РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2068
16.11.2020г.,
гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в съдебно
заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
При секретаря М.Г.
Като
разгледа докладваното АД № 1556 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на М.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат М.Д., срещу действия на началника на
„Служба по геодезия, картография и кадастър“ /СГКК/ – Пловдив при Агенция по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ по изменение на кадастралния регистър
на недвижимите имоти към кадастралната карата на неурбанизираната територия на
землище гр. Калофер, община Карлово, одобрени със заповед №
РД-18-615/04.09.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, обективирани в
уведомление изх. № 01-469272/26.02.2020г. относно имот с идентификатор
35496.67.221 по КККР на община Карлово.
В жалбата и в уточняващата такава
са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на извършените
действия и се иска отмяната им от съда. Чрез процесуалния си представител
оспорващият поддържа, че не става ясно коя хипотеза по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е
дала основание за изменението. Сочи се нарушение на процесуалните правила, тъй
като заинтересованите лица не са уведомени за изменението по реда на чл. 51,
ал. 4 от ЗКИР чрез съобщение в „Държавен вестник“. Твърди се, че в случая не
намира приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2, от ЗКИР, тъй като няма спор за
материално право. Претендира се, че представеният Акт за държавна собственост
/АДС/ №1 от 16.01.1997 г., не е годен да удостовери правата на Държавата върху
процесния имот, тъй като е издаден по отменена заповед № 843 от 31.10.1991 г.
на министъра на околната среда и водите и отразената в него площ на народен
парк „Централен балкан“ е по – голяма от тази по действащата заповед № РД396 от
15.10.1999 г. за прекатегоризиране и определяне границите на национален парк
„Централен балкан“. Твърди се, че именно с последната от територията на парка
са изключени имотите – частна собственост, сред които и процесния, поради което
не са налице основания за отразяването на акта в кадастралния регистър на
недвижимите имоти. Подкрепя се първоначалната позиция на административния
орган, че за да бъде извършено изменението е нужно представяне на нови актове
за изключителна държавна собственост, съставени за поземлените имоти по КККР и
вписани в Службата по вписванията; респ. графични данни с координати за
границата на защитената територия. Твърди се, че никъде с никакъв нормативен
документ обработваема земя не е предавана към територията на национален парк
„Централен балкан“. В този аспект се визира, че в Наредба РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР отделните
видове имоти са разграничени съобразно тяхното предназначение. Поддържа се, че
като обработваема земя процесните имоти не могат да бъдат част от националния
парк. Сочи се, че отразяването на акта за държавна собственост по партидата на
имотите води до недопустимо смесване на частна и изключителна държавна
собственост в своеобразен вид съсобственост
при непосочени квоти.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът – началника на „Служба по геодезия,
картография и кадастър“ – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че са налице предпоставките за изменение на кадастралния регистър,
тъй като е налице акт за държавна собственост, който в хипотезата на чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР отразява противопоставими права между Държавата и оспорващия. Възразява относно размера на заявените
от жалбоподателя страна съдебни разноски.
Заинтересована страна – Държавата,
представлявана от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните
представители юрисконсулт Д.К.-Н.и Р.Х., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на
съдебни разноски. Представя списък на съдебните разноски.
Останалите заинтересовани страни не изразяват
становище по жалбата.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като в становище на Началника на
СГКК-Пловдив с изх. № 06-1096 от 26.06.2020г. /л.2-6/, се посочва, че
процедурата по уведомяване по чл. 61, ал.1 от АПК не е приключила, не е
изпращано уведомление до записания собственик на ПИ с ИД 35496.67.221 по КККР, поради
това, че службата не е установила адреса за уведомяване на Стойко Христов Д.,
няма данни за неговите наследници. Съдът е изискал Удостоверение за наследници
и документи за собственост от жалбоподателя. От представеното Удостоверение за
наследници с изх.№ 172 от 17.07.2020г. се установи, че М.С.Д. е наследник на
починалия Стойко Христов Д..
