РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000403 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260058/15.02.2021г., постановено по търг. д. №31/2020г.
по описа на Окръжен съд П., ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да
заплати на В. Г. ИВ., ЕГН ********** сумата от 200 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб,
мъка, тъга от смъртта на сина й М.Г.И., настъпила при ПТП от 20.11.2018г.,
причинено от Д.Й. при управление на лек автомобил „А. **“ **********, за
който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към
20.11.2018г., ведно с обезщетение за забава от 10.01.2020г. до окончателното
изплащане; сумата 784 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в половината от стойността на лек автомобил „С.К.“
**********, изцяло повреден при гореописаното ПТП, ведно с обезщетение
за забава от 15.01.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 1 250лв. и за заплащане на обезщетение за забава
за периода 10.01.2020г. – 15.01.2020г. искът е отхвърлен. Посочена е банкова
1
сметка за заплащане на присъденото в полза на ищеца обезщетение -
****************************. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на
адвокат С.Ф. М. адвокатско възнаграждение в размер на 5 530лв. ЗД „Б.И.“
АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка
на Окръжен съд – П. сумата 8 031.36лв., представляваща дължимата
държавна такса за производството и сумата 50лв., представляваща заплатено
възнаграждение за вещи лица.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – ЗД „Б.И.“ АД в частта, с която исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 100 000лв. до
200 000лв. Счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен и
неотговарящ на принципите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД.
Изложени са подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 100 000лв.
В постъпилия отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от
ГПК от въззивамета страна – В. Г. ИВ., се оспорва изцяло същата.
С въззивната желба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
2
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – въззиваема страна в
настоящето – В.И., е изложила фактически твърдения за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 20.11.2018г., при управление
на лек автомобил „А. **“ **********, Д.Б.Й. е нарушил правилата за
движение – движел се е с несъобразена с пътните условия скорост – 149 км/ч
и неочаквано е навлязъл в платното за насрещно движение и е причинил
ПТП, при което е настъпила смъртта на М.Г.И. – син на ищцата. С Присъда
по НОХД 1112/2019г. по описа на Окръжен съд – П. Д.Й. е признат за
виновен в това, че на 20.08.2018г., при управление на МПС „А. **“
**********, е нарушил правилата за движение – чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.1
ЗдвП, чл.21, ал.1 ЗдвП, чл.63, ал.2, изр.1 ППЗДвП и е причинил смъртта на
М.И., с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК във връзка с
чл.342, ал.1 НК, във връзка с чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.58а, ал.1 НК
във връзка с чл.54 НК.
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищцата и починалия М.И., които живеели в едно домакинство. Между
майка и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич.
Вследствие смъртта на М. в живота на ищцата настъпили негативни промени.
Същата напълно се изолирала от околния свят, не желаела да контактува с
хора извън семейния кръг, изпитва силна скръб, страда от безсъние, което
налага прием на антидепресанти. Негативното емоционално състояние довело
и до физически болки и страдания – често й прилошава, чувства болки в тила,
стягане в гърдите, получава силно главоболие, вдига кръвно, като преди
инцидента не е имала проблеми със здравето. Като последица от
психическата травма ищцата изпитва стрес и отказва да пътува с лек
автомобил по пътя, по който е станала катастрофата, а пътува с влак.
Негативните промени в психологичен аспект са засилени и поради факта, че
за ищцата смъртта на М. е втора загуба на дете – първият й син е починал на
5-годишна възраст. Раждането на М., освен че е най-радостното събитие за
всеки човек, до известна степен е компенсирало загубата на първородния син.
Изложени са и фактически твърдения за претърпени имуществени вреди и е
предявена претенция за обезщетение на претърпени такива, като
3
първоинстанционното решение, постановено по иска за имуществени вреди
не е обжалвано и е влязло в сила.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №*******************, валидна до 29.07.2019г.
На 09.10.2019г. ищцата предявила застрахователна претенция пред
ответника, но не получила положителен отговор в рамките на тримесечния
срок по чл.496 от КЗ, изтекъл на 09.01.2020г. Ето защо предявява пред съда
претенция за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие настъпилата смърт на сина й – в размер на 200 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2020г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „Б.И.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба,
се свеждат до прекомерност на претендираното и присъдено обезщетение над
сумата от 100 000лв.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
4
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на сина й М.Г.И.. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на лек автомобил „А. **“ ********** - Д.Б.Й., който е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.1 ЗдвП, чл.21,
ал.1 ЗдвП, чл.63, ал.2, изр.1 ППЗДвП и е причинил ПТП на 20.11.2018г., в
резултат на което е починал М.И.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила на 05.09.2019г. присъда по НОХД 1112/2019г. по описа на Окръжен
съд – П.. Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна
връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „А. **“ и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – със застрахователна полица №*******************,
сключена при действието на КЗ и валидна към момента на ПТПТ-то и до
29.07.2019г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба спорният
във въззивното производство е въпросът относно справедливото обезщетение
за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
5
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетеля П. – живеещ на съпружески
начала с дъщерята на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и
починалият й 32-годишен син са били в изключително близки отношения,
обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта на сина
си ищцата е претърпяла силни душевни болки и страдания. Между майка и
син, които живеели в едно домакинство, съществувала изключително силна
връзка, уважение и разбирателство, помежду им никога не възниквали
скандали. След смъртта на М. у ищцата настъпва коренна промяна, животът й
се променил в негативен аспект. Макар и все още непреживяла смъртта на
първороден син – също М., починал на 5 години, ищцата била жизнен и
общителен човек. След смъртта на М., В. се затворила в себе си, не общувала
с познати и съседи, дори и най-близките й – семейството й, трудно
контактували с нея. Много често плаче, в резултат на което и по мнение на
очен лекар, съществуващо заболяване на очите, се обострило изключително
силно. Силно влошеното психическо състояние наложило и посещение при
психиатър и прием на успокоителни медикаменти. Ищцата и понастоящем
няма спокоен сън, често несъзнателно плаче и насън. Отказва да се храни и е
отслабнала физически. Изключително добра домакиня преди инцидента,
понастоящем няма желание да изпълнява дори домакинската си работа, което
наложило свидетелят и дъщерята на ищцата В. да я посещават често, като
домакинските задължения се изпълняват изключително от В.. Мъката от
6
загубата на сина довела до силно и неестествено безпокойство за живота на
дъщеря й – притеснява се, когато В. пътува с кола до работа и до дома и
винаги очаква да й се обади, за да се увери, че е пристигнала. С времето
негативните емоционални преживявания, не само че не отшумяват, но и се
задълбочават. Неочакваната смърт на син и то в една млада възраст, се е
отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическо
състояние на ищцата, като физическата и психическата нестабилност са
непреодолими.
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищцата от смъртта на сина й, както и от обективна страна –
че починалият М. е бил в млада и работоспособна възраст – на 32 години и
преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата
възраст, е най-тежката загуба за родителя и съобразно разпоредбите на чл.52
от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че ищцата е претърпяла психически,
морални болки и страдания, представляващи неимуществени вреди,
намиращи имуществено изражение в размер на по 150 000лв. При определяне
еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени вреди се
съобразява от една страна младата възраст на пострадалия, както и
обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между
пострадал и претендиращ обезщетение – тази между дете и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен
морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер. От друга страна
не може да се пренебрегне обективният факт, че пострадалият е бил в зряла
пълнолетна възраст и макар и живеещ в едно домакинство с ищцата, е
установил свой независим начин на живот. Не е проведено доказване, че
ищцата, която към момента на инцидента е била на 65 годишна, все още
работоспособна възраст, е била зависима под каквато и да е форма и
нуждаеща се от грижи от страна на сина си. Касае се за загуба на родственик
от първа низходяща степен – дете, което е най-значимото, осмислящо
човешкия живот. Установено е, че негативното преживяване от такава загуба
е повторно понесено от ищцата – след загубата на първороден син - М.,
починал на 5-годишна възраст. От субективна страна този факт засилва
негативното емоционално състояние, но предходната загуба на дете не е в
7
причинна връзка с конкретната увреда, за да бъде приобщен този факт към
субективните критерии, свързани пряко с изживяванията, за които се търси
ангажиране функционалната отговорност на застрахователя. Вярно е, че се
касае за най-тежката загуба – загуба на дете, която е с непреодолими и
непредотвратими последици. Неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, при което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно и се определя съобразно конкретиката на случая и според
критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД. Съответствието с
критериите по чл.52 от ЗЗД с конкретните обективни и субективни фактори
се подчинява на процесуалните норми за доказването им. В настоящия случай
не е проведено пълно и главно доказване на твърдените в исковата молба
ексцесни прояви, рефлектиращи и върху здравословното състояние на
ищцата. Нормално е смъртта на близък родственик, още повече на дете, да
доведе до психически сътресения. Твърденията в исковата молба за
изключителни негативни прояви от здравословен характер не се подкрепят по
категоричен начин дори и от единствено ангажираните от ищцата в тази
насока доказателства – свидетелските показания. Показанията на свидетеля П.
