Решение по дело №964/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1060
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Иван Атанасов Воденичаров
Дело: 20192100100964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 479

                                              гр.Бургас 29.11.2019 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                      Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на седми ноември две хиляди и дветнадесета година в състав;

                             

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

При секретаря В.ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 964 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе пред вид  следното:

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Л.Н.Г. – М.,***, представлявана от адв. А.К. ***, съд. адрес ***, офис 4 против „МЕДИЙНА ГРУПА БУРГАС НОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Илияна Иванова Тодинова, адрес гр. Бургас, бул. Ген. Скобелев № 10, Търговски център „Св.Св. Кирил и Методий“, ет. 4, офис 8

Ищцата твърди, че през 1999 г. е завършила специалност „История“ в СУ „Климант Охридски“ със степен магистър, както и втора специалност “Журналистика“ в същия университет. Работила е във в. „Новинар“ до 2007 г., след което е редактор и репортер във вестниците „Стандарт“ и „Монитор“. Повече от 20 години се занимава с исторически проучвания с траен интерес към историческите теми. Издала е три книги в тази област, спечелили конкурс и публикувани с подкрепата на МК. Има повече от 800 статии на исторически теми и други 3 000 статии основно по теми в областта на културата. Ищцата има качеството „автор“ по смисъла на ЗАПСП на статия със заглавие „ Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“, издадена на 05.07.2014 г. във в. „Монитор“, след обстойно проучване на биографични данни, други данни и литературни произведения за живота на Петър Дънов. На същата дата статията е била публикувана в уебсайта на ответника, дословно и без промени в текста. По този начин статията е била възпроизведена и разпространена в нарушение на авторските права на ищцата, без посочване на името й като автор, неспазване целостта на произведението и непозволеното му използване изразяващо се във възпроизвеждането и разпространението на статията, както и незаплащане на възнаграждение. Въвежда конкретни основания: Статията представлява защитен обект по см. на закона – чл. 3, ал.1, т. 1 и като обект на авторското право е кратко литературно-публицистично произведение от категорията „литературни произведения“, което е и самостоятелна част от по-голямо писмено произведение- обикновено периодично издание, вестник или списание. Статията е произведение на литературата създадено в резултат на творческата дейност на ищцата. В случая, според законовата презумпция по чл. 6 ЗАПСП ищцата е автор до доказване на противното, тъй като е обективирана на посочената дата, като публикацията е придружена с нейна снимка и име. Ищцата има законово право да се признава авторството й с посочване на името, да се запази целостта на произведението, да разрешава възпроизвеждането и разпространението му,  както и да й се заплати възнаграждение при всеки вид използване, включително за всяко поредно използване. В случая е налице „използване“ тъй като в платформата на ответника статията е дословно възпроизведена и разпространена и доставена на неограничен кръг лица без признаване авторството, без разрешение и без да се заплати възнаграждение. Използването би могло да бъде установено елементарно чрез сравнителен преглед и анализ на двете статии. Заглавието и текста са идентични, статията е била дословно преписана, включително с пунктоацията. Разликите са две и незначителни – липса на подзаглавие, което не е преписано от ответника и липса на параграфа отделен в статията на ищцата в каре с подзаглавие „София ще бъде пощадена от земетресения“. Карето с липсващия параграф е част от статията, като графичното оформление на вестника изисква поставянето в каре. При преписването параграфа е отделен, не е бил вмъкнат в текста на статията или умишлено премахнат. Така внесената промяна в статията при неправомерното й възпроизвеждане рефлектира върху неимуществените права на ищцата – автор – да иска запазване целостта на произведението. По този начин чрез платформата на ответника статията е възпроизведена и предложена на неограничен брой лица, без посочване имота на ищцата като автор, без разрешение за използването й и без да се заплати възнаграждение. Поради това ищцата има право на обезщетение чийто размер следва да се определи по специалните правила на ЗАПСП уреждащи редица преимущества за увредения. Ищцата се позовава на правната доктрина и съдебната практика и твърди, че в случая неимуществените вреди включват както болки и страдания, така и последиците от засягането на неимущствените права – име, псевдоним, фирма, авторство. Това засягане причинява неудобство превишаващи обичайните. Тези вреди настъпват и когато пострадалия е изживял душевни терзания, отрицателни емоции, срам и страх, в случаи на накърняване доброто име и чест. Обезщетение се дължи и когато пострадалия е бил ядосан, нарушен е сънят му и нормалния ритъм на живот.  Именно такъв дискомфорт е изпитала ищцата. Още повече, че нейното здравословно състояние е влошено, страда от световъртеж от централен произход, който се засилва в такива ситуации. Усилията и времето, което е отделила ищцата при проучване на архиви и исторически източници за написване на статията, то възпроизвеждането и разпространението й я е накарало да се чувства изключително разстроена, задълбочило пристъпите на световъртеж. Освен това нейното достойнство и изграден авторитет са били накърнени с възпроизвеждане на статията без посочване на името й като автор. Всичко това се е отразило както на работата й, така и на отношенията й в семейството и сред приятелския кръг. Тя дълго време е била изнервена, разстроена, избухлива и затворена в себе си. Плагиатството се отразило и на професионалната й кариера. В момента тя се готви да издаде четвърта книга, но поради възпроизводството на някои от нейните статии в други издания под друго авторство издателите не желаят сключване на издателски договор за публикуване на книгата й, което е имуществена вреда. Това се отразява негативно и на мотивацията на ищцата да пише статии, тъй като е в стрес от евентуалното им незаконно възпроизводство.

