О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-825 Година
2019, 09 май гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на девети май година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ДАНИЕЛА МИХОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 588 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивните жалби на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД
гр.Варна с ЕИК ********* (вх.№ 1358/11.01.2019 г.) и на „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД гр.Бургас
с ЕИК *********, против решение № 2565 от 12.12.2018
г. по гр.д.9640/2017 г. по описа на Бургаски районен съд.
Въззивникът-ищец „БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД гр.Варна обжалва решението на БРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от въззивника иск за установяване съществуването на вземане в полза на „БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД спрямо „ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД гр.Бургас с ЕИК *********, в
размер на 2 767,11 лв за
неустойка, начислена по фактура с № **********/16.11.2014 г. и по фактура с № **********/15.02.2015
г. по тарифни планове Mega Biz 350, Mega Biz 35, Mega Biz 1 000, за
прекратяване на VIVACOM Net VIVACOM FiberNet Biz 50, както и неустойки за
невърнато оборудване и базово оборудване по оптика, които суми са предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 4558/17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. на БРС ведно със законовата лихва за
забава от датата на сезиране на съда – 16.10.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите.
Твърди
се, че решението на БРС е неправилно в обжалваната част, тъй като са неправилни
и необосновани изводите на съда, че липсват договорни клаузи за неустойка,
които изводи противоречат на представените по делото писмени доказателства – Договор
АСА *********-12112013-1353 с две приложения към него от 13.11.2013
г.; Допълнително споразумение R1 Тарифни
планове към договор АСА102661325-10.12.2013-1353 от 09.12.2013 г.,
ведно е приложение А2 Тарифни планове и Допълнително
споразумение R3 Устройства
за ТУ монитор LG 19MN43D-PZ -1 бр. и Tablet
DIVA 7 Premium
Dualcore - 2 бр. Твърди се, че двете
представени в оригинал писмени доказателства са били оспорени формално от
ответника досежно автентичността на посписите, но до края на съдебното
заседание, в което е заявено оспорването, ответникът не е направил искане за
откриване на производство по оспорването им, нито е направил доказателствени
искания, с което твърдяната от ответника неистинност на тези доказателства е
останала недоказана. Твърди се, че посочените (представени по делото)
доказателства съдържат неустоечни клаузи; по делото е доказано неизпълнение на
договора от страна на ответника, поради което искът за неустойка е основателен,
респ.неоснователно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Изложени са
подробни съображения. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната от
ищеца част, и постановяване на решение, с което искът за неустойка се уважава.
Претендират се разноски.
Към
жалбата са приложени доказателства, които вече са в кориците на делото –
представени с исковата молба (л.13, 14 и 16 от първоинстанционното дело). Не са
направени искания за други доказателства.
Въззивникът-ответник
„ДИСКОНТ
КОНСУЛТ" ЕООД гр.Бургас обжалва решението на БРС В
ЧАСТТА, с която съдът е приел за установено по отношение на ищеца съществуването на негово вземане
спрямо ответното дружество в размер на 1 035,33 лв, представляваща дължими главници
по месечни сметки по фактури с № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014
г., № **********/16.12.2014 г., № **********/15.01.2015 г., № **********/16.11.2014
г. и № **********/15.02.2015 г., издадени по договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към тях, а именно – за
съществуващ телефонен номер ********** с тарифен план Traffic Unlimited L,
допълнително споразумение R1 Тарифни планове към договор RNA *********/
09.04.2013 -1100/ 09.04.2013 г.; за откриване на 2 бр. нови телефонни номера с
Тарифен план Traffic Unlimited S - Допълнително споразумение R1 тарифни планове
към договор RNA *********-09.04.2013-1100 от 09.04.2013 г.; за телефонен пост **********
предоставяне на интернет услуга - VIVACOM FiberNet Biz 50 и устройство WiFi
рутер - 1бр. - заявка Договор АСА *********- 12112013-1353 с две приложения към
него от 13.11.2013 г.; за телефонни номера **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, ********** и ********** с Тарифен план Mega Biz 35, за телефонен
номер 08855319938 с Тарифен план Mega Biz 350 и телефонен номер ********** с
тарифен план Mega Biz 1000 е сключено допълнително споразумение R1 Тарифни
планове към договор АСА102661325-10.12.2013-1353/ 09.12.2013 г., ведно с
приложение А2 Тарифни планове и Допълнително споразумение R3 Устройства за TV
монитор LG 19MN43D-PZ -1 бр. и Tablet DIVA 7 Premium Dualcore - 2 броя, което е
предмет на издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4558/17.10.2017 г. по ч.гр.д.7752/2017 г. по описа на БРС, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 16.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението и мораторната лихва върху сумата от 1 035,33
лв в размер на 299,73лв за периода
от 02.11.2014 г. до 16.10.2017 г.
