№ 1732
гр. Сливен, 18.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниДора П. Панайотова
заседатели:Мария Г. Велева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора М. Ст. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело от общ характер № 20222230200924 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор В..
Подсъдимият пор.№ 2 – М. Ш. М., редовно призован, се явява лично и с адв.С.
С. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 3 – А. М. Е., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 4 – К. С. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – А. А. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – И. И. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – Д. К. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – И. М. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 9 – Ю. Е. Й., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 10 – П. Н. И., редовно призован, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.С.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
1
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
А. М. Е. – снета по делото.
К. С. А. – снета по делото.
А. А. Д. – снета по делото.
И. И. К. – снета по делото.
Д. К. Д. – снета по делото.
И. М. А. – снета по делото.
Ю. Е. Й. – снета по делото.
П. Н. И. – 49 г., български гражданин, със средно образование, женен, работи,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да
говорят истината.
Адв.С.: Моля първо да бъдат разпитани полицейските служители и свидетелят
И. И. К., който е ангажиран служебно, а след това по списъка.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се промени реда, както поиска адвокатът ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде променен реда.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса и с тяхно съгласие,
намира че следва да промени реда за разпит като първо бъдат разпитани полицейските
служители, след тях свид.К., след което ще продължи по списъка за призоваване.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата и започна с разпит на свид.Д..
СВИД.Д. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Ст.полицай съм в ОДМВР-Сливен. 2020 г. бях на същата
длъжност. Помня, че имаше някакъв сигнал за с.С.р., но не помня какво беше. Нямам
спомен за какво беше. Подсъдимия сигурно съм го виждал, но не мога да го позная.
Ако е бил той тогава на сигнала.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат зачетени показанията на свид.Д. Д., дадени в
хода на досъдебното производство (ДП), както и тези на съдебното производство пред
СлОС на 22.02.2021 г., на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК – това е за
показанията на ДП, а за съдебното – на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
Адв.С.: Имам предложение да прочетем само показанията на свидетеля, дадени
на 22.02.2021 г. пред състав на Окръжен съд, с оглед процесуална икономия. Не се
различават с показанията на ДП. Не давам съгласие за прочитане на показанията от
ДП. За съдебното не възразявам.
2
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Не давам съгласие да се четат
показанията на ДП. Съгласен съм да се четат показанията на съдебното производство.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира направеното
доказателствено искане от страна на представителя на РП-Сливен за допустимо и
основателно с оглед изясняване фактическата обстановка по делото. Тъй като
подсъдимият и неговият защитник не дават съгласие за прочитане показанията на
свид.Д., дадени в хода на ДП, съдът намира, че са налице основанията на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.2 от НПК за прочитането им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. Д., дадени пред орган на ДП, находящи се на
л.121 от ДП.
СВИД.Д. Д.: „Работя като ст.полицай към Участък „Запад“ при РУ-Сливен, като
изпълнявам патрулно-постова дейност в населените места западно от гр.Сливен,
включително и в с.С.р., общ.Сливен“ – вярно е. „Доколкото си спомням беше началото
на м.април 2020 г., когато бях на смяна заедно с колегата И. А.“ – ако подписът е мой и
съм казал тези неща, би трябвало да са верни. „Беше някъде около 21,30 часа, когато ни
изпратиха по сигнал за скандал и бой в с.С.р.“ – вярно е, щом съм го казал сигурно е
така. „Ние с колегата отидохме на място, където в близост до железарски магазин на
една улица ни чакаха две лица, чиито имена не помня, но помня, че бяха баща и син“ –
вярно е, всичко е вярно щом съм го казал. „Те ни обясниха, че няколко техни познати
лица са им нанесли побой, като са взели от бащата портфейл със сума пари – доколкото
си спомням сумата беше около 300 лева, каза ни също, че след като тези лица са ги
набили на съседна улица, а не там където те ни чакаха, бащата и синът избягали, а
техният автомобил бил останал там на място, а в последствие са чули запалване на лек
автомобил, за който смятали, че е техният“ – мисля, че е вярно. „Казаха ни също, че
при нанасянето на побоя са ги удряли с някаква дървена пръчка“ – предполагам, че е
вярно. „След като ни обясниха къде е станал инцидента, ние с колегата отидохме до
мястото, а автомобилът го нямаше там, а го намерихме на около 500 м. на съседна
улица“ – не си спомням. „Видимо автомобила бе в добро състояние и нямаше външни
повреди“ – нямам спомен. „След това ние докладвахме на ОДЧ и запазихме
местопроизшествието до пристигане на дежурната група“ – вярно е. „През това време с
помощта на мл. районният за това село П. И. установихме и лицата нанесли побоя – не
помня вече и техните имена, но колегата ги вписа в последствие в своята докладна“ –
предполагам, че е вярно.
Съдът намира за основателно искането на представителя на РП-Сливен за
3
прочитане показанията на свид.Д., дадени пред друг състав на съда по същото дело и
със съгласието на подсъдимия и неговия защитник на основание чл.281, ал.,1 т.2 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. Д., дадени пред друг състав на съда по НОХД
№ 644/2020 г. по описа на СлОС, на 22.02.2021 г., находящи се на л.69-70 от
посоченото дело.
СВИД.Д. Д.: „Работя като старши полицай в Участък Запад Сливен“ – вярно е.
„Отговарям за с.С.р. и още 30 села“ – вярно е. „Спомням си малко неща“ – вярно е.
„Спомням си, че получихме сигнал от ОДЧ за сбиване в селото“ – вярно е. „Там
установихме баща и син казаха, че са ги набили други две лица и са им взели пари и
телефон“ – мисля, че е вярно. „Бащата и сина отначало ги нямаше“ – съгласен съм с
това, което съм казал преди. „Магазинера мисля, че се обади и те дойдоха на центъра
на селото“ – съгласен съм с това, което съм казал. „Казаха, че побоя е станал близо до
мястото, където се срещнахме, в съседна улица“ – съгласен съм с това, което съм казал
2021 г. „Не помня каква сума казаха, че им липсва“ – съгласен съм с това, което съм
казал 2021 г. „Казаха пари и телефон“ – съгласен съм с това, което съм казал двайсет и
първа година. „Казаха, че и автомобила са го спрели близо до мястото, където са ги
били“ – съгласен съм с това, което съм казал двайсет и първа година. „Като отидохме
на мястото, където са ги били, автомобила не беше там“ – съгласен съм с показанията,
които съм казал 2021 г. „Автомобила го намерихме на съседна улица, близо беше до
мястото, където посочиха, че са ги били“ – съгласен съм. „Казаха някакви имена, но аз
не ги познавам“ – съгласен съм с това, което съм казал 2021 г. „Мисля, че казаха, че са
ги били с юмруци, с тояги“ – съгласен съм с това, което съм казал двайсет и първа
година. „Не видях видими наранявания по някой от тях“ - съгласен съм с това, което
съм казал двайсет и първа. „Колегата П. И. дойде на място“ – съгласен съм с това,
което съм казал двайсет и първа. „Когато той дойде, ходихме до не помня кое село да
търсим евентуалните извършители“ – съгласен съм с показанията от двайсет и първа.
„Не можахме да намерим евентуалните извършители“ – съгласен съм с показанията от
двайсет и първа. „Не познавам Ю. Й. – М. и не ги познавам всичките лица“ – да. „Не го
познавам“ – да, не го познавам. „Мисля, че аз съм изготвил докладната“ – не си
спомням. „Сутринта като ми свърши смяната я оставям в нашата стая на началника и
после къде отива, не знам“ – да. „Не съм разговарял с уличените“ – не си спомням. „Не
помня дали колегата И. А. е разговарял с тях“ – да. „Отидохме да запазим
местопроизшествието“ – предполагам, че е било така. „Дойде оперативна група“ –
обикновено идва. „На мястото, където са ги били ходихме“ – нямам спомен. „Показаха
4
ни къде са ги били, нищо не сме намерили“ – не си спомням. „Не сме открили там
телефони, портмонета“ – не си спомням. „От мястото, където са ги били до колата има
около 300 - 400 метра“ – не знам. „Колегата ходи до някакъв друг дом, аз останах до
автомобила“ – нямам спомен. „Мисля, че ключа на автомобила беше на таблото, но не
съм сигурен“ – не знам. „Мина доста време от тогава“ – да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.И. А.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в Участък „Запад“, ст.полицай. 2020 г. бях на същата
длъжност. Имахме сигнал за С.р., за взета кола, портфейл, пари, нещо такова се сещам,
че беше. Вече не си спомням дали съм виждал тогава подсъдимия. Помня, че
извикахме колеги от криминална, колегата по района беше, ходихме в някакви села,
вече не ги знам кои са.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат зачетени показанията на свидетеля, дадени както
в хода на ДП, на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, находящи се на л.122 от
ДП, както и тези, дадени пред друг състав на съда на същото основание, тъй като
твърди, че не си спомня.
Адв.С.: Давам съгласие за прочитане показанията и на ДП, и в съдебната фаза.
Съдът намира, че следва да уведоми подсъдимия на основание чл.281, ал.7 от
НПК, че прочетените показания по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията, дадени в хода на
ДП. Съгласен съм да се прочетат показанията, дадени пред ОС-Сливен.
Съдът намира направените доказателствени искания на представителя на РП-
Сливен за допустими и основателни. С оглед даденото съгласие от подсъдимия и
неговия защитник, съдът намира че показанията на свид.И. А. следва да бъдат
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.И. А., дадени пред орган на ДП, находящи се на
л.122 от ДП.
СВИД.И. А.: „Работя като ст.полицай към Участък „Запад“ при РУ-Сливен, като
изпълнявам патрулно-постова дейност в населените места западно от гр.Сливен,
5
включително и в с.С.р., общ.Сливен“ – вярно е. „По изготвената докладна записка от
мен за случая мога да кажа следното: Беше на 06.04.2020 г., когато бях на смяна заедно
с колегата Д. Д.“ – да, с него бяхме на смяна. „Около 21,30 часа, ни изпратиха по
сигнал за скандал и бой в с.С.р.“ – щом съм го казал, значи е вярно. „Ние с колегата
отидохме на центъра на селото, където в близост до железарски магазин на улицата ни
чакаха две лица – магазинерът И. К. и Г. Р. Ф., малко след това Ф. извика и баща си Р.
Ф. Р., който беше малко по-надолу по улицата“ – вярно е. „Те ни обясниха, че две лица
са им нанесли побой – които установихме като М. Ш. М. от с.К., общ.Е. и К. С. А. от
с.Б., общ.К., като Р. Р. заяви, че освен, че са го били и са му взели портфейл със сумата
от около 300 лева“ – вярно е. „Обясниха ни също, че след като са ги набили са им взели
автомобила, който е бил марка „Ауди 80“ с рег.№ *****, като казаха, че те са избягали
от мястото където били нападнати и в последствие са чули запалването на двигател на
лек автомобил, за който твърдяха, че е бил техен“ – вярно е. „Аз им казах да изчакат
там на място и с колегата извършихме обход на улицата, на която те ни казаха, че са
били нападнати и са били бити, като автомобила не беше на същата улица, а беше в
съседна уличка на около 400 - 500 м“ – вярно е. „Автомобила видимо бе в добро
състояние и нямаше външни повреди“ – да. „След това ние докладвахме на ОДЧ и
запазихме местопроизшествието до пристигане на дежурната група“ – да.
Съдът намира, че следва на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК да прочете
показанията на свидетеля, дадени пред състав на СлОС, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.И. А., дадени по същото дело на 22.02.2021 г. по
НОХД № 644/2020 г. по описа на СлОС, находящи се на л.70 от цитираното дело.
СВИД.И. А.: „Работя като старши полицай в Участък Запад – Сливен“ – да.
„Едно от селата, за които отговарям е С.р.“ – да. „Имам спомен, че ни изпратиха на
сигнал в с.С.р. на центъра имало баща и син, които били набити и им взели колата“ –
да. „Близо до центъра установихме бащата и сина, като на място беше и един господин,
който е подал сигнала“ – да. „Обясниха ни, че са някакви хора, на които казаха малките
имена, които записахме“ – да. „Казаха, че на възрастния човек са му нанесли побой и
са му взели пари“ – да. „След това колата е била спряна в друга улица, чули са, че
колата потегля и след това не я намерили“ – така е. „С колегата извършихме обход и
видяхме колата на съседна улица спряна“ – така е. „След това дойдоха оперативна
група да вземат отношения по случая“ – да. „Това бяха нашите действия“ – да.
„Спомням си, че автомобила беше заключен, нямам спомен за ключовете“ – да. „Беше
заключен“ – щом съм го казал, значи така е било, вече не си спомням. „Пострадалият
не зная как е влязъл“ – да, не знам. „Дойдоха други колеги и започната да работят по
случая“ – започнаха, да. „Аз бях на друго място, пазех друг човек“ – да. „Пазех друг
6
гражданин от същото село“ – да. „Срещнах се с колегата П. И.“ – да. „Той дойде“ – да,
дойде. „Не познавам М., не познавам Ю. Й.“ – не, не ги познавам. „Работим с 30 и
няколко села и не ги познавам“ – няма как да ги познавам. Не си спомням дали съм
видял или не съм видял видими наранявания по лицата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.П. И.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като мл.пол.инспектор в Участък „Запад“ към РУ-
Сливен като обслужвам няколко населени места – С.р., Б., С., И., З. и Р.. За случая знам
следното. Точната дата и час не мога да се сетя, защото беше започнала епидемичната
обстановка за КОВИД-19 и работих на смяна на КПП в края на гр.Сливен, на пътя за
с.Бяла. Първоначално на мобилния ми телефон се обади И. И. К., който каза, че имало
при него произшествие, имало някакво сбиване, тъй като аз съм квартален и работя
там, той се обади на мен. Съответно аз му казах – има дежурен тел.112, да си подаде
той или човекът, който е ударен или бит да си подаде сигнала, тъй като аз съм
служебно ангажиран. По-късно, не мога да кажа точно време и как, бях сменен от
КПП-то и съответно с колегите тръгнахме в посока с.С.р. за подадения сигнал.
Спомням си, че бях с Д. Д. и И. А.. Тогава установихме един малко по-възрастен човек
със сина си, мисля че бяха до магазина на този И. К. ли беше, но не мога да се сетя.
Възрастният човек тогава каза, че са му вземали пари, а младото момче, че са му взели
телефон и имали кола, която я нямало там или преместена ли, нещо такова беше.
