О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 55/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
692, ал. 4 ТЗ.
С молба вх. № 80120/18.06.2018 г. К.В. е предявил срещу Н и Д – И.ООД (н.) вземания в размер на 179 208 лв., както следва: за сумата от 150 000 лв. – стойност на направени подобрения върху недвижими имоти; за сумата от 24 000 лв. - лихва за забава за периода 15.11.2017 г. – 14.06.2019 г.; за сумата от 5100 лв. - разноски за съдебно производство, за сумата от 108 лв. - разноски за принудително изпълнение. Вземанията са включени в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на 10.07.2019 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ за главницата , а за останалите - по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
С молба вх. № 80122/18.06.2018 г. И.Е.Г. е предявил срещу Н и Д – И.ООД (н.) вземания в размер на 220 383 лв., както следва: за сумата от 185 000 лв. – стойност на направени подобрения върху недвижими имоти; за сумата от 29 600 лв. - лихва за забава за периода 15.11.2017 г. – 14.06.2019 г.; за сумата от 5 675 лв. - разноски за съдебно производство, за сумата от 108 лв. – разноски за принудително изпълнение. Вземанията са включени в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на 10.07.2019 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ за главницата , а за останалите - по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
С възражение вх. № 93589/19.07.2019 г. кредиторът К.Г.Т. е оспорила така приетите вземания с твърдението, че решението, по което са присъдени те, е постановено в резултат от симулативно воден процес, а оспорените кредитори не са извършили присъдените подобрения и не са били във владение на имотите, които твърдят да са подобрили. Целта на симулирането била да се създаде привилегия за кредиторите в индивидуалното принудително изпълнение, започнало по почин на друг взискател (банка).
Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението.
Оспорените кредитори поддържат неоснователност на възражението. Твърдят, че лично и чрез трето лице са заплатили за доизграждането на процесните имоти сума над дължимата от тях продажна цена, като по този начин са подобрили имотите. Ето защо считат, че следва да им се признаят вземания за стойността на направените подобрения с привилегията, която законът свързва с този източник на вземането. Оспореният кредитор И.Г. поддържа, че със средствата са финансирани и някои промени по придобитите впоследствие апартаменти от него и другия кредитор.
Съдът намира следното:
Предмет на установяване в настоящото производство е съществуването на предявените от оспорените кредитори вземания и то на основанието, на което те са предявени (при същите факти, а не при същата правна квалификация).
В настоящия случай оспорените кредитори са предявили вземания, присъдени им в арбитражен процес като вземания за подобрения върху четиринадесет самостоятелни обекта в сграда, находяща се в гр. София, кв. Люлин, ул. Добри Немиров 10-12, както и вземания за лихва и разноски по съдебното установяване и принудителното събиране на дълга.
За да е налице подобрение като източник на парично вземане, е необходимо да се установи или че лице, което не притежава имота, извършва спрямо него действия, с които увеличава стойността му, или че собственикът на имота, ипотекиран за чужд дълг и продаден за удовлетворение на ипотекарния кредитор, е увеличил след придобиване на имота и преди проданта неговата стойност (чл. 177 ЗЗД). И в двата случая правоимащият следва да докаже при условията на пълно доказване извършването на съответните действия, в причинна връзка с които се е увеличила стойността на имота, и размера на това увеличение. Отделно от това е необходимо да се установи момента на извършването им – за да се прецени дали е подобряван чужд имот или свой при условията на чл. 177 ЗЗД.
Горепосочените факти не са установени със сила на пресъдено нещо спрямо оспорващия кредитор, тъй като същият не е бил страна в арбитражното производство и спрямо него съдебното решение е непротивопоставимо. Ето защо твърдението на синдика, че вземанията са установени с официални документи (позовавайки се на съдебното решение и изпълнителния лист) е неоснователно. Оспореният кредитор следва на общо основание да докаже вземанията си спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността чрез събраните в настоящото производство доказателства.
В случая за доказване на вземането за подобрения са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства, от които се установява, че в периода 2007 г. – 2010 г. В. и свидетеля М.С.са заплащали на несъстоятелния длъжник суми, за които са издавани разходни касови ордери. Свидетелят С.сочи, че е извършвала плащанията основно със средства на И.Г., с когото живеели в едно общо домакинство. Видно от вписаното в ордерите основание, платените суми са били „вноска“ за апартамент, като към този момент страните са били обвързани от предварителни договори за придобиване на апартаменти от процесната сграда. Впоследствие с нотариален акт № 135/08.07.2011 г. В. е придобил правото на собственост върху апартамент № 16, като в договора страните са удостоверили, че част от продажната цена в размер на 16 869 лв., е била вече заплатена. Г. пък е придобил право на собственост върху апартамент 18 с нотариален акт № 134/08.07.2011 г., в който е удостоверил, че към този момент дължимата продажна цена в размер на 94 000 лв. е изцяло платена.
При изложените факти съдът не може да направи еднозначен извод в подкрепа на поддържаното от оспорените кредитори твърдение, че сумите, платени съгласно представените РКО, съставляват заплащане на действия, които подобряват чуждия имот. Напротив, от вписаното в РКО основание може да се заключи, че те съставляват част от продажната цена, което е удостоверено по-късно при придобиване на имота.
Останалите суми, надхвърлящи продажната цена, които В. и Г. са заплатили на строителя преди придобиване на собствеността, също не съставляват подобрение на имота. Когато средствата се дават пряко на собственика на имота, тяхното „даване“ не съставлява подобряване на имота, дори те да са използвани от собственика за увеличаване на стойността му. Източникът на вземането в този случай би могъл да бъде заем, неоснователно обогатяване, но не и подобрение, каквото вземане е предявено съобразно изложените фактически твърдения.
От събраните в настоящото производство доказателства не може да се установи и извършване на действия по подобряване на имотите, за които е предявено вземането, след тяхното придобиване – при условията на чл. 177 ГПК. Действително, от показанията на свидетеля С.може да се заключи, че плащания са извършвани и след придобиване на имота (на третото лице Вит-М81 ЕООД), с цел доизграждане на строежа, но няма данни нито за точния размер на тези средства, нито дали те са били предназначени за доизграждане на посочените в арбитражното решение обекти от сградата.
Ето защо със събраните в настоящото производство доказателства и особено без помощта на съдебно-техническа или съдебно-счетоводна експертиза не може да се направи извод, че вземания в размер на 150 000 лв. за В. и 185 000 лв. за Г., произтичащи от подобряване на посочените в арбитражното решение недвижими имоти, съществува. Дали съществува вземане с друг източник също не би могло да се установи поради липса на надлежно наведени фактически твърдения.
Щом не съществува главното вземане, от списъка следва да се изключат и акцесорните му – за лихви и разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите вземания на кредиторите на Н и Д И.ООД (н.), ЕИК********, обявен в Търговския регистър на 10.07.2019 г., като ИЗКЛЮЧВА по възражение на К.Г.Т. от списъка следните вземания:
1. на К.П.В.:
- 150 000 лв. – вземане за подобрения върху недвижими имоти, присъдено с Решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на АСТПС
- 7 875,63 лв. - лихва за забава върху главницата от 150 000 лв. за периода 15.11.2017 г. – 22.05.2018 г.
- 16 124,37 лв. - лихва за забава върху главницата от 150 000 лв. за периода 23.05.2018 г. – 14.06.2019 г.
- 4 800 лв. – разноски по ВАД № 20171115006,
- 300 лв. – държавна такса по т.д. № 3179/2017 г. на СГС, ТО, 18 състав,
-108 лв. – авансово платени такси към ЧСИ рег. № 839 по изп.д. № 20178390400828.
2. на И.Е.Г.:
- 185 000 лв. – вземане за подобрения върху недвижими имоти, присъдено с Решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115008 на АСТПС
- 9 713,28 лв. - лихва за забава върху главницата от 185 000 лв. за периода 15.11.2017 г. – 22.05.2018 г.
- 19 886,72 лв. - лихва за забава върху главницата от 185 000 лв. за периода 23.05.2018 г. – 14.06.2019 г.
- 5 675 лв. – разноски по ВАД № 20171115008,
--108 лв. – авансово платени такси към ЧСИ рег. № 839 по изп.д. № 20178390400827.
ОДОБРЯВА списъка в останалата част.
НАСРОЧВА на основание чл. 673, ал. 1 вр. чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите с приети вземания за 17.12.2019 г. – 9,40 часа с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 ТЗ.
Поканата за кредиторите със съдържанието по чл. 675 ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се обяви в Търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: