Решение по дело №180/2022 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 71
Дата: 28 октомври 2022 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20223620200180
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Нови пазар, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20223620200180 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.58д и сл. от ЗАНН от страна на „Мегаметал 1“ ЕООД
- гр. Нови пазар, с ЕИК***, против наказателно постановление №27-00091 от 27.05.2022 г.
на ИД Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Шумен, с което на основание
чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят счита, че постановлението е в противоречие с разпоредбите на чл.52,
ал.4 и чл.28 от ЗАНН, както и в нарушение на разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.3, ал.3 от
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол
върху стопанската дейност. При проверка в дружеството, осъществена на 14.04.2022 г., било
установено, че в досието на служителя Д.Т., на длъжност „електротехник строителен“
липсва нотариално заварено копие от разрешението му за пребиваване на територията на
страната. Копие в досието било налице, но поради пропуск върху документа липсвала
нотариална заверка. Всички останали документи в трудовото досие били изрядни, а
пропускът бил еднократен и първи за дружеството. За дружеството липсвал интерес от
несъхраняване на точната документация в досието на служителя. Разрешението за
пребиваване с №***/2021 г. било налично и валидно. Наложената на дружеството санкция
се явявала несъразмерно тежка, макар и в минималния предвиден в закона размер. В
жалбата се твърди също, че преди издаването на наказателното постановление наказващият
орган нарушил чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не извършил проверка на обосноваността на акта
за установяване на административно нарушение и преценка на събраните доказателства.
Посочените факти във възражението на жалбоподателя не били съобразени.
Постановлението било издадено в нарушение на целта на Закона за ограничаване на
1
административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност,
която цел била да се насърчи и улесни стопанската дейност, а в случая бела нарушена
разпоредбата на чл.3, ал.3 от този закон, забраняваща налагане на ограничения и тежести
при осъществяване на административния контрол в стопанската дейност. Поради тези
обстоятелства и предвид липсата на вредни последици жалбоподателят моли, актът да бъде
отменен от съда.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт Д.В.-И. счита, че в случая от
събраните доказателства безспорно се доказва осъществен състав на административно
нарушение. Контролният орган правилно приложил и принудителни административни
мерки, давайки предписания и срок за отстраняването им. Неизпълнението на тези
предписания давал основание на контролния орган за състави и друг акт за установяване на
нарушение, за неизпълнение на предписанието. Към датата, отразена в наказателното
постановление, описаното нарушение било извършено и доказано по делото.
Представителят намира за неприложима в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
счита, че обществената опасност на конкретното нарушение не била по-ниска от обичайните
случаи. Поради тези съображения, представителят на въззиваемата страна моли,
постановлението да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима.
С акт за установяване на административно нарушение №27-00091 от 28.04.2022 г.
актосъставителят В. В. Р. е констатирала, при извършена проверка на 14.04.2022 г. по
спазване на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, в гр. Нови пазар, „***“ №21, че дружеството-жалбоподател не съхранява за
срока на наемането му на работа –от 20.01.2022 г., нотариално заверено копие от
представения документ за пребиваване в страната на Д.Т., гражданин на трета държава
(***), нает на длъжност „електротехник строителен“ с трудов договор №053/19.01.2022 г.
Посочено е в акта за установяване на нарушението, че служителят Т. има издадено
разрешение №***/2021 г. за постоянно пребиваване в страната. Актосъставителят е
отбелязал, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Въз основа на така съставения и връчен акт за административно нарушение ИД
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен е издала наказателно
постановление №27-00091 от 27.05.2022 г., с което за установеното нарушение, на
жалбоподателя, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за
2
това органи, както и че актът и постановлението отговарят на императивните изисквания на
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в акта за нарушението, така и в постановлението е
налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е
за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Констатира се също, че в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя и налагащи
отмяната на наказателното постановление на това основание.
Като съобрази събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите В. В. Р.,
П. В. С. и Г.А.К., както и писмените доказателства, представени в заверени копия –
протокол за извършена проверка №ПР2212476, съставен на 14.04.2022 г.; разрешение за
пребиваване №***; трудов договор №53 от 19.01.2022 г.; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; обяснение; длъжностна характеристика, служебна
бележка №48 от 20.01.2022 г. за инструктаж; страница от международен паспорт на
гражданин на ***; разрешение за пребиваване №*** с нотариална заверка на препис,
извършена на 05.05.2022 г. от нотариус Д.С. с рег.№*** на НК и справка на действащи
трудови договори на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че безспорно по делото са
установени следните факти:
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от всички събрани по
делото доказателства. Те не спорни и между страните. От анализа на установените факти
съдът счита, че с категоричност се доказва формалното наличие на осъществен състав на
административно нарушение по чл.10, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност. Безспорно е, че към датата на извършената проверка, в трудовото досие на
постоянно пребиваващия в Република България сръбски гражданин Д.Т., работещ по
трудово правоотношение с дружеството –жалбоподател, липсва нотариална заверка на
съдържанието на копираното от две страни Разрешението с №***/2021 г. за постоянно
пребиваване. Същевременно, видно и от съдържанието на самия акт за установяване на
административното нарушение, не подлежи на съмнение наличието на валидно разрешение
за постоянно пребиваване на чуждия гражданин в Република България.
Разпоредбата на чл.10, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
задължава при наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета
държава, работодателят да изисква от него да представи валиден документ за пребиваване,
нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. В
настоящия случай безспорно е налице формално извършено нарушение, но то притежава
всички признаци на маловажен случай. "Маловажен случай" по смисъла на § 1, ал.1, т.4, от
ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В настоящия случай за констатираното нарушение е дадено предписание и
3
срок на изпълнение до 05.05.2022 г. Предписанието е изпълнено на 05.05.2022 г. и
следователно в дадения срок. Вредни последици от нарушението не са настъпили, защото
още в момента на констатирането му за проверяващите е било ясно, че Д.Т. има издадено и
валидно разрешение за пребиваване в страната. Според съда, целта на нотариалната заверка
в случая е въведена в закона именно да се гарантира наличието на такова разрешение за
постоянно пребиваване, когато е нает чужд гражданин, посредством официално
удостоверено съдържание на преписа, спрямо оригинала на документа. В настоящия случай
още по време на проверката не е имало съмнение, че е налице валидно Разрешение с
№***/2021 г. за постоянно пребиваване. Липсвала е нотариална заверка на документа, което
не води до значителни вредни последици. Предвид това съдът счита, че осъщественото
нарушение представлява маловажен случай.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът счита, че следва да
отмени наказателно постановление №27-00091 от 27.05.2022 г. на ИД Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Шумен, като предупреди дружеството –нарушител, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. В случая в полза на дружеството-жалбоподател следва да
бъдат присъдени направените разноски, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-00091 от 27.05.2022 г. на ИД Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Шумен, с което на „МЕГАМЕТАЛ 1“ ЕООД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. “***“, №21,
представлявано от С.Ф.Я., на основание чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, за нарушение на чл.10, ал.2 от същия закон, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „МЕГАМЕТАЛ 1“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. “***“, №21, представлявано от С.Ф.Я., ЧЕ при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Дирекция ”Инспекция по труда” - гр. Шумен да заплати на
„МЕГАМЕТАЛ 1“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул.
4
“***“, №21, представлявано от С.Ф.Я., направени по делото разноски в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно пред Шуменския
административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5