Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
първи състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РОСИНА ДОНЧЕВА
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 364/2016 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 82 от 12.06.2014 год. по гр.
дело № 416/2013 год. на Елинпелинския районен съд е
отхвърлен предявения от А.Д.М. *** иск срещу В.Б.П. *** с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от
24 900 лв., представляваща частично вземане от главница в общ размер от
50 000 лв. Съдът е отхвърлил и предявения от А.М. срещу В.П. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 400 лв. - мораторна лихва, представляваща частично вземане от обща
дължима сума в размер на 14 400 лв. върху главницата от 24 900 лв. за
периода от 22.02.2008 год. до 08.02.2013 год. – датата на завеждане на исковата
молба. С решението е отхвърлен и предявения от А.М. иск срещу В.П. за заплащане
на законна лихва за забава върху главницата от 25 100 лв., по която е
налице влязло в сила решение, за периода от предявяване на исковата молба –
09.03.2009 год. до окончателното й изплащане. А.М. е осъден да заплати на
ответницата сумата 1500 лв., представляваща направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца, който го обжалва
изцяло с доводи, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове.
Ответницата оспорва изцяло подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба и в
депозираните по делото уточняващи молби, че на 12.02.2008 год. превел по
банковата сметка на ответницата В.П. сумата 50 000 лв., която последната
отказала да му върне, въпреки отправената покана на 19.02.2008 год. С влязло в
сила съдебно решение ответницата била осъдена да му върне сумата 25 100
лв. по предявения частичен иск от общо 50 000 лв., с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД и 1000 лв. по предявения частичен иск от общо 14 400 лв.,
с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Претендира заплащане на сумата 24 900
лв. – частичен иск от общо 50 000 лв., представляваща остатък от
преведената сума по сметка на ответницата, получена без основание, и сумата
13 400 лв. – частичен иск от 14 400 лв., представляваща остатък от
обезщетение за забавено плащане за периода от 22.02.2008 год. /изтичането на срока
на последната покана до ответницата да върне сумата/ до 08.02.2013 год. /датата
на предявяване на иска/. Ищецът претендира и законна лихва върху присъдената с
влязло в законна сила решение сума от 25 100 лв., считано от 09.03.2009
год. до окончателното изплащане.
В писмения отговор на исковата молба
ответницата оспорва предявените искове с възражения, че получената от нея сума
не е дадена без основание, а е преведена от ищеца в изпълнение на негово
задължение да върне изтеглени от него без основание на 21.11.2007 год. и на
31.01.2008 год. суми в размер на 10 000 евро и 30 000 евро от личната
й банкова сметка ***. Преведената сума в размер на 50 000 лв. била дадена
с цел възстановяване на неправомерно изтеглените от ищеца средства, за което
ответницата изрично настояла, след като узнала за тегленията.
Ответницата оспорва също така да е получила нотариална покана за връщането на
сумата. С писмена молба от 19.03.2014 год. ответницата е уточнила, че внесените
в Кипърска банка суми са лично нейни, като са й предоставени /дарени/ от
нейната майка за образованието на дъщеря й в чужбина. Ответницата предоставила
на ищеца достъп до сметката, за да й помага в управлението на парите, тъй като
владеел добре английски език. С писмения отговор ответницата прави и евентуално
възражение за прихващане от претендираната главница
на посочените по-горе сумите, изтеглени от А.М. от сметката й през 2007 год. и
2008 год.
В хода на производството по делото ищецът
А.М. е починал /на 07.06.2016 год./, като същият е заместен от наследниците му
по закон - С.П.М. и П.А.М..
По делото не е спорно обстоятелството, че
на 12.02.2008 год. ищецът превел на ответницата сумата 50 000 лв. по нейна
сметка в Уникредит Булбанк.
С влязло в сила решение от 16.10.2012
год. по гр.д. № 1258/2012 год. на САС ответницата В.П. е осъдена да заплати на А.М.
сумата 25 100 лв., представляваща част от главница в размер на 50 000
лв. по частично предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и
сумата 1000 лв., представляваща част от обезщетение за забава за периода
22.02.2008 год. – 09.03.2009 год. Искът се основава на извършен кредитен превод
на 12.02.2008 год. от банковата сметка на А.М. в „Общинска банка“ АД по сметка на
ответницата П. в „У. Б.“ АД за сумата 50 000 лв., като наредителят
изрично е посочил в банковия документ, че преводът се извършва с цел
„управление на средства“. Ищецът е посочил, че сумата е преведена без основание
и тъй като ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е ангажирала
доказателства съдът е приел, че ответницата не е доказала наличието на
основание за получаване на посочената сума, поради което дължи нейното връщане.