При това положение жалбата е подадена
в срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Съдът установи следното от фактическа
страна:
Със
заповед № 843/31.10.1991г. на министъра на околната среда и водите, на
основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата /отм./ е обявен
Народен парк „Централен Балкан“ с обща площ 44079,8 ха, в която са включени
територии от Софийска, Пловдивска, Ловешка и Хасковска област. В частност за
Пловдивска област, община Карлово – по лесоустройствен проект на Държавно
лесничейство Клисура – 616,8 ха; Държавно лесничейство Розино – 4791,2 ха и
Държавно лесничейство Карлово – 8653,7 ха.
На
основание чл. 18 от Конституцията на Република България и заповед №
843/31.10.1991г. е съставен Акт за изключителна държавна собственост № 1 от
16.01.1997г. /л. 23 по делото/, с който е актуван Народен парк „Централен
Балкан“, Планински масив с обща площ 73261,8 ха, в това число горски фонд –
44079,8 ха и високопланински пасища и ливади – 29182 ха, част от която попада в
Пловдивска област. В графа 10 на акта, относно предоставените права за
управление и стопанисване, са посочени Горски стопанства, сред които Клисура,
Розино и Карлово, Долно Сахране.
Със
заповед № РД-396/15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите, на
основание чл. 42, ал. 5 вр. чл. 18, чл. 41, ал. 3 и ал. 4 и § 2, ал. 1 от ПЗР
на Закона за защитените територии, е прекатегоризиран Народен парк „Централен
Балкан“ в национален парк „Централен Балкан“, като е намалена площта му в територията за област Пловдив - по лесоустройствен
проект на Държавно лесничейство Клисура – от 616,8 ха на 557,8 ха; Държавно лесничейство Розино –
от 4791,2 ха на 4753 ха и Държавно лесничейство Карлово – от 8653,7 ха на
8610,5 ха.
Според
Решение № 02271 от 12.09.199г. на Поземлена комисия гр. Карлово и Извадка от
Кадастралния регистър на недвижимите имоти, на наследниците на Стойко Христов Д.,
между които и жалбоподателят е възстановен ПИ със стар номер 067221, земеделска
земя, представляващ изоставена нива от 5221кв.м, осма категория, местност
„Параджика“, землище на гр. Калофер, община Карлово, ЕКАТТЕ
35496, с нов идентификатор 35496.67.221 по КККР на неурбанизираната територия
на землище гр. Калофер, одобрени със Заповед № РД-18-615 от 04.05.2019г. на ИД
на АГКК-София.
Със
заповед № РД-13-15/27.01.2015г. /л. 59 по делото/ Изпълнителният директор на
АГКК, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗКИР, е делегирал на началниците на СГКК
правомощието да издават заповеди по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за одобряване на
изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри, за териториите на
съответната област.
На
03.08.2015г. е проведено заседание на междуведомствена работна група, назначена
със заповед № РД-209/31.03.2015г. на министъра на околната среда и водите.
Дейността на работната група е обективирана в протокол от същата дата /л. 29/,
в който са набелязани комплекс от мерки с цел решаване на възникнали въпроси по
възстановяване на права на собственост по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд на физически и юридически лица и общини
върху имоти, попадащи в границите на защитени територии.
Министърът на околната среда и водите с
писмо изх. № 12-00-1386/15.09.2015г. е уведомил изпълнителния директор на АГКК
за взетите от работната група решения. С писмото е указана необходимостта от
предприемане на действия по отразяване на Държавата като собственик в
кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на възстановените имотите,
попадащи в защитени територии, с цел съставяне на актове за изключителна
държавна собственост. За целта до съответната СГКК ще бъдат представяни
заявления от МОСВ със списък с идентификаторите на поземлените имоти, за които
се иска промяна в КРНИ, съществуващите актове за държавна собственост и
заповедите за обявяване на защитените територии, в които попадат имотите. Към
писмото е приложена справка за възстановените имоти в границите на Национален
парк „Централен Балкан“, в която е включен и имот с №35496.67.221 , с площ
5,221 дка, находящ се в землище на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив,
представляващ земеделска земя – частна
собственост.