Тогава ставаше въпрос за възникналата ситуация за К. от с.Б. и М. М. от с.К., между
тях е станало това. Първоначално с колегата, мисля че бях с И. А., отидохме до с.Б. да
търсим К., но там казаха, че той е отишъл да работи при М. в с.К., общ.Е.. Мисля, че
тогава съвместно се обадихме на колегите за съдействие, тъй като беше почнало да
става много късно и колегите от гр.Е., служителите, ни оказаха съдействие и отидохме
и задържахме М. и К. в къщата на М.. М. е това лице (посочва подсъдимия). Не мога да
си спомня дали са казали нещо при задържането им. Мисля, че ги отведохме в РУ
гр.Сливен. Тогава ходихме и до лицето Ю., да попитаме, защото пред дома му където
живее, от тъжителя, който тогава си подаде сигнала, каза че пред дома на Ю. е станало
това, викали са го за някаква машинка и затова ходихме да разговаряме с Ю. и да ги
търсим там, защото инцидентът е станал близо до тях. Не мога да си спомня дали Ю. е
казал нещо. Мисля, че възрастният човек имаше засъхнала кръв някъде по главата, към
ухото, нещо такова беше, не мога точно да определя. Тогава имаше автомобил, черно
„Ауди“, модел „80“, тип яйце, което беше не пред дома на Ю., на двеста-триста метра
на друго място преместен, за което първоначално тъжителят със сина си твърдяха, че
7
са им взели и автомобила, но автомобилът беше на същата улица, но на друго място.
Възрастният човек говореше много развалено български и не мога да си спомня дали е
казал кой го е бил. Тогава разбрах, че става дума за някаква машинка за рязане на
дърва да се купува от пострадалите от Ю.. Възрастният човек, доколкото си спомням,
каза че имал 300 лева, купувал си някакви цървули и пирони от магазина и трябвало да
има около 280 лева. Каза, че като е бил бит, тогава са му ги взели. Не помня да е казвал
кой ги е взел.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира че са налице
основания за прочитане показанията на свидетеля, дадени пред състав на СлОС само в
частта относно заявеното тогава за нараняванията на пострадалия Р. Р..
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Адв.С.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.П. Н., дадени по същото дело на 07.04.2021 г.
пред друг състав на съда по НОХД № 644/2020 г. по описа на СлОС, находящи се на
л.96-97 от цитираното дело, само в посочената част.
СВИД.П. И.: „Той малко на развален български каза, че бил ударен, бил бит с
някаква сопа – тояга, в друга улица и конкретно каза за М., че го е бил“ – вярно е.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам разпитаните
свидетели да бъдат освободени от залата.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят свидетелите от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Съгласен съм да се освободят
от залата свидетелите.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните свидетели
Д., А. и И..
СВИД.И. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия от магазина. Аз съм управител на
фирма и имам магазин в С.р.. Подадох сигнал дето са се били ли, какво са се правили,
този предния, който дойде в магазина, Г. ли, как беше. Каза, че са го били, подадохме
сигнала и това е. Друго не е казал. Друго не знам по случая.
8
Адв.С.: Правя искане да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени на
досъдебното и съдебното производство. Давам съгласие да се четат показанията от
досъдебното и съдебното производство.
Съдът намира, че следва да уведоми подсъдимия на основание чл.281, ал.7 от
НПК, че прочетените показания по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.,1 т.2 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията, дадени в хода на
ДП. Съгласен съм да се прочетат показанията, дадени пред ОС-Сливен.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да бъдат прочетени показанията и от ДП, и от
съдебното производство.
Съдът намира направените доказателствени искания на защитата на подсъдимия
за допустими и основателни. С оглед даденото съгласие от подсъдимия и неговия
защитник съдът намира, че показанията на свид.И. К. следва да бъдат прочетени по
реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.И. К., дадени пред орган на ДП, находящи се на
л.119 и 120 от ДП.
Съдът започна с прочитане показанията, дадени от свид.К. на 10.08.2020 г.
СВИД.И. К.: „Управител съм на ф. „К.И – МБ“ ООД – с.С.р., като във същото
село имаме магазин за строителни материали“ – вярно е. „Не си спомням точната дата,
но това се случи през тази – 2020 г., в края на м.март или началото на м.април – не съм
сигурен кога точно, но него ден аз бях в магазина си за строителни материали, когато
около 21,30 часа, вътре влезе един клиент, когото познавах само по физиономия до
тогава, в последствие разбрах, че е от с.С., общ.Е. – не му знам имената, но той е по-
млад от мен“ – вярно е. „Това момче говореше много бързо и много-много не му
разбирах какво казва, но ми каза, че някакви мъже са го били него и баща му и са му
взели колата и са я оставили на друга пресечка, която е успоредна на тази, на която е и
моят магазин“ – вярно е. „Не ми каза кои хора са го били, спомена, че са го били до
магазина на „М.” - собственика на този магазин ми е братовчед и се казва И. Ц.С.“ –
вярно е. „Нашите магазини са на една и съща улица, през двеста метра“ – вярно е. „Аз
излязох веднага навън и не се виждаха нито хора, нито коли“ – вярно е. „След като ми
каза, че са го били и са набили и баща му по главата са го удряли, аз позвъних на
полицая, който отговаря за селото – П. И., но той ми каза, че в момента е на КПП в
гр.Сливен и ние трябва да се обадим на спешен телефонен номер 112, за да съобщим за
случая“ – вярно е. „Тогава аз си дадох моят телефон на това момче той да се обади и
9
той да обясни какво се е случило, след което той се обади на спешният телефонен
номер“ – да. „Малко по-късно дойде полицейски патрул, като полицейските служители
изслушаха разказа на момчето за това, което се е случило“ – вярно е. „Заедно с
полицаите отидохме да видим в съседната уличка дали колата на момчето е там и
наистина я видяхме в съседната уличка, която е успоредна на тази, на която е моят
магазин“ – вярно е. „Аз изобщо не съм видял бащата на това момче и не зная какви
наранявания е имал той“ – вярно е.
Съдът продължи с прочитане показанията на свид.К., дадени на 23.09.2020 г.
СВИД.И. К.: „Аз не съм разговарял въобще с бащата на момчето, което ми
поиска телефона за да се обади на спешен телефон 112 за да поиска съдействие от
полицейски служители за това, че той и баща му са били бити, след като са ги набили –
той не е идвал в моят магазин след нанесеният му побой“ – вярно е. „След като
дойдоха полицейските органи, аз видях, че те излязоха от една къща по-надолу от
магазина и тръгнаха с полицаите и тогава видях възрастният господин, но след като са
го били въобще не съм говорил с него“ – вярно е. „Доколкото си спомням когато
пазариха от мен пирони ми заплати сметката именно младото момче и не мога да кажа
дали възрастният господин – бащата на младото момче е разполагал с някаква сума
пари, защото не съм ги видял“ – вярно е. „Не съм чул и младото момче да каже, че
освен, че са ги били и са взели някаква парична сума от баща му“ – вярно е. „Младото
момче беше доста уплашено и не му се разбираше какво говори даже“ – вярно е.
С оглед направеното доказателствено искане от защитата на подсъдимия на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.И. К., дадени пред друг състав на съда по
същото дело, а именно на 22.02.2021 г. по НОХД № 644/2020 г. по описа на СлОС,
находящи се на л.69 от посоченото дело.