Видно от удостоверение за срочен депозит
от 06.08.2007 год. и вносна бележка от 22.09.2006 год., на името на ответницата
П. е открита сметка на Кипърска банка с
№ 15232475. По същата през периода 22.09.2006 год. – 11.02.2008 год. са
извършени следните операции: на 22.09.2006 год. са внесени 1000 евро от
ответницата В. П., на 06.08.2007 год. са внесени и след това изтеглени
40 000 евро от А.М.; на 21.11.2007 год. са внесени и изтеглени 10 000
евро от ищеца; на 31.01.2008 год. са внесени 30 519,35 евро и са изтеглени
30 000 евро от М., а на 11.02.2008 год. са изтеглени всички останали
средства по сметката в размер на 1523,18 евро. При депозиране на сумата
40 000 евро от ищеца на 06.08.2007 год. сметката вече е посочена като
съвместна и е с нов номер - № 18564292, впоследствие - № 15232882, но също
фигурира само на името на ответницата.
С нотариална покана, изпратена до
ответницата на адреса на нейната месторабота като заместник-кмет на Община Елин
Пелин и получена на 19.02.2008 год. от Сия П. – служител, ищецът е поканил В.П.
да му възстанови преведените на 12.02.2008 год. средства в размер на
50 000 лева.
Според заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М. от 26.02.2014 год. размерът на
законната лихва върху сумата 24 900 лв. за периода 22.02.2008 год. –
08.02.2013 год. е 14 420,08 лв.
Според показанията на разпитаната по
делото свидетелка П. – дъщеря на ответницата, страните по делото живеели на
съпружески начала, като през 2006-2007 год. открили банкова сметка ***, в която
били вложени пари, предоставени на П. от нейната майка, за образованието на
свидетелката – нейна внучка, като такава била и целта на откриването на
сметката – спестовен влог за нуждите на детето. По сметката били вложени и
лични средства на В.П.. Парите били внесени в банка в Г., гр. С., тъй като към
онзи момент лихвите там били по-големи. Ищецът уредил всички формалности по
откриването на сметката, тъй като ответницата не знаела гръцки или английски
език. Бабата на свидетелката по това време работела и живеела в Г. и при едно
от посещенията на В.П. с детето в С. било установено, че ищецът е изтеглил
парите от сметката без знанието на ответницата. Сметката към този момент била
на името на двамата, като от разпечатката било установено, че парите в общ
размер на 40 000 евро са изтеглени на два пъти от А.М.. При проведения
телефонен разговор с ищеца, на който присъствала и свидетелката, същият обяснил
на П., че изтеглил парите, защото имал нужда от средства, като обещал да ги
върне. Впоследствие ищецът възстановил част от сумата в размер на 50 000
лв. по лична сметка на В. П., като останалата част от дължимата сума в размер
на 30 000 лв. не върнал и до момента. Свидетелката присъствала на много
разговори между майка й и ищеца, при които П. искала обяснение за тегленето на
парите и настоявала ищецът да й ги върне. Сметката била на името на двамата, за
да помага ищецът при управлението на средствата и да урежда формалностите. Вложените
в нея суми били лични средства на майката и бабата на свидетелката, като същите
били спестени за образованието на свидетелката в А.
Свидетелката И. преди години присъствала
на разговор между В.П. и нейната майка,
когато обсъждали откриването на банкова сметка, ***ъщерята
на ответницата в А. Майката на П. казала, че иска да помогне за обучението на
детето и в тази връзка ще даде спестени от нея пари от работата й в Г. в размер
около 40 000 евро. От разговора свидетелката разбрала, че парите ще бъдат
внесени в гръцка банка по съвет на А.М., заради по-високата лихва.
Впоследствие, от разговор с В.П. свидетелката разбрала, че парите по сметката
са изтеглени от М. без нейното знанието и съгласие.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Правното основание на частично предявения
иск е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. За останалата част от твърдяното вземане е
формирана сила на пресъдено нещо с решението от
16.10.2012 год. по гр.д. № 1258/2012 год. на САС, с което ответницата В.П. е
осъдена да заплати на А.М. сумата 25 100 лв., представляваща част от
главница в размер на 50 000 лв., като вземането произтича от същите
обстоятелства и се основава на извършения кредитен превод на 12.02.2008 год. от
банковата сметка на А.М. в „О. б.“ АД по сметка на ответницата П. в „У. Б.“ АД с
твърдения, че сумата е преведена без основание, поради което дължи нейното
връщане. Когато е уважен частичен иск,
със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на същото за заявеното основание и размер.
Основанието на иска не е самата правна норма, а фактите въз основа на които се
предявява субективното право. Затова предмет на силата на присъдено нещо не е
само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт,
въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право и въз основа на които
същото се претендира, Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила
на присъдено нещо, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието
и петитума на иска, поради което същите не могат да
бъдат предмет на повторна преценка в следващо съдебно производство, образувано
на същото основание. Поради това в настоящото производство ответницата не може
да доказва наличието на основание за получаване на сумата от 50 000 лв., тъй като със сила на пресъдено нещо е прието, че към момента на превода не е
съществувало основание за извършването му. С оглед това и предявеният главен
иск се явява основателен. С влязлото в сила решение ответницата е осъдена да
заплати на М. и сумата 1000 лв. по частичния иск по чл. 86 от ЗЗД, считано от
22.02.2008 год., като е прието, че нотариалната покана е връчена редовно на
ответницата, поради което и в тази част е формирана сила на пресъдено
нещо.