Указанията са насочени на
вниманието на началниците на СГКК на територията на страната с писмо изх. №
04-14/30.09.2015г. на изпълнителния директор на АГКК.
Със
заповед № РД-18-615/04.09.2019г. изпълнителният директор на АГКК е одобрил
Кадастралната карата и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в
землище гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив. Заповедта е обнародвана в
„Държавен вестник“ бр. 74 от 20.09.2019г.
От
страна на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ е подадено заявление вх.
№ 01-469272/17.10.2019г. до СГКК – Пловдив за нанасяне на настъпили промени в
КРНИ към Кадастралната карата за неурбанизираната територия в землище гр.
Калофер, община Карлово, област Пловдив, засягащо 154 обекта, сред които и ПИ 35496.67.221,
с площ 5,221 дка, находящ се в землище на гр. Калофер, община Карлово, област
Пловдив, представляващ земеделска земя –
частна собственост.
Към заявлението са представени: списък на
имотите, попадащи на територията на Национален парк „Централен Балкан“ в
землище гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив; АДС № 1/16.01.1997г.;
заповед № РД-396/15.10.1999 г., заповед № 843/31.10.1991г. и протокол от
работата на междуведомствената работна група.
По
заявлението с писмо изх. № 01-469272/05.11.2019г. началникът на СГКК – Пловдив
е указал на дирекция Национален парк „Централен Балкан“, че за изменението е
необходимо да бъдат представени нови актове за държавна собственост, съставени
за поземлените имоти по КККР.
С писмо изх. № 06-00-139/07.11.2019г.
директорът на дирекция Национален парк „Централен Балкан“ е възразил срещу
действията на СГКК – Пловдив, като се е позовал на съществуващия АДС №
1/16.01.1997г. и отразените в КК граници на Национален парк „Централен Балкан“
в територията на община Карлово. Посочил е, че имотите, за които се иска
промяна в КРНИ за територията на община Карлово са индивидуализирани в
представения списък, като отразяването на съществуващия акт за изключителна
държавна собственост вече е било сторено по заявления вх. № 01-107945 и
01-107911/11.04.2017г. до СГКК – Ловеч и вх. № 01-107335 и
01-107289/11.04.2017г. до СГКК – Софийска област.
С писмо изх. № 04-90/26.11.2019г.
изпълнителният директор на АГКК е указал на началника на СГКК – Пловдив, че по
заявление вх. № 01-469272/17.10.2019г. следва да бъдат отразени правата на
Държавата в КРНИ, съобразно предходно указания ред в писмо изх. №
12-00-1386/15.09.2015г. на МОСВ и писмо изх. № 04-14/30.09.2015г. на АГКК.
Обърнато е внимание, че за отразяване на държавната собственост не е необходимо
наличието на вписан акт, тъй като територията на Национален парк „Централен
Балкан“ е изключителна държавна
собственост по силата т. 2 от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ. За индивидуализиране на имотите следва да
бъде съобразен списъкът към заявлението и заповедта за определяне територията
на националния парк.
С
уведомление изх. № 01-469272/26.02.2020г. началникът на СГКК – Пловдив е
съобщил на М. Д., че по заявление вх. № 01-469272/17.10.2019г. на дирекция
Национален парк „Централен Балкан“ в КРНИ е извършена промяна по отношение на
имот с идентификатор 35496.67.221 по КК на гр. Калофер, община Карлово, чрез
добавянето на Държавата, чрез МОСВ, като собственик съгласно АДС №
1/16.01.1997г., без да се заличават съществуващите данни за собственост.
Промяната е отразена в КРНИ като по отношение на имот 35496.67.221, гр.