Ищцата отправя исканията:

1/ да бъде осъден ответника да заплати:

 сумата 1 500 лв.  обезщетение за имуществени вреди за нарушени авторски права от възпроизводство на статията „ Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“ в уебсайта на ответника на 05.07.2014 г. и предлагането й до достъп на неограничен брой лица ;

 сумата 3 500 лв.  обезщетение за неимуществени вреди за нарушени авторови права от непризнаване авторството върху статията „Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“ публикувана в уебсайта на ответника на 05.07.2014 г. ; неизписване името на автора под тази публикация и внесената промяна в целостта на статията при незаконното й публикуване.

2/ да бъде осъден ответника да преустанови неправомерното използване на статията.

3/ да бъде осъден ответника за съдебните разноски. 

Правна квалификация: предявените искове са с правно основание чл.  95, вр. 95а ЗАПСП и чл. 95б, ал.1, т. 2, ЗАПСП.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява. В писмена защита искът се поддържа и се пледира за уважаването му.

 Ответната страна чрез адв. Тасков оспорва иска, пледира за отхвърлянето му.

 Не се спори, че процесната статия е била публикувана на 05.07.2014 г. във в. Монитор. На същата дата статията е била публикувана и в уебсайта на ответното дружество. Статията представлява кратко литературно публицистично произведение, което е създадено от творческата дейност на ищцата и обективирано чрез публикация във в. „Монитор“ с посочване авторовото й качество. Посочването на ищцата като автор на статията удостоверява това качество. Презумпцията на чл. 6 ЗАПСП, че до доказване на противното за автор се смята лицето чието име е посочено върху произведението, е оборима. Тежестта да докаже оборването е върху ответника, който не го е сторил. Като литературно произведение процесната статия представлява обект на закрила по закона. В приложение на чл. 18 ЗАПСП  авторът е в изключителното си право да използва създаденото от него произведение  както и да разрешава използването му от други лица, като използване по см. на закона – ал.2, т.1 и 2  представляват действията по възпроизвеждане на произведението и разпространението му до неограничен брой лица. Предвид твърденията на ищцата в тази връзка съдът е в състояние и без да използва знания на експерт да установи възпроизвеждането на статията в сайта на ответника без подзаглавието за годишнината от смъртта на Дънов и без карето с подзаглавие отнасящо се до столицата София. Това възпроизвеждане не се оспорва, като не се оспорва и собствеността на ответника върху сайта, възпроизвел и разпространил статията. При твърденията на ищцата че не е разрешавала използването на статията ответникът не ангажира доказателства, което е негова тежест, за наличие на правното основание, въз основа на което да я е използвал. Въведеното от ответника възражение по чл. 24 ЗАПСП че е възпроизвел вече разгласената в сайта „Блиц“ процесна статия поради което не дължи заплащане, е направено извън законния срок. Независимо от това възражението не може да се приеме за основателно, тъй като публикуването й от ответника е същия ден и не се доказва разрешение за използването й, още повече, че видно от разпечатките приложени по делото, в сайта „Блиц“ публикацията е след тази на ответника. Възражението на ответника за липса на вина от негова страна, освен че е направено извън законния срок, е и неоснователно, тъй като наличието на вината се предполага, а тази законова презумпция не се оборва от него. Поради това правото на ищцата-автор да иска да иска  вреди по закона – чл. 18, ал.1, т. 1 и т. 10 за имуществени вреди и чл. 15, ал.1, т. 2, 4 и 5 за неимуществени вреди, е доказано по основание.

