№ 729
гр. Пловдив, 20.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХVI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 482 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител
юриск. Ш., срещу Решение № 39 от 09.01.2023 г., постановено по АНД № 5648/2022
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н. с., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 650728-F655790/27.07.2022 г., издадено от директор
на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – Пловдив, с което на "С.И
И.78" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.И.Х. - управител, на основание чл.179 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС)
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС.
Касаторът
счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – "С.И И.78“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител. От пълномощника на дружеството -
адв. Х., е депозирана молба, с която оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище за неоснователност на
касационна жалба.
Административен
съд – Пловдив, ХХVI
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл.218 ал.2 от АПК, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна по чл.210 от АПК страна в преклузивния по чл.211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет
на производството пред ПРС е НП № 650728-F655790/27.07.2022 г., издадено от
директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – Пловдив, с което на
"С.И И.78" ЕООД, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F655790 от 17.05.2022 г., съставен
от С.Д.М., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е
констатирано, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив, на 15.04.2022
г. е установено, че "С.И И.78" ЕООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазило установения от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла
на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен
период 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. до 14.04.2022 г. вкл. Констатирано е, че
отчетните регистри не са подадени в ТД на НАП – Пловдив и към момента на
съставяне на АУАН (т. е. 17.05.2022 г.) – нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС.
Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета
и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
За
да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, съставът
на районния съд е приел, от една страна, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП, са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и актовете са издадени от
компетентни органи, но, от друга е приел, че са издадени в нарушение на
материалния закон. Мотивирано е в тази насока, че съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС дружеството е следвало да подаде СД
въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, като е прието, че подаването на СД
е неразривно свързано с подаване на отчетните регистри за същия данъчен период
и по тези съображения е предвиден един и същ срок за подаване на отчетните
регистри и СД, което е дало основание на ПРС да приеме, че се касае за единство
на деянието, което се осъществява в две форми. В този смисъл и се сочи, че в
санкционната норма на чл.179 ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на
административно наказание, но не за неизпълнение на задължението при всяка от
формите му, а за налагане на едно наказание. Цитирана е и съдебна практика на
ПАС. Все в тази насока е посочено, че е установено, че срещу същото лице за
същия данъчен период е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, с което
дружеството е било санкционирано за неподаване на СД. С оглед на което е приел
и, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната
отговорност на наказания субект и незаконосъобразно мултиплицирана, като за
едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното
деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
Изрично е посочено, че в случая се касае за нарушение на материалния закон, и
по-конкретно, на императивната норма на чл.18 от ЗАНН, според която, за едно
нарушение се налага едно наказание, и при повече от едно нарушение, се налага
отделна санкция за всяко едно от тях.
Така
постановеното решение е правилно.
При постановяване на решението си въззивния
съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е
даден отговор на всеки един от доводите на касатора и тези правни изводи на РС
се споделят от настоящата инстанция. Разгледаната от касационния жалбоподател
задължителна съдебна практика касае казуси различни от процесния случай,
отличаващи се с различни конкретни фактически обстоятелства.
Районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 09.01.2023 г.,
постановено по АНД № 5648/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.