РЕШЕНИЕ
№ 3693
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330114994 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК
******, срещу „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД, ЕИК ****** и Н. М. А., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 3 от КТ вр.
член 74 от КТ, за обявяване на недействителност на сключените между „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД, ЕИК***** и Н. М. А., ЕГН ********** трудов договор №
****от ******. и трудов договор № *******г. на основание противоречието им със
закона и заобикаляне на закона. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по повод на искане от лицето Н. М. А. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, поради прекратено трудово правоотношение с
работодателя „Балканкар Електробуси“ ЕООД, била извършена проверка, при която
било установено, че в Регистъра на трудовите договори в НАП за лицето били
подадени данни за сключен трудов договор на 3.02.2020 г. на длъжност „**********” с
основно месечно възнаграждение 3060 лева, който бил прекратен на 01.04.2020 г. и
основен трудов договор, сключен на 31.03.2020г., също прекратен на 1.06.2020г.. Във
водения регистър на осигурените лица подаваните данни за периодите са за
осигуряване тези лица на максимален осигурителен доход за 2020г.
Ищецът сочи, че била извършена проверка по разходите на ДОО на
дружеството-работодател за установяване верността на подадените в регистрите на
НАП данни от този осигурител за периода 2016-2020г., вкл. и данните за А... При
1
проверката се констатирало, че управител на ответниковото дружество е Я. И. Л., за
когото били налице данни, че е напуснал пределите на Р. Б.на ***** г.
Също така се посочва, че в рамките на друга проверка било представено
пълномощно за лицето З. Х., която е преупълномощила Г. Стойчев да представлява
„Балканкар Електробуси“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че трудовите
договори, заповедите за прекратяване на трудовите договори и доп. споразумения били
подписани на дати с представляващ за работодателя Ю.Я. Л., за когото били налице
данни, че е напуснал РБългария. Констатирано било също така, че във ведомостите за
заплати са начислени трудови възнаграждения с високи осигурителни доходи, като
липсват положени подписи. Констатирано било също така многократно нарастване на
начислените ТВ без да се внесени осигурителни вноски. Не били представени и
документи, които да сочат, че ответницата А. реално е упражнявала трудова дейност
по трудовите договори. Резултатите от проверката били обективирани в КП №
**********г. на контролен орган на ТП на НОИ. По изложените съображения се иска
обявяване за недействителни на трудов договор № ********* г., сключен между
работодателя „Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД и лицето Н. М. А., ведно със законните
последици от това.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД, чрез управителя му Я. И. Л., с
който считат предявените искове за неоснователни.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че трудовите договори не били
подписани от ***** Л., като сочи, че ***** работи по договор за управление и контрол
и отговаря за дейността на дружеството в Украйна и Беларус,като именно затова
всички трудови договори се изпращали до гр. К., където се намирал *****, чрез
изпращането им по приетата „Система за автоматизирано управление и контрол –
Клеймор“, в т.ч. по куриери и/или се пренасяли чисто физически от пътуващи
работници/служители и др. Счита, че представените писмени доказателства от ищеца и
от изложеното в исковата молба се установява, че трудовият договор съдържа всички
изискуеми законови реквизити.
На следващо място се твърди, че Н. М. А. е полагала реален труд, като
е изготвяла оферти, каталози, издавала е фактури и прочие, все дейности, свързани с
възложената й работа. Краткосрочният период на трудовото правоотношение е
обосноваван с факта, че на А. не било заплатено дължимото трудово възнаграждение,
макар реално да е полагала труд, поради незаконно блокиране на стопанския оборот на
„Балканкар Електробуси“ ЕООД от ЧСИ. Твърди се, че Н. А. е полагала труд в офиса
на ответното дружество – работодател в гр. П., ул. „*****“ № ****.
Оспорват се представените към исковата молба констативни протоколи с
твърдение, че същите не се ползват с формална доказателствена сила. Твърди се, че не
2
отговарят на истината изложените факти от ищеца в исковата молба, касаещи
извършена проверка на работодателя, както и че същият не е заплащал осигурителни
вноски на работниците си. Заявява се, че срещу ответното дружество се води
принудително изпълнение от ЧСИ. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответницата
Н. А., с действията си, цели получаване на обезщетение за безработица без реално да е
работила в дружеството – работодател.