   По отношение размера. Съгласно чл. 95, ал.3 ЗАПСП съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, като отчита приходите на нарушителя- ответник от нарушението, както и да определи справедливо обезщетение в изпълнение целите на закона. С чл. 95а ЗАПСП се предвижда при доказване на иска по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, какъвто е случая, претенцията на ищеца да е в диапазона от 500 лв. до 100 000 лв. при условията на цитирания предходен член. Главното доказване е на ищеца.

По отношение имуществените вреди не се събират никакви доказателства които да установяват какви са реално претърпените загуби и какви ползи са били пропуснати от страна на ищцата резултат на нарушението.  При установеното правно основание на иска същият следва да се уважи в размера на 500 лв., като в останалата част се отхвърли.

По отношение неимуществените вреди. Ищцата не ангажира свидетелски показания и експертизи, които да установяват наличието на твърдените неимуществени вреди. Представената епикриза установява наличие на болест, от която ищцата страда много преди процесния период, като не се ангажират доказателства за влошаване на състоянието й в резултат на нарушението на ответника. По справедливост, с факта на нарушението следва да се приеме, че ищцата е изживяла отрицателни емоции, накърнено е авторвото й достойнство и до известна степен е причинена демотивация за създаване на бъдещи произведения, както и други негативни емоционални състояния превишаващи обичайните. Поради това този иск следва да се уважи до размера от 1 000 лв., като в останалата част се отхвърли.

 В изпълнение целите на закона втория иск следва да бъде уважен.

 При това разрешение на спора на ищцата следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 444 лв. На ответника също следва да се присъдят разноски предвид отхвърлената част от исковете в размер на 350 лв.

               Като се води от тези мотиви съдът

 

                                                 Р   Е   Ш   И  

 

 

                   ОСЪЖДА „МЕДИЙНА ГРУПА БУРГАС НОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Илияна Иванова Тодинова, адрес гр. Бургас, бул. Ген. Скобелев № 10, Търговски център „Св.Св. Кирил и Методий“, ет. 4, офис 8, съд. адрес *** – адв. Тасков  да заплати на Л.Н.Г. – М.,***, представлявана от адв. А.К. ***, съд. адрес ***, офис 4, както следва :

        сумата 500 лв.  обезщетение за имуществени вреди за нарушени авторски права от възпроизводство на статията „Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“ в уебсайта на ответника на 05.07.2014 г. и предлагането й до достъп на неограничен брой лица, като иска до претендирания размер отхвърля;

                     сумата 1 000 лв.  обезщетение за неимуществени вреди за нарушени авторови права от непризнаване авторството върху статията „Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“ публикувана в уебсайта на ответника на 05.07.2014 г. ; неизписване името на автора под тази публикация и внесената промяна в целостта на статията при незаконното й публикуване, като иска до претендирания размер отхвърля.

                    ОСЪЖДА „МЕДИЙНА ГРУПА БУРГАС НОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Илияна Иванова Тодинова, адрес гр. Бургас, бул. Ген. Скобелев № 10, Търговски център „Св.Св. Кирил и Методий“, ет. 4, офис 8, съд. адрес *** – адв. Тасков да преустанови неправомерното използване на статията „Дънов предсказа смъртта на цар Борис ІІІ“ с автор Л.Н.Г. – М.,***, представлявана от адв. А.К. ***.

        ОСЪЖДА „МЕДИЙНА ГРУПА БУРГАС НОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Илияна Иванова Тодинова, адрес гр. Бургас, бул. Ген. Скобелев № 10, Търговски център „Св.Св. Кирил и Методий“, ет. 4, офис 8, съд. адрес *** – адв. Тасков  да заплати на Л.Н.Г. – М.,***, представлявана от адв. А.К. ***, съд. адрес ***, офис 4 сумата от 444 лв. разноски съобразно уважената част от исковете.

       ОСЪЖДА Л.Н.Г. – М.,***, представлявана от адв. А.К. ***, съд. адрес ***, офис 4 да заплати на „МЕДИЙНА ГРУПА БУРГАС НОВА“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Илияна Иванова Тодинова, адрес гр. Бургас, бул. Ген. Скобелев № 10, Търговски център „Св.Св. Кирил и Методий“, ет. 4, офис 8, съд. адрес *** – адв. Тасков сумата от 350 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