№ 444
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500268 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Й. К. АЛ. срещу решение № 1602
от 09.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4933 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна,
осми състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Й. Г. А. дължи на „Енерго-про продажби“ АД сумата от
196,56 лева, представляваща главница за корекция на сметка за потребена електроенергия за
обект с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в *** начислена за периода от
22.11.2016 г. до 21.11.2017 г., за която е издадена фактура № ********** от 13.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда /29.01.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед № 261005 от 08.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
член 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1311/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, двадесет и първи
състав; осъден е Й. К. АЛ. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД сумата от 528,79 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство пред първата инстанция
на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и сумата от 62,46 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че дружеството
не е доказало, че правото на едностранна корекция е възникнало, доколкото не е ясно дали и
кога е натрупана енергия в тарифи 1.8.3. и 1.8.4.; не е доказано, че електромерът е монтиран
с нулеви показания в невизуализираните тарифи; СТИ не е проверявано редовно, а и
дружеството разполага със софтуер, който може да извършва софтуерно въздействие; не
може да се претендира процесната сума на основание член 200 от ЗЗД, защото не е доказано,
1
че електроенергията е доставена и потребена. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. Сочи се, че безспорно е доказано посредством
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че количеството
електроенергия, за което е издадена процесната фактура, е доставено реално на въззивника.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че между страните е налице облигационно
правоотношение по доставка на електроенергия, по силата на което абонатът е потребител
на доставяната от ищеца. В резултат на извършена техническа проверка на 21.11.2017 г., при
която са направени замервания с еталонен калибриран уред и специализиран софтуер, е
установено, че в невизуализираните регистри 1.8.3. и 1.8.4. има показания за отчетена
електроенергия общо 1 200 кВтч, за което е съставен констативен протокол /КП/ № 1104099.
В БИМ след извършена експертиза е установено, че е осъществявана външна намеса в
тарифната схема на електромера. Съставено е становище от 11.11.2018 г. за начисляване на
електроенергия, което отразява точното количество неотчетена такава след прочитане на
регистър 1.8.3. и регистър 1.8.4. Поддържа се, че процесната сума се дължи на основание
член 50 от ПИКЕЕ, която предвижда възможност за оператора на съответната мрежа да
коригира количествата електроенергия като разлика между отчетеното количество и
преминалото количество при установяване на несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните количества електроенергия за период не по-дълъг
от една година. Издадена е фактура № ********** от 13.12.2018 г., с която е определена
цената на реално консумираната електроенергия, натрупана в скрития регистър, а именно
196,56 лева за периода от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г. Пояснява се, че макар корекционната
процедура да е проведена по отношение на друго лице, то задължението да заплати
коригираното количество електроенергия е на ответника в качеството му на собственик на
обекта от 2015 г., който не е изпълнил договорното си задължение да уведоми ищцовото
дружество за смяната на собствеността на имота. Навежда се довод, че въпреки че е
извършена корекция на основание член 50 от ПИКЕЕ натрупаната електрическата енергия в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната, поради което дължи
заплащането на цената й съгласно член 200, алинея 1, предложение първо от ЗЗД. Посочва
се, че в издадената фактура за процесното задължение е посочен срокът за плащане на
сумата, а именно до 27.12.2018 г., като абонатът до настоящия момент не е заплатил същата,
поради което дължи обезщетение за забава върху главницата в размер на 39,48 лева към
15.01.2021 г.
В срока по член 131 от ГПК ответникът А. е депозирал писмен отговор, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва се изцяло дължимостта на
задължението, обективирано в процесната фактура, както и всички документи във връзка с
нейното издаване. Счита, че не са налице предпоставките за извършване на преизчисляване
на количеството потребена електроенергия. Твърди, че не е изпълнено задължението на
ищцовото дружество и свързаното с него „Електроразпределение Север“ АД за извършване
на периодични проверки на СТИ и за поддържане в изправност на електросъоръженията.