Калофер, м. „Параджика“, трайно
предназначение- земеделска, начин на трайно ползване-изоставена орна земя, ,
стар номер 5221, са записани данни за собствениците: Стойко Христов Д. / следва
да се посочи, че жалбоподателя е наследник на същия/, данни за акта- Решение на
ПК по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и държавата чрез МОСВ – собственик съгласно
АДС № 1/16.01.1997г.
Съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно чл. 23, т. 1 вр. чл. 24 от ЗКИР поземленият имот като недвижим имот е основна единица на кадастъра.
Поземленият имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно
е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Поземлените имоти образуват територията на страната, определена от държавните
граници, без да се припокриват един с друг. Границите на територии с еднакво
трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.
По смисъла на чл. 25 от ЗКИР
всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на
която се намира, а според чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри /ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г./ територии с трайно
предназначение, урбанизирани, земеделски и горски могат да бъдат едновременно и
територии с трайно предназначение – защитени територии, като в тези случаи за
поземления имот се въвеждат два вида трайно предназначение на територията и два
вида начин на трайно ползване.
Според чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗКИР основни
кадастрални данни са данните за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение.
Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКИР
кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра съдържа:
основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен
имот, на сграда и на съоръжение на техническата инфраструктура, в което има
самостоятелен обект; данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 - 11 за собственика на
недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си.
Данните
по чл. 61, ал. 1 от ЗКИР съдържат: индивидуализация на собственика на имота (т.
1 – т. 7); видът на собствеността – частна или публична и режим на
собствеността (т.8 и т. 9); актът, от
който собственикът черпи правото си (т.10) и номерът и датата на нотариалния
акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на
вписване, както и датата на вписването (т.11).
Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР изисква
при създаването на КККР да се съобразят данните за собствениците и носителите
на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си. Сред
легалните източници на тези данни са посочени представените актове по чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗКИР и регистрите на общинската и държавната собственост. Според
ал. 5 на посочената норма в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се
посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за
актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по
реда на ал. 2.
Когато от
събраните данни по реда на ал. 2 и 3 се установи наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот, по правилото на ал. 6 в кадастралния
регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
По
аргумент от чл. 5, т. 2 вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за защитените територии
/ЗЗТ/ националните паркове като вид защитени територии могат да включват гори,
земи и водни площи. Според легалната дефиниция по § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗТ
„земи" по смисъла на този закон са селскостопанските (земеделските) земи
по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а
"гори" са горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за
горите.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България парковете с национално
значение, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Приетото
в конституционната норма право на държавна собственост е обективирано в
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ, според която парковете с национално
значение, посочени в приложение № 1 (сред които е и Национален парк
"Централен Балкан") и природните резервати, посочени в приложение №
2, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост,
са изключителна държавна собственост.
В чл. 69,
ал. 1 - 3 от ЗДС е регламентиран редът за съставяне на актове за обекти и имоти
- изключителна държавна собственост. Актовете
се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост"
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подписват се от
съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна
собственост", а вторият се изпраща на областния управител по
местонахождение на имота. Препис от акта се изпраща на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър.
Съгласно чл. 104, ал. 2 от ППЗДС актовете по
чл. 69, ал. 1 от Закона за държавната собственост не подлежат на вписване в
службата по вписванията по местонахождение на имота
Нормата на чл. 51, ал. 1 – ал. 3 от ЗКИР регламентира
основанията за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, те
са: промяна в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или грешки; явна
фактическа грешка.
Измененията се извършват от службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от
собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на
служебно постъпила информация от ведомство или община.
По
аргумент от легалните дефиниции в § 1, т. 9 и т. 16 от ДР на ЗКИР измененията свързани с
"непълноти или грешки" и "явна фактическа грешка" са такива
за граници и очертания на недвижимите имоти и трайни топографски обекти,
третиращи кадастралната карта.
По
правилото на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право,
тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Съгласно чл. 51, ал. 4 вр. чл.
