по
НОХД № 53 / 2021 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е от Районна
прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, обвинение против подсъдимия
С.Р.Д., ЕГН **********,***, за това, че в
периода: 08.09.2020 година – 10.09.2020 година в град Първомай, област Пловдив,
при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил у А.Ж.Ш. заблуждение и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 1500 лева, както следва:
§ на 08.09.2020 година с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у А.Ж.Ш. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 250 лева;
§ на 10.09.2020 година с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у А.Ж.Ш. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 1250 лева –
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
За
съвместно разглеждане е приет предявен от А.Ж.Ш., ЕГН **********,***, срещу подсъдимия С.Р.Д., ЕГН **********,***, граждански
иск за сумата от 1500,00 лева – обезщетение за причинените от престъплението по
чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
довършване на престъплението – 10.09.2020 година, до окончателното изплащане на
сумата, както и направените деловодни разноски.
Пострадалата
А.Ж.Ш.
е конституирана като граждански ищец и частен обвинител с повереник адвокат С.Я.Я. ***.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение и фактическата обстановка, подробно
описана в Обвинителния акт, и счита, че подсъдимият е извършил престъплението,
предмет на делото, при пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни
последици.
Сочи
при определяне на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство да се
отчете самопризнанието на подсъдимия, а като отегчаващо – сравнително високият
размер на причинената имотна вреда, и предлага за деянията по чл. 209, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, след редукцията на чл. 58а и във връзка с чл.
54, ал. 1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода в размер между
минимума и средата на предвиденото в закона, а с оглед постигане на визираните
в чл. 36 от НК цели и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, визира,
че изпълнението на наказанието може да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК с изпитателен срок в размер около минимално предвидения.
Намира,
че гражданският иск следва да бъде уважен съобразно справедливостта и
установената практика на съдилищата.
Повереникът
на пострадалата адвокат С.Я.Я. се присъединява към представителя на Държавното
обвинение относно наказанието и при съобразяване със здравословното състояние
на подсъдимия, като изтъква, че не е толкова важно наказанието, а разкаянието и
желае С.Р.Д. да се извини на доверителката му, защото са малко хората в днешно
време, които биха се съгласили да помогнат в беда, а подсъдимият се е подиграл
с доверителката му, а така не се постъпва с добрите хора.
Поддържа
приетия за разглеждане граждански иск и държи на присъждане на разноските.
Гражданският
ищец и частен обвинител А.Ж.Ш. се присъединява към адвоката си.
Защитникът
на подсъдимия адвокат Н.З.И. *** моли при определяне на наказанието Съдът да
съобрази, че подзащитният му признава вината си още на досъдебното
производство, съдейства изцяло на разследването, не е осъждан и не на последно
място – здравословното му състояние, и, поради облекчаващите вината
обстоятелства, моли да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на минимума, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
За
гражданския иск изразява становище, че е своевременно предявен и поради факта,
че подзащитният му признава вината си, би следвало да бъде признат изцяло.
Подсъдимият С.Р.Д. се
присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти; изразява
съжаление за стореното и обещава, че ще върне парите на пострадалата.
Подсъдимият С.Р.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин,
български гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование,
пенсионер по болест, с адрес: ***.
На същия
до момента за престъпления от общ характер е ангажирана отговорността с четири влезли в сила съдебни акта,
както следва:
1. С Присъда № 29 / 11.04.2000 година
по НОХД № 30 / 2000 година на Районен съд - Ивайловград, влязла в сила на 12.05.2000
година, за извършено на 06.11.1999 година престъпление по чл.
279, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК е осъден
на глоба в размер на 60
лева.
2. С Присъда № 5 / 17.01.2001 година по НОХД № 367 / 2000
година на Районен съд - Смолян, влязла в сила на 12.02.2001 година, за извършено
на 29.09.2000 година престъпление по чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода в размер на една година, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и на глоба в
размер на 10 лева.
3. Със Споразумение от 15.10.2001 година по НОХД № 237 / 2001
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.10.2001 година, за извършено
на 21.09.2001 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК му е определено
наказание глоба в размер на 250 лева.
4. Със Споразумение № 18 / 15.11.2004 година по НОХД № 233 / 2004
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.11.2004 година, за извършено
на 09.11.2004 година престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК му
е определено наказание лишаване от
свобода в размер на три месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 100 лева.
Наказанието лишаване от свобода по НОХД № 233 / 2004
година е изтърпяно на 21.05.2005 година; за това наказание по НОХД № 367 / 2000
година изпитателният срок е изтекъл на 12.02.2004 година, а последният срок по
изпълнителската давност за всички наложени наказания глоба по осъжданията е изтекъл на 15.11.2007 година.