Оспорва констатациите обективирани в КП № 1104099 от 21.11.2017 г., което е съставен от
2
служители на „Енерго-про мрежи“ и по своя характер е частен свидетелстващ документ,
защото не е издаден от орган на държавната власт и защото материализира удостоверително
изявление на своя издател. Излага се, че частният свидетелстващ документ не се ползва с
никаква доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си,
факти какъвто е и настоящия случай. Твърди се, че този документ по своя характер
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна, в случая
„Енерго-про мрежи“ АД. Сочи се, че подписаните лица в КП на „Енерго-про мрежи“ АД не
притежават правомощие да извършват такива проверки, тъй като не са изрично
упълномощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, каквито са изричните изисквания на закона. Оспорват се начинът и методиката, по
които е начислена сумата. Намира, че фактурата, издадена на В. Я. И., не може да го
обвърже по никакъв начин. Навеждат се подробни доводи относно липсата на правна
възможност към датата на проверката ищцовото дружество да извършва едностранна
корекция на сметката на потребителя. Счита, че текстът на член 50 от ПИКЕЕ е неприложим
по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на
несъответствие на данните. Дори и да се приеме, че посочената разпоредба може да се
приеме за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то същата не
може да се приложи, тъй като след отмяната на разпоредбите на член 41 – член 44 и член 47
от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверката. Излага се, че в
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на
отчитане на преминалата ел. енергия ищецът претендира цена за технологични разходи по
отчетена в „скрит“ регистър енергия, като липсват доказателства ответникът да се е
съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и не е законово
регламентиран. Сочи, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с член 10, алинея 1
от ПИКЕЕ /отменени/ и член 32, алинея 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., тъй като по този
начин потребителят няма как да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия и за
цената, която дължи за нея. Твърди, че няма данни към момента на монтирането на СТИ
показанията в скрития регистър да са нулеви, като е технически възможно да се извърши
манипулация и начисляване преди монтирането без потребителят да може да разбере за
това. Поддържа, че за да се манипулира електромерът по този начин е необходим
специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и
БИМ, а също така, за да се оперира с него до степен, която би позволила манипулация на
регистрите, са необходими специални технически компютърни познания, които средният
потребител не притежава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното с процесната фактура задължение. Излага доводи за неоснователност и на
акцесорната претенция за лихви за забава. Посочва, че фактурата от 13.12.2018 г. не му е
била надлежно връчена и е узнал за нея едва на 08.02.2021 г. с образуваното срещу него
заповедно производство. Твърди, че до настоящия момент редовно е заплащал задълженията
си за месечно потребление, но сумата по процесната фактура не е претенирана. Навежда
довод, че не е изпаднал в забава по задължението си, тъй като не е знаел за наличието му.
Като потребител на електроенергия по посочения клиентски и абонатен отговор
фигурира В. Я. И.. Ищецът е представил доказателства, от които се установява, че
процесният обект с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в *** е придобит от
ответника на 26.10.2015 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства да е изпълнил задължението си да уведоми дружеството-ищец за извършената
промяна на собствеността съобразно ОУДПЕЕ, поради което и не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Поради това съдът намира, че Й. К. АЛ. е
потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за посочения обект на
потребление и за посочения период.
От представения по делото заверен препис от КП от 21.11.2017 г., съставен от
3
служители на „Енерго-про мрежи“ АД в присъствието на служители на дружеството и двама
свидетели, се установява, че в невизуализирани регистри 1.8.3, 1.8.4. и 1.8.0. има натрупани
показания за преминала електрическа енергия, поради което СТИ е демонтирано и
подменено с нов електромер.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е
съставен КП № 2368 от 06.12.2018 г., в който е документирано, че е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която трябва да се състои от две тарифи /Т1 и Т2/, а
действително потребената електроенергия се разпределя и в други две тарифи /Т3 и Т4/.
Със становище за начисление на електроенергия от 11.12.2018 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 1 200 кВтч за
периода 22.11.2016 г. - 21.11.2017 г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура от 13.12.2018 г. за сумата от 196,56 лева.
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на вземането си
предпоставки, а именно: че ищецът е в договорни отношения с ответника, че начисляването
на процесната сума е на валидно правно основание, тоест в качеството си на доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в справката корекция количество електроенергия и че
същото не е отчетено поради вмешателство в СТИ, наличие на всички предпоставки, довели
до извършване корекция, като същата е изчислена по размер при спазване на правилната
методика.
Спорен в отношенията между страните е въпроса доколко са били налице
предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се
прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание
член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява
според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.
Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия, присъединен
към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи
заплащане на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в
обекта. Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното
4
правоотношение за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума,
формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за
процесния период. В тежест на ответника според разпределението на доказателствената
тежест е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и
начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото е установено,
че в конкретния случай на 17.06.2016 г. в обекта на потребление на ищеца е монтиран
електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът
е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към
този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва
цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена,
натрупана в невизуализираните регистри 1.8.3. и 1.8.4. Неправомерното софтуерно
въздействие е могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до
датата на демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ,
която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила
на „Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика
между доставеното и отчетено количество за процесния период може да се достави,
съответно потреби, в този период.
При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно
въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
електроенергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на
дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й
следва да се ангажира по реда на член 183 от ЗЗД. Когато е установено точното количество
на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде
отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в
обекта на ищеца енергия е монтиран на 17.06.2016 г. с нулеви тарифи, като са били
визуализирани две от тези тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената
енергия не е отчетена по визуализираните тарифи, а по други, по които не би трябвало да
има отчет. Вещото лице установява категорично, че отчетената по тези тарифи енергия е
реално доставена в обекта, тоест преминала е през СТИ.
По изложените съображения предявеният положителен установителен иск като
доказан по основание и размер следва да се уважи, следователно решението на
първоинстанционния съд - да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемото дружество искане, въззивникът следва да
бъде осъден да му заплати направените пред настоящата инстанция разноски на основание
нормата на член 78, алинея 3 от ГПК, които са в размер на 360 лева с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1602 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4933 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, осми състав.
ОСЪЖДА Й. К. АЛ. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на „Енерго-про
продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща сторени съдебни разноски в производството пред въззивната инстанция на
5
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6