53б, ал. 5, т. 2 от ЗКИР за започване на производството по изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в
които попадат повече от 50 поземлени имота, уведомяването на заинтересованите
лица се извършва от Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез
обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Когато измененията
засягат посече от 50 поземлени имота, то се извършва със заповед на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР,
измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1)
възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2)
отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41,
ал. 6; 3) констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър
на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Изрично в ал. 2 на
същата правна норма е предвидено при наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно
право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се
записват данните за всички лица и документи.
По аргумент
от чл. 54 и чл. 53а от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват или с издаване на нарочна заповед, или с извършване на
фактически действия, като и в двата случая се формира индивидуален
административен акт, попадащ в приложното поле на чл. 21 от АПК.
При установената
фактическа обстановка и съобразно анализираната по-горе нормативна уредба Съдът
установи, че действията по изменение на кадастралния регистър на недвижимите
имоти са извършени от материално, функционални и териториално компетентен орган
в предписаната от закона форма. Доказателствата по делото сочат, че не е налице
изменение на кадастралната карата в хипотезите на чл. 54, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКИР, тъй като
не са променени границите и очертанията на процесния имот. Неприложима се явява
и хипотезата по т. 1, тъй като не са налице изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Актът за изключителна държавна собственост № 1 от
16.01.1997г. е съставен преди одобряване на КККР за неурбанизираната територия
на землище гр. Калофер, община Карлово. Същият е бил представен в
производствата пред СГКК – Ловеч и СГКК – София през 2017г. Отделно претенцията
на Държавата, за отразяване на правото й на собственост върху имот 35496.67.221,
гр. Калофер, община Карлово, е заявена от министъра на околната среда и водите
пред АГКК още с писмо изх. № 12-00-1386/15.09.2015г. В този аспект
предоставените данни и актове за собственост, като източници по чл. 41, ал. 2
вр. чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР, е следвало да бъдат съобразени при
изработването на КККР за неурбанизираната територия на землище гр. Калофер,
община Карлово, в хипотезата на чл. 41, ал. 6 от ЗКИР, като в кадастралния регистър
на недвижимите имоти е следвало да бъдат записани данните за всички лица и
документи. Неизпълнението на това задължение като фактическо основание води до
наличието на правното основание за изменение на данните в кадастралния регистър
на недвижимите имоти в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР - констатиране
на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и
източника, удостоверяващ данните. Обстоятелството, че правното основание не е
посочено в уведомителното писмо, не представлява съществено процесуално
нарушение. Действително непрецизираното администриране създава затруднения за
адресата да организира защитата си, но същото не се явява самостоятелно
основание за отмяна. Наличието на правните предпоставки не следва да се извежда
единствено от съдържанието на съобщението за извършените действия, а от фактите
и доказателствата по делото.
В коментираната хипотеза не са изисква
заинтересованите лица да бъдат уведомени за стартиране на производството, респективно
не е било дължимо и съобщаване по реда на чл. 51, ал. 4 от ЗКИР чрез „Държавен
вестник“. Тази категория промени не изисква и издаване на нарочен
административен акт, тъй като цели да приведе съдържанието на кадастралния
регистър в съответствие със съществуващото преди одобряването му фактическо и
правно положение.
По аргумент от чл. 30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКИР в производството по изменение на кадастралния регистър на недвижимите
имоти е от значение наличието на редовни от формална страна актове за
собственост (чл. 61, ал.1, т. 8, т. 10 и т. 11 от ЗКИР) и индивидуализация на
отразеното в тях право по отношение на съответен поземлен имот – обект на
кадастъра (чл. 60 от ЗКИР). В случая съдът намира, че тези изисквания са
спазени. Представеният акт за изключителна държавна собственост е подписан от
съставителя и одобрен от министъра на околната среда и водите, с което се
явяват изпълнени изискванията за форма по чл. 69, ал. 2 от ЗДС. Към акта е
представена заповедта за определяне територията на националния парк и списък с
попадащите в нея поземлени имоти. По смисъла на чл. 23, т. 1 вр. чл. 24 от ЗКИР
вр. чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ изключителната държавна собственост върху националните
паркове се дефинира като право на собственост върху поземлените имоти, които
образуват защитената територия - територия с еднакво трайно предназначение,
чиито граници се явяват и граници на включените в нея поземлени имоти.
