Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 12138/2019 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 148404 от 23.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 66606/2018 г., описа на СРС, 145 състав, е отхвърлен предявения от ищцата
Д.Г.К. срещу ответника “Л.т.С.” ООД конститутивен иск
с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т.
2 КТ за отмяна на наложеното на ищцата със Заповед № 161/16.08.2018 г. на
управителя “Л.т.С.” ООД дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Със
същото решение ищцата е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.
3 ГПК разноски по делото в размер на сумата от 480,00 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищцата Д.Г.К., чрез пълномощника си – адв. И.А., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че наложеното с процесната
заповед дисциплинарно наказание е незаконно, тъй като не е спазена процедурата
по чл. 193, ал. 1 КТ и искането за обяснения е напълно бланкетно
и не съдържа никаква конкретна информация относно извършване на твърдените
дисциплинарни нарушения, а посочения в същото срок „незабавно“ бил в крещящо
противоречие със замисъла на законодателя и възпрепятствало защита на
работника. Сочи, че са необосновани изводите на СРС, че е спазен срокът по чл.
194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, както и неправилно като дата на
узнаване била възприета тази на съставяне на докладната записка от 24.07.2018
г, тъй като в самата докладна записка се препращало към сигнали с предходни
дати. Изтъква, че по делото ответното дружество не е установило авторството на
сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения, както и
наличието на умишлени действия, като извод за противното неправилно СРС извеждал от дадените
обяснения. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да
уважи предявения иск.
Въззиваемият
ответник - “Л.т.С.” ООД, чрез пълномощника си – адв. Е.Д., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените съображения.
Сочи, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния
закон и е обосновано. Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди
обжалваното решение, като присъди направените в настоящата инстанция разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като страната не дължи заплащане на държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
За да отхвърли предявения конститутивен
иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ СРС е констатирал, че ищцата обективно е извършила
визираните в процесната Заповед № 161/16.08.2018 г. на управителя “Л.т.С.” ООД
нарушения на трудовата дисциплина, приемайки че ответникът е
установил по правилата на доказателствената тежест обективираните в заповедта
нарушения, които осъществяват фактическият състав на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 2 КТ - неспазване на техническите и технологичните
правила, отбелязвайки, че работодателят е длъжен да изложи фактите, а правната
квалификация на нарушенията е дейност на съда. Приел, че са спазени законовите
изискванията за даване на обяснения от страна на служителя, а дисциплинарното
наказание е наложено в преклузивните срокове по чл.
194 СКТ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция не констатира при постановяване на
решението нарушение на императивна материалноправна
норма /установена в публичен интерес/, за която съобразно задължителните за
органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да следи и служебно, като изцяло и напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от
правните съждения и на настоящия съдебен състав. По конкретно наведените във
въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
Във връзка с оплакването, касаещо спазването на
изискването по чл. 193, ал. 1 КТ, следва да се отбележи, че съгласно цитираната
разпоредба работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Противно на
поддържаното в жалбата, това задължение е надлежно и формално изпълнено от
работодателя с отправеното до ищцата искане за даване на обяснения от
30.07.2018 г., а определеният за предоставянето им срок - „незабавно“ не е
довело до ограничаване на признатото от закона право на служителя да представи такива, като
ищцата се е възползвала от възможността си и на 31.07.2018 г., т.е. значителен
срок преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание от 16.08.2018 г., е представила такива пред органа на работодателска
власт. Искането за даване на обяснения не е бланкетно,
тъй като в него са посочени конкретни дати и обстоятелства, на които
впоследствие работодателят се е позовал в заповедта за налагане на
дисциплинарно нарушение и въз основа на същите е ангажирал дисциплинарната
отговорност на ищеца. В закона няма изискване обясненията да се вземат предвид
или да се оценят от работодателя – изискването е “да събере и оцени посочените
доказателства”. В писмените си обяснения ищцата не е посочвала конкретни доказателства
– излагала е твърдения, обосноваващи защитната й позиция, но нито е поискала да
бъдат събирани доказателства в подкрепа на твърденията й, нито е представила
такива /посочени са само Приложение № 1 и № 2, но същите не са представени по
делото/. От друга страна, целта на предварителното изслушване или приемане на
писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред
субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените
дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е
било надлежно упражнено. Работодателят не е длъжен да възприема защитната
позиция в обясненията, но противно на поддържаното в жалбата в процесната
заповед същият е анализирал и преценил позицията на служителя, като налагането
на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за
оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос към законосъобразността
по същество на наказанието, а не е формално нарушение на процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ. Същевременно, съгласно чл. 193, ал. 2 КТ само непоискването на
обяснения води до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, а не и
несъбирането и неоценяването на посочените доказателства /а още по-малко –
неоценяването на самите обяснения/.
По отношение оплакването, касаещо допуснато
нарушение от страна на СРС при преценка на срока по чл. 194, ал. 1 КТ следва да
се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършването му. Сроковете са преклузивни и
предвид императивния характер на разпоредбата съдът е длъжен служебно да следи
за тяхното спазване. В конкретния случай наказанието е наложено на 16.08.2018
г., когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била връчена на
ищцата, като посочените в заповедта дисциплинарни нарушения са били констатирани
с докладна записка от 24.07.2018 г. от прекия ръководител на ищцата Л.С.. Това е
отразено в процесната заповед, а и се установява от показанията на св. С. /пряк
ръководител на ищцата/, които преценени по реда на чл. 172 ГПК, настоящият
състав на съда, упражнявайки суверенното си право за преценка, намира за
последователни, непротиворечиви и обективно дадени, подкрепящи се и от
приложените по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие. Посочената
докладна записка има сезиращ характер спрямо субекта на дисциплинарна власт,
като по делото няма данни той да е знаел за визираните в нея обстоятелства
преди сезирането му с докладната записка. При това положение 2-месечният срок
от откриване на нарушенията, който тече от узнаване на нарушенията от субекта
на дисциплинарна власт, в случая е спазен. Що се отнася до 1-годишният срок от
извършване на нарушенията, то същият също е спазен, доколкото най-отдалеченото
във времето нарушение на трудовата дисциплина, послужило като основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата в процесната заповед датира
от 05.12.2017 г. и е в рамките на 1-годишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Ето
защо по отношение на визираните в атакуваната заповед нарушения правото на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е преклудирано
на осн. чл. 194, ал. 1 КТ поради изтичане на
1-годишния срок от извършване на нарушенията срокът по чл. 194, ал. 1 КТ
е спазен.