Предвид изложеното, моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н. М. А.,
чрез адв. Е.И., с който счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
Оспорва твърдението в исковата молба, че трудовият договор не бил подписан
от *******на ответното дружество – Я. Л.. Посочва се, че същият отговаря за
дейността на дружеството в Р.и У. и всички трудови договори се изпращали до гр. К.,
където се намирал ******. Поддържа становището, че от представените писмени
доказателства от ищеца и от изложеното в исковата молба се установявало, че
трудовите договори съдържат всички изискуеми законови реквизити. Твърди се, че
ответницата е полагала труд в ответното дружество, в офиса му в гр. П., ул. „*****“
№***** в изпълнение на трудовия си договор. Оспорва представените към исковата
молба констативни протоколи, с твръдението, че същите не се ползват с формална
доказателствена сила. Заявява се, че всички изложени факти от ищеца в исковата молба
касаят извършена проверка на работодателя и че същият не е заплащал осигурителни
вноски на работниците си, което не може да бъде вменено в тежест на работника, още
повече да води до недействителност на трудовия договор. Оспорват се изложените в
исковата молба твърдения, че А. цели получаване на обезщетение за безработица и
реално не е работила в ответното дружество. Излагат се твърдения, че А. е полагала
труд в дружеството, но не е получила дължимото й възнаграждение. Това била и
причината за прекратяване на трудовия договор, поради забавяне на изплащането на
трудовото възнаграждение. В тази връзка посочва и че е образувано частно гражданско
дело № 1670/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество –
работодател за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месеците март и
февруари 2020 г. по сключените трудови договори между страните. Посочва, че няма
подадено възражение срещу издадената заповед изпълнение от страна на работодателя.
Сочи, че във ведомостите за заплати на дружеството няма подпис на лицето А., който
да удостоверява, че е получила дължимото възнаграждение.
С оглед изложеното, моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде
3
отхвърлен предявеният иск като неоснователен. Претендира направените по делото
разноски.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Съгласно член 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен
орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията,
посочени в ал. 1 /противоречие със закона и заобикаляне на закона/ той незабавно
сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.
Обявяването на трудовия договор за недействителен се извършва по съдебен ред
– глава 18 от КТ от съда, пред който е повдигнат правния спор, а решението на съда по
това правоотношение има действие занапред. Че действието на съдебното решение е
занапред, се извежда от разпоредбата на член 75 от КТ, която гласи, че отношенията
между страните по трудовия договор до момента на обявяването на неговата
недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, ако при
сключването му работникът е действал добросъвестно. Но ако работникът е действал
недобросъвестно при възникването му, по аргумент от противното съгласно член 353
от КТ трудовият му стаж до признаване на ТПО за недействително не се признава за
трудов стаж. От ищеца е наведено основание за нищожност на трудовия договор,
поради противоречие със закона, тъй като страните по договора сключили привиден
трудов договор, който прикрива противозаконна цел – работникът да може да упражни
права, свързани със зачитането на трудов и осигурителен стаж, за да се получи и
ползва правото на парично обезщетение при безработица, каквото право безспорно
установено е да е упражнено от ответницата М.. В тази хипотеза работникът не е
добросъвестен, поради което при едно позитивно решение за ищеца и обявявянето на
трудовия договор за недействителен, правата на работника биха отпаднали с обратна
сила, а платеното обезщетение за безработица ще подлежи на връщане. По изложените
съображения исковете са допустими и не са лишени от правен интерес.
По предявения иск за недействителност на трудовия договор поради
противоречието му със закона.
Противоречието на сделката със закона е налице, когато резултатът от сделката
противоречи на закона. Визираните от ищеца член 61, ал. 1 от КТ и член 63, ал. 3 във
връзка с ал. 4 от КТ са разпоредби, които уреждат сключването на на трудовото
правоотношение, поради което нарушаването им не води до недействителност на
трудовия договор поради противоречието му със закона..
Ищецът е възразил, че трудовият договор не е подписан от работодателя, което
възражение се явява неоснователно. По делото е изслушана СГрЕ с вещото лице М. С.,
4
от което се установява, че трудовият договор е подписан от***** на дружеството Я. Л..
Дори и подписването на договора от работодателя да се е случило по-късно не би дало
отражение върху действителността на трудовия договор, доколкото според
разпоредбата на член 74, ал. 6 от КТ, когато недостатъкът бъде отстранен,
недействителността не се обявява. На следващо място обстоятелството, че управителят
на дружеството не пребивава в страната от 2018г., не е основание за недействителност
на договора, след като същият е изразил съгласие за сключване на трудовия договор.
Писмената форма на трудовия договор е спазена, договорът е подписан от двете
страни - работодател и работник, поради което договорът е породил правното си
действие и между страните е възникнало ТПО.
Ето защо сключеният трудовият договор не се явява в противоречие със закона.
По предявения иск за недействителност на трудовия договор поради
заобикаляне на закона.
При заобикалянето на закона страните по договора целят да постигнат един
забранен от закона резултат с позволени средства, в случая чрез сключване на трудов
договор, с единственото намерение ответницата да придобие противозаконно трудов и
осигурителен стаж, така щото при прекратяване на ТПО, същата да се възползва от
осигурителните си права на обезщетение за безработица.
Разкриването на заобикалянето на закона е в тежест на ищеца, доколкото
ищецът е този, който черпи благоприятни от това доказване правни последици, като
това основание следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване.
