ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 60 от 10.12.2022 г. на Районен съд – Средец (РС –
Средец), постановено по ЧНД № 148/2021 г. по описа на същия съд, е
отменено Постановление от 22.10.2021 г. на прокурор от ТО – Средец към
Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство (ДП) № 269 ЗМ-82/2021г. по описа
на РУ на МВР – Средец, вх. № 4032/2021 г., по описа на ТО – Средец при
Районна прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от
НК.
Съдебното определение е протестирано от прокурора, наблюдаващ
разследването, с конкретни доводи за неговата неправилност. Твърди, че
изведените в прекратителното прокурорско постановление правни изводи се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и изразява
съмнение, че посочените в атакувания съдебен акт допълнителни
доказателства, които според съда е необходимо да бъдат събрани, ще
променят крайният извод за липса на осъществено престъпление. Моли,
протестирания съдебен акт да бъде отменен като неправилен, като вместо
него въззивният съд да постанови ново определение, с което постановлението
за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
1
Бургаският окръжен съд (БОС), след като се запозна с наведените в
жалбата доводи и след служебна проверка на събраните в хода на
разследването и приложени по ДП доказателства, в пределите на
правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК, установи следното:
ДП № 269 ЗМ-82/2021г. по описа на РУ на МВР – Средец, вх. №
4032/2021 г., по описа на ТО – Средец при Районна прокуратура – Бургас, е
образувано на 08.04.2021 г. на основание чл. 212, ал.2 от НПК – със
съставянето на протокол за първото действие по разследването – разпит на
свидетел. Образувано е за престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК – затова,
че на 06.04.2021 г. и на 07.04.2021 г. в село Дебелт, община Средец са
осъществени съвкупления с Б. П. З., ЕГН **********, към които тя е била
принудена със сила и заплашване.
В хода на досъдебното производство са извършени разпити на
свидетели, събрани са писмени доказателства, изготвени са експертни
заключения от съдебномедицинска експертиза и ДНК експертиза.
С постановление от 22.10.2021 г. наблюдаващият разследването
прокурор от ТО – Средец при РП – Бургас е прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК – липса на престъпление. Според прокурора, събраният до този момент
доказателствен материал водел до извод, че в инкриминирания период от
време между Б.З. и лицето Я. Й., когото същата сочи като извършител на
престъплението, е било налице доброволно съжителство, в рамките на което
двамата доброволно са осъществили полови контакти. Според прокурора,
освен показанията на З., липсвали други данни за упражнено спрямо нея
насилие, поради което воденото наказателно производство следвало да бъде
прекратено.
Прокурорският акт е обжалван пред РС – Средец от пострадалата Б.З.,
чрез нейния повереник, с доводи за необоснованост и незаконосъобразност.
На 10.12.2022 г. е постановено атакуваното определение, с което
първоинстанционният съд отменя прекратителното постановлението на
прокуратурата и връща делото за продължаване на процесуално-следствените
действия. В мотивите си, съдът приема, че макар прокурорът да е изложил
конкретна фактическа обстановка, не е извършен анализ на всички събрани по
делото доказателства, от които тя се извежда. Този си извод, съдът
2
аргументира с обстоятелството, че прокурорът не е обсъдил експертното
заключение по назначената съдебномедицинска експертиза, според което при
прегледа на пострадалата са били установени кръвонасядане на лявото й
бедро и охлузване на лявото й коляно. Наред с това, съдът изразява
становище, че не са изчерпани възможностите за доказване на
обстоятелствата по делото, включително и дали изнесеното от пострадалата З.
отговаря на обективната истина. В тази връзка, съдът сочи конкретни факти и
обстоятелства, които следва да бъдат установени при разследването, както и
евентуалните процесуално-следствени действия за събиране на доказателства
в тази насока, едва след които може да се приеме, че разследването е
проведено всестранно, обективно и пълно.
Настоящият въззивен съдебен състав намира частният протест, с които е
сезиран, за процесуално допустим, доколкото е подаден от съответната
прокуратура в законоустановения срок и цели проверка на не влязъл в сила
съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243, ал.5 от НПК. Разгледан по
същество, частният протест се явява неоснователен.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 243, ал. 4
и сл. от НПК да извърши задълбочена проверка на правилността и
законосъобразността на обжалваното прекратително постановление на
прокурора. Първостепенният съд е анализирал внимателно и прецизно
представените му доказателствени средства, събрани до този момент при
разследването, и е извел фактическите си изводи въз основа на изградената на
базата на формалната логика и търсенето на причинно-следствена връзка
между фактите интерпретация на цялата формирана доказателствена
съвкупност. Това е позволило на районния съд да изведе обосновани правни
изводи, които настоящата въззивна инстанция напълно споделя.
Изводът на наблюдаващият прокурор за наличие на основание за
прекратяване на воденото наказателно производство на основание чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК е преждевременен, доколкото разследването, макар и
обективно проведено, не може да се определи като всестранно и пълно.