Твърди се,
че в обжалваната от ответника част, решението на БРС е неправилно, необосновано
и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение
на процесуалните нарушения се твърди, че се изразяват в: нарушения
на правилата за извършване на доклад по делото, и по-конкретно – докладът няма
минимално изискуемото съдържание: липсва правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; не са
посочени обстоятелствата, които съдът е счел, че не се нуждаят от доказване;
липсва обстоятелствено разпределение на доказателствената тежест между
страните, като извършеното такова е бланкетно, което следва да бъде приравнено
до пълна липса на указания относно доказателствената тежест. Твърди се, че в резултат
на тези нарушения, по делото са останали неизяснени факти от значение за
точното приложение на материалния закон, най-вече по наведените от ответника
възражение за недействителност на правоотношенията, на които ищецът основава
претенцията си, както и неосъществени фактически състави на прехвърляне на
спорното вземане, което води до извод за недоказана и спорна материалноправна,
както и процесуалноправна легитимация на ищеца.
Твърдението си за необоснованост
на обжалваното решение въззивникът-ответник обосновава с недоказаност от ищеца
на твърдението му, че между страните е съществувала облигационна връзка, поради
което ищецът не е
доказал своята активна процесуална и материалноправна легитимация, и по-конкретно
обстоятелството, че е придобил процесиите вземания от „БТК“ ЕАД, произтичащи от
цитираните в исковата молба договори за телекомуникационни услуги. Твърди
се, че в договора за
цесия от 29.05.2015 г. не са конкретизирани вземанията, които се прехвърлят,
поради което не може да направи извод, че процесното вземане е прехвърлено на
ищеца. Твърди се, че по делото не е изяснено, дали вземането към
"ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД съществува, дали това вземане е прехвърлено от
„БТК” на „С.Г. Груп" ООД, и съответно от „С.Г.Груп" ООД на Булпойнт
2015 ЕООД.
Отделно от това се твърди, че поради
допуснатите нарушения при изготвяне на доклада, съдът не е разгледал
възраженията на ответника за нищожност на договорите за цесия, представени с
исковата молба.
По отношение
на Приложение № 1 към договор за цесия от 12.05.2016 г, се твърди, че след
направеното от ответника с отговора му на исковата молба оспорване на
авторството на подписите върху този документ, ищецът не е предприел необходимите
процесуални действия за установяване, че подписите принадлежат на лицата
посочени като техни автори, поради което съдът е следвало да го изключи от
доказателствения материал по делото, а не да го взема предвид, приемайки, че е
действителен. Сочи се, че съдът е допуснал процесуално нарушение и като не е открил
производство по чл.193 от ГПК след заявеното от ответника оспорване на този
документ.
Твърди се още, че след надлежно
оспорване от ответника на истинността /авторството/ и на двете уведомления по
чл.99 от ЗЗД , както и на автентичността на двата договора за цесия, и след като ищецът не е предприел
съответните процесуални действия, и не установил, по реда предвиден в ГПК, че
подписите принадлежат на лицата посочени като техни автори, следва да се приеме,
че ищецът не е провел доказването, което съдът му е указал с доклада по делото,
като само поради този факт исковете е следвало да бъдат изцяло отхвърлени като
недоказани, което не е сторено от първоинстанционния съд, като превратно е
приложил правилата по оспорване истинността /авторството/ на частен документ.
Сочи
се, че решението е необосновано и поради това, че с изключване като доказателства по делото с нарочно
определение на съда на част от цитираните в исковата молба договори за
телекомуникационни услуги, ищецът не е доказал твърденията си за наличие на валидна
облигационна или търговска връзка между ответното дружество и ищеца,
съответно БТК ЕАД, породена
от посочените договори, но вместо да изложи подробни мотиви в решението си по тези
възражения, съдът абсолютно необосновано и немотивирано е приел, че между БТК
АД и ответното дружество било възникнало и е съществувало облигационното
правоотношение, породено от оспорените , и най - вече от изключените от
доказтелствения материал договори.
Въззивникът-ответника
твърди, че по делото не е доказано, че на ответното дружество е била
предоставяна телекомуникационна услуга по посочените договори, още по- малко за
периодите посочени в приложените към исковата молба 6 бр. фактури, нито че е
поел задължение да заплаща тяхната стойност или неустойки, представените с
исковата молба фактури не са подписани от нито една от страните, не са получавани
от ответника, не са осчетоводявани в счетоводството му и по тях не е плащан
данъчен кредит, което е доказано от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Ето
защо, според ответника, от представените документи не се установява, цедентът да
е предоставил услугата през отчетния период, съотв.нейната цена. С изложените
съображения се твръди, че по делото е останало недоказано
съществуването на процесното главно вземане, представляващо според ищеца
стойност на ползвани от абоната телекомуникационни услуги в периода 15.09.2014 г. - 14.02.2015 г.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в
обжалваната от ответника част и постановяване на решение, с което предявените
искове се отхвърлят изцяло. Претендират се съдебно -деловодни разноски за
въззивното производство.
Няма искания
по доказателствата.
И
двете въззивни жалби са подадени против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирано лице, поради което са допустими.
В законовия срок всяка от страните е
подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба на
противната страна.
Ответникът "ДИСКОНТ
КОНСУЛТ" ЕООД оспорва въззивната жалба на ищеца „БУЛПОЙНТ 2015"
ЕООД като неоснователна и недоказана, тъй като на първо място постигнатата
между страните в посочения договор и в допълнителните споразумения договорка за
неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съотв.не поражда
валидно задължение, а на второ място ищецът не е доказал и фактическия състав
на неизпълнението. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната от
ищеца част.
Ищецът „БУЛПОЙНТ
2015" ЕООД оспорва въззивната
жалба на ответника "ДИСКОНТ КОНСУЛТ" ЕООД също като неоснователна.
Излага подробни възражения по повод всяко от оплакванията на ответника.
По-конкретно твърди, че ответникът не е възразил против доклада на съда. Сочи
също, че ответникът така и не е оспорил изрично автентичността на подписите върху
договорите в съдебното заседание, в което те са били представени в оригинал, а
и да го беше сторил, тежестта на доказване лежи върху него, доколкото
документите носят подпис на представител на ответното дружество. От това се
прави извод за доказана облигационна връзка между ответника и първоначалния
кредитор – цедента БТК АД. Твърди се също, че е доказано по делото
предоставянето на услугата по договорите за процесните периоди. По отношение на
цесията се твърди, че прехвърлянето на вземането е доказано, а уведомяването на
длъжника може да стане включително и с исковата молба, поради което е доказано,
че фактическият състав на двете цесии е завършен. По отношение на фактурите се
сочи, че те са в електронен вариант, поради което не се връчват на страната, а от
липсата на осчетоводяване от ответника не следва извод за недължимост на
вземането по тях, тъй като ответникът не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Излагат се подробни съображения и по повод подписите върху
договорите за цесия. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.
Водим
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивните жалби на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД гр.Варна с ЕИК ********* (вх.№ 1358/11.01.2019
г.) и на „ДИСКОНТ КОНСУЛТ"
ЕООД гр.Бургас с ЕИК *********, против решение
№ 2565 от 12.12.2018 г. по гр.д.9640/2017 г. по описа на Бургаски районен съд.
На
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.