РЕШЕНИЕ
№ 9654
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110126313 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда (КТ) от ВЛ. Г. В.
срещу „Д.“ АД за заплащане на сумата 728.32 лева (съгласно уточнение на ищеца,
направено в о.с.з. от 24.02.2022г.) – дължимо трудово възнаграждение за периода м.януари
2021г. – м.март 2021г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 09.10.2020г. е постъпил на работа
при ответника като шофьор на товарен автомобил, като е изпълнявал международни
превози, в която връзка освен основното му трудово възнаграждение, определено в размер
на 610.00 с надбавка от 0.6 % за всяка година трудов стаж, получавал и по 70 евро на ден за
дните, в които е бил командирован извън страната. Заявява, че за м.януари 2021г.
работодателят му е удържал от трудовото възнаграждение сумата от 386.00 лева за
преразход на гориво, през м.феврурари – сумата от 49.96 лева на същото основание и през
м.март – сумата 292.46 лева. Поддържа, че работодателят не е имал право да удържа от
възнаграждението му горепосочените суми, тъй като оспорва да е налице допуснат от него
преразход на гориво, с което обосновава извод, че не му е било изплатено трудовото
възнаграждение в пълен размер за първо тримесечие на 2021г. в общ размер на 728.32 лева.
Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че ищецът е негов служител от 09.10.2020г. Счита исковата
претенция за неоснователна, като се позовава на правото на работодателя да прави удръжки
1
от трудовото възнаграждение на служителя в случаите на установен преразход на гориво
съгласно т.6.5 от трудовия договор. В писмените си бележки поддържа довод, че с
подписване на трудовия договор служителят е дал изрично съгласие по смисъла на чл.272
КТ за извършване на такива удръжки. Уточнява, че наличието на преразход, респ. икономия
на гориво, се установява по утвърдена в предприятието методика, основана на замерване на
остатъчното гориво във влекача и съобразяване с модела на превозното средство, пътния
пробег, вида и тежестта на товара. Посочва, че тези удръжки са правени от
командировъчните разходи, начислени на ищеца, поради което дори да се приеме, че са
погрешно правени, то искането за плащането им намира правното си основание в друга
норма на закона. При условията на евентуалност, заявява възражение за погасяване по
давност правото на ищеца да оспорва реализираната от работодателя ограничена
имуществена отговорност. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложен трудов договор № 3933/09.10.2020г. ВЛ. Г. В. е постъпил на
работа в „Д.“ АД на длъжност шофьор на товарен автомобил (международни превози), като
след изтичане на уговорения изпитателен срок договорът се е трансформирал в безсрочен по
силата на закона – чл.71, ал.2 КТ. На служителя се определяло основно месечно
възнаграждение в размер на 610.00 лева, надбавка от 0.6 % за всяка година трудов стаж и му
се изплащали командировъчни при осъществяване на рейсове в чужбина. В т.6.5 било
установено правото на работодателя да удържа от трудовото възнаграждение на служителя
стойността на констатиран преразход на гориво, настъпил вследствие изпълнение на
превоза по маршрут, различен от зададения оптимален такъв, или при управление на
превозното средство по начин, различен от техническите предписания на производителя.
По делото не е спорно и се установява от командировъчните заповеди и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че за процесния период ищецът е изпълнявал
международни курсове с различни товарни композиции на ответника, както и че от
начислената работна заплата са били приспаднати следните суми, за които не се спори, че
представляват удръжки за установен от работодателя преразход на гориво, а именно: за
м.януари 2021г. – 386.01 лева, за м.февруари 2021г. - 49.86 лева и за м.март 2021г. - 292.46
лева.
Спорни са въпросите дали е налице вреда, нанесена от ищеца на ответника,
изразяваща се в преразход на гориво по осъществените от него превози, както и дали такива
удръжки могат да се правят от работодателя при изплащане на работната заплата.
