№ 407
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202326 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба подадена от „****“ ЕООД ЕИК *****
против Наказателно постановление № 02-0003576/21.04.2021г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се оспорва НП и моли да се отмени като намира, че липсват изложени
фактически твърдения. Липсвало уточнение какви са съоръженията, които е следвало да
бъдат осигурени, а наказанието било определено произволно. Намира, че следвало да се
приложи чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и
излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено съгласно разписка на 26.04.2021г.
1
като жалбата е подадена с п.к. от 05.05.2021г. - първи работен ден). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 05.03.2021г. свидетелката К.Г. заедно със свой колега Л.В. извършили проверка на
строителен обект в гр. Созопол, „Многофункционална жилищна сграда и подпорни зидове”.
При проверка на място на обекта установили на работа около 10 работника, които
монтирали кофраж на втора етажна плоча на строящата се сграда. При поглед към обекта,
както и още при спирането до него, така и когато се качили на самата плоча, видели, че
същата не е обезопасена по никакъв начин срещу падане от височина, не били обезопасени
контурите на самата плоча, на която работели. В същото време, всички работници били на
плочата и работели, монтирали кофраж. За това, че не е осигурена безопасността им по
време на работа, от страна на работодателя, свидетелката съставила АУАН, тъй като работа
при такива условия водила до много висок риск от трудови злополуки.
АУАН бил съставен на 12.03.2021г. за това, че на 05.03.2021г. в 13,30 часа в обект
„Многофункционална жилищна сграда и подпорни зидове” в УПИ VII-1420, кв. 87 по плана
на гр. Созопол „****“ ЕООД не е изпълнило задължението си да осигури защитни
мероприятия за предотвратяване на риска от падане от височина на хора или предмети по
външните контури на втора етажна плоча на сградата, където полагат труд работници на
дружеството, чрез подходящо оборудване или лични предпазни средства, с което се излага
на риск живота и здравето на работещите в строителния обект и с това е нарушил чл. 60, ал.
1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Свидетелката връчила лично акта на представител на дружеството на 12.03.2021г.
АНО възприел констатациите в АУАН и на 21.04.2021г. било издадено наказателно
постановление № 02-0003576, с което жалбоподателя било наложено наказание имуществена
санкция за нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи в размер на 2000 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Г.
като последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от
ДР от КТ, който предвижда, че „работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание
/предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството – жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 60 на Наредбата предвижда, че работи на височина се извършват
при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи).
Съдебният състав не споделя възраженията, че липсват ясно посочени фактически
твърдения в АУАН и НП. Според този съдебен състав ясно е описано нарушението като са
посочени неговите индивидуализиращи белези в достатъчна степен, за да може
жалбоподателят да се защити. Касае се за работодател, който е наел работници за
извършване на дейност на обект, който е строителен по своя характер, посочено е, че
работата е извършвана на втора етажна плоча, която е на височина. Наредбата не поставя
изискване за височината като единственото условие е работата да се извършва на височина,
както е в конкретния случай, работата се извършва от хора, за които не е предвидено
оборудване или лични предпазни средства, които да ги предпазят при падане и да съхранят
техния живот и здраве. Неоснователен е аргумента на жалбоподателя, че не е посочено
какви съоръжения е следвало да използва работодателя. Законът предоставя възможност
работодателят да извърши самостоятелна преценка как да съхрани живота и здравето на
работниците като в случая това не е сторено, дори чрез поставянето на сигнална лента,
която да обозначи края на плочата и опасността от падане. Жалбоподателят не сочи по
някакъв начин да е обезопасил падането от височина чрез оборудване или чрез лични
предпазни средства.
Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена е в размер на 2000 лева,
т.е. към предвидения от закона минимум. Следва да се оцени, че в случая се касае за по-
висока степен на обществена опасност на деянието, касае се за полагане на труд на
3
строителен обект, на височина, от повече от едно лице като при проверката, на място, от
показанията на св. Г. се установи, че са били констатирани и други нарушения на трудовото
законодателство като липса на застраховки на работниците както и липса на лични
предпазни средства, което поставя в сериозна опасност здравето и живота на работещите,
както и липсата на обезпеченост в случай на настъпила злополука. Ето защо съдът намира,
че не се касае за произволно определяне на наказанието, както твърди жалбоподателят, а
АНО е извършил правилна преценка на обстоятелствата, които са довели до по-висока
степен на обществена опасност и правилно е определил размера на наказанието в границите,
определени от законодателя, малко над установения минимум, а именно в размер на 2000
лева. По този начин се постигат целите на наказанието изводът на АНО да наложи санкция
над установения от закона минимум, а именно в размер на 2000 лева, се споделя и от този
съдебен състав.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно,
доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от този вид, а напротив, характеризира се с по-висока степен на обществена
опасност, тъй като се касае за строителен обект, което винаги е съпроводено с по-висок риск
за здравето и живота на работещите, касае се за повече от едно лице, което е работило и
липсата дори на елементарни сигнализации на край на плочата като сигнална лента.
По тези съображения НП следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се
потвърждава, поради което право на разноски има административнонаказващия орган, който
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. На АНО се дължат разноски на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003576/21.04.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 60, ал.
1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „****“ ЕООД ЕИК ***** като работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД ЕИК ***** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
4
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5