Действително, показанията на пострадалата стоят изолирани от от
показанията на разпитаните свидетели, но изводът, че поради това те са и
недостоверни, е прибързан. Престъпленията от този вид, рядко могат да бъдат
доказани пряко посредством показания на трети лица, а е недопустимо
3
показанията на пострадалата да се отхвърлят като недостоверни априори,
само защото е заинтересована от изхода на делото. Ето защо, твърденията на
подалата сигнала З. за случили се определени факти и обстоятелства, следва
бъдат подложени на внимателна проверка, като все още е налице възможност
да се извършат процесуално-следствени действия, които не само да потвърдят
или да опровергаят с голяма доза сигурност показанията на З., но и да
разкрият други съставомерни факти и обстоятелства. В тази връзка, правилно
първостепенният съд е посочил, че е необходимо да бъдат изчистени
съществените противоречия между диаметрално противоположните по
смисълът им показания на пострадалата и на св. Г. П. – не само за това, как е
протекла срещата по между им, но и каква е била причината за посещението
на свидетелката в дома на Й., използвала ли е П. телефона на З., кога си е
тръгнала свидетелката от дома на Й. и пр., а това може да стане чрез
провеждане на внимателно подготвена очна ставка между двете свидетелки.
Наложително, с оглед пълното изясняване на обективната истина, е
събирането на писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства досежно постъпилият по тел. 112 сигнал за извършено
престъпление, станал повод за извършване на първото действие по
разследването. В тази връзка, действително би било правилно да се приложат
към делото официална справка от регионалния център 112 за датата и часа на
подаване на сигнала, както и за телефонният номер, от който е направено
обаждането, а също да бъде приложен и оптичен носител, съдържащ
аудиозапис на този сигнал. Извършването на тези процесуално-следствени
действия, включително по необходимост и назначаването на техническа
експертиза за изследване на аудиозаписа и текстовото представяне на
записания разговор, биха спомогнали до голяма степен за проверка
достоверността на показанията на св. З. и по-конкретно твърденията й, че тя
лично се е обадила, била е разтревожена, че е преследвана от Й. и т. н. В тази
връзка е необходимо да се установи и чия собственост е бил телефонният
номер, от който е подадено съобщението по тел. 112.
Следва да бъде изяснена достоверността на показанията на свидетелката
З. както относно обстоятелствата около срещата й с Й. в гр. Бургас
(твърденията й, че е оставила багажа си при конкретни лица), така и относно
твърденията на Й., че и преди е имал интимни отношения с пострадалата,
като в тази връзка би било добре да бъде издирено и разпитано посоченото и
4
от двамата лице О..
Настоящата въззивна инстанция споделя доводите на районния съд, за
необходимостта от провеждане на процесуално-следствено действие
„разпознаване на лице“. Предвид извършения повърхностен разпит и
съдържащите се в показанията им недостатъчно конкретни твърдения на
свидетелите К. С., Е. М. А., Г. П., Т. К. и Г. С. за времето, когато са били
очевидци на описаните от тях факти и обстоятелства, за установяване по
несъмнен начин, че те са видели именно З., спрямо тях трябва да бъде
проведено и процесуално-следственото действие „разпознаване на лица“. С
оглед спазване на принципа за всестранно и пълно разследване, би било
добре да бъдат издирени и разпитани и други лица, които са видели З. в
периода от 06.04.2021 г. до 07.04.2021 г. и непосредствено след твърдяното от
нея изнасилване, като им бъдат поставени въпроси за това какво е било
емоционалното и физическото й състояние.
С оглед преценката за наличие или липса на престъпление, следва да
бъде извършен и подробен повторен разпит на пострадалата. Към настоящия
момент остава неизяснен произходът на установеното от съдебната
експертиза охлузването на лявото коляно на З., както и дали същата, през
инкриминирания период от време, е разговаряла по телефона с някой свой
близък относно случилото се с нея или не, както и причините за това.
Едва след установяването на всички посочени по-горе факти и
обстоятелства, би могло да се приеме, че са изчерпани възможностите за
събиране на доказателствени средства и да се пристъпи към тяхната
индивидуална и съвкупна преценка, за да се изведе правния извод за наличие
или липса на престъпление.
Ето защо, настоящият въззивен състав прецени, че следва да потвърди
атакуваното съдебно определение като законосъобразно и правилно.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 60 от 10.12.2022 г. на Районен
съд – Средец, постановено по ЧНД № 148/2021 г. по описа на същия съд, с
5
което е отменено Постановление от 22.10.2021 г. на прокурор от ТО – Средец
към Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство (ДП) № 269 ЗМ-82/2021г. по описа
на РУ на МВР – Средец, вх. № 4032/2021 г., по описа на ТО – Средец при
Районна прокуратура – Бургас, водено срещу виновно лице за престъпление
по чл. 152, ал.1, т.2 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6