По делото са разпитаните свидетелите на ответниците П.Б. и П. Д., от чийто
показания се установява, че в процесните периоди – 4.02.2020г. – 31.03.2020г. и
1.04.2020г. – 31.05.2020г. ответницата е работила при ответника и е изпълнявала
възложените й задачи, които й били възлагани със заповеди, а тя ги отчитала с
докладни записки. Казват, че ответницата знаела три езика, които прилагала в работата
й. Казват, че фирмата се занимава с производство и продажба на взривозащитна
транспортна техника и оборудване, като правят експедиция за У. и А..
От приетото по делото заключение на в.л. К. се установява, че работодателят не
е внасял осигурителни вноски за ответницата, нито й е плащал заплата. Вещото лице е
отбелязало само, че трудовите възнаграждения са били начислени във ведомостите.
Видно от представената заповед за прекратяване на ТПО с ответницата основанието за
прекратяване не е поради забавяне изплащането на обезщетенията, а поради взаимно
съгласие.
Представени са също така фактури № **** от 4.02.2020г., № ****** от
5.02.2020г. и №******* от 13.03.2020г., съставени от Н. А., с доставчик „Балканкар
Електробуси“ ЕООД и получател Неман БГ ЕАД, а така също е приложена изисканата
5
от ТД на НАП данъчна документация, касаеща разпечатки на подадени по ел. път
справки декларации по ЗДДС, ведно с отчетни регистри, в които регистри обаче
издадените от „Балканкар Електробуси“ ЕООД гореописани фактури не са включени.
Освен това съставянето на фактури не е включено като задължение в дл. х-ка на
ответницата.
На следващо място от представената присъствена форма за м. февруари 2020г. е
видно, че в тях не фигурират лицата П.Б. и В. Ц., явяващи се служителите,
удостоверили проведения инструктаж с ищцата и полагането на труд от ответницата от
4.02.2020г.. Лицето П. Д., чието име също фигурира в тези документи е с отразен първи
работен ден на 26.02.2020г.
В присъствената форма за м. април 2020г. е посочено, че Б. е с първи работен
ден -14.04.2020г., като отделно от това лицето цветанов не е включено в тази
присътвена форма. От изисканата и представена документация от ТД на НАП Пловдив
се установява, че на 4.02.2020г. П. Д. не се е намирал в ТПО с ответниковото
дружество, както и че В. Ц.също не се е намирал в ТПО с ответниковото дружество на
4.02.2020г. На следващо място ще се посочи и разминаването в основанието за
прекратяване на ТПО с ответницата, по взаимно съгласие, а не поради забава в
изплащането на трудовото възнаграждение, каквото изявление се съдържа от
ответницата при проверките от ТП на НОИ. Недоказано остана твърдението, че
ответниковото дружество не плащало заплати на М., понеже банковите му сметки
били запорирани от ЧСИ.
Въз основа на изложеното, съдът намира представените от ответниците писмени
доказателства за постъпване на работата от ответницата и изпълнението му от
ответницата за разколебани, а оттук и за недоказани.
Противоречи на всякаква житейска логика, както от страна на работодателя, така
и от страна на работника, да се сключва трудов договор, който не се изпълнява от
страните. Това индикира за целен от страните по трудовия договор незаконен резултат-
работникът по ТПО да получи противозаконно трудов и осигурителен стаж, така щото
при прекратяване на ТПО, работникът да се възползва от възникналите в правната му
сфера осигурителни права на обезщетение за безработица, каквото право на
обезщетение безспорно е реализирано от ответницата М., видно от представените
писмени доказеателства- заявление с рег. № ********от 9.07.2020г. по описа на ТП на
НОИ, подадено от М. и разпореждане № *********г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пловдив, считано от 1.07.2020г.
По изложените съображения искът за прогласяване недействителността на
трудовите договори поради заобикаляне на закона следва да се уважи като основателен
и доказан.
По разноските:
6
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по съразмерност съобразно уважаването на
единия от двата иска в размер на 50 лева за юрк. възнаграждение и 60 лева разноски за
ССЕ.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК *******, срещу
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД, ЕИК ******* и Н. М. А., ЕГН **********,
иск с правна квалификация чл. 74, ал. 3 от КТ вр. член 74 от КТ, за обявяване на
недействителност на сключените между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД,
ЕИК ****** и Н. М. А., ЕГН ********** трудов договор № ********. и трудов
договор №*********г., на основание противоречието им със закона, като
неоснователни.
ОБЯВЯВА за недействителни на осн. член 74, ал. 3 вр. с член 74, ал. 1 от КТ
сключените между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД, ЕИК ****** и Н. М. А.,
ЕГН ********** трудов договор №*******. и трудов договор № ********, на
основание заобикаляне на закона, по предявения иск от ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК
**********.
ОСЪЖДА „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ” ЕООД, ЕИК ********* и Н. М. А.,
ЕГН ********** да заплатят на ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК 1210825210196 по
съразмерност съдебно –деловодни разноски от 50 лева за юрк. възнаграждение и 60
лева разноски за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7