За изясняване на спора съдът съобрази следното:
Относно вредата:
Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза, работодателят, чиято основна
дейност е превоз на товари, за което сам посочва, че поддържа база от товарни композиции,
2
е въвел норма за разход на горивото в зависимост от изминатия пробег, вида и тежестта на
товара и модела на влекача, който модел определя не само обема на резервоара, но и
разходната норма. За отчет на потребеното гориво на курс е била разработена система, при
която след завършване на превоза шофьорът е бил длъжен да предаде превозното средство
на служител по техническата поддържа на ответника, който установявал количеството
гориво в резервоара чрез замерване с дървен метър, един сантиметър от който съответствал
на определени литри гориво в зависимост от модела на транспортното средство. След
зачитане на пробега и товара, наличното в резервоара гориво и количеството заредено по
време на изпълнение на курса гориво, отразено на Шел картата, ползвана от шофьора, се
изчислявала средната норма на изразходвано гориво чрез специален софтуер, в който били
въведени всички тези параметри. Едва след това се установявало дали е налице преразход
или икономия. Съдът намира, че така установения метод е адекватен и рационален, основан
на изпитани практически механизми за определяне норма на потребено гориво, зачитащи
съществени обстоятелства като технически параметри на превозното средство,
характеристики на товара и пробег. Нещо повече, видно от заключението, редът за отчет е
бил изведен в нарочна заповед на работодателя, а нормата варирала в зависимост от сезона.
Начинът на констатиране на допуснатия от ищеца преразход на гориво за процесния период
и неговата стойност се установява от приетото заключение, срещу което не са постъпили
възражения от страните и което съдът кредитира като обосновано.
Изводите на вещото лице са потвърдени и от показанията на свидетеля П. Бр., който
също обстойно указва процедурата по приемане и предаване на превозните средства и
извършваната от нарочен служител проверка на състоянието на композициите и на
количеството налично в резервоара гориво.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че за периода м.януари – м.март
2021г. вкл. ищецът е допуснал сочения от ответника преразход на поверен консуматив –
гориво.
Относно правото на работодателя за прави удръжки от възнаграждението при
констатиран преразход на гориво:
Отношенията, свързани с престирането на труд, са обект на регулиране, който се
отличава с по-висока степен на защита, тъй като цели да охрани основното субективно право
на труд, чрез упражняване на което трудещият се осигурява своята прехрана. Така КТ
съдържа множество норми от императивен правопорядък, които не могат да бъдат
преодолени по волята на страните, освен ако това не е изрично предвидено.
Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да заплати на служителя си в цялост и в
срок дължимото трудово възнаграждение, като добросъвестното изпълнение на трудовите
задължения се презюмира от закона – чл.8, ал.2 КТ.
Съгласно чл.203 КТ служителят отговаря пред работодателя имуществено за вредите
(само за загубите), които му е причинил по небрежност при или по повод извършваната
3
работа. Тази отговорност е ограничена (до една работна заплата, респ. до три за
отчетниците), а редът за реализирането й е императивно разписан в чл.210 КТ. Разпоредбата
изисква издаването на нарочна заповед от работодателя в сроковете по ал.2, в която да
посочи основанието на налаганата имуществена отговорност и нейният размер, както и
връчването й на служителя, който има право в едномесечен срок да възрази срещу нея. В
случай, че заповедта не е била оспорена, то същата е изпълняема и по реда на чл.272, ал.1,
т.6 КТ работодателят може да прави удръжки от трудовото възнаграждение на служителя за
събиране на сумата по заповедта. Ако служителят възрази писмено срещу заповедта, то
работодателят има право да предяви иск пред съда за твърдяното вземане, т.е. удръжките
преди съдебно решение са изключени, който случай е идентичен на този, при който се
реализира пълна имуществена отговорност на служителя за вреди при умисъл – чл.203, ал.2
КТ.
По настоящото дело правените от работодателя удръжки за преразход за гориво
представляват имуществена санкция за причинени му от ищеца вреди по смисъла на чл.203
КТ. Реализирането на тази специално уредена в КТ гражданска отговорност има специална
уредба с оглед субекта на отговорността – работник/служител, която не може да се дерогира
по съгласие на страните – така и в Решение № 2698 от 30.04.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
12364/2017 г. Изводът се налага и с оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
97 от 26.VI.1964 г. по гр. д. № 77/64 г., ОСГК, което разлежда същият въпрос по отменения
КТ.