Що се отнася до оплакванията, касаещи липсата на
конкретика на посочените в атакуваната заповед нарушения, както и авторството
на ищцата, следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Задължението
на работодателя да мотивира заповедта
за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на
изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и
за възможността на наказания работник
или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените
в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на 195, ал. 1 КТ, като обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които
е издадена заповедта за уволнение, принципно
може да бъде
формулирана дори и в друг
документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на
работника или служителя. Въззивният съд намира, че процесната Заповед № 161/16.08.2018 г. на
управителя “Л.т.С.” ООД отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за
достатъчна индивидуализация на всички посочени нарушения в същата, доколкото в
тази част нарушенията са конкретизирани, вкл. и по време на извършване, в
цитираната и в самата заповед докладна записка от 24.07.2018 г., с която е била
запозната при отправяне на искането за даване на обяснения. Съобразно чл. 195,
ал. 1 КТ работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се
подвеждат описаните нарушения /чл. 187, т. 4 и 10 КТ/, но евентуалното
несъответствие между описаните нарушения и правната им квалификация, както е в
конкретния случай и което е било констатирано от СРС, само по себе си не води
до незаконност на наказанието, а е от значение дали визираните деяния
действително представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи
налагането на такова наказание.
Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че
по делото е установено авторството на визираните нарушения. В писмените обяснения,
които Д.К. е дала е признала на практика извършването на визираните в заповедта
нарушения, като са изложени само причини за допускането им. Същата е признала,
че е работила по възложения търг за авиочасти, както
и, че смятала, че е изпратила нужната информация, а относно прикачването на
необходимите калкулации, твърди, че многократно е сигнализирала, че при нея е
налице проблем и не може прикачва документи във вътрешната платформа на „p/projects”. Константна е практиката на ВКС, споделяна и от
настоящия състав, че сами по себе си писмени обяснения представляват
извънсъдебно признание за съдържащите в същите факти /напр. решение № 112 от
07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 138 от
13.05.2014 г. по гр. дело № 5715/2013 г. на ВКС, IV г. о./. Авторството на
нарушенията се установява и от кредитираните от съда показания на свидетеля Л.С.,
която непосредствено е възприела извършените от ищцата действия, като нейните
показания разкриват и верността на отразеното в представените от ответника
частни свидетелстващи документи, водещи до еднозначен извод, че описаните в
заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от К.. Допълнителен аргумент в
тази насока е и неоспорения и представено извлечение на хартиен носител от
електронна кореспонденция, с което ищцата сочи на представител на организатора
на груповия търг, че тя е отговорна за процесния проект- тип за авиоматериали, тип - електрически. Същото представлява извънсъдебно
признание от ищцата, че й е възложена от прекия ръководител да поеме дейността
във връзка с организиране и провеждане на търга. Ето защо, с оглед възложените
на ищцата по силата на трудовия договор трудови функции и задълженията за служителя съобразно
представената по делото длъжностни характеристика и представените доказателства
за преминати обучения, ищцата е следвало да подаде коректна информация до
организатора на търга. Не е налице извинителна причина за неизпълнената задача
от ищцата. Налице е нарушение на трудовата дисциплина, касаещо подаването на
грешна информация и погрешно подадени цени на организатор на групов търг.
Наличието на проблеми при прикачването на документи във вътрешната платформа “p/projects”, е неотносим към
процесните нарушения, доколкото в конкретния случай е ангажирана
дисциплинарната отговорност за извършени дисциплинарни нарушения на 05.12.2017
г., 13.03.2018 г. и 19.04.2018 г. и 28.02.2018 г., а ищцата твърди, че
последният подаден сигнал за проблеми при качването във вътрешната платформа е
от 13.06.2017 г., т.е . период от време значително предхождащ процесните
нарушения. Ирелевантно е обстоятелството, че последният преминат курс на
обучение е бил през 2016 г., тъй като ако ищцата не е могла да изпълни или имала
затруднение с изпълнение на възложените й трудови функции, било от обективен
или субективен характер, е следвало да уведоми работодателя своевременно, за да
не допусне извършването на дисциплинарно нарушение и да не застраши или накърни
интересите на работодателя.
В заключение следва да се
отбележи, че умисъл като форма на вина не е елемент от фактическия свят на
процесните дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото за
извършване на описаните в заповедта нарушения е достатъчно и небрежност като
форма на вина, както е в конкретния случай. Настоящият състав на съда приема,
че при налагане на дисциплинарното наказание
е съобразена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ и същото е съответно на
извършените дисциплинарни нарушения.
Доколкото други оплаквания относно правилността на
обжалваното решение не са изложени и тъй
като крайните правни изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия
следва да бъде присъдена сумата от 360,00 лв., представляваща реално направени
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивния съд по Договор за предоставяне на правна помощ и процесуално
представителство от 31.01.20 г.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148404 от
23.06.2019 г., постановено по гр. дело № 66606/2018 г., описа на СРС, 145
състав,.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
Л. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 360,00 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: