ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. гр. София , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл. 248 от НПК.
С протоколно определение от 31.05.2021г., произнесено в
разпоредително заседание по НОХД №1383/2021г., Специализираният
наказателен съд, 19-ти състав, по реда и на основание чл. 248 ал.5 т.1 вр. с
ал.1 т.3 от НПК, e прекратил съдебното производство по делото и е върнал
същото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия.
Определението на СНС е било атакувано в законоустановения 7-дневен
срок с частен протест от страна на прокурор при СП. В протеста се изразява
несъгласие с констатациите на първоинстанционния съд в съдебния акт от
31.05.2021г. относно допуснати съществени процесуални нарушения. В
конкретика се твърди, че съответната, компетентна ТД на НАП, пред която
обвиняемият (кмет на Община гр. К. към инкримиинрания период) Р. В. М., е
следвало да подаде декларация за възстановяване на данък по Оперативна
програма „Околна среда“, е ТД на НАП – гр. Велико Търново. Посочено е, че
последната има седем отделни офиса – в градовете Велико Търново, Враца,
1
Монтана, Плевен, Видин, Габрово и Ловеч, във всеки един от които
обвиняемият е можел и е следвало да подаде изискуемата декларация-опис по
образец- Приложение към § 3 от ПЗР ЗД ЗДДС. По останалите, констатирани
в Определението на СНС процесуални нарушения, прокурорът в частния
протест е изразил становище, че обвинителният акт отговаря на изискванията
на чл. 46 от НПК, както и на зададения стандарт по ТР №2/2002г. на ВКС на
РБ. Конкретно, относно констатираното в акта на първостепенния съд и
посочено като съществено процесуално нарушение обстоятелство, че в
диспозитива на обвинението са визирани всички форми на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 219 ал.1 от НК, в частния протест
прокурорът е посочил, че „в съдебната фаза на процеса и при извеждане на
крайния си извод по съществото на делото, съдът е автономен в преценката си
да реши коя от хипотезите на престъплението по чл. 219 ал.1 НК осъществява
деянието“.
Изпълнена е процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК. Преписи от частния
протест срещу определението на СНС по чл. 248 ал. 6 вр. с ал.5 т.1 вр. с ал.1
т.3 от НПК са били изпратени на подсъдимия и неговия защитник, на
пострадалото юридическо лице и неговия повереник, от които не са
постъпили възражения.
Частният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията за това са следните:
НОХД №1383/2021г. е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен на 26.04.2021г. от Специализираната прокуратура в Специализирания
наказателен съд, с който е възведено обвинение срещу Р. В. М. за
престъпление по чл. 219 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от НК (безстопанственост),
изразяващо се в неполагане на достатъчно грижи за ръководенето,
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, в
качеството му на длъжностно лице - кмет на Община К., чрез неподаване на
декларация-опис по образец - Приложение към § 3 от ПЗР ЗД ЗДДС за
възстановяване на ДДС за получените след 01.01.2007г. от посочената
Община доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди
от м. януари 2007г. до м. ноември 2013г., и от това му бездействие, на
28.11.2017г. последвали значителни щети за Община К., в размер на 220 836
2
лв., от които – главница 211 046 лв. и лихви 9 790 лв. Инкриминирания
период по обвинението, посочен в акта на прокурора, е фиксиран „от
21.11.2014г. до 31.07.2015г.“. Посочено е , че три месеца след изтичането на
периода на инкриминация – към 04.11.2015г. последният мандат на обв. М.
като кмет е изтекъл и че след тази дата за кмет на Община К. било избрано
друго лице (св. М. Н.).
Констатираните от първоинстанционния СНС съществени процесуални
нарушения, допуснати в обвинителния акт и довели до накърняване правото
на защита на обвиняемия и на защитника му, се изразяват в следното:
Налице са противоречия в диспозитива на ОА, що се отнася до мястото
на извършване на престъплението по чл. 219 от НК (изразяващо се, в
конкретния случай, в бездействие, според твърдението на Прокуратурата).
Нещо повече, налице е противоречие между местоизвършването на
инкриминираното деяние, както то е посочