РЕШЕНИЕ
Номер 34 30.11.2022
г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Диана
Михайлова като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 471 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 2 от
Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44, ал.
2, буква Б от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент 952/2013; МКС).
Образувано е по жалба на
„Астра биоплант” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливо
поле, обл. Русе, ул. „България“ № 23, представлявано от Д.Ф.М. – управител,
против Решение № 32-204375/28.06.2021 г., издадено
от с.д. директор на Териториална дирекция (ТД) Северна морска, Агенция
„Митници“. С оспореното решение, което е издадено във връзка с МД MRN 21BG002002043870R4/26.01.2021
г., административният орган е постановил, както следва:
1. Корекция на МД MRN 21BG002002043870R4/26.01.2021
г. относно:
- Елемент от данни (ЕД) 6/14 „Код
на стоката - код по Комбинираната номенклатура“ да се чете 15180099.
- ЕД 6/15 „Код на стоката код по
ТАРИК“ да се чете 90
- Данните в поле „Задължения“ за
стока № 1 да се четат:
|
основа за изчисляване на вземането |
мерна единица |
ставка, % |
тип |
изчислен размер |
дължим размер |
|
791 407.86 |
|
7.70 |
А00 Мита |
60 938.41 |
А00 Мита |
|
862 295.65 |
|
20.00 |
В00 ДДС |
172 459.13 |
В00 ДДС |
|
|
|
|
|
233 397.54 |
|
2. Вземане под отчет новоопределения
размер на дължимите държавни вземания.
3. Начислени и взети под отчет с ВПО
21BG002002990276-001/05.02.2021 г. суми, които са заплатени:
Мито (АОО) 15 828,16 лева
ДДС
(В00) 163 437,08 лева
4. Установени публични задължения за
досъбиране, както следва:
Мито (А00) 45 110,25 лева
ДДС (В00) 9 022,05 лева,
ведно с лихва за забава върху размера
на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент 952/2013 във връзка с чл.
59, ал. 2 от ЗДДС.
Постановено е още, че
решението е неразделна част от митническа декларация с MRN
21BG002002043870R4/26.01.2021 г. и данните по него следва да се ползват за
счетоводни, данъчни и статистически цели.
В сезиращата съда жалба
се твърди, че обжалваният административен акт е постановен при неизяснена
фактическа обстановка, като не са налице факти и обстоятелства, които да
налагат коригиране на декларираните елементи. Иска се отмяна на решението. В
съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Г.М.,***, която поддържа
жалбата на основания, изложени в нея; ангажира доказателства и иска присъждане
на разноски по представен списък. Представя писмена защита.
Ответникът – директор на
ТД Митница Варна, се представлява в процеса от старши юрисконсулт А.Д.,
представя административната преписка, включително с превод на доказателства,
които са от значение за решаване на спора; оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя писмено становище.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, Административен съд - Русе намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
„Астра биоплант“ ЕООД в
качеството си на вносител декларира с МД MRN 21BG002002043870R4/26.01.2021 г.
на режим допускане за свободно обращение стока, описана като „Отработено масло
от растителен произход за технически цели“, с код по ТАРИК **********; със
ставка на митото по отношение на трети страни 2,00%; бруто тегло 504 040 кг;
нето тегло 501 510 кг; държава на износ Китай; деклариран произход Китай;
условие на доставка СРТ Варна, фактурна стойност 791 407,86 лева.
Към процесната МД са
приложени следните документи:
- Търговска фактура № K2020/0116/14.11.2020
г.
- Търговска фактура № **********/25.01.2021
г.
- Опаковъчен лист от 14.11.2020 г.
- Генерален коносамент
MEDUS2743624/15.11.2020 г.
- Информационен документ,
съпътстващ превози на отпадъци съгласно Регламент (ЕС) №1013/2006 - чл. 18
и приложение VII - 23 броя.
- Анализен сертификат от
08.11.2020 г.
- Фактура за терминални разходи
ARB0000022518/08.01.2021г.
- Фактура за митническо
представителство **********/25.01.2021 г.
- Certificate of origin от
14.11.2020 г.
С писмо рег. №
32-36070/02.02.2021 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на
разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент 952/2013 и
за правилното тарифно класиране на внасяните стоки, на основание чл. 148 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент
2015/2447) в 3-дневен срок трябва да учреди обезпечение в размер на 54 132,29 лева.
В писмото дружеството е уведомено и за последиците от неизпълнението на това
задължение. На 05.02.2021 г. „Астра биоплант“ ЕООД е учредило обезпечение в
посочения размер, за което е генериран GRN 21BG002000X128538.
За
целите на посочената проверка относно коректното тарифно класиране, на
04.02.2021 г. от оторизирана организация е взета проба от внесената с
цитираната митническа декларация стока „Отработено масло от растителен произход
за технически цели“, като е съставен Протокол за вземане на проба №
19/04.02.2021 г. Изготвена е заявка за анализ и с писмо рег. № 32-
44625/09.02.2021 г. до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) са изпратени: 2
бр. лабораторни проби, Протокол за вземане на проба № 19/04.02.2021 г.; Заявка
за анализ №19/04.02.2021 г.; копие на МД; копие на акт за вземане на средна
проба от Controlunion.
Резултатът
от проведеното от ЦМЛ изследване на пробата е представен в Експертиза №
12_10.02.2021/23.04.2021 г., изпратен до ТД Северна морска с писмо №
32-132554/23.04.2021 г. След проведения анализ е установено, че представената
лабораторна проба е кафеникава, непрозрачна маслообразна течност с фина утайка
и силен мирис, неспецифичен за определен вид масло. При съобразяване на резултатите
от тази експертиза и данните от документите, придружаващи стоката,
административният орган е приел, че анализираната
проба се охарактеризира като негодни за консумация смеси от растителни мазнини.
Доказателство в тази насока е проведеното изследване на пробата на база шест
тестови индикатора: 1) органолептично описание; 2) мастно - киселинен състав;
3) киселинно число; 4) свободни мастни киселини; 5) йодно число и 6)
триглицериден състав. Заключението е, че „Въз основа на
получените резултати и експертната оценка, както и в съответствие с термините и
разпоредбите на Глава 15 на КН, изпитаната проба представлява негодни за
консумация смеси или препарати от растителни мазнини и масла и техните фракции.“.
С писмо №
32-136642/27.04.2021 г. е получено становище от дирекция „Митническа дейност и
методология“, относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната
номенклатура (КН) на Европейския съюз. На база резултатите от експертизата и
цитираното становище е направен извод, че стоките не се класират в декларирания
код 15180095 на КН, тъй като този код обхваща негодни за консумация смеси или
препарати от животински мазнини и масла; или от животински и растителни мазнини
и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за
консумация смеси или препарати от растителни мазнини и масла и техните фракции.
Следователно, предвид състава на стоките приложимият ТАРИК код е ********** със
ставка на митото по отношение на трети страни 7.7%. По тази причина
митническите органи са приели, че за декларираната стока, описана като
„Отработено масло от растителен произход за технически цели“, с МД MRN
21BG002002043870R4/ 26.01.2021 r. възниква задължение за допълнително заплащане
на държавни вземания общо в размер на 54 132,30 лева, от които мито –
48 110,25 лева и ДДС – 9 022,05 лева.
В
изпълнение на задължението си по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013, с писмо
рег. № 32-145033/10.05.2021 г. митническият орган е уведомил дружеството за мотивите,
на които ще се основава неговото решение, като е предоставен 30-дневен срок за
отговор. В писмото е описана фактическата обстановка по реализирания от
дружеството внос, както и данните от извършената проверка за коректно
определяне на декларирания код на стоката по КН. Изложени са мотиви относно
необходимостта от определяне на нов код по КН, както и защо възникват
задължения за доплащане на публични държавни вземания. Писмото е получено на
12.05.2021 г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ИД PS
9028 004А2Е U. Дружеството не е изразило становище.
В резултат на така
проведеното административно производство, директорът на ТД Северна морска е
постановил Решение рег. № 32-204375/ 28.06.2021 г. към МД MRN 21BG002002043870R4/26.01.2021
г. С посочения административен акт, на основание чл. 29 и чл. 48 от Регламент
952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ; чл. 56, чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1; чл. 85, § 1; чл.
101, § 1 и чл. 102 от Регламент 952/2013, както и във връзка с чл. 54, ал. 1;
чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за декларираната от “Астра биоплант“ ЕООД стока
е определен нов код по КН 15180099, с код на стоката по ТАРИК 90, както и общо
задължения за доплащане на мито и ДДС в размер на 54 132,30 лева заедно с
дължимите лихви за забава, считано от 26.01.2021 г. В мотивната част на
решението подробно е пресъздадена фактическата обстановка по казуса, като са
посочени релевантните според административния орган правни норми. Предвид
изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на
06.10.2022 г., съдът приема, че административният орган е допуснал техническа
грешка при изписването на фразата „валута и обща фактурна
стойност 791407,86 BGN, при курс за митнически цели - 1 BGN“
в частта относно “при курс за митнически цели – 1 BGN“ тъй като подобен курс за митнически
цели не съществува. Решението е изпратено до дружеството с придружително писмо
рег. №32-205350/29.06.2021 г. и е връчено на същото на 06.07.2021 г., видно от
известие за доставяне ИД PS 9028 004ARL Q.
Недоволно
от така постановеното решение, „Астра биоплант“ ЕООД е сезирало Административен
съд – Русе с жалба, в която се сочи, че то е незаконосъобразно. Прави се
възражение, че решението е издадено без да са налице фактически и правни
основания за коригиране на процесната митническа декларация, а също няма
основания да бъдат начислени, взети под отчет и установени за досъбиране
публични задължения за мито и ДДС. Според жалбоподателя няма основания за
корекции, защото направената експертиза не доказва липса на животински мазнини
във внасяната от дружеството стока. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Административният
орган е представил Становище рег. № 32-276928/ 30.08.2021 г. (вх. №
3497/31.08.2021 г.) във връзка с Определение на съда от 19.08.2021 г. В
становището се сочи, че с ПМС № 227/13.07.2021 г. е приет нов Устройствен
правилник на Агенция „Митници" и Заповед № ЗМФ-642/ 28.07.2021 г. на
министъра на финансите, издадена на основание чл. 8 от Закона за митниците,
считано от 00.00 часа на 31.07.2021 г. Териториална дирекция (ТД) Митница
Варна, е правоприемник на Териториално управление Северна морска, Териториална
дирекция Северна морска. В становището е повторена фактическата обстановка,
съдържаща се в обжалваното решение (включително и с техническата грешка относно
фразата “при курс за митнически цели – 1 BGN“), както
и всички правни изводи, съдържащи се в посочения административен акт. Изложени
са още доводи относно компетентността на Централна митническа лаборатория,
която съгласно чл. 27, т. 2 и т. 4 от Устройствения правилник (УП) на Агенция
"Митници" като обособена дирекция е част от специализираната
администрация на Централно митническо управление. Нейните компетентност и
функции са нормативно установени, поради което извършваните от нея действия са
неразделна част от дейността на митническите органи по осъществяване на митническия
контрол върху стоките за целите на тарифното им класиране. Прави се извод, че именно тази лаборатория е компетентна да
извършва химически анализ на веществата за нуждите на ЗМ и правилното тарифно
класиране на процесната стока. Иска се от съда да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Във връзка с
Определение на съда от 07.10.2022 г., постановено в съдебно заседание,
ответникът е представил Становище рег. № 32-342894/ 29.10.2021 г. (вх. №
4309/01.11.2021 г.), в което подробно е разяснил структурата на ТД Митница
Варна; правомощията на директора на митницата; функциите и правомощията на
митническите служители, включително и тези, които вземат под отчет публичните
задължения при митническо оформяне на стоки. Обсъдена е компетентността на
административния орган да издава решения, като са изложени доводи относно твърдението
на жалбоподателя, че обжалвания акт е нищожен. Приложени са следните
доказателства:
1. Заповед № 364/31.03.2021 г. на
директора на Агенция „Митници“ за назначаване на Кирил Йорданов за заместник
директор на ТД Северна Морска.
2. Длъжностна характеристика на
заместник – директор на ТД в Агенция „Митници“, подписана от Йорданов на
01.04.2021 г.
Във връзка с
искания на страните по делото относно доказателствата (предявени както в
съдебно заседание, така и в нарочни за целта писмени молби), страните с
различни молби, писма и становища по делото са представили придружаващите стоката
документи (с превод на български език) – търговска фактура; опаковъчен лист;
дебитно известие; коносамент; сертификат за анализ; сертификат за произход;
кантарна бележка; известие за доставяне; информация, придружаваща доставките на
отпадъци, както е посочено в чл. 3(2) и (4) – анекс VІІ; кореспонденция на
митническите органи с РИОСВ Русе; вътрешнослужебна кореспонденция на митническите
органи относно представяне на обезпечение, относно представяне на оригинали на
документи, относно сертифицирането и акредитирането на ЦМЛ и отделни процедури,
които се реализират при изследвания, извършвани от нея; информация за Общите правила за
тълкуване на КН и Общите разпоредби към Обяснителните бележки към
Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки в позиция 1518; заповед
и ръководство за вземане на проби и други.
По искане на
жалбоподателя до разпит е допуснат свидетеля А.П.П., който посочва, че към
04.02.2021 г. е работил в „Лоджистик груп“ ООД, гр. Варна, която фирма се
занимава с корабно агентиране, митническо представителство и спедиция. Тази
фирма представлява „Астра биоплант“ ЕООД пред митницата при внос, износ и
разтоварване. Посочва, че е присъствал на конкретния внос и на пробовземането,
което по искане на Митница Варна е извършено на контейнерна площадка на
пристанище Варна - запад. Пробовземането е организирано от „Лоджистик груп“
ООД, но е реализирано от сървьорска
фирма „Контрол юнион“. Митницата не е посочила сървейска фирма, тя е избрана от
митническия представител на „Астра биоплант“ ЕООД, като разходите за вземане на
проба са за сметка на вносителя. Свидетелят описва процедурата по вземане на проби
така: Контейнерите се подреждат на
контейнерната площадка в присъствието на представител на митницата,
представител на пристанището и представител на „Лоджистик груп“ ООД. Сървьорът
отваря и оглежда контейнера, като стоката е поместена във флекси танк, който се
помещава вътре в контейнера. Описва флекси танка като гъвкава опаковка, с кран,
разположен в средата долу, който кран се отваря от сървьора. Посочва, че при
плюсови температури стоката е замръзнала и обикновено при отваряне на крана
изтича само вода. За да вземе проба, сървьорът трябва да използва шиш.
Пробовземането може да продължи 4-5 часа, в зависимост от броя на пристигналите
контейнери, като за всички контейнери се подава една МД. От един флекси танк се
взема една проба. Сървьора взема проби от всички контейнери по декларацията,
след това ги смесва в една кофа, за да получи обща проба. Изрично посочва, че
така взетата проба не е средна проба, защото средна проба трябва да се вземе от
целия флекси танк, а сървьора може да вземе проба до половин метър навътре във
флекси танка. Контейнерът е с дължина 6 метра и височина 5 метра и сървьора не
може да вземе проба във височина. Самият шиш, с който се взема пробата от
сървьора, е дълъг около половин метър, но в зависимост от обстоятелствата може
да проникне във флекси танка на различна дълбочина, т.е. по-малко от половин
метър. Прави уточнение, че не може да се вземе достатъчно количество стока от
всеки флекси танк. След смесването на пробите в кофа те се разпределят по
шишета, които се раздават на вносителя, митницата и контролна проба, която бъде
изследвана. В шишетата стоката се поставя като сървьорът взема с ръка или с
лъжица сместа, ползват техни приспособления, ползват фуния и тъпчат през нея.
Твърди, че при пробовземането се полагат максимални усилия в шишетата да се
сложат еднакви проби. Консистенцията на стоката е в твърдо състояние, примерно
като маргарин, може би по-твърдо, вътре има всякакви примеси и затова стоката
се оформя като отпадък, защото още не е рафинирана. Само в горещите дни, ако
контейнера се е напекъл, стоката е по-течна. В останалите случаи тя е плътна, в
смисъл в твърдо състояние. В зависимост откъде е събрана, стоката е различна на
цвят и мирис. Свидетелят посочва още, че за нормалното вземане на проба трябва
контейнера да се подгрява, което не може да се направи на пристанището.
Митницата не е дала съгласие пробовземането да се извършва на друго място,
въпреки опасностите, които съществуват - излизане на флекси танка при отваряне
на контейнера; счупване/скъсване на крана и цялата стока да излезе, а тя е в
количество 20 тона. Свидетелят посочва, че няма необходимите познания и
обучения да извърши пробовземането, поради което е наета сървейска фирма. За
вземането на пробата се съставя протокол. Присъстващите лица, вписани в протокола,
не вземат участие в това действие. При подписването на протокола свидетелят не
е направил писмено възражение, по причина, че при предварително обсъждане с
митническите органи е постигнато съгласие, че проби задължително трябва да се
вземат, а сървьора е посочил, че само по този начин може да се вземе проба,
когато стоката е позиционирана на пристанище. Свидетелят П. посочва, че по
принцип, за да се вземе качествено пробата контейнера трябва да се подгрява 24
часа, вътре всичко да се стопли и да стане течно, ако може по някакъв начин да
се разбърка. Дава показания, че някои флекси танкове имат тръби за подгряване,
за да може след това стоката да изтече при разтоварването, но на пристанище
няма как да стане това нещо. Прави изявление, че процесната МД е оформена лично
от него, като е записал, че стоката е употребявано масло за технически цели, по
документи от дружеството. Свидетелят П. посочва още, че стоката е с декларация
за временно складиране от корабната контейнерна линия още при пристигане на
кораба. След това митническите представители на вносителя подават МД какъв
режим искат да ползват – транзит или внос, като в настоящия случай това е внос.
След подаването на декларация за режим 40 - внос, митницата информира
декларатора за осъществяване на пробовземане. Изборът под какъв режим да бъде
поставена стоката е на вносителя. Обсъждането на варианта стоката да се постави
в митнически склад е свързано само с пробовземането, не е имало други търговски
или икономически причини.
По искане на жалбоподателя
съдът е допуснал комплексна съдебно икономическа - техническа експертиза, която
да се извърши от вещи лица: инженер химик, специалист в област растителни и
животински масла и мазнини, и икономист, специалист в област митнически
процедури и международни икономически отношения. Представено е заключение вх. №
3460/26.08.2022 г. и молба – уточнение вх. № 3761/20.09.2022 г.
В частта за
икономическата експертиза, според вещото лице Й. „Използвано олио за готвене“
(UCO) представлява отпадъци, получени в резултат на кулинарна обработка на
различни хранителни продукти в професионални кухни (ресторанти), смеси от
животински и растителни мазнини, останали от процеса на пържене във фритюрници
и скари (пържилни масла). Те са негодни за консумация и се използват само за
технически цели. С МД MPH 21BG002002043870R4/26.01.2021 г. е декларирана стока
„Отработено масло от растителен произход за технически цели“, доставена от
Китай като в декларацията е посочен митнически тарифен код по КН 1518 00 95 90.
Представил е описанието на продуктите, които се класират в посочения код по
ТАРИК и е разгледал Обяснителните бележки за Позиция 1518. Уточнява още, че
механизмите за събиране на UCO и доставяне до производителя, който ги използва,
са посочени в чл. 1, § 1, б. “ж“ от Директива 2006/12/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците, като събиране означава прибирането,
сортирането и/или смесването на отпадъци за целите на транспортирането.
Експертът е посочил основните начини за събиране на UCO: децентрализирано;
централизирано и комбинирано доставено събиране. Вещото лице е установило, че в
процесния случай е реализирано централизирано събиране - изпращачът на стоката
(доставчик) е Кажу ПТЕ ЛТД, който не е лице, генериращо/„произвеждащо“ UCO.