СВИД.И. К.: „Имам магазини в с.С.р.“ – вярно е. „Единия магазин е строителен,
другият хранителен“ – вярно е. „Магазините се намират под центъра на главния път,
близо до църквата“ – вярно е. „Познавам пострадалия и сина му“ – вярно е. „Имената
им не знам, но ги зная“ – вярно е. „Те идваха нея вечер и това беше“ – вярно е.
„Купиха си пирони и излязоха от магазина“ – вярно е. „Не мога да си спомня кой
плати“ – вярно е. „Високото момче, младото момче каза, че са го били, но не можах да
разбера кой, защото говореше бързо“ – вярно е. „Поиска ми телефона, за да се обади на
112“ – вярно е. „Каза на 112, че са ги били с баща му“ – вярно е. „Един път само се
обади на 112 от моя телефон“ – да. „После баща му не е идвал в магазина“ – вярно е.
10
„Не съм видял наранявания по младия мъж“ – вярно е. „Не знам дали са пазарили в
хранителния магазин, преди да дойдат в железарския“ – вярно е. „Аз се обадих първо
на полицейския служител, който отговаря за селото и той каза да се обадя на телефон
112“ – вярно е. „Ходихме с полицаите да търсим колата“ – вярно е. „Знам къде живее
Ю., над мен в уличката“ – вярно е. „Колата не беше пред дома на Ю., когато я
намериха полицаите“ – вярно е. „Не мога да кажа на какво разстояние беше колата от
дома на Ю.“ – вярно е. „Младият мъж не е споменавал, да са им били взети пари“ –
вярно е. „Когато дойдоха полицаите, бащата дойде от долу от пътя, който води от
железарския магазин до реката“ – вярно е. „После с времето разбрах, че тези хора са
баща и син“ – вярно е. „Видимо бащата нямаше нищо“ – вярно е. „Когато намериха
колата, тогава излезе бащата“ – той си излезе от улицата, а не от колата, не е бил в
колата. „Не си спомням кой плати, купиха пирони и сметката им нямаше и 5 лева“ –
вярно е. „Имам камери в магазина“ – вярно е. „Сигурно ще са платили с банкнота от 5
лева, тъй като сметката нямаше 5 лева и рестото им беше някакви стотинки“ – вярно е.
„Те си взеха пироните и си излязоха от магазина“ – вярно е. „Никой пред мен не е
броил някакви пари“ – вярно е. „Вечерта полицаите не са ме питали нищо, не са ме
разпитвали“ – вярно е. „Телефонния ми номер е *****“ – вярно е. „Между 21,00 и
22,00 часа, се обадих на П. И.“ – вярно е. „Младото момче се обади само веднъж на 112
от моя телефон“ – вярно е. „Мисля, че имаше и обратно обаждане от 112 на моя
телефон“ – вярно е. „Не мога да си спомня дали са ми звънели от районното
управление за доуточнение“ – вярно е. „Младото момче ми каза, че нямал телефон и
затова помоли да звънне от моя телефон“ – вярно е. „Четири петали за кон са 12 лева, 1
кг гвоздеи са 2 и нещо и чифт цървули са 5 лева“ – те не са купувани от мен, само
пирони купиха от мен. „Мисля, че купиха само пирони“ – да. „В моя магазин се
продават петали за коне“ – да. „В Е. има много строителни магазини“ – да. „С.С. от
С.р. е на 20-25 км., а Е. е на 15-16 км“ – сигурно, не си спомням. „За извършените
продажби в магазин се издават касови бележки“ – да. „За закупените пирони съм издал
касова бележка“ – да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободен от залата.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен от
залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.К..
Съдът прекъсна заседанието в 10,45 часа.
Заседанието продължава в 11,06 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и неговият защитник.
11
Заседанието продължава с разпит на свидетелите.
СВИД.А. Е.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Две години минаха оттогава и не си спомням. Държа си на
старите показания.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат зачетени показанията на свид.А. Е., дадени в
хода на ДП, находящи се на л.112, както и тези на съдебното производство пред друг
състав на съда.
Адв.С.: Даваме съгласието си за прочитане показанията от досъдебно и съдебно
производство.
Съдът намира, че следва да уведоми подсъдимия на основание чл.281, ал.7 от
НПК, че прочетените показания по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля,
дадени в хода на ДП. Съгласен съм да се прочетат показанията, дадени пред ОС-
Сливен.
Съдът намира направените доказателствени искания на представителя на РП-
Сливен за допустими и основателни. С оглед даденото съгласие от подсъдимия и
неговия защитник съдът намира, че показанията на свид.А. Е. следва да бъдат
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.А. Е., дадени пред орган на ДП, находящи се на
л.112 от ДП.
СВИД.А. Е.: „Вчера вечерта – 06.04.2020 г. около 17,30 – 18,00 часа аз бях в
домът на Ю. по прякор „М.”, говорехме си с него, след около час дойдоха и вуйчо ми
М. по прякор „К.” заедно с К. от с.Б.“ – да. „Тримата си говорехме“ – да. „Стана на
въпрос, че преди повече от месец от месец някой бе откраднал конете на вуйчо ми М.,
а той каза, че се е съмнявал в Г. от с.С., общ.Е., каза, че някаква жена го е видяла него и
му се е обаждал да се разберат, но Г. отричал да е извършил кражбата, казвал му е, че
няма никакви доказателства, че именно той е откраднал конете, после се криел от
вуйчо ми и не му е вдигал повече телефона“ – вярно е. „Тогава М. се обади около три-
четири пъти на Г. и му предложи да му продаде някаква щилка – машинка за рязане на
дърва, като му казваше, че му трябвало пари“ – вярно е. „След това, около 21,00 часа
пред къщата на Ю. спря кола – марка Ауди модел „80” – в нея бяха Г. и баща му“ – да.
12
„Двамата слязоха от колата и отидоха пред домът на Ю., през това време ние с вуйчо
ми и К. бяхме отишли зад къщата на Ю. – там ми каза да отидем вуйчо ми, защото ако
Г. ни видел щял да избяга“ – вярно е. „Пред домът на Ю. започнаха да говорят Ю. и Г.“
– да. „След около една минута вуйчо ми М. излезе иззад ъгъла на къщата, като през
цялото време още докато приказвахме той държеше една сопа в ръцете си“ – вярно е.
„М. тръгна към Г. на бегом и направо удари два пъти със сопата Г.“ – вярно е. „Бащата
на Г. веднага хукна да бяга, а К. тръгна да бяга след него, като и той носеше в себе си
една пръчка“ – да, шибалка, пръчка. „След като М. удари Г. със сопата, Г. също хукна
да бяга, като прескочи една мрежа – една ограда на съседен имот и избяга, тогава М.
тръгна след К. да настигнат бащата на Г.“ – да, вярно. „Те двамата го настигнаха в
пряката – съседната улица от домът на Ю. – аз нямах пряка видимост към тях, но се
чуваше, че те викат, крякат“ – да, вярно. „Тогава К. се върна до къщата на Ю.“ – да,
вярно. „Тогава чух, че бащата на Г. викаше на М. „Защо ме удряш, нали сме приятели –
аз никакви коне не съм виждал, не зная нищо за коне”, а М. му отговори „Синът ти
знае, ти също знаеш”, след което чух как бащата на Г. казваше „Не зная нищо – убий
ме не зная”“ – да, вярно. „След около една-две минути вуйчо ми М. също се върна“ –
да, вярно. „Искам да поясня, че след като се върна въобще не е ставало въпрос за
някакви пари – М. не е споменавал да е вземал някакви пари от бащата на Г.“ – да,
вярно. „Ю. – М. не се е намесвал в боя въобще, аз също не съм се намесвал и си стоях
отстрани“ – да, вярно. „След като вуйчо ми се върна пред домът на Ю., междувременно
при него бе дошъл и едно момче – Н. по прякор „Б.” за да си дадял телефона на Ю. да
му го зареди“ – да, вярно. „Тогава Ю. каза на Н. да махне колата настрани от неговата
къща“ – да, вярно. „Н. се качи в колата, запали я и я мръдна на около 50 м. напред –
колкото да не е пред домът на Ю.“ – да, вярно. „Доколкото знам Н. запали колата с
ключовете й, понеже те си стояха на контакта на таблото“ – да, вярно. „Тогава аз се
качих на своята кола и си тръгнах“ – да, вярно.
С оглед направеното доказателствено искане от представителя на РП-Сливен на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.А. Е., дадени пред друг състав на съда по
същото дело, а именно на 22.02.2021 г. по НОХД № 644/2020 г. по описа на СлОС,
находящи се на л.68 от посоченото дело.
СВИД.А. Е.: „Познавам подсъдимите“ – да, вярно е. „Точна дата не помня,
отидох през деня да пия кафе в Ю.“ – да, вярно. „Ю. цепеше дърва“ – да. „Говорихме
си с него“ – да, вярно. „Не помня какво сме си говорили“ – да, вярно. „Другите
подсъдими дойдоха след няколко часа“ – да, вярно. „М. ми е вуйчо“ – да, вярно. „Аз
13
съм син на негова първа братовчедка“ – да, вярно. „Когато дойдоха другите си
говорихме за някакви коне“ – да, вярно. „Конете бяха на вуйчо“ – да, вярно. „Конете
бяха откраднати“ – да, вярно. „Говорихме за конете, че са му ги откраднали“ – да,
вярно. „Вуйчо не знаеше кой му ги е откраднал“ – да, вярно. „Съмняваше се в Г.“ – да,
вярно. „Познавам Г.“ – да, вярно. „Докато бяхме там и говорихме за конете, М. звънна
на Г. по телефона за някаква машина“ – да, вярно. „Те там си говореха с Г. ли, с баща
му ли“ – да, вярно. „Казаха, че ще дойдат да видят машината, но не знам дали са
говорили за цена“ – да, вярно. „След това хората дойдоха“ – да, вярно. „Дойдоха Г. и
баща му с кола „Ауди 80““ – да, вярно. „М. излезе при тях, здрависа се с Г. пред
колата“ – да, вярно. „Аз, вуйчо и К. бяхме през това време до къщата, в двора на
къщата“ – да, вярно. „Не бяхме скрити“ – да, вярно. „М. има такава машинка, даже и
пред мен ряза същия ден дърва с нея“ – да, вярно. „Имаше зор и искаше да я продаде“
– да, вярно. „Искаше да пътува за чужбина“ – да, вярно. „Тогава М. нямаше жена“ – да,
вярно. „Г. беше напсувал вуйчо ми по телефона на майка“ – да, вярно. „Докато дойдат
Г. и баща му, тримата подсъдими не са се уговаряли помежду си да ги набият“ – да,
вярно. „М. излезе с една сопа, защото Г. го напсува на майка“ – да, вярно. „М. удари Г.
със сопата един, два пъти“ – да, вярно. „К. имаше една малка пръчка“ – да, вярно. „Не
мога да кажа, но мисля, че между двора и улицата стана това“ – да, вярно. „Не знам
дали биха бащата на Г., чувах викове, но той и без да го докоснат пак викаше“ – да,
вярно. „Чувах как бащата на Г. казваше на М. „Защо ме биеш, аз нищо не знам за
конете”“ – да, вярно. „Бях надалеч от тях и само чувах викове, говореха“ – да, вярно.
„Г. избяга от цялата тази работа, тръгна към центъра като прескочи една мрежа“ – да,
вярно. „Никой не е тръгнал да бяга след него“ – да, вярно. „Когато те се върнаха, аз им
казах, че си тръгвам“ – да, вярно. „Не са ми казвали дали са удряли някого“ – да, вярно.
„Не съм чувал да е ставало въпрос за пари“ – да, вярно. „Не знам М. да е удрял някой –
бащата или сина“ – да, вярно. „Познавам А. Д.“ – да, вярно. „А. дойде същата вечер“ –
да, вярно. „Дойде да си зарежда там телефона“ – да, вярно. „Колата на Г. остана пред
дома на М.“ – да, вярно. „А. я премести“ – да, вярно. „Аз се качих на моята кола и си
тръгнах“ – да, вярно. „А. премести колата, за да не стои пред дома на М., премести я
30-40 метра напред на запад“ – да, вярно. „Не помня, когато се върнаха, дали М. и К. са
държали нещо в ръцете си“ – да, вярно. „Аз си тръгнах с моята кола“ – да, вярно. „В
С.р. живея далеч от М. и затова бях с колата“ – да, вярно. „А. дойде след инцидента“ –
да, вярно. „М. и К. не са ми споменавали да са взимали пари от бащата на Г.“ – да,
вярно. „М. звъня на Г. преди да дойдат М. и К., някъде около час преди това“ – да,
вярно. „Тогава му предложи и машинката“ – да, вярно. „Тогава М. беше скаран нещо с
жена си затова казах, че тогава нямаше жена“ – да, вярно. „Един или два пъти М. звъня
на Г.“ – да, вярно. „Не помня в колко часа отидох, но когато Г. и баща му дойдоха вече
беше тъмно“ – да, вярно. „Когато дойдоха К. и вуйчо ми все още беше светло“ – да,
вярно. Не съм чул някой да вика „къде са парите“.
14
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.К. А.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Бяхме набили едни, Г. и баща му в С.р.. Повечето работи ги
забравих, мина бая време. М., аз и А. беше там, и М., имаше още едно момче, ама те не
са се месили. Стана един карашмалък, колата беше пред къщата на М. и бащата на Г.
тръгна да бяга и аз му ударих две-три шибалки и го гоних към десетина метра и го
оставих. После М. мина край мен и почна да гони бащата на Г.. Настигна го, но бая
надолу беше, около 100-150 м разстояние. М. беше хванал ръката на бащата на Г. – Р..
М. питаше Р. за конете, дали нещо знае за неговите коне. Р. каза „не знам“. И ние го
пуснахме, замина към асфалта, към центъра. И на мен ми липсваше една кобила. Не
съм питал Р. за нея. Тогава бях оставил моята кобила при М. да я гледа, защото бях в
затвора. Като излязох почнах да търся конете и тогава Г. се обади и заплаши М. и мен,
бяхме на едно погребение и тогава той ни звънна по телефона и каза, че ще ни бие. М.
след това се обади на М., не знам какво говореха и отидохме в С.р. при М.. След туй
стана боя. Г. и Р. дойдоха при М. за някаква машина, говорили с М., някаква щилка
продавал. Не знам той кога им се е обадил, дали ние преди да отидем или след това.
