.). Ищцовото дружество е ангажирало доказателства както за
валидното съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и относно
3
обстоятелството какво точно вземане срещу ответника е прехвърлено. В
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г. по
търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения
въпрос за значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от
цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като
настъпил в хода на производството по предявен от цесионера срещу
длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е прието, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от Закона за задълженията
и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и договорите;
то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от ГПК (в
този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело №12/2009 г. на
ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата молба (на
лист 11 - 16 от делото за първия договор за цесия и на лист 17 - 18 за втория
договор за цесия) са представени процесните договори за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.; изрично пълномощно, с което
цедентът упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците
във връзка със сключения договор за цесия (на лист 19); потвърждения за
сключените цесии и извлечения от приложение №1 към договорите (на лист
20 и 21 от делото) за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично
посочване на конкретните прехвърлени вземания; уведомление за
извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения
цесионер (на лист 22). В този случай според съдебната практика на Окръжен
съд – Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно
търговско дело №6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно
търговско дело №177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е
придружена с документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за
съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде
съобразено от съда. Между страните не се спори, че стойността на
доставените на потребителя далекосъобщителни (мобилни) услуги е
посочената от ищеца. В съдебното заседание с оглед на спестяването на
допълнителни разноски на страните ответникът е заявил, че не оспорва
4
предявения иск по основание и размер. Следователно същият е изцяло
основателен и трябва да бъде уважен за търсената сумата от 58.22 лева,
представляваща незаплатена сума по договор за далекосъобщителни услуги
от 06.02.2018 г.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №3845/2020 г.
по описа на ДРС съразмерно на предявената част от исковете (в настоящото
производство се търси сумата по един от двата заявени в заповедното
производство иска), т.е. половината, която е в размер на 102.50 лева (от 25
лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение). На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
по настоящото производство в размер на 205 лева (в това число 25 лева
първоначално внесена държавна и 180 лева заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и
договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че М. С. Г. с ЕГН
********** от гр. Д., ж.к.*** има следното неплатено парично задължение
към „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „***“,бул.“***“ №***, вх.***, ет.***, представлявано от управителя
*** (за което е издадена Заповед за изпълнение №260801/30.12.2020 г. по
частно гр. дело №3845/2020 г. по описа на ДРС) – в размер на 58.22 лева
(петдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща
5
незаплатена сума по договор за далекосъобщителни услуги от 06.02.2018 г.
(сключен между М. С. Г. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ”ЕАД, което на 16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на
„С. Г. ГРУП“ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на
01.10.2019 г.; неплатеното задължение е по фактура №**********/15.02.2018
г. за сумата от 64.94 лева, от която се претендира неплатен остатък в размер
на 10.24 лева; фактура №**********/15.03.2018 г. за сумата от 23.99 лева и
фактура №**********/15.04.2018 г. за сумата от 23.99 лева за периода от
06.02.2018 г. до 14.04.2018 г.).
ОСЪЖДА М. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.*** да заплати на
„ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., район
„***“,бул.“***“ №***, вх.***, ет.***, представлявано от управителя ***в,
направените разноски по гр. дело №771/2021 г. по описа на ДРС в размер на
205 (двеста и пет) лева, както и направените разноски по частно гр. дело
№3845/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на предявената в настоящото
производство част от исковете в размер на 102.50 лева (сто и два лева и
петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6