При този изход на спора съдът в
настоящото производство ще следва да се произнесе по евентуално направеното от
ответницата възражение за прихващане за сумата 40 000 евро - вземане на
ответницата към ищеца, с която последният се е обогатил без основание в
резултат на извършени две тегления на суми – 10 000 евро през 2007 год. и
30 000 евро през 2008 год. от спестовния влог на името на В. П. в Кипърска
банка, които средства са нейна лична собственост и такива, дарени от нейната
майка.
Съдът намира възражението за прихващане
за основателно. Доказа се по делото от показанията на разпитаните по делото
свидетели и представените писмени доказателства – извлечения от банковата
сметка на името на ответницата в Кипърска банка и бележки за теглене, че
средствата по банковата сметка в Г. в размер на 40 000 евро, внесени чрез
ищеца на 06.08.2007 год., са лични средства на В. П. и такива, дарени от
нейната майка /спестени средства от работата й в Г./ с цел осигуряване
обучението на детето на ответницата в чужбина. Свидетелските показания са
последователни, непротиворечиви и кореспондират със събраните писмени
доказателства. Сметката първоначално е открита като срочен депозит на името на
В. П., а впоследствие е пререгистрирана като съвместна единствено с цел ищецът
да помага при управлението на средствата и да урежда формалностите. Установи се
също така, че ищецът изтеглил 40 000 евро от сметката без знанието и
съгласието на ответницата.
С оглед това следва да се приеме, че
ищецът без основание и изтеглил от откритата на името на ответницата банкова
сметка *** /на 21.11.2007 год. - 10 000 евро и на 31.01.2008 год. – 30 000
евро/, без нейното знание и съгласие, поради което тези суми подлежат на
връщане от А.М.. Тъй като насрещното вземане на ответницата е по-голямо от
размера на претендираната сума с частичния иск,
последният подлежи на отхвърляне изцяло, като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на ответницата, произтичащо от неоснователното обогатяване
на ищеца с посочената сума в общ размер на 40 000 евро.
Тъй като крайният извод на настоящата
инстанция за неоснователност на предявения частичен иск и на акцесорната претенция за заплащане на мораторна
лихва съвпада с този на районния съд, макар и по различни в обжалваното решение
мотиви, решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Съдът намира за недопустимо решението в частта, с която се претендира заплащане на законна лихва върху главницата от 25 100 лв., която ответницата е осъдена да заплати на А.М. с влязлото в сила решение от 16.10.2012 год. по гр.д. № 1258/2012 год. на САС за периода от датата на подаване на исковата молба по това дело - 09.03.2009 год. до окончателното изплащане. Това е така, тъй като такъв иск не е предявен с исковата молба, а с молба от 04.10.2013 год., с която по същество се предявява нов иск в хода на производството по делото, което е недопустимо съгласно правилата на чл. 210-214 от ГПК. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ГПК, тъй като се претендира законна лихва върху присъдена сума в друго съдебно производство. Това налага в тази част решението на районния съд да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата и сумата 1798 лв., представляваща направените във въззивното и в касационното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 12.06.2014 год. по гр.
дело № 416/2013 год. на Елинпелинския районен съд в
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от А.Д.М. *** /починал на
07.06.2016 год. и заместен от наследниците му по закон С.П.М. и П.А.М./ иск
срещу В.Б.П. *** с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 24 900 лв., представляваща частично
вземане от главница в общ размер от 50 000 лв., както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 400 лв. мораторна лихва, представляваща частично вземане от обща
дължима сума в размер на 14 400 лв. върху главницата от 24 900 лв. за
периода от 22.02.2008 год. до 08.02.2013 год. – датата на завеждане на исковата
молба, като погасени чрез прихващане,
по направеното от В.П. възражение с насрещното й вземане за сумата 40 000 евро,
изтеглена без основание от ищеца А.М. от откритата на името на ответницата
сметка в „Б. на К.“, Г., както следва: на 21.11.2007 год. - 10 000 евро и
на 31.01.2008 год. - 30 000 евро,
както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 1500
лв., представляваща направените по делото разноски.
ОБЕЗСИЛВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
предявения от А.Д.М. иск срещу В.Б.П. за заплащане на законна лихва за забава
върху главницата от 25 100 лв., за която е налице влязло в сила решение по
гр.д. № 1258/2012 год. на САС за периода от предявяване на исковата молба –
09.03.2009 год. до окончателното й изплащане, като недопустимо, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С.П.М. и П.А.М.,***, да заплатят на В.Б.П. *** сумата 1798 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.