за влошено състояние на очите, за посещения при психиатър не са достатъчно
убедителни. Тези факти биха били установими с медицинска документация, с
която страната би следвало да разполага или със съдебна експертиза,
изготвена от вещо лице, разполагащо със специални знания в съответната
област. Ето защо обезщетението от 150 000лв., дори и да не е заместващо от
житейска гледна точка претърпяната загуба на дете, с оглед конкретиката на
случая и проведеното доказване съответства на предписаните от правната
норма – чл.52 от ЗЗД критерии.
По изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е уважена за разликата над 150 000лв. до 200 000лв. и в
тази част да бъде отхвърлена.
При този изход на делото следва да бъде отменено решението и в
частта, с която в полза на адв. С.М. е присъдено адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за разликата над 4 147,50лв. до 5 530лв. /Същото
8
се изчислява по съразмерност, съобразно уважената част от иска – с
материален интерес 200 000лв., за който минималното адвокатско
възнаграждение, предвидено в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 5 530лв./.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, на основание чл.78
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.135
от първоинстанционното дело/ тези разноски са 6 700лв. – адвокатско
възнаграждение с 20 % ДДС, като са представени и доказателства за
регистрация по ЗДДС. В договора за правна защита и съдействие обаче е
отразено уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение – 5 600лв.
– т.е. – без ДДС. При това положение дължимите разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да се определят на база удостовереното
реално изплатено адвокатско възнаграждение – 5 600лв. Ищцата следва да
заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1 400лв.
Следва да бъде отменено решението и в частта, с която ЗД „Б.И.“ е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
над 6 031,36лв. до 8 031,36лв.
На основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва
да заплати на жалбоподателя разноски за въззивното производство съобразно
уважената част от въззивната жалба. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК сторените от жалбоподателя разноски са в размер
на 4 320лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, като съгласно представения
договор за правна защита и съдействие /л.46/ същото, включая и ДДС, е
платено авансово, изцяло в брой. Или на жалбоподателя се дължат разноски в
размер на 2 160лв.
Съразмерно с неуважената част от въззивната жалба следва да се
присъди в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ГПК. Съобразно обжалваемия материален интерес – 100 000лв.,
минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3 530лв. Или
адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ГПК следва да бъде в размер на
9
1 765лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260058/15.02.2021г., постановено по търг. д.
№31/2020г. по описа на Окръжен съд П., в частта, с която ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ********** е осъдено да заплати на В. Г. ИВ., ЕГН ********** сумата
над 150 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина й
М.Г.И., настъпила при ПТП от 20.11.2018г., причинено от Д.Й. при
управление на лек автомобил „А. **“ **********, за който е сключен договор
по риска „Гражданска отговорност“ към 20.11.2018г., ведно с обезщетение за
забава от 10.01.2020г. до окончателното изплащане; ЗД „Б.И.“ АД е осъдено
да заплати на адвокат С.Ф. М. адвокатско възнаграждение над 4 147,50лв. до
5 530лв.; ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт – по сметка на Окръжен съд – П. сумата над 6 031,36лв. до 8 031.36лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. ИВ., ЕГН ********** срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ********** иск за обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на сина й М.Г.И., настъпила при ПТП от 20.11.2018г.,
причинено от Д.Й. при управление на лек автомобил „А. **“ **********, за
който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към
20.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260058/15.02.2021г., постановено по
търг. д. №31/2020г. по описа на Окръжен съд П., в останалата обжалвана
част, с която ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на В. Г.
ИВ., ЕГН ********** сумата над 100 000лв. до 150 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб,
мъка, тъга от смъртта на сина й М.Г.И., настъпила при ПТП от 20.11.2018г.,
причинено от Д.Й. при управление на лек автомобил „А. **“ **********, за
който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към
10
20.11.2018г., ведно с обезщетение за забава от 10.01.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. ИВ., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
1 400лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 2 160лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** да заплати на адв. С.М. – АК
П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
1 765лв. за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на
В. Г. ИВ., ЕГН ********** във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11