Р Е Ш Е Н И Е № 23
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 13.02.2017г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря О.П., като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2417
по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от Гаранционен фонд – гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителния директор Борислав
И.Михайлов, със съдебен адрес за призоваване: гр.София, ул.”Никола Обрешков” №
2, вх.Б, ет.1, офис 2, адв. Д.Коцин, срещу А.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е от ищеца
иск с право основание чл.288, ал.12 от
Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права са: че ищецът Гаранционен Фонд
изплатил по щета № 120116/06.10.2010г. обезщетение за имуществени вреди на
пострадалия Джанис Шанинас при ПТП, настъпило на 03.03.2010г. в Р.Гърция.
Поддържа се още, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът А.Т.П., който
управлявайки лек автомобил „Форд” с ДК № ВН 82 04 ВМ, при извършване на маневра
„ляв завой при наличие на двойна разделителна линия, удря движещия се в
насрещната лента автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ZZZ 8773 и така причиява процесното
ПТП. Посочва се също, че ответникът в нарушение на ЗДв.П и Закона за
застраховането е управлявал увреждащия автомобил без необходимата категория и
без задължителна застраховка „гражданска отговорност” към датата на ПТП. С
регресна покана № 535/15.05.2015г. ищецът поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение, но до предявяване на иска то не било изплатено.
Иска се от ищеца,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 6165.95 лева, предявяваща изплатеното от ищеца Гаранционен Фонд
застрахователно обезщетение в по образуваната щета, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба
-14.10.2015г. до окончателното издължаване. Ищеца представя писмени
доказателства. Претендира разноските по производството.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът е оспорил иска като недопустим, а също по
основание и по размер. Прави възражение за погасени по давност искови
претенции. Поддържа от своя страна, че ответникът:
- не е участвал в твърдяното ПТП;
- че не е подписвал
протокол за ПТП с материални щети, съставен на 03.03.2010г. в р.Гърция;
- че самоличността
на извършителя не е установена;
-че дори ответникът
да е подписал протокола, не е разбирал значението на записаното – че водач 1
декларира записаното в протокола за ПТП в т.14 „че се е движел по национален
път Закинтос – Кери, от Закинтос с посока вляво към частен паркинг и записаното
в т.17 „...вина за инцидента декларира водачът на МПС 1”, тъй като не знае
гръцки език, а не е присъствал преводач;
-че ответникът е
имал валидна застраховка „гражданска отговорност” към датата на ПТП -
03.03.2010г.
Оспорва се
автентичността и верността на Протокол за ПТП от 03.03.2010г. Иска да бъде
представен оригинала на оспорения протокол и се иска назначаване на съдебно –
графическа експертиза, а също – разпит на свидетели за обстоятелството, че
ответникът не знае гръцки език, съдебно – икономическа експертиза за
установяване на обстоятелството – какви суми и на коя дата са изплатени по
застрахователната полица, а също – автотехническа експертиза за установяване на
щетите и стойността им на пострадалото от ПТП МПС. Иска се издаване на съдебни
удостоверения.
Не са налице
обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не
подлежат на доказване. Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че
в тежест на ищеца е да докаже наличие на твърдяното застрахователно събитие;
липсата на сключена застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач;
наличието на виното поведение при причиняване на ПТП; наличието и изплащането
на претендираните вреди на пострадалото лице; причинно – следствена връзка
между събитието и настъпилите вреди, както и размерът на вредите;
Съдът е приел
представените с исковата молба писмени доказателства; приел е за разглеждане направеното
възражение за погасени по давност искови претенции; назначени, изслушани и
приети са по делото исканите от ищеца съдебно – икономическа и съдебно –
техническа експертизи.
Съдът, като разгледа
искова молба и отговора, направените възражения, и след като обсъди в
съвкупност и по отделно приетите по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
Видно от
представения по делото заверен препис от документ на гръцки език – протокол за
ПТП с материални щети -на 03.03.2010г. в на национален път Закинтос – Кери,
община Закинтос, Р.Гърция е настъпило ПТП между МПС с ДК № ВН 8204 ВМ,
регистрирано в Р.България, управлявано от водач на МПС 1 - А.Т.П., с дата на
раждане ***г. и лек автомобил с рег. № ZZZ 8773, с водач на МПС 2 - Джани
Лефтер Шанинас. Видно от описаните в акта обстоятелства за ПТП, на
национален път Закинтос – Кери е съществувала следната маркировка:
двойна разделителна линия върху пътната настилка, като водач 2 се е движел по пътя
от Кери към Закинтос, а водач 1 се е движел от Закинтос с посока в ляво към частен
паркинг. В протокола е посочена забележка, че вина за ПТП – то декларира
водачът на МПС 1.
