РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Перник, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20241700100481 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 вр. с чл. 432, ал.1, предложение първо от ТЗ, вр. с чл. 14, ал.1 от Договор
за потребителски кредит № *** от ***, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът „Юробанк
България“ АД, чрез адвокат М. Ц., моли да бъде осъдена ответницата З. В. И.,
да му заплати, следните суми дължими по договор за потребителски кредит №
*** от ***,:
-сумата 34535,88лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28. 06. 2024г. до
окончателното изплащане,
-сумата 3057,14лв., представляваща договорна лихва за периода от
16. 06. 2023г. до 12.06.2024г.,
-сумата 852,60лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 16. 06. 2023г. до 12. 06. 2024г.,
както и направените по делото разноски.
Поддържа исковете си и в съдебно заседание, чрез депозирана молба от
1
адвокат М. Ц..
Ищецът основава иска си на твърденията, че между него и ответницата е
бил сключен договор за потребителски кредит № *** от ***; че кредитът е бил
ползван /получен/ от ответницата; че същата е преустановила плащането на
вноските на 15. 05. 2023г. за главница, а на 16. 06. 2023г. и за лихви за забава;
че за него са налице обстоятелства за обявяване на договора за кредит за
изцяло и предсрочно изискуем и по този начин ответницата му дължи
процесните суми.
Впоследствие с молба вх. № 1068 / 17. 02. 2025г. ищецът е обявил
вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Препис от тази молба е
връчена на ответницата по реда на чл. 40, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК на 01. 04.
2025г.
Ищецът е направил и искане за увеличение размера на
възнаградителната лихва от 3057,14лв. на 4462,43лв., но това искане не е
уважено, тъй като ищецът не е внесъл дължимата държавна такса по исканото
увеличение на иска.
Ответницата З. В. И. е получила препис от исковата молба и
приложенията към нея лично на 05. 12. 2024г., като в едномесечния срок, не е
подала писмен отговор. За съдебно заседание на 04. 03. 2025г. е била редовно
призована чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК, но не се е явила,
а за следващото с.з. на 15. 04. 2025г. е била редовно призована по реда на чл.
56, ал.2 от ГПК, но също не се е явила.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Касае е се за граждански
спор /съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, като към момента на
предявяване на иска адресът на ответницата, с който е разполагала банката е
бил в гр. Перпник/, между процесуално правоспособни и дееспособни
субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Следователно
исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
2
Между „Юробанк България“ АД и ответницата З. В. И., е бил сключен
договор за потребителски кредит № *** от ***, съгласно който на ответницата
е предоставен кредит в размер на 35000лв. Не се спори, че кредитът е бил
ползван /получен/ от ответницата.
По този начин на ответницата е била предоставя финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и тя има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. Съдът намира, че в ДПК
лихвеният процент не е ясно регламентиран, а банката следва сама да го
определя, поради което клаузите на чл.3, ал.1, т.2, ал.2 и следващите от
договора за потребителския кредит, са нищожни поради разпоредбата на
чл.10, ал.5 от Закона за потребителския кредит, вр. с чл. 10, ал.4 от същия
закон, с оглед на което по отношение на лихвения процент следва да се
прилага само чл.3, ал.1, т.1 от Договора за потребителски кредит.
Освен това съдът на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, следва да отчете и
обстоятелството, че считано от 01. 04. 2025г. вземанията по ДПК са обявени
изцяло за предсрочно изискуеми.
Видно от заключението на вещото лице Я. П. А. по съдебно –
счетоводната експертиза, както и от допълнителното заключение на същото
вещо лице, които съдът намира за обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните, към датата на обявяване на ДПК за изцяло изискуем
– 01. 04. 2025г., са били погасени общо 799,71лв., с които са погасени
следните суми:
-464,12лв. главница – частично по втора погасителна вноска,
-278,59лв. договорна лихва до втора погасителна вноска, включително,
- 57лв. застраховка.
По този начин непогасената сума по Договора за потребителски кредит
към 01. 04. 2025г. /съгласно чл.14, ал.1 от договора/ е сумата 38264,09 лв., от
тях :
-34535,88лв. главница, ведно със законната лихва от датата на обявяване
сумите по ДПК за изцяло и предсрочно изискуеми – 01. 04. 2025г. до
окончателното изплащане,
-сумата 3057,14лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.
06. 2023г. до 12.06.2024г. /с оглед диспозитивното начало/,
3
-сумата 671,07лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 16. 06. 2023г. до 12. 06. 2024г. /с оглед заключението и
допълнителното заключение на вещото лице/.
Следователно именно тези суми и лихва за забава върху главницата,
считано от 01. 04. 2025г. до окончателното изплащане, следва да бъде осъдена
ответницата да ги заплати на ищеца.
Исковата претенция за присъждане на лихви за забава върху главницата
за периода от датата на предявяване на иска 28. 06. 2024г. до 01. 04. 2025г.,
следва да да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като за този период
вземанията по ДПК не са били обявени за изцяло и предсрочно изискуеми.
Исковата претенция за присъждане на горницата над 671,07лв. до
852,60лв. мораторна лихва /т.е в размер на 181,53лв./ следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Ищцовата банка е направила разноски по делото в размер на 6449,09лв.,
от тях: 1553,73 лв. държавна такса, + 4095,36лв. адвокатско възнаграждение,
+ общо 800лв. възнаграждения за вещо лице.
С оглед уважената част от исковата претенция, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 6418,93лв. разноски в настоящето
производство.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. В. И. с ЕГН **********, с адрес – ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № *** от ***,
както следва :
-34535,88лв. главница, ведно със законната лихва от датата на обявяване
сумите по ДПК за изцяло и предсрочно изискуеми – 01. 04. 2025г. до
окончателното изплащане,
-сумата 3057,14лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.
06. 2023г. до 12.06.2024г. /с оглед диспозитивното начало/, и
4
-сумата 671,07лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 16. 06. 2023г. до 12. 06. 2024г.
като в частта, с която се претендира присъждане на горницата над
671,07лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 16. 06.
2023г. до 12. 06. 2024г. до 852,60лв. /т.е. за 181,53лв./, както и в частта, с която
се претендира присъждане на лихва за забава върху главницата за периода от
датата на предявяване на иска 28. 06. 2024г. до 01. 04. 2025г. - отхвърля иска
като неоснователен.
Осъжда З. В. И. с ЕГН **********, с адрес – ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата 6418,93лв. /шест хиляди четристотин и осемнадесет лева и деветдесет
и три стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски пред
Пернишкия окръжен съд съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5