С оглед на горното на
основание чл. 88а, ал. 4 и ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1,
т. 4 и т. 5 от НК и в съответствие със задължителните указания по Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018 година по т. д. № 2 / 2017 година на ОСНК на ВКС към 21.05.2010
година лицето е реабилитирано и следва да се счита неосъждано.
Пострадалата А.Ж.Ш.,***
с дъщеря си Н.Д.Ш., познава подсъдимия С.Р.Д. (Ш.), когато преди години се
нанася под наем със съпругата си и внучето на квартира срещу тях – на същата
улица в дом на № *. Впоследствие той и близките му напускат жилището и се
местят на друг адрес.
Привечер на 08.09.2020 година
подсъдимият отива в дома на пострадалата и през сълзи й казва, че майка му е
починала, но не му достигат пари за да я погребе и за това я моли за сумата от 250
лева, за да може да организира и плати погребението й. На жената й става жал,
пита дъщеря си дали да му услужи и след нейното съгласие му дава парите.
Около обяд на 10.09.2020
година Ш. отново отива до дома на А., която в този момент е
сама, и я лъже, че сега е починал брат му – още с влизането си в двора започва
да плаче, да се окайва защо му се е случила тази беда, скубе си косите и си
удря главата. Разказва на пострадалата как сутринта на брат му, докато пият
кафе заедно, изведнъж му става лошо и умира, а сега той трябва да организира
погребението му, но няма пари. Трогната от сполетялата го трагедия, А.Ш.
се съгласява да му даде 750 лева за целта. Подсъдимият взема парите и си тръгва,
но след около три часа се връща обратно с обяснението, че е купил дрехи за брат
си и сумата не му е стигнала. Иска още 500 лева и, за да е по-убедителен, дори предлага
да остави в залог инвалидната си количка. Пострадалата отново му вярва и, без
да иска нещо от него, му дава сумата, след което С. си тръгва.
Взетите пари подсъдимият
харчи са себе си.
Няколко дни по-късно А.Ш.
отива до гробищния парк в град Първомай. Там среща случайно гробаря Ш., пред
когото изразява съжаление за смъртта на близките на подсъдимия и споделя какво
е направила, за да помогне по човешки, но с неприятна изненада разбира от мъжа,
че никой от семейството на Д. не е умирал, а той от не един човек е вземал
бари, без да ги връща.
На 15.09.2020 година
пострадалата сигнализира органите на реда за случилото й се и е започната
предварителна проверка, в хода на която на 21.09.2020 година подсъдимият
подписва декларация, че ще върне взетите общо 1500 лева на 25.09.2020 година.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: справка за съдимост с преписи от бюлетините по предишните
осъждания и писма за правното положение на подсъдимия (л. 22 - л. 30 от делото),
справка от Национална база данни „Население“ (л. 32 от делото), Експертно
решение № 2385 / 17.05.2021 година на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД - Пловдив (л.
36 от делото), жалба (л. 6 от досъдебното производство), ръкописна декларация
от името на подсъдимия (л. 9 от досъдебното производство), справка та АИС
на МВР (л. 26 от досъдебното производство), от самопризнанието
на подсъдимия, дадено в качеството му на обвиняем на досъдебното производство
(л. 18, л. 23 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 27 - л. 29 от досъдебното производство) – всички
приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на
чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът
приема за безспорно установени изложените в Обвинителния акт обстоятелства и
счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се
подкрепя от събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие гласни
и писмени доказателства, които са обективни и взаимнодопълващи се и въз основа
на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
При обсъждането на доказателствената
съвкупност не се констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства,
включени в предмета на доказване, а доколкото са налице такива – същите са
несъществени и негодни да повлияят върху преценката на настоящата инстанция,
изградена по вътрешно убеждение, за виновно извършеното от подсъдимия
престъпление.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието
си С.Р.Д. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 08.09.2020 година до 10.09.2020
година в град Първомай, област Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбужда заблуждение у А.Ж.Ш.,***,
с което й причинява имотна вреда в общ размер на 1500,00 лева, както следва:
§
на
08.09.2020 година в град Първомай, област Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага възбужда заблуждение у А.Ж.Ш., с което й причинява
имотна вреда в размер на 250,00 лева;
§
на
10.09.2020 година в град Първомай, област Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага възбужда заблуждение у А.Ж.Ш., с което й причинява
имотна вреда в размер на 1250,00 лева.