Протоколът се
оспорва от процесуалния представител на ответника за това, че ответникът не е
участвал в ПТП, като ангажира писмо от ГД „ГРАО“ в уверение на това, че в
регистъра на населението – Национална база данни „Население“ българските
граждани с имена А.Т.П. са общо 3 лица, от които едно е починало, а двама са
живи. Възражението е неоснователно, тъй като при извършената проверка на лицата
участвали в ПТП, в протокола за ПТП е отразена датата на раждане участвалия
български водач А.Т.П.,
а именно: дата на раждане ***г. Видно от Единния граждански номер: **********
на лицето А.Т.П., датата, месецът и
годината на раждане съвпадат, поради което съдът намира, че лицето, участвало в
ПТП и ответникът са едно и също физическо лице. При така съвпадащите данни на ответника
с лицето участвало в ПТП, представената от ответника справка се явява с
недостатъчно данни за де приеме основателност на оспорването – в нея не са
посочени единните граждански номера на лицата с идентични имена, за да се
установи, че има и други лица със същото име и родени на същата дата –
обстоятелство, което ако е налице, е в тежест на ответника да го установи.
Видно от
Застрахователна полица № 04/**********, изд. от ЗК „Български имоти“ АД, лекият
автомобил с ДК № ВН 82 04 ВМ, участвал в ПТП е с марка и модел Форд „Фиеста“,
за което е сключена гражданска отговорност на автомобилистите за периода от
00.00 часа на 01.07.2009г. до 24.00 часа на 30.06.2010г., като плащането на
застрахователната премия е разсрочена на 4бр. тримесечни погасителни вноски.
Видно от писмо,
изх.№ 14 – 1373/15.10.2010г. от ЗК „Български имоти“ АД до Гаранционен фонд –
гр.София, по застрахователна полица № 04/********** е платена само първата
вноска – на 30.06.2009г. Втората вноска с падеж 30.09.2009г. не е заплатена. В
полицата страните са договорили, че не плащането на поредната дължима вноска
при застраховка с разсрочено плащане в срок от 15 дни от падежа, договорът ще
се счита за прекратен, поради което и на основание чл.260 във вр. с чл.202,
ал.2 от КЗ /отм./, валидността на полицата е била до 16.10.2009г. Процесното
ПТП е настъпило след тази дата - на 03.03.2010г., поради което ответникът е
управлявал МПС без да има валидно сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“. От ответника не се ангажираха доказателства
във връзка с твърдението, че към датата на ПТП е имал валидно сключена
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ – обстоятелство, което
ако е налице, е в негова тежест да установи, съгласно доказателствената тежест,
указана от съда.
Видно от
представения по делото доклад по щета за имуществени вреди № 12
0116/06.10.2010г. Гаранционен фонд – София е определил обезщетение за
имуществени вреди на пострадалия от ПТП лек автомобил Алфа Ромео, с рег.№ ZZZ 8773, в размер на 6165.95 лева,
която сума / 3152.60 евро/ е преведена на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, видно от нареждане за трансграничен превод, което
Бюро /НББАЗ/ от своя страна е изплатило обезщетение на пострадалото лице чрез
Бюрото на автомобилните застрахователи – Р.Гърция.
Видно от
представената по делото регресна покана, изх.№ ГФ - РП 535/15.05.2015г. ответникът
А.Т.П. е поканен от ищеца Гаранционен фонд, да възстанови в едномесечен срок
заплатената от ищеца сума, а видно от известието за доставяне, поканата е
получена лично от адресата на 22.05.2015г.
По делото е
изслушана и прието съдебно - икономическа експертиза, която е дала заключение, че
гаранционен Фонд е изплатил обезщетение в размер на 6165.95 лева с платежно
нареждане от 21.10.2010г.; че ответникът е изплатил на 30.06.2009г. само една
вноска в размер на 49.25 лева по сключената със ЗК „Български имоти“ АД
застрахователна полица гражданска отговорност № 04/**********.