Противно на твърденията на жалбоподателя,
при наличието на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост за един и същ имот, се установява именно хипотезата на чл. 53, ал.
2 от ЗКИР. Въпросите за това кое лице действително е собственик на нанесените в
кадастралната карата имоти, към кой момент е придобита тази собственост и годни
ли са представените документи за собственост да породят или констатират
заявените вещни права, са въпроси извън обхвата на административното
производство. Този режим е валиден както за етапа на изработване на
кадастралната карата и кадастралните регистри – чл. 41, ал. 6, така и при
последващото им изменение – чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.
Без значение за изхода на производството се
явяват и образуваните съдебни дела по въпросите за изменение територията на
защитената зона и вещните спорове за включени в същата територия имоти.
Регулираните в тези спорове въпроси като резултат ще подлежат на отразяване в
КККР по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР едва при изпълнение на влезли в
сила съдебни решения. Отделно нито се твърди, нито се сочат доказателства тези
спорове да засягат именно процесния поземлен имот.
Неоснователни са и възраженията за нарушение
на процедурата по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като в случая не е процедирано
изменение на кадастралната карта в хипотезата
на непълнотата или грешката, свързана със спор за материално право.
Недоказано остава и твърдението, че процесният
имот е изключен от територията на националния парк
при прекатегоризирането му през 1999г. Границите на защитената територия като
вид основни кадастрални данни по чл. 27, ал. чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗКИР са
намерили отражение в кадастралната карта, което фактическо и правно положение
следва да бъде съобразено при индивидуализиране на изключителната държавна
собственост. Оспорващият подкрепя позицията си единствено с довода, че
поземлените имоти като земеделска земя не може да бъдат част от защитената
територия. Това твърдение се явява в противоречие с правилата на чл. 5, т. 2
вр. чл. 6, ал. 1 и § 1, т. 1 ДР на ЗЗТ, които изрично допускат включване на
земеделски земи в защитените територии. Не е налице и конкуренция между
трайното предназначение на имотите и трайното предназначение на защитената
територия, тъй като правилото на чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г. допуска съвместното отразяване на двата вида трайно предназначение на
територията и двата вида начин на трайно ползване. При това въпросите за
валидността на включването на имотите в защитената територия, правата на
собственост и дължимите обезщетения, са извън предмета на настоящото съдебно
производство.
Действията
по изменение на кадастралния регистър не са довели до заличаване на
съществуващите данни за собственост. Правото на собственост на оспорващия е
отразено наравно с правото на държавна собственост. В регистъра, като режим на
собствеността върху имота, е вписано - „съсобственост“, но доколкото вписването
на тези данни няма конститутивно действие, а констативно, т.е. не създава или
погасява вещни права, а отразява такива, частната собственост на оспорващия не
се явява неблагоприятно засегната в превес на отразената изключителна държавна
собственост. При тази релация не се установява и нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Това е така, тъй като с извършените
действия не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на
административния орган.
Във
връзка с горепосоченото Съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Ответникът не е претендирал съдебни
разноски и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на заинтересованото лице за присъждане на съдебни разноски е
основателна.
Съдът редуцира претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер от 200лв. на 100лв., тъй като не е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание. По реда
на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Воден
от горните мотиви Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу действия на началника
на „Служба по геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив при Агенция по
геодезия, картография и кадастър по изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти към кадастралната карата на неурбанизираната територия на
землище гр. Калофер, община Карлово, относно имот с идентификатор 35496.67.221,
одобрени със заповед № РД-18-615/04.09.2019г. на изпълнителен директор на АГКК,
обективирани в уведомление изх. № 01-469272/26.02.2020г.
ОСЪЖДА М.С.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Министерство на околната среда и водите, сумата от
100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/