Измамата
по смисъла на Наказателния кодекс предполага наличието на няколко
обстоятелства: умишлено, като знае, че вреди, деецът с конкретни действия да създаде
невярна представа и / или да я поддържа у лицето, от което се стреми да получи
имотна облага, а заблуденото лице в резултат на тези действия да е мотивирано
да извърши в негова или другиму полза имуществено разпореждане, с което в своя
или за друг вреда лишава себе си или другия от материално благо.
Индикатор за измама е
белегът, от който може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно
или неточно поднасяне на факти с користна цел, като за съставомерността на деянието
дори не е необходимо целта да е постигната, а е достатъчно тя да съществува при
започване на изпълнителното деяние, при стартиране на възбуждането или поддържането
на заблуждение.
От
обективна страна
с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението измама, тъй като на инкриминираните дати с цел имотно
облагодетелстване в своя изгода – веднъж на 08.09.2020 година и веднъж на 10.09.2020
година възбужда у А.Ж.Ш. заблуждение за кончината на майка си и
брат си и пак на 10.09.2020 година, няколко часа по-късно, поддържа
заблуждението у пострадалата за починалия си брат
(предвид че тези негови близки са живи, видно от справката от
Национална база данни „Население“), които измамливи действия стимулират жената
да даде сумите от 250 лева, 750 лева и 500 лева, т.е. налице е причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение и настъпването на съставомерна
имуществена щета за А.Ж.Ш., като престъплението е извършено с
повече от едно деяние – всички през непродължителен период от време при една и
съща обстановка, като следващото от обективна страна е продължение на
предшестващото го, т.е. осъществено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
От
субективна страна
престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия е осъществено
с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Лицето съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните последици, като деянията, включени в състава на
престъплението, са извършени и при еднородност на вината и следващото деяние от
субективна страна се явява продължение на предшестващото го.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието
предвид целите по чл. 36 от НК, както и при съобразяване с обстоятелствата по
чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало (с оглед
настъпилата реабилитация) и признаването на вината при предварителното
разследване и на съдебното следствие (признаването на фактите по предмета на
доказване е основание за провеждане на производството при хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК). Но се отчитат и отегчаващите отговорността обстоятелства – немалката
щета в общ размер на 1500,00 лева, като никаква част от средствата не е
възстановена, както и че реализирането на състава на продължаваното
престъпление е с три изпълнителни деяния, като за поддържане на вече
създаденото заблуждение на втората инкриминирана дата не е повдигнато обвинение.
Взема
се предвид още и че С.Р.Д. е инвалидизиран със 100% трудова неработоспособност,
заради захарен диабет ІІ тип, намалено зрение на дясното око и практическа
слепота на лявото око, хронична артериална недостатъчност на ляв долен крайник
и други заболявания.
При
преценка на горепосочените условия, съпоставени по относителната си тежест и
имащи значение за отговорността на подсъдимия, Съдът е на мнение, че смекчаващите
отговорността обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях се явява
изключително и наказанието следва да се определи при условията на чл. 54, ал. 1
от НК.
Така
при отчитане, че осъщественото конкретно престъпление е с висока степен на
обществена опасност, но подсъдимият е лице с ниска степен на обществена
опасност, предвидената по чл. 209, ал. 1 от НК санкция лишаване от свобода, редуцирана с 1/3 в съответствие
чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да е в размер на една
година.
За изпълнение на специалната и генералната превенция по чл.
36, ал. 1 от НК наказанието не следва да се търпи реално, а за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и за
предупредителното и възпитателно въздействие върху другите членове на
обществото, осъждането може да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице законовите предпоставки за това, и е достатъчен минималният
изпитателен срок от три години.
Така определеното за
виновния наказание съответства на обществената му опасност и на извършеното от
него престъпление, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята
поправяща и превъзпитаваща роля.
Причини за извършване на деянията – незачитане
на установения в страната правов ред, осигуряващ упражняването на правото на
собственост върху движими вещи и правото на свободно имуществено разпореждане
чрез самостоятелно взето решение.
Подбуди – користни.
Приетият
за съвместно разглеждане срещу подсъдимия граждански иск за имуществени вреди
Съдът намира за доказан по своето основание и размер.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че имотната вреда настъпва за
пострадалото лице и че никаква част от претендираната обезвреда не е
възстановена, за което сумата от 1500,00 лева ведно със законната лихва от
датата на довършване на престъплението – 10.09.2020 година, до окончателното
изплащане на парите следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като покрива размера на
виновно причинената на А.Ж.Ш. имуществена вреда, пряка и
непосредствена последица от действията на извършителя.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият С.Р.Д.
следва да заплати на А.Ж.Ш. сумата от 500,00 лева за процесуално представителство.
По гореизложените
съображения Съдът постанови Присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