Съдебно –
техническата експертиза установява, че щетите са правилно определени и
остойностени на база средноевропейски разходи за труд и материали, актуални са
към датата на застрахователното събитие, и съвпадат напълно с механизма на ПТП,
отразен в протокола и описа на щетата. Установява наличието на нарушение на
движението по пътищата на управляващия МПС „Форд” с ДК № ВН 82 04 ВМ български
гражданин А.Т.П., който предприема пресичане на двойна непрекъсната линия,
навлиза в насрещното платно за движение и отнема предимството на движещия се по
него лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ZZZ 8773, управляван от гръцкия
гражданин Джанис Шанинас. Установява също, че настъпилите щети върху лек
автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ZZZ 8773 се дължат изцяло на настъпилото ПТП и се
намират в причинно – следствена връзка с реализираното от ответника ПТП.
Видно от протокола
за ПТП ответникът е декларирал вина за настъпването му. Съдът е допуснал
оспорване на истинността на протокола за ПТП, но поради недопускане на
поисканите доказателства като не съотносими към предмета на доказване,
оспорването е останало недоказано.
От приетата по
делото фактическа обстановка, че на 03.03.2010г. на национален път Закинтос –
Кери, община Закинтос, Р.Гърция, ответникът А.Т.П. управлявайки МПС с ДК № ВН 8204
ВМ, отнема предимството на лек автомобил с рег. № ZZZ 8773, с водач Джани Лефтер
Шанинас и причинява ПТП, се установява причинно – следствената връзка между
действията на ответника и причиненото ПТП, от което са настъпили щети. Виновното
поведение на ответника се установява от обстоятелствата и причините, описани в
протокола за ПТП, както и от съдебно – техническата експертиза. От настъпилото
ПТП са настъпили щети за, в размер на 3152,60 евро, с равностойност на исковата
сума от 6165.95 лева, която сума е изплатена от ищеца Гаранционен фонд по
настъпилата щета. Ответникът е управлявал МПС
без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” –
обстоятелство, което ако беше налице, е в тежест на ответника да установи. Съгласно
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението фонда встъпва в
правата на увреденото лице срещу лицето причинило виновно ПТП, до размера на
платеното.
Неоснователно е
възражението на ответника за погасена по давност искова претенция за заплащане
на главницата, тъй като тригодишният давностен срок засяга само правото на иск
и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. При регресните
суброгационни искове, какъвто е и настоящият иск, основанието не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес. Затова за регресните искове важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД и започва да тече от момента на изплащането
на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая, изплащането на
застрахователното обезщетение е станало на 21.10.2010г., исковата молба е
депозирана в съда на 14.10.2016г., поради което давността за предявяване на
иска не е изтекла.
Поради уважаването
на главния иск, основателен е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в
съда 14.10.2016г.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и направените от ищеца разноски съразмерно
уважената част от иска 246.64 лева за платена държавна такса, 150 лева за вещо
лице и 638.29 лева за особен представител на ответника. Няма данни за направени
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Не е представен и списък за
разноските на страната, поради което адвокатско възнаграждение не следва да се
пресъжда. Ответникът следва да заплати и разноски за вещо лице в размер на 50
лева, за които с оглед изхода на делото, е останал задължен.
Предвид изложеното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд – гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителния директор Борислав
И.Михайлов, сумите: 6165.95 /шест хиляди
сто шестдесет и пет лв. и деветдесет и пет ст./ лева, представляваща изплатено от Гаранционен Фонд – София
обезщетение за имуществени вреди на увредения от ПТП, причинено виновно от ответника
на 03.03.2010г., по щета № 120116/06.10.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска 14.10.1015г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд – гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителния директор Борислав
И.Михайлов, направените по делото разноски в размер на 246.64 /двеста четиридесет и
шест лв. и шестдесет и четири ст./ лева
за платена държавна такса, 150 /сто
и петдесет/ лева за вещо лице и 638.29 /шестстотин тридесет и осем лв. и двадесет и девет ст./ лева за особен представител на
ответника.
ОСЪЖДА А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Районен съди - Видин, разноски по
делото за вещо лице в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от
страните пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: