Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 27.08.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На шести август,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
175 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № ***** на Директора на Офис на НАП-Плевен при ЦУ на НАП.
Жалбодателят
излага,че обжалваното постановление е незаконосъобразно,посоченото в същото
нарушение не е извършено,поради което не следва да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност
на жалбодателя.Актосъставителят не е възприел правилно фактическата обстановка
по случая.
Не
отговаря на действителността обстоятелството,че клиентска сметка от 1****г е намерена на бара на заведението при проверката.Същата
била донесена от проверяващите без да е ясно откъде разполагат с нея.Липсват
каквито и да е доказателства,че посочената сума в размер на 12.10 лева е била
действително заплатена.Твърди,че това не се е случило,поради което и липсва
задължение жалбодателят да издава фискален бон за сумата.При вземане на поръчка
от клиенти сервитьорът издава клиентска сметка като междинен документ,но в
случай,че клиентите се откажат,тъй като това се случва в заведението,служителят
няма как да издаде фискален бон,тъй като действително не е извършена
продажба.Това се е случило и в процесния случай.Клиентите са отказали
поръчката,поради и което фискален бон не е издаван.
Твърдяното
нарушение не е доказано,поради и което наказателното постановление е
незаконосъобразно.
Както в
АУАН,така и в наказателното постановление правната квалификация е неточна и
непълна.
При
налагане на наказанието наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН,която
хипотеза е налице в случая,нарушението е за първи път,което е посочено и в
наказателното постановление.
Моли да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление,като незаконосъобразно.
Представляващия жалбодателя се явява в съдебно
заседание,представляван от адв.Кривошиева,който поддържа жалбата си и по
същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното постановление.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Д.,която
по същество и в приложена писмена защита,моли да бъде потвърдено,като
законосъобразно и правилно,обжалваното наказателно постановлевие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган,в предвид и приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г на Изпълнителния директор на НАП.
От писмените и гласни доказателства-показанията на св. Л.Ж.,И.Д.,Д.И.,МХ,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят И.Д.
заема длъжността „Главен инспектор по приходите“ към НАП-Офис-Плевен.На ****г същият бил в отпуск,като посетил със семейството си
заведение „****“ в град Тетевен,Лов.обл.,стопанисвано от „“Лъки
2425“-ЕООД-Тетевен. Според свидетелят,след като със семейството си консумирали
храна в заведението,поискали сметката.На свидетеля бил представена
бележка,която същият след заплащане на посочената в същата сума,като
„дисциплиниран гражданин“ прибрал.По –късно установил,че му е издаден не фискален
касов бон,а т.нар.“клиентска сметка“,идентична с приложеното копие на документ
на стр.31-ва от делото.Свидетелят запазил клиентската сметка,като след
преустановяване ползването на отпуска,няколко дни по-късно,я предоставил на
ръководителя на сектор „Мобилни групи“,за преценка и резолюция за проверка на
„въпросното заведение“.
Приложена е Резолюция за извършване на проверка на обект от
дата 18.01.2019г. на Началник-сектор в Отдел „Оперативни дейности“-Велико
Търново при ГД „Фискален контрол“,,с която е възложено на св.Ж. и друг служител
на НАП,извършване на проверка в търговски обект ,стопанисван от
жалбодателя.Предмет на контролните дейности са описаните в резолюцията,а именно
„частична за отчитане на продажби,частична за заети лица,касови апарати,касови
бележки“.
На 19.01.2019г свидетелите Ж. и Д. посетили механа „В“ в град Т,кв.С,поръчали си
за консумация,след което поискали касов бон и такъв им бил издаден.След това
свидетелите се легитимирали и започнали проверка в обекта.Констатирали,че на
бара в механата имало клиентски сметки,поискали да им се осигури достъп до
програмата в обекта,използвана на компютър,различен от фискалното устройство,но
било обяснено,че е прекъсната интернет-връзката и до края на проверката не била
предоставена справка на проверяващите.Била извадена контролна лента от
фискалното устройство,като проверяващите констатирали,че за дата ***г няма регистрирана продажба чрез фискалното устройство за
продуктите,посочени в клиентската сметка,приложена на стр.31 от делото.При
съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава била
установена разлика от 178.60 лева,като в протокола от проверката е отразено,че
същата сума не е отразена във ФУ.
На ***г бил съставен акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/,в който са отразени констатации,че при
проверка на ****г е установено,че не за всяка извършена
консумация,заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискално
устройство,както и че за клиентската сметка от ****г
не е издадена фискална касова бележка,както и че при проверката не бил осигурен
достъп на проверяващите до програмния продукт „Справки продажби“.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление,с което за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ и на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС,на жалбодателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
В показанията си свидетелите М Х и Д.И.-работници на жалбодателя,твърдят,че е
обичайна практика в търговския обект да се издават клиентски сметки,които са
междинни-за текуща информация на клиента и в случаите,когато след поръчката
клиентите напуснат заведението,без осъществена консумация и продажба и фискални
касови бележки при заплащане на консумацията.Свидетелят Х,който работи като
сервитьор в заведението,твърди,че не си спомня като клиент св.Д.,респ. не си
спомня да е виждал същия.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от представените
по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива, посредством
разпита на свидетелите Ж,Д.,Х и И..
При така
описаната фактическа обстановка и по отношение на спорните между страните
факти,съдът приема следното от правна страна:
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на търговеца е проведено незаконосъобразно.Наказателното
постановление е необосновано. Административнонаказващия орган е приел, че е
реализирано описаното по-горе нарушение и безспорно е вменено в задължение на
лицата, извършващи продажби на стоки и услуги в търговски обект,какъвто безспорно
е проверената механа, да издават касова бележка за всяка продажба,
за която плащането не се извършва по банков път.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1 от Наредбата.
От показанията на самия актосъставител,а и на свидетеля Д.,вписан в акта,всъщност се установява,че при проверката същите не са установили,след изваждане на лентата от фискалното устройство,маркирана продажба на стоки на дата ***г,идентични с тези по приложеното копие на документ на стр.31-ва от делото.Основателни обаче са възраженията на жалбодателя за това,че не става ясно по какъв начин наказващият орган се е снабдил с посочения документ,а след като наказващият орган беше задължен от съда да представи оригинала на документа,то същият отговори писмено,че „такава клиентска сметка от 16.08.2018г не е открита в кориците на преписката“. В предвид тази констатация на наказващия орган,съдът не зачита доказателствената сила на приложеното заверено копие на клиентска сметка-стр.31-ва от делото.
Недоказано остава твърдението за реализирана продажба на стоки на дата ***г.,за която да не е издаден касова бележка.Жалбодателят е направил идентични възражения след съставянето на акта,които обаче наказващият орган съвсем лаконично е коментирал,позовавайки се на доказателствената стойност на съставен протокол за извършената проверка.
Като констатация в цитирания протокол се сочи именно клиентската сметка от 16.08.2018г,по отношение на който документ съдът изрази становището си по-горе в мотивите,както и че в търговския обект били намерени 5 броя клиентски сметки,който факт по никакъв начин не корелира с извода за извършване на вмененото на жалбодателя нарушение.
Отразено е в протокола,че при съпоставяне на касовата наличност в момента на проверката-разчетена и фактическа такава,е установен отрицателен резултат в размер на -178.60 лева,който не е отразен във фискалното устройство.
В
конкретния случай е констатирана отрицателна разлика в размер на 178.60 лева,като
това несъответствие може да се дължи както
на неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от наредбата, така и на
неотчетени продажби.Произходът на разликата между разчетената и
фактическата наличност обаче не е ирелевантен за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбодателя, тъй като
разграничаването на двете хипотези е от изключително важно значение за
правилната квалификация на нарушението. В случая от страна на административнонаказващия
орган не е посочено въз основа на какви факти е приел, че посочената сума касае
неотчетени продажби.Посочването на размерите на
установената разлика и това, че тя е с отрицателен знак, не налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ.
не е довело до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и
обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактически
състав на нарушението.
При хипотезата на липса на доказателства по делото посочената сума/отрицателна разлика/ да е резултат
от продажби, установеното нарушение следва да се квалифицира по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съгласно която извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.В тази насока се
възприема и отбелязването в протокола от проверката,че сумата „не е отразена
във ФУ“.
Както в АУАН,така и в атакуваното наказателно постановление
въобще липсва отразяване на тези констатации в протокола за извършената
проверка от 19.01.2019г.-за съпоставката между разчетената касова наличност от
ФУ и фактическата такава,с описание на дневни отчети и пр.Съвсем общо и
произволно е отразено,че не за всяка
извършена консумация,заплатена в брой,се издава фискална касова бележка
от фискално устройство.Нарушението в АУАН и наказателното постановление не е и
индивидуализирано в достатъчна степен,с посочване на време на извършване,посочване на
обстоятелствата,при които е извършено и доказателствата,които го потвърждават.
По изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № ******г,издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“-Велико
Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите,въз основа на
АУАН №*****г.,с което за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ и на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС,на „Л***“-ГРАД Тетевен,Лов.обл. е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00/петстотин/лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :