Решение по дело №1344/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1956
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20221110201344
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1956
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110201344 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
618269-F634808/13.12.2021 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП София, с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. К. М., ЕГН:
********** е наложено административно наказание парична глоба в размер
на 500.00 лева за нарушение по чл.109, ал.1 от ЗДДС вр. чл.107, т.4, б. „а“,
подбуква „бб“ от ЗДДС.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от защитник, който инвокира допълнителни защитни
твърдения в съдебните прения в подкрепоа на тези от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 16.11.2021 г. в ТД на НАП София, отдел „Регистрация“ извършена
проверка от свидетеля Г.Г. Георгив на длъжност инспектор на дружеството
„Надя М фарма“ ЕОО. Дружеството било в ликвидация. Ликвидатор на
същото била жалбоподателят В. К. М.. В Агенцията по вписванията било
вписано удостоверение с изх.№ 20210608112400 от 08.06.2021 г., според
което е вписано прекратяване на дейността на посоченото търговско
дружество с обявяването му в ликвидация. Ликвидаторът М. е следвало да
подаде заявление по чл.109, ал.1 от ЗЗДС за дерегистрация по ЗЗДС в ТД
НАП София в 14 дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство
по чл.107, т.4, б. „а“, подбуква „бб“ ЗДДС. Срокът бил до 22.06.2021 г.
(работен ден) включително. Впоследствие заявлението било подадено на
19.10.2021 г.
След съставен АУАН № F 634808/16.11.2021 е постановено
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 618269-F634808/13.12.2021
г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с което на
основание чл.53 от ЗАНН на В. К. М., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за
нарушение по чл.109, ал.1 от ЗДДС вр. чл.107, т.4, б. „а“, подбуква „бб“ от
ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител Г. Г. Г. на длъжност инспектор по приходите в ТД
НАП София и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
2
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, ар. чл. 84 от ЗАНН.
От доказателствения материал, се установява, че безспорно е налице
основание за дерегистрация по ЗДДС по инициатива на жалбоподателя - чл.
107, т. 4 б. „а“ от закона, като процедурата е уредена от разпоредбите на чл.
109 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите при основанията
на чл. 107, т. 4 от ЗДДС лицето подава заявление за дерегистрация в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство
по чл. 107 от ЗДДС. Посочената санкционна норма на чл. 178 ЗДДС визира
състав на нарушение за „данъчно задълженото лице“, което в случая е ЮЛ,
което не подаде заявление за прекратяване на регистрацията
/дерегистрацията/ в установените по този закон срокове. Административните
наказания са диференцирани в зависимост от това дали данъчнозадълженото
лице е търговец /ЮЛ и ЕТ/ или е физическо лице. В настоящия случай
данъчно задълженото лице е било „Надя М Фарма“ ЕООД, а не физическото
лице – ликвидатора В. К. М., поради което неправилно е ангажирана
отговорността на физическото лице – ликвидатор за задължения на
дружество.
Прекратяване на дейността на дружеството като юридически факт по
своите правни последици не е правопогасяващ на задължението за подаване
на заявление по чл. 109 ЗДДС факт. Ликвидацията е фаза от съществуването
на юридическото лице, която не се отъждествява с прекратяването му като
субект на правото. Едва след приключване на ликвидацията, дружеството,
при наличието на съответните предпоставки, се заличава от търговския
регистър по искане на ликвидаторите. От тук следва изводът, че прекратяване
на търговската дейност на дружеството, не освобождава същото от
задълженията му по съществуващите правоотношения, включително и от
задълженията за подаване на съответните, изискващи се по закон, декларации
пред съответните компетентни органи.
В този смисъл, съдът приема извода, че ликвидаторът не е задължено
лице и съответно носещо отговорност по посочената санкционна норма. В
случая се касае за несъставомерност на деянието със субект посоченото в
3
АУАН и НП физическо лице, а именно ликвидаторът на дружеството, по
посочения състав на чл. 178 от ЗДДС, което обосновава извод за материална
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Санкционната норма на чл. 178 ЗДДС предвижда, че данъчно задължено
лице, което като е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 5000 лв. Следователно, за да е осъществено
административно нарушение по цитирания текст, е необходимо да е налице
регистриран по ЗДДС субект, каквото качество санкционираното лице К. П.
П. няма. Неоснователен е доводът на АНО, че съгласно чл. 24, ал. 2 ЗАНН В.
К. М. е санкционирана в качеството му на единствен ръководител и лице
компетентно да представлява дружеството „Надя М „Фарма“ ЕООД
Посоченият текст е тълкуван от него изолирано от разпоредбата на ал. 1, като
и в двата случая се касае за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на физически лица за виновно извършените от тях
административни нарушения, като разпоредбата на ал. 2 включва в кръга на
субектите на административнонаказателна отговорност и физическите лица
допустители и подбудители на административното нарушение.
Административнонаказателното обвинение с АУАН и отговорността на Веска
Кеменова М. е ангажирана с НП не в качеството му на допустител, а в
качеството на пряк извършител, какъвто той по дефиниция не е, тъй като не е
субект на нарушението по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС.
По тези съображения НП следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ
на л.52 СП в размер на 400.00 лева. Според тази процесуална норма – когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложеният от жалбоподателя договор
за правна помощ на л.52от СП, при което съдът следва да присъди сумата от
400.00 лева за дължим адвокатски хонорар в производството.
Възражението за прекомерност на претендираните разноски е
4
неоснователно, тъй като претенцията от 400.00 лева за адвокатски хонорар е
съобразена с извършеното процесуално представителство и наредбата на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 618269-F634808/13.12.2021
г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с което на
основание чл.53 от ЗАНН на В. К. М., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за
нарушение по чл.109, ал.1 от ЗДДС вр. чл.107, т.4, б. „а“, подбуква „бб“ от
ЗДДС.

ОСЪЖДА въззиваемата страна ТД „НАП“ София чрез законният й
предтавител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 да заплати на В. К. М.,
ЕГН: ********** на основание чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00 лева за
дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5