Когато Г. и Р. дойдоха, зад къщата на М. се бяхме скрили М., аз и А.. Аз взех от земята
една шибалка, А. нямаше нищо, не си спомням М. дали държеше нещо. Скрихме се да
ги питаме уж за конете и някакви стари разправии. Ние ги чакахме да слязат от колата,
иначе щяха да избягат. Не знам кой е слязъл първи от колата, но бяха Г. и Р., говореха с
М.. Първо тръгна М., после А. и аз последно тръгнах. Уж тръгнаха да приказват, а пък
аз като излязох Р. вече беше тръгнал да бяга, Г. заобиколи колата и изчезна. Аз ударих
само Р.. Не съм видял някой друг да удря Р.. М. беше напред и аз не можах да видя
нищо. Не съм видял М. да събаря Р. на земята. Аз когато отидох до тях, беше го хванал
М. Р. за ръката и приказваха. Не сме го събаряли на земята. Не сме го питали за пари.
Не съм бъркал по джобовете на Р.. Не съм видял М. да бърка по джобовете му.
Възстанових пари по пощата на Р., 280 лева. Платих ги за да мога да изляза от затвора,
защото бях задържан. Направих споразумение да мога да изляза, не ми се седеше в
затвора, бая време седях. Вземах вината, пратих му парите, иначе още щях да съм
вътре. Аз поемам само мойто, като не съм го видял М.. Плащам парите, макар че не
съм ги вземал, за да мога да изляза. По време на това погребение Г. се обади по
мобилния телефон на М., аз бях до М. и чувах как Г. попържваше „Ще продам жена ти
и децата ти“, такива неща. Година и девет месеца бях задържан по това дело в арест и
от работа имах към два месеца, година и единадесет месеца. Споразумението ми беше
за година и девет месеца лишаване от свобода.
15
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът намира, че с оглед изясняване фактическата обстановка по делото следва
да бъдат прочетени показанията на свид.А., дадени в хода на ДП от частта: „Тогава М.
ни каза да отидем…“ до „…и мен“.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да бъдат прочетени.
Адв.С.: Съгласен съм да се прочетат, но до края на разпита.
Съдът намира, че следва да уведоми подсъдимия на основание чл.281, ал.7 от
НПК, че прочетените показания по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да бъдат прочетени тази част от показанията на
свидетеля, дадени в хода на ДП, както е поискано от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм.
Съдът, с оглед даденото съгласие на подсъдимия и неговия защитник, намира че
тази част от показанията на свид.К. А. следва да бъдат прочетени по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К. А., дадени пред орган на ДП, находящи се на
л.114-115 от ДП, от „Тогава М.…“ до края на разпита на свидетеля.
СВИД.К. А.: „Тогава М. ни каза да отидем да се скрием в една странична улица
зад къщата на М., като видяхме, че идва колата на Г.“ – вярно. „Искам да допълня, че
М. носеше в колата си една голяма сопа – дряновица и я беше взел със себе си, аз
докато бяхме зад къщата също взех една сопа в ръцете си“ – аз вземах сопа, ама дали
имаше дрянова не си спомням. „Видяхме, че колата пристигна и Г. и баща му двамата
слязоха от автомобила“ – вярно. „Зад ъгъла на улицата бяхме застанали отпред М., след
него племенника му и аз бях най-отзад“ – вярно. „Малко след като Г. и баща му
слязоха и започнаха да говорят с М., М. хукна към тях със сопата си, А. и аз го
последвахме, но М. замахна със сопата и удари някой от тях – не можах да видя кого
удари и по къде го удари, нито колко пъти удари някого от тях двамата, защото аз не се
приближих много понеже сопата му беше дълга и като замахва, да не ме удари с нея и
мен“ – вярно. „Тогава веднага бащата на Г. хукна на една страна, а Г. хукна да бяга на
друга страна“ – вярно. „М. последва Г., а аз последвах бащата на Г. – последвах го и го
ударих със моята сопичка два пъти по крака и по гърба, но го ударих лекичко и го
оставих той да се отдалечи“ – вярно. „Искам да поясня, че аз не съм искал да бия
бащата на Г., а го ударих за да се махне той от мястото за да не го набият М. и А.“ – по
принцип тъй е, вярно е. „Започнах да гоня дъртия около десетина метра за да може да
16
се махне от там – той е възрастен и аз ако исках можех да го застигна, но не съм искал“
– вярно. „Тогава бащата на Г. сви в една друга уличка и аз спрях да го гоня и се върнах
назад към къщата на М.“ – бях се спрял. „Тогава с М. се разминахме, като М. бягаше да
настигне бащата на Г.“ – вярно. „Аз видях, че го настигна и го хвана“ – вярно.
„Започнаха двамата да се дърпат – не съм видял М. да го е съборил на земята“ – вярно.
„М. започна да го пита за конете, но бащата на Г. му каза, че не е вземал никакви коне,
не е виждал чужди коне и хал-хабер си нямал от такива“ – вярно. „Аз стигнах до тях
двамата и също го попитах за моята кобила, дъртия каза, че нищо не знае“ – тъй каза.
„Тогава казах на М., че няма смисъл да го бие и да го остави, понеже той хабер няма за
конете ни“ – имаше такоз нещо дума. „След това М. го остави и ние двамата тръгнахме
към къщата на М., а бащата на Г. тръгна надолу към главната улица“ – той почти беше
на главната. „Искам да поясня, че аз не съм заплашвал с нищо бащата на Г., не съм
имал нож в себе си, понеже си бях оставил моите ножове в село, видях, че М. има нож
на кръста си, но не съм го видял да заплашва с него бащата на Г. или да го порязва –
когато стигнах до тях те само се дърпаха“ – само си говореха. „Аз не съм искал или не
съм вземал пари от бащата на Г., не съм виждал и М. да взема някакви пари от него“ –
вярно. „Познавам отдавна Г. и баща му и знам, че търговията на животните я води Г. и
ако той каже, че негови пари са изчезнали може да му повярвам, но не мога да
повярвам, че пари са откраднати от баща му, защото той по принцип не се занимава с
пари и с търговия – той си отглежда само животните“ – той почти си е чобанин само,
пасе животните. Г. ми предложи да ми върне парите, тези 280 лева, те знаят че аз нищо
общо нямам с грабежа, с обира, не съм вземал парите. Г. ме пита на коридора докато
бяхме на първото дело дали съм видял нещо. Говорихме и той каза, че ще ми върне
парите, защото вика „ти не си виновен, М. е виновен“. Каза, че не знаел дали баща му е
имал пари, дали не ги е загубил. Това му бяха приказките. Той каза, че ще ми върне
парите, ама тъй си остана на приказка, не ми е върнал тези пари.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.А. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия, виждали сме се два-три пъти в С.р..
Ходих да си оставя телефона при М. да се зарежда, беше преди две години. Оставих да
се зарежда телефона. Там беше К. (посочва подсъдимия), А. и момчето, което е до А.
(посочва свид.К. А.), и М. беше там. Беше към девет и половина – десет часа вечерта.