Именно с оглед този режим с определението си по чл.140 ГПК съдът е указал на
ответника, че негова е тежестта да установи изпълнение на задължението си за заплащане на
трудовото възнаграждение, евентуално – че е налице основание за удържане на процесната
сума по реализирана от него като работодател ограничена имуществена отговорност, в
който случай следва да докаже: наличието на вреда, причинена от ответника при или по
повод изпълнение на трудовите му задължения и периода, в който претендира, че е
причинена тази вреда, изразяваща се в загуба от преразход на гориво, размера на вредата,
причинна връзка между неизпълнение на трудовите задължения и настъпването на вредата,
издаване и връчване в сроковете по чл.210, ал.2 КТ на писмена заповед за налагане на
ограничена имуществена отговорност, в която да са посочени основанието и размера й,
размера на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника и неговата длъжност
– обикновен работник или такъв с ръководни функции, с оглед определяне на точните
граници на ограничената имуществена отговорност съгл. чл. 206 КТ. В тежест на ответника
е било и да установи предпоставките на т.6.5 от трудовия договор – изпълнение на
превозите от ищеца по маршрут, различен от зададения оптимален маршрут, или
управление на МПС от ищеца по начин, който се различава от техническите предписания на
производителя.
Тези релевантни обстоятелства не са били доказани в процеса. Липсва заповед на
ответника по реда на чл.210 ГПК, въз основа на която да се удържат процесните суми от
работната заплата.
4
Превид изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана и я
уважава в цялост.
Не може да се сподели виждането, че с подписване на трудовия договор служителят е
дал съгласие по смисъла на чл.272 КТ работодателят да удържа от възнаграждението му
сумите, равняващи се на установения преразход на гориво при изпълнение на курсовете.
Това съгласие е винаги конкретно и изрично, а не общо и абстрактно. То ще е налице, само
ако ответникът бе издал заповед по реда на чл.210, ал.1 КТ, срещу която ищецът не е
възразил в едномесечния срок, определен в ал.3. В този смисъл е и ал. 4 на същата
разпоредба, както и съответстващата му норма на чл.272, ал.1, т.6 КТ. Ето защо, така
поддържания от ответника довод, съдът намери за неоснователен. Т.6.5 от договора урежда
по-скоро правото на роботодателя да прави такива удръжки, но не изразява съгласие на
служителя с него, още по-малко трудовият договор може да дерогира редът за упражняване
на това право на ответника.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че ако удръжките са правени
неправомерно, то искането за изплащане на удържаната част от работната заплата намира
правното си основание в друга правна норма, тъй като удръжките са правени от
командировъчните разходи, начислени на ищеца, а не от трудовото му възнаграждение. В
настоящия случай, командировъчните разходи не подлежат на отчет. Те са конкретна,
изразена в абсолютна стойност сума, дължима на ден и поради тази причина се явяват
елемент от месечното трудово възнаграждение на ищеца, поради което неплащането им в
пълен размер е основание за предявяване на иск по чл.128, т.2 КТ.
Неоснователен е също доводът, че вземането е евентуално погасено по давност по
аргумент от чл.258, ал.1, т.1 КТ, тъй като не се установи работодателят да е осъществил
действията по чл.210 КТ за реализиране имуществената отговорност на служителя си –
липсва заповед по чл.203 КТ.
По разноските
При този изход на спора по делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разходи по водене на делото. Същият е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение на адв.Х.Х. в размер на 350.00 лева, както и за заплатен хонорар
на адв. А. М. в размер на 200.00 лева. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК на страната, която има право
на разноски, се присъждат такива за един адвокат. В този смисъл, претенцията на ищеца
следва да се уважи частично, като се присъди разхода от 350.00 лева за първоначално
упълномощения адвокат, доколкото няма данни по делото и не е правено изявление, че
ищецът е оттеглил пълномощията си от адв.Х..
Ответникът следва да заплати в полза на СРС сторените разноски от бюджета на
съда, изразяващи се в заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 250.00 лева, както
и държавна такса по така уважения иск, която възлиза на 50.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
5
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ......, да заплати на ВЛ. Г. В., ЕГН **********, с адрес:
........, следните суми:
на основание чл.128, т.2 КТ - сумата 728.32 лева – дължимо трудово възнаграждение
за периода м.януари 2021г. – м.март 2021г. включително, ведно със законната лихва от
12.05.2021г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 350.00 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: ......
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Д.“ АД, ЕИК ......., да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата 50.00 лева – държавна такса по уважения иск, както и
сумата от 250.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6