Посочено е още, че
съществуват механизми и международно признати системи за сертифициране с оглед
осигуряване на проследимост на този вид продукти, като съхранението и
транспортирането на UCO трябва да отговаря на Системите и критериите на Европейския
съюз за сертифициране на устойчиви биогорива, и така се гарантира проследяемост
на веригата от доставки, до производството на биогориво. Критериите за
устойчивост на биогоривата са определени в Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие
на отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/3О/ЕО (ДЕВИ). Съществуват Национална схема и Доброволна схема
за проследяемост, като всеки икономическия оператор - участник в схема за
устойчивост, следва да доказва, че отговаря на изискванията за устойчивост по
реда на някоя от тях.
ISCC (Международна
система за сертифициране на устойчивост и въглеродни емисии) е независима
организация, която предоставя глобално приложима сертификационна система за
устойчивост на суровините и продуктите за различни пазари, включително
биоенергия (течни и газообразни биогорива), храни, фуражи и
химически/технически пазари, проследяване по веригата за доставка и определяне
на емисиите на парникови газове и спестяването им.
ISCC сертификатът е в
съответствие с Директивата за възобновяемата енергия (RED) и Директива
2009/28/ЕО. Експертът е установил, че по делото (червена
папка-класьор л. 28 и следващите)
е представен документ „ISCC Известие на ЕС за доставка на отпадъци“, с който се
декларира, че материала, посочен в договора, е събран съгласно правилата на
ISCC на Европейския съюз за отпадъците и остатъците, не е бил съхраняван в
цистерни с продукти, различни от използвано готварско олио. Доставените
отпадъци или остатъци се състоят само от биомаса, определена като биоразградима
фракция на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход (включително
растителни и животински субстанции) и представляват използвано растително олио
за готвене.
Към датата на
регистриране на процесния внос (26.01.2021 г.) е приложена Международна система
за сертифициране на устойчивост ISCC EU. На лист 35 и следващите от червена
папка-класьор по делото е представена Декларация за устойчивост на междинните
производствени етапи, следващи първите. Сертифицирането предоставя информация
за съответствието с националната система за сертифициране, с характеристиките
на партидата, посочени в документа, както и проследимостта на продукта.
Използваните мазнини от
кухни са предназначени само за технически цели, а именно производство на
биогорива. Не се допуска използването на масла и продукти от тях за хранителни
цели.
В проведеното на
06.10.2022 г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че Директива 2009/28/ЕО
определя критериите, които целят намаляване на емисиите от парникови газове и
всеки икономически оператор, участник в схема за устойчивост, следва да докаже,
че отговаря на изискванията, които са посочени в директивата. В тази връзка е и
сертификата за съответствие, който се издава в съответствие с тази директива, с
оглед насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Отговорът
е и във връзка с декларирането, че продуктът отговаря на тези изисквания и е
осъществена проследимост на цялото движение на продукта от мястото на
първоначално събиране до мястото на използване. Отнася се за стоката, която се
събира, за да се гарантира качеството, както и факта, че този пържилен отпадък
е събран съгласно тези изисквания.
Експертът посочва, че се позовава
на Италианския Указ относно отпадъците защото от документацията, приложена по
делото се вижда, че от всички видове внос от този вид е цитиран този указ и
това е така, защото крайния продукт биогоривата всъщност се продават в Италия и
това е държавата, която сертифицира биогоривата и биотечностите, т.е. това е
гаранция, че биодизела, произведен от жалбоподателя, е произведен от
суровините, които отговарят на тези критерии за устойчивост. Този италиански
указ всъщност предявява изискванията на италианския пазар, на които трябва да
отговаря този продукт и длъжностното лице, което заверява този сертификат, е
оторизирано да извърши това.
Съдебно-техническата
експертиза е извършена от вещото лице доц. д-р С.М., която посочва, че за
вземане на проба от UCO суровини е приложим стандарт БДС EN ISO 5555:2003
„Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проби“, с допълнение БДС
EN ISO 5555:2001/ А1:2014 „Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на
проба. Изменение 1: Гъвкави контейнери“. Експертът отбелязва, че Агенция
„Митници“ е разработила Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на
митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Вещото лице е описало
начините, по които следва да се отбира т.нар. представителна проба, която да
може да бъде съотнесена към цялата партида. След запознаване с доказателствата
по делото, М. е установила, че пробите са взети в нарушение на изискванията по
посочените стандарт и Ръководство - според свидетелски показания на А.П.
контейнерите не са били подгрявани, и са взети еднократни проби само от долната
им част. Вещото лице е съобразило и становището вх. № 2023/16.05.2022 г. на
ответника по приложението на чл. 190 от МКС, но счита, че единствено приложим
за изследването в случая е стандарт БДС EN ISO 5555:2001/А1:2014, който се
отнася до пробовземането конкретно от гъвкави контейнери, какъвто е
разглежданият случай.
Вещото лице е изследвало
химичният състав и процентното съотношение на химичните елементи и съединения в
контролната проба в акредитирана лаборатория на „СЖС България“ ЕООД, гр. Варна,
като резултатите от изследването са обективирани в Приложение
№ 1 към заключението. При съобразяване на резултатите от представените по
делото аналитични протоколи на ЦМЛ и от изследваната проба, експертът е установил, че стоката представлява
кафеникава непрозрачна маслообразна течност с фина утайка, съдържаща ~ 3 %
свободни мастни киселини, ~ 0.5 % стероли, ~ 1 % влага, ~ 31 мг/кг сяра.
Основният компонент на маслата са триацилглицеролите (над 90 %), в малки
количества (под 5 %) присъстват ди- и моноацилглицероли. В отработените масла
има и полярни вещества - продукти на окислението на липидните молекули. По
отношение на мастно-киселинния състав, в най-голямо количество (~43 %) е олеиновата
киселина, следвана от палмитиновата (~29 %) и линоловата (~20 %) мастни
киселини. Стеариновата киселина е ~5 %, линоленовата е ~1 %, останалите седем
анализирани мастни киселини са под 0.8 % всяка. Изчисленото от
мастно-киселинния състав съотношение на химичните елементи е ~ 19.5 : 3.1 : 3
масови части съответно за елементите въглерод : водород : кислород. Установено
е, че в пробата има наличие на животински масла и мазнини и техните фракции,
което се доказва от количеството на холестерола (25 % от общото стеролово
съдържание - Приложение № 1), тъй като в организмите от растителен произход
холестероловото съдържание е в количества под 7 % (справка Codex Alimentarius
CXS 210-1999 - Приложение № 2).
Установено е, че
продуктът, предмет на вноса, е смесен, тъй като мастно-киселинният му състав не
отговаря на литературните данни на никое индивидуално масло от растителен или
животински произход. В заключението по тази част от експертизата са представени
подробни данни за холестероловото съдържание на продукта. Направен е извод, че
този продукт е обявен в приложените документи като „Отработено масло от
растителен произход за технически цели“ (Протокол за
вземане на проба рeг. № 19/ 04.02.2021 г.), негодно за консумация от
хора или животни, само за промишлено предназначение (коносамент
№ MEDUS2743624), но на практика представлява смесен продукт както по
отношение на биологичните видове, така и по отношение на типа организми -
растителни и животински. Вещото лице не е дало отговор относно предназначението
на продукта, т.е. за какви цели ще бъде използван, тъй като не е установило
подобна информация по делото.
Изрично в заключението е
посочено, че резултатът от проведеното изследване може да се отнесе към
внесената стока само в качествено отношение, т.е. че стоката съдържа растителни
и животински мазнини, но поради неправилното от химико-аналитична гледна точка
пробовземане, получените конкретни стойности (числа) се отнасят само за
анализираната проба, а не към цялото внесено количество стока.
Категоричен е извода на
експерта, че стоката е негодна за консумация смес, но не съдържа единствено от
растителни мазнини и масла, тъй като пробата представлява смес от растителни и
животински масла и мазнини и техни фракции.
Вещото лице е дало
отрицателен отговор на въпроса относно наличието на модификационни процеси в
UCO.
В съдебно заседание на
06.10.2022 г., в което е изслушана експертизата, вещото лице М. посочва, че
установените в Централна митническа лаборатория мастни киселини се съдържат и в
животинските киселини, и това е проблема, че не може само по мастно-киселинен
състав да се направи различаване на мазнини от животински и растителен
произход, точно защото се съдържат и в двата вида. Дава пояснение, че
изследвания холестерол в изследваната проба е 45,5 % от общото стеролово
съдържание. Около 0,8 % са стеролите в пробите, а в тези стероли 45,5 % е
холестерола. Холестеролът се съдържа и в растенията, максимум до 7 % от
стеролно съдържание на растенията. Цитирала е документа Codex alimentarius
(Кодекс на храните), който обобщава научни данни от много години на световно
ниво. От общото стеролно съдържание – 45,5 % холестерол, от него има още
няколко стероли в по-малко количество. Холестеролът е характерен за
животинските мазнини, само по него може да се направи разграничение на
животински от растителни мазнини. Понеже в растителните мазнини холестерола е в
много нисък процент, даже в някои го няма и понеже се открива в процесните
проби няма откъде другаде да дойде това количество, освен от животински
мазнини. Дава показания, че холестеролът в палмовото масло е до 7 %, като от
опита й на учен не е виждала толкова високо съдържание в научни публикации,
единствено в кодекса е 7%. Масово е в
много малък процент. Прави равносметка, че при съобразяване на мастно-киселинния
състав, ако се приеме, че пържилната мазнина е палмово масло и за нея се
допусне максимално количество холестерол от 7%, от растенията ще се осигури
максимум 38%. Използват се различни методи. Пробата се обработва така, че
стероловото количество да се извади от нея и да се анализира отделно, така се
гарантира точност и възможност изобщо да се дефектира, затова всяка клинична
процедура си има определени стъпки, които гарантират възможност за измерване на
веществото, точност и вярност на анализа, лабораторията тука е цитирано по кой
метод е работила, този метод включва изолиране на стероловата фракция от
пробата и последващ газхроматографски анализ на отделните стеролови компоненти.
Твърди, че това количество 45,5 % не може да бъде получено само от растителни
мазнини, това е абсолютно невъзможно. В най-лошия случай, ако от 45,5 % общо
холестеролно съдържание се извади максимума възможен за растителна мазнина 7 %,
то 38,5 % ще бъде от животински произход, но това не може да се разграничи, а и
няма смисъл, защото това общо съдържание на холестерола категорично доказва
присъствие на мазнина от животински произход и защото такова количество мазнина
не може да дойде от растителни мазнини. На въпрос на процесуалния представител
на ответника посочва, че биодизелът се произвежда предимно от растителни
мазнини, но има и от животински, от практическа гледна точка се предпочитат
растителните, но зависи в кой район на света е и с какви суровини разполагат.
Заключението
на вещите лица по допуснатата експертиза е оспорено изцяло от процесуалния
представител на ответника, който прави изявление, че поддържа експертизата,
изготвена от Централна митническа лаборатория.
Процесуалният
представител на жалбоподателя е ангажирал писмена защита вх. № 4689/22.11.2022
г. На първо място са изложени съображения относно нищожността на издаденото
решение поради липса на компетентност на административният орган за целта. Сочи
се, че след като директорът на ТД Митница Варна (към онзи момент на ТД Северна
Морска) не е издател на процесната митническа декларация, той няма правомощията
да коригира същата като стабилен административен акт, защото издаденото решение
става неразделна част от същата. Подобни действия са описани от жалбоподателя
като недопустими съгласно приложимото законодателство и лишени от правна
логика. Изразява се твърдение, че компетентен ще бъде органа по място, където е
приета митническата декларация, като в тази насока са цитирани множество правни
норми от Регламент 952/2013, включително се позовава на прякото приложение на
нормите на регламента по силата на чл. 288, § 2 от ДФЕС, като се прави извод,
че подобно решение може да бъде издадено единствено от митническите органи на
МП Варна – Запад. В частта относно
незаконосъобразността на обжалваното решение са въведени няколко основни
довода: Проследена е хронологията на вноса; описанието на стоката UCO в
различните документи; извършения анализ на взетата проба в ЦМЛ и заключението
на тази експертиза, като се сочи, че интерпретацията на резултатите е
неправилна. За целта се позовава на заключението на вещото лице М. и подробно
развива тезата защо следва да се приемат резултатите, установени в хода на
комплексната експертиза. Сочи се още, че никъде вносителят не е декларирал, че
декларираната от него стока е на 100 % с растителен състав, още повече, че митническите
органи не правят разлика между понятията произход и състав. Оспорва начина по
който ответника описва внесения продукт в писмената си защита, като твърди, че
недопустимо се изопачава съдържанието на документи за тази стока в частта за
нейното описание. Посочва, че в случая отработеното масло (пържилното олио)
действително първоначално е било растително, но след процеса на кулинарна
обработка се е превърнало в смес от различни масла и мазнини. Пресъздава
изводите на вещото лице Й. относно начина на събиране на отпадните пържилни
масла и приложението на изискванията на ДЕВИ в тази връзка. Излага подробни
разсъждения относно начина на описание на стоката в различните документи, които
я придружават. Позовава се на Общите правила за тълкуване на КН като разглежда
приложението на Правило 1, Правило 6 и Правило 3а. Твърди, че спора е по
фактите и целенасочено ответника измества същия по правото, за да защити тезата
си за определяне на нов код по ТАРИК на внасяната от дружеството жалбоподател
стока. Иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът
представя писмено становище № 4679/22.11.2022 г., с което защитава тезата
относно неоснователността на жалбата на „Астра биоплант“ ЕООД. Пресъздадена е
накратко фактологията по вноса на стоката и е разгледана подробно експертизата,
извършена от ЦМЛ. Оспорва изцяло заключенията на вещите лица по комплексната
експертиза като счита същите за необосновани и неотносими за определяне на кода
по ТАРИК на процесната стока. Излага подробни разсъждения относно понятията
биогорива и биодизел, като се позовава на Закона за енергията от възобновяеми
източници. Счита, че заключението на вещите лица изцяло противоречи на
събраните писмени доказателства. Описва значението на правилното тарифно
класиране на внасяната стока във връзка с прилагането на съответния митнически
режим, като разглежда приложените от вносителя документи при митническото
оформяне на стоката. Иска от съда да остави в сила постановеното решение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
В
сезиращата съда жалба не е въведено възражение относно компетентността на
административния орган да издаде решение от категорията на обжалваните. За
първи път това е сторено в първото по делото съдебно заседание, а впоследствие
подробни доводи в тази насока са изложени в писмените бележки на жалбоподателя.