Аз бой не съм виждал. Аз си оставих телефона да се зарежда. Колата „Ауди“ беше на
пътя до дома на М., рекох да я дръпна да не пречи на пътя и това е. М. вика „махнете я
тази кола пред дома“. Ключовете на колата бяха вътре и аз я запалих и я преместих
17
напред с 30-40 метра. Не разбрах на кого е тази кола. Не съм чул разговора, който
водеха К., М.. Не знам друго за случая. Беше тъмно когато отидох до М. да зареждам
телефона. Не съм питал на кого е колата. Не видях какво има в колата и нищо не съм
пипал. Телефона си го оставих при М. и същата вечер ми го върнаха полицаите. Аз го
оставих при М. да се зарежда цяла вечер, на сутринта щях да си го взема.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът, с оглед на обстоятелството, че свид.Д. заявява в показанията си, че не е
чул разговора на лицата, намира че следва да бъдат прочетени показанията, дадени от
свидетеля в хода на ДП от частта „Те си говореха“ до края на разпита.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да бъдат прочетени.
Адв.С.: Съгласен съм.
Съдът намира, че следва да уведоми подсъдимия на основание чл.281, ал.7 от
НПК, че прочетените показания по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията, дадени в хода на
ДП, в тази им част.
Съдът, с оглед даденото съгласие от подсъдимия и неговия защитник, намира че
показанията на свид.А. Д. следва да бъдат прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2
от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.А. Д., дадени пред орган на ДП, находящи се на
л.113 от ДП, в частта от „Те си говореха“ до края на разпита.
СВИД.А. Д.: „Те си говореха“ – да, вярно. „Чух, че К. каза „Не можах да го
хвана и да го набия както трябва“, тогава аз попитах „Какво стана – кого не можа да
хванеш“, но на мен никой нищо не ми отговори“ – да, вярно е. „Тогава М. се обърна
към К. и му каза „Махнете тази кола от тука“ – не искаше да стои колата пред къщата
му“ – вярно е. „Тогава аз реших аз да се кача на колата и да я махна, въпреки че съм
неграмотен и нямам шофьорска книжка и въпреки, че не ми казаха на мен да я махна“ –
да, вярно е. „Влязох вътре в колата, завъртях ключа – той си беше в контакта на
таблото, колата запали и аз я мръднах малко по-напред по улицата, на не повече от 50
м. от мястото където беше паркирана“ – вярно е. „Не съм вземал нищо от колата,
оставих ключа на място, както си беше – колата си беше отворена с поставен ключ на
контакта за запалването“ – вярно е. „Не съм разглеждал нищо в колата, не съм видял
никакви телефони, или нещо подобно – не съм виждал и някакви пари“ – вярно е. „Аз
18
не съм видял въобще някакъв бой, не можах да разбера нито кои са се карали, нито
дали и кои са се били – никой нищо не ми каза на мен“ – вярно е.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.Ю. Й.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия, селата са близко дето живеем. Датата
не мога да се сетя, мина доста време, имах една резачка за продаване. Обадих се на М.
по прякор П., той не е в залата, казах му, че продавам резачка, той ми каза, че Г. търси
резачка и ми даде неговия номер да му се обадя. Приказвахме с Г. и той каза, че ще
мине да я види и ако му хареса ще я вземе. Малко по-късно М., този който е тука, мина
през къщи да търси коне, тъй като закупи единия кон от мене, да не да се е прибрал в
нас, бяха му изчезнали коне на момчето. Мисля, че два пъти говорих с Г.. Някъде след
обяд се обадих първия път на Г.. След около половин час му звъннах втори път. Той
каза, че се прибирал от работа и ще мине край къщи, не ми каза с кой ще бъде. След
първия разговор дойде М., след това остана около половин час и М. беше когато се
обадих на Г. втория път. Не знаех, че имат някаква вражда помежду тях си. По-късно
разбрах, след боя, че Г. го заплашвал по телефона и го псувал. Моят прякор е М., а на
М. – К.. Г. дойде с баща си, а М. дойде с К.. В нас бяхме ние тримата, а вкъщи беше и
А.. М. и К. бяха в двора, пък А. ми помагаше да цепя дърва. Дойде Г., здрависахме се,
защото се познаваме, а баща му го видях за първи път, и той слезе до колата. Влязох
вътре да изкарам резачката, да я видят и през това време са се сбили. Видях М. удари
Г., мисля че с пръчка и той прескочи една ограда и избяга. Баща му малко по-надолу,
около 40-50 м, там М. приказваше с бащата на Г., пита къде са му конете, не видях да
го удря М.. Чувах викове на баща му на Г., викаше „помощ, помощ“, но кой го е
ударил, не видях. М. и К. бяха до бащата на Г. когато той викаше „помощ“, аз ги
виждах. Бащата на Г. не беше паднал на земята, беше прав, не е падал на земята, до
него бяха М. и К.. Чух М. да го пита къде са му конете, кой му е откраднал конете,
друго не чух и не видях. Аз прибрах децата си вътре, защото се бяха стресирали, бяха
се уплашили. Жена ми беше в София, защото баба й беше болна. Исках да продам
резачката за да взема пари и да отида при жена си да я прибера. Продавах резачката за
300 лева, с Г. се разбрах, че за 300 лева я давам. Не съм чул М. или К. да питат бащата
на Г. къде са парите. Чуваше се разговора, бяха много близо до вкъщи. Чух, че бащата
отговаряше, че не знае къде са конете. Явно някой го беше ударил, затова викаше
„помощ, помощ“ или от страх.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът констатира противоречия в показанията на свидетеля, дадени в днешно
19
съдебно заседание и тези на ДП, поради което намира, че същите следва да бъдат
прочетени.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм.
Адв.С.: Съгласен съм.
Съдът намира, че следва да уведоми подсъдимия на основание чл.281, ал.7 от
НПК, че прочетените показания по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията на ДП.
Съдът, с оглед даденото съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник,
намира че показанията на свид.Ю. Й. следва да бъдат прочетени по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Ю. Й., дадени пред орган на ДП, находящи се
на л.110-111 от ДП.
СВИД.Ю. Й.: „Днес към 17 часа - след обяд, се обадих на Г., който е от друго
село и му казах, че продавам една щилка и искам за нея 200 лева“ – казах му 300. Не
знам защо е така написано, казах 300 лева. „Г. каза, че той не търси щилка, но баща му
можело да я поиска – да я купи“ – вярно. Аз се обадих на Г., той каза, че ще дойдат да я
видят. „Разбрахме се да се видим по-късно днес – да дойдат с баща си до С.р.“ – вярно.
„Мина към час-два, но Г. не идваше, заради което аз пак му се обадих – питах го ще
идва ли да я купува“ – вярно. Мина доста, половин час – 40 минути като се обадих
втория път. „Г., с който се имахме, каза, че баща му доял животните – като ги издоял,
щяли да дойдат – заусуква нещо и аз тогава му казах – „Слушай, ако е за по-малко от
200 лева, не давам щилката“ – не е вярно, нищо не е вярно от туй, не ми каза че баща
му доял животни, каза че като се прибере от работа ще мине. Това не съм го казал. Не
знам защо полицаят го е записал. „Г. каза „Добре, ще дойдем да я видим“ – вярно.
„После вече се бе постъмнило и аз седях пред дома ми до едно дърво заедно с един
приятел – А., на който не зная другите имена, май А., но не съм сигурен, той е
племенник или братовчед на М. от с.К. с прякор „К.“ – не е вярно, цепихме дърва.
„Моя прякор е М.“ – вярно. „Та пиехме си кафето и аз влезнах в къщи“ – бяхме си
взели кафе докато цепихме дърва и пиехме кафе. „След това дойде до дома ми –
отпред с колата Г. с баща си“ – вярно. „Излезна, здрависахме се и започнахме да си
говорим, когато изведнъж – от зад – от зад къщата ми, дето има една пътечка водеща
към задната улица, дойдоха двама мъже – единия го познавам – М., за който казах, че
А. му вика „вуйчо““ – вярно. „И двамата мъже носеха сопи и с тях нападнаха Г., който
20
хукна през драките пред къщата ми и избяга“ – донякъде е вярно, защото само единия
нападна Г., само М. го нападна. „Баща му също хукна да бяга, но М. и другия мъж го
настигнаха и започнаха да го налагат със сопите“ – не е вярно, не са го налагали,
разпитваха го за конете, двамата бяха М. и К.. „Аз не отидох да му помагам на човека,
понеже бях със децата си – имам две малки деца, които гледам – на пет и шест години
– разделен съм със майка им, но живея с друга жена, дето сега е в София и за това
исках да продам резачката – да ида да взема жена ми от София“ – вярно. „Та, колата на
Г. остана пред дома ми“ – вярно. „Аз казах на М. като се върна нагоре, да махнат тая
кола – да не стои пред дома ми, но той отказа“ – вярно. „Тогава дойде едно момче – Б.
му викат, май А. се казва – той беше с каруца, но той се качи на колата на Г. и я
премести по-нататък по улицата“ – вярно. М. дойде преди Г.. Зад къщата цепихме
дърва. М. ме пита какво правим и питаше за конете. Аз казах, че цепим дърва и чакам
Г. да дойде да вземе машинката. Той като чу, че чакам Г. каза, че и той ще го чака, не
ми е казал че ще го бият или нещо такова. Пътя се вижда отзад от къщата. Като видях
колата на Г. тръгнах да излизам, а М. остана отзад. Не знам защо не тръгна с мене,
остана назад.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът намира, че следва да предяви на свид.Ю. Й. протокола за разпит, находящ
се на л.110 от ДП относно подписа на свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде предявен.
Адв.С.: Възразявам, на протокола не е изписано с негов почерк, че му е
прочетено. Записано е с ръката на разследващ полицай и това е. Имам горчив опит как
се подписват такива протоколи, затова възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Възразявам.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свид.Ю. Й. протокола за разпит на свидетеля от 07.04.2020 г.,
находящ се на л.110 от ДП.
СВИД.Ю. Й.: На л.110 подписът срещу свидетел е мой. Отзад на гърба на л.110
подписът срещу свидетел е мой. Не ми е прочетено съдържанието, което е записано на
този протокол. Грамотен съм.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Моля да бъде извършен допълнителен разпит на свид.А. Е.. Нямам други
21
доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам относно искането за допълнителен разпит
доколкото не е посочено какво точно ще изяснява свид.Е..
Адв.С.: Проведен разговор със свид.Г. Р. във връзка с предмета на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира направеното искане
от адв.С., защитник на подсъдимия, за допустимо и основателно с оглед изясняване
фактическата обстановка по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторен разпит на свид.А. М. Е..
СВИД.А. Е.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да
говоря истината.
ВЪПРОС НА АДВ.С.: Осъществявали ли сте среща след инцидента със свид.Г.
Р. Ф., по какъв повод и каква е била темата на разговора.
ОТГОВОР НА СВИД.Е.: Преди да се явим на първото дело пред окръжния съд,
нямам спомен преди колко време беше, Г. ме дръпна настрани и ми каза „Аз от
собствения си джоб ще дам на баща си пари, само и само да се прекратят тези работи“
– за делото, да се прекрати.
ВЪПРОС НА ПОДСЪДИМИЯ: Какво ти е казал Г. и ходили ли сме заедно до
дома на Г.?
ОТГОВОР НА СВИД.Е.: Взех вуйчо М. и ходихме до дома на Г., след първото
явяване в съда, горния. Ходихме и Г. нещо обясняваше на вуйчо, всичко чух, но го
забравих. Имам записан на Г. разговора, записах го после да не каже, че сме ходили да
го бием. Преди да отида да взема вуйчо ми от с.К., отидох първо при Г. сам, да го
попитам дали иска да говори с вуйчо ми. Пред залата Г. ми каза „Кажи на вуйчо си да
дойде да говорим, да се разберем като бели хора“. Отидох при Г. сам за да го
предупредя, че ще закарам вуйчо при него и аз този разговор записах. Аз сам реших да
го запиша разговора, да не кажат после нещо друго. Пуснах телефона да се записва и го
сложих в джоба си. Не знам дали е законно да записвам някого без негово съгласие. Г.
ми каза да дойде вуйчо ми да говорят, няма проблем. След около половин час закарах
вуйчо при Г. и пак записах разговора. Не си спомням точно, но си говориха за конете.
Г. каза, че не му е взел конете на вуйчо, някой друг ги е взел, това искаха да си
говорят.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Къде беше вуйчо ти когато Г. ти каза, че иска да
22
говори с него.
ОТГОВОР НА СВИД.Е.: Вуйчо беше вътре в залата, така си спомням. Аз с Г.
бях до прозореца извън залата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Не възразявам да бъдат освободени
свидетелите от залата.
Адв.С.: Нямам въпроси. Не възразявам да се освободят.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Не възразявам.
СВИД.Ю. Й.: Моля да ми бъдат платени пътните за явяването ми в предно
съдебно заседание.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свидетелите Е., А. и Д..
Съдът прекъсна заседанието в 12,47 часа с оглед уточняване въпроса с
разноските на свид.Й..
Заседанието продължава в 13,30 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият, защитникът и свид.Ю. Й..
Съдът, след представяне на справка за полагащите се пътни от счетоводството
на СлРС
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свид.Ю. Е. Й. пътни разноски по делото – отиване и
връщане от с.С.р. до гр.Сливен и обратно за явяването му в съдебно заседание на
26.10.2022 г. в размер на 10,95 лева, платими от бюджетните средства на съда.
(Издаден РКО)
ПРОКУРОРЪТ: Да се освободи свидетелят.
Адв.С.: Да се освободи свидетелят.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Й..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
Адв.С.: Нямам искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
Съдът намира, че с оглед изясняване фактическата обстановка по делото е
необходимо да се назначи съдебно-техническа експертиза относно съдържанието на
приложения по делото на л.57 от ДП запис от тел.112. Освен това, с оглед показанията
на свидетелите в днешно съдебно заседание, намира че следва да допусне повторен
разпит на свид.Г. Р. Ф..
23
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Адв.С.: Възразявам против разпита на свид.Г. Р. Ф., защото на мен и моя клиент
не е ясно какво се изяснява с този разпит. Не се противопоставям на назначаването на
съдебно-техническа експертиза с оглед установяване обективната истина по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторен разпит на свид.Г. Р. Ф..
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се изготви
от вещо лице при НТЛ при ОДМВР-Сливен със задача да свали на хартиен носител
съдържанието на приложения на л.57 от ДП диск, изпратен с писмо на РЦ-112-Бургас.
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 27.01.2023 г. от 13,30 часа, за която дата и час
РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелят и вещото лице.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 13,46 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24