Процесуалният представител на жалбоподателя тълкува превратно приложимото
законодателство относно компетентността на директора на митническото
учреждение. Твърди, че подобно решение може да бъде издадено единствено и само
от митническите органи, които са допуснали оформянето на стоката под режим
допускане на свободно обращение, т.е. от тези на МП Варна – запад, но не и от
директора на териториалната дирекция, независимо че са представени
доказателства в насока, че той разполага с подобни правомощия. За да защити
поддържаната теза, жалбоподателят изхожда единствено и само от мястото на
вземане под отчет на новоопределения размер на публичните вземания. Съдът
намира така изложената теза за несъстоятелна. Както е посочено и в самото
решение, то е издадено на основание чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент
952/2013. Действително, първата норма определя органа по мястото, където
възниква задължението, но е посочена и разпоредбата на чл. 29, която третира
случаите на издаване на решения, взети без предварително заявление – това са
случаите при които административният орган издава решения служебно, по собствена
инициатива. За прилагането на чл. 29 от Регламент 952/2013, чл. 19, ал. 7 от ЗМ
изрично предвижда кой е компетентният орган – директорът на териториалната
дирекция.
Също
така според чл. 5, т. 39 от Регламент 952/2013 за целите на МКС решение
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното(ите) лице(а). Директорът на ТД Митница
Варна безспорно има качеството на митнически орган по смисъла на чл. 5, т. 1 от
Регламент 952/2013.
Като
доказателства по делото в тази насока са представени Заповед № 364/31.03.2021
г. на директора на Агенция „Митници“ за назначаване на Кирил Йорданов за
заместник директор на ТД Северна Морска и Длъжностна характеристика на
заместник – директор на ТД в Агенция „Митници“, подписана от Йорданов на
01.04.2021 г.
В
този смисъл решението е издадено от административен орган, който разполага с
необходимата материална, териториална и по степен компетентност.
Жалбоподателят не сочи
пороци във формата на обжалвания административен акт. В конкретния случай
митническото законодателство не въвежда специално изискване относно формата на
индивидуалния административен акт, поради което са приложими разпоредбите на
чл. 59, ал. 2 от АПК. Приложима е и разпоредбата на чл. 5, т. 39 от Регламент
952/2013 съгласно която решение
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното(ите) лице(а). Обжалваното решение съдържа всички
необходими реквизити, предвидени в цитираните разпоредби. Налице са мотиви
относно издаването му. Като фактическо основание за издаването му е посочено
извършената повторна проверка на декларирането на основание чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ на МД MRN 21BG002002043870R4/26.01.2021 г. за режим допускане за свободно
обращение на стоки с получател „Астра биоплант“ ЕООД. Според административният
орган при повторната проверка на декларирането е установено, че стоката е
декларирана некоректно с код по КН. Направен е извод, че за конкретния случай е
приложима 15180099 и код по ТАРИК да се чете 90. Изводите на органа се
обосновават със заключението на експертизата, извършена от ЦМЛ.
Не се сочат нарушения на
административнопроизводствените правила, а и съдът не установява такива, които
да са съществени и наличието им да обуслови отмяна на обжалваното решение на
самостоятелно основание.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон по следните причини:
Основният
спор по делото между страните е в кой код по КН следва да се класира продукта
UCO. Тезата на жалбоподателя е, че направеното от него класиране в код по КН
1518 00 95 е правилно и законосъобразно, защото там се включват „Негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и
масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции". Причина за използване на
този код по КН е факта, че информация за произхода и състава на внесената стока
UCO се съдържа във всички представени документи от вносителя – както още в
момента на деклариране на стоката, така и впоследствие.
Ответникът
счита, че посочения продукт следва да се класира с код по КН 1518 00 99 „други". За да достигне до този извод, административният орган се е
позовал на заключението от експертизата, проведена в ЦМЛ, в което се твърди, че
продукта има само растителен произход.
В
хода на извършваната проверка съдът установи, че жалбата е основателна относно
новоопределения код по КН.
Хармонизираната
система (ХС) за описание и кодиране на стоките е въведена с Международната
конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките,
която е сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел в рамките на Световната митническа
организация (СМО) и заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г.
е одобрена от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО
на Съвета от 7 април 1987 г. Обяснителните бележки към ХС са съставени в
рамките на СМО в съответствие с разпоредбите на Международната конвенция
относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките.
Комбинираната номенклатура, въведена с Регламент № 2658/87, урежда митническото
класиране на внасяните в Съюза стоки. Тя възпроизвежда позициите и
шестцифрените подпозиции на ХС, а само седмата и осмата цифра формират
допълнителни подпозиции, които са специфични за нея. Съгласно чл. 12, § 1 от
Регламент № 2658/87 (изменен с Регламент № 254/2000), Комисията приема ежегодно
регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура,
заедно с митническите ставки, така както се получават вследствие от мерките,
приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Този регламент се
публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейския съюз и
се прилага от 1 януари следващата година. В част първа на КН - „Уводни
разпоредби“, Раздел I се съдържат Общите правила за тълкуване на КН (Правила от
1 до 6). За тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на ХС в СМО се
приемат Обяснителни бележки към ХС (ОБХС).
Съгласно Правило
1 от Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на
главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя
законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към
главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените
по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно Правило 6, класирането на стоките в подпозициите в рамките на една и
съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и
забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните
правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво.
Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се
вземат предвид и забележките към разделите и главите. Според
т. 3 от Общите правила за тълкуване на КН, когато стоките биха могли да се
класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 "б" или
поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а) позицията,
която най-специфично описва стоката трябва да има предимство пред позициите с
по-общо значение; въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се
отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен
артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени
като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по
отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако
една от тях дава по-точно или по-пълно описание; б) смесените продукти,
изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти
и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието
класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3а се
класират, съгласно материала или компонента, който им придава основния
характер, когато е възможно да се установи това".
Част втора от КН е
озаглавена „Таблица със ставките на митата“
Регламентацията на
доказателствата за произход на стоките е уредена в чл. 61 от Регламент
952/2013. Според § 1 Когато
в митническата декларация съгласно митническото законодателство е посочен
произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора да
го докаже. Параграф втори предвижда, че Когато се представя доказателство за произход на стоките
съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза,
уреждащи специфични области, митническите органи имат право в случаи на
основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства, за да се
уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в
съответното законодателство на Съюза. Предвидено е още в § 3 Когато изискванията на
търговията налагат това в рамките на Съюза може да бъде издаден документ,
доказващ произхода в съответствие с действащите правила за произход в държавата
или територията на получаване или с всякакъв друг метод за определяне на
страната, в която стоките са били изцяло получени или са претърпели последната
си съществена трансформация. Следователно, не е спорно между страните, че митническите органи
разполагат с правомощия да изискат допълнителни доказателства от вносителя относно
произхода на декларираната от него стока за свободно обращение.
Общите правила за
тълкуване на КН предвиждат, че класирането на стоките се определя съгласно
формулировката на позициите и на забележките към разделите или към главите,
докато текстът на заглавията на разделите, главите или подглавите има само
индикативна стойност (решение от 15.04.2021 г. по С-62/20; решение от
02.05.2019 г. по C‑268/18; решение от 03.06.2021 г. по С-76/20 и др.).
Изготвените от Комисията обяснителни бележки във връзка с КН и тези, приети от
СМО относно ХС, значително допринасят за тълкуването на обхвата на различните
тарифни позиции, без обаче да имат обвързваща правна сила. Обяснителните
бележки към КН, които не заместват тези към ХС, трябва да се считат за
допълващи последните и да се разглеждат заедно с тях (решение от 13.09.2018 г. по
C‑372/17). Така обяснителните бележки към ХС представляват важни способи
за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа и като такива
предоставят валидни елементи за нейното тълкуване (решение от 19.10.2017 г. по
C‑556/16). В интерес на правната сигурност и улесняването на проверките,
решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се
търси в техните обективни характеристики и качества, определени във
формулировката на позицията от КН и на забележките към разделите или към
главите (решение от 11.03.2020 г. по C‑192/19).
Видно от
търговския договор, нотариално заверения сертификат от 09.12.2020 г.,
декларацията за устойчивост и анекси VII, изпратеният от Кажу ПТЕ ЛТД материал
е бил събран съгласно правилата на ЕС за отпадъците и остатъците от растителни
и животински субстанции. Тук
е момента да се посочи направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя изявление в съдебно заседание на 06.10.2022 г., че в преводите на
анекси VII за доставка на отпадъците, е допусната грешка – вместо код по Базел
B3065, какъвто е посочен в оригиналния анекс, преводачът на български език е
посочил код В3060, което съдът възприема аз техническа грешка. За процесния продукт без съмнение е
установено, че по своя произход е UCO „Използвано готварско олио от
растителен произход“. От съществено значение е
Нотариалния сертификат, с който е заверена декларация за устойчивост съгласно
междуведомствено постановление от 14.11.2019 г., който носи информация за
произхода и пътя на суровината от
момента на нейното създаване, респ. събиране, до вноса и последващото влагане в
производство, като този документ дава точна информация и за самата стока.
В потвърдителните писма от изпращача Кажу ПТЕ ЛТД и данните от
продуктовия център и техническата спецификация термина UCO означава смес от
масла и мазнини от кухни и ресторанти, които са отпадъци от кулинарна дейност,
като една част се състои от мазнина от фритюрници за пържене и скара, а
мазнините от пържене в професионални фритюрници са специално подбрани фракции
от палмово масло с висока температура на кипене и отлични антиоксидантни
свойства, в които се пържат риба, панирани меса, картофи, морски дарове и др. Поради
тази причина е посочено, че използваните мазнини от пържене са смес от
растителни масла и животински мазнини, останали от процеса на пържене, в
какъвто смисъл е и заключението на експертизата.
3а всеки от
контейнерите, с които са били транспортирани UCO, по реда на Регламент (ЕО) №
1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14
юни 2006 г. относно превози на отпадъци (Регламент 1013/2006) е издаван Анекс VII, в който е посочен код
20.01.25 от Европейският списък на отпадъците (EWC - European Waste Catalogue,
приет с Решение 2000/532/Е0 на Комисията), който ги описва като хранителни
масла и мазнини, битови отпадъци. В същия документ е посочен и код В3065 от
Приложение към Базелската конвенция и Регламент 1013/2006, който съответства на
отпадъци от ядливи мазнини и масла от животински или растителен произход (например
пържилни масла и мазнини), като в декларацията за устойчивост, в съответствие с
италианската схема в поле 2 е посочен код **********, съответстващ на
декларирания, т.е. стоката е описана като негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла
или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции.
UCO е
продукт, регулиран от Директива (ЕС) 2018/2001 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници (ДЕВИ), предвиждаща проверка на
съответствието на горивата с критериите за устойчивост за всеки от
икономическите оператори, държавите-членки изискват доказване по отношение на
изпълнение на критериите за устойчивост чрез представяне на доказателства или
данни, придобити в съответствие със споразумение или схема (в случая е
използвана Италианската схема). Представените от жалбоподателя документи служат
за проследяване на веригата доставки и действащите процедури за сертифициране и
контрол, гарантиращи проследяемост на суровините от обектите, където е
генерирано първоначално събрано UCO, но и впоследствие подготвено за износ, а в
съпровождащите документи стоката е описана, като такава от код по КН 1510 00 95.
Няма съмнение относно кореспонденцията на декларацията за устойчивост с другите
документи по вноса (фактура, търговски договор, опаковъчен лист, коносамент и
др). Именно поради това за този вид продукт е посочен произхода
на олиото, което е било използвано за готвене - растително, което обаче не
означава, че отпадъкът, който е
бил внесен в България е
само с растителен състав, т.е. по обективни характеристики и
качества, дори и произход същият е от смесен характер.
Според КН в код 1518 се
включват следните видове мазнини: "животински или растителни
мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени,
обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум
или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на
тези от № 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или
растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от
настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Относно използваният от
жалбоподателя код 1518 00 95 е конкретизирано, че това класиране се отнася за
"негодни
за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции", за които е определено конвенционално мито от 2 %.
С код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от
тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095.
Съгласно б.Б
от Обяснителните бележки за позиция 1518 се включват и използваните масла за пържене, съдържащи например рапично масло,
соево масло и малко количество животинска мазнина, както и мазнините, маслата и
техните фракции, хидрогенирани, интерстерифицирани и пр., ако в процеса на
модификация участват повече от една мазнина или масло, т.е наличието на смеси
от растителен и животински характер. Безспорно е, че внесеният продукт е отработено масло, получен след
термично обработване на храни.
Следователно,
съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните
обективни характеристики и състав, а не само и единствено описанието на
произхода. Това е така защото Обяснителните бележки към глава 15 от КН не се отнасят само до произхода, а разглеждат
обективните и аналитични характеристики,
начина на получаването. Следва да се отбележи, че за код
1518 00 95 по КН не е въведено количествено или качествено изискване за
съобразяване на процентното съотношение на растителни към животински мазнини.
За класирането на стоката в код 1510 00 95 е без
значение от какви конкретно растителни мазнини и масла или от какви
животински и растителни мазнини и масла е смес продукта, както и какво е
преобладаващо няма отношение, стига те да са „негодни
за консумация смеси“, и
стига по съдържанието си да са от смесен характер, т.е да съдържат както
растителни масла/мазнини, така и животински такива или техни фракции. Това което може да се посочи, че Обяснителните
бележки към глава 15 на КН обръща внимание на съдържанието на масла/мазнини и
техните характеристики, акцентирайки върху определено съдържание на наситени
масти киселини, киселинност, пероксидно и йодно число, за да се определи
именно, че маслата/мазнините са за технически цели; на състава на триглецириди,
като изрично е посочено, че методите за анализ, които
трябва да се прилагат за определяне характеристиките на продуктите, упоменати в
главата, са тези предвидени в приложението на Регламент (ЕИО) № 2568/91 на Комисията от 11 юли 1991 г. относно характеристиките на
маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните
методи за анализ.
Съдът намира
за необходимо изрично да посочи, че вещото лице, което е изготвило химическата
експертиза при изследване на пробата е установило наличие на мастни наситени
киселини, характерни както за растителни, така и за животински мазнини, като е
използвало стандарт, позволяващ установяването на стеролите, нещо, което
въпреки изискванията на Обяснителните бележки, не е сторено при изготвяне на
експертизата от Централна митническа лаборатория. При съобразяване на резултата
от проведените от вещото лице изследвания и отчитане количеството на
установения холестерол, безспорно се достига до извод за наличие на мазнини в
изследваните смеси, които не са от растителен произход.
Изрично следва да се
посочи и факта, че при изследването в Централна митническа лаборатория
(независимо от компроментираното пробонабиране и приложен нестандартен метод на
изследване), също са установени мастни киселини, които могат да се съдържат в
масла/мазнини както от растителен, така и от животински произход - например миристиновата, палмитиновата и стеариновата
киселини. Определянето на мастно-киселинния състав на процесната проба е
направен по метод по стандарт БДС EN ISO 5508 като са използвани чисти
рафинирани масла. Методът е бил в обхвата на акредитация на Централна
митническа лаборатория, докато стандартът е бил действащ, както сочи и
ответника, но сега и при изследването е отменен с БДС EN ISO 12966-4:2015. В
този смисъл, направеният в митническата експертиза извод за липса на животински
мазнини в изследваните проби е неправилен и несъответен на действителното
положение. В тази експертиза е посочено съдържание само на растителни мазнини -
преобладаващо палмитинова киселина (т.е. палмово масло) и извода е неправилен,
дори и с оглед отразената негова стойност 28,9 %, докато по спецификацията на
Codex Alimentarius (Кодекс на храните) е значително по-висок 39% - 43%, и
именно наличието на други мазнини, включително и животински, водят до промяна в
хромотографския профил.
От заключението на
експерта - химик се установява, че от взетата проба не може да се направи
категоричен извод, че липсват животински мазнини в изследваната стока, дори
напротив, установяват се такива по допълнително изследвания профил с оглед мастни
наситени киселини, характерни и за растителни, и за животински мазнини, което
обосновава заключението за смесен състав. Това заключение по несъмнен начин
води до извода за наличието на животински мазнини в изследвания продукт,
независимо, че изследваната проба не е представителна и не е взета по
установения ред
В тежест на
административния орган е да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, което в конкретния случай означава да докаже по
надлежен ред, че в процесната стока липсват животински мазнини. Съдът установи,
че това не е сторено поради коментираното от вещото лице пробонабиране,
несъответно на стандартите. В случая доказателствената сила на протокола за
пробонабиране в качеството му на официален документ, не следва да се отчита,
независимо от факта, че е подписан без възражения от представителя на
жалбоподателя, предвид резултатите от експертизата.
Независимо от
оспорването, направено от ответника, съдът, с оглед на всички представени и
събрани доказателства и доказателства приема представеното експертно заключение
за обосновано и пълно, мотивирано, както относно професионалните познания на
експертите, така и относно цитираните научни източници.
С оглед изложеното, съдът
установява, че оспореното решение незаконосъобразно
поради противоречие с материалния закон, поради което то следва да се отмени.
По делото е предявено
искане за присъждане на разноски от двете страни. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.
В последното по делото съдено заседание адв. Г. М. представи списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, като претендира присъждане на сума в размер на
3 378,80 лева, от които 50,00 лева държавна такса; 2 000,00 лева
възнаграждение по договор за правна помощ и 1 328,80 лева депозит по
комплексната съдебна експертиза. Съдът съобрази следното: Предвид изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на дружеството жалбоподател
следва да се присъдят претендираните разноски, както следва: 50,00 държавна
такса и 1 328,80 лева депозит по комплексната експертиза. Относно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира същото
за неоснователно. Договорът е сключен между страните на 01.06.2022 г., като
уговорената сума в размер на 2 200,00 лева е платена на 16.11.2022 г. Материалният
интерес по делото е в размер на 54 132,30 лева. Към момента на сключване
на договора е действала Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакция ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. Съгласно чл. 8
от наредбата За защита по административни дела възнаграждението се
определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1,
т. 4 и ал. 2. Според
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650
лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. При
спазване на посочените разпоредби възнаграждението за един адвокат е в размер
на 4 980,58 лева. Дружеството е заплатило по банков път 2 200,00
лева, като претенцията е за репариране на 2000,00 лева. Следователно, не е
налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът установява, че на
дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
3 378,80 лева.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 32-204375/28.06.2021 г. издадено от директора на Териториална
дирекция Митница Варна, Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Астра биоплант” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „България“ № 23,
представлявано от Д.Ф.М. – управител, сума в размер на 3 378,80 лева (три
хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляващи възнаграждение
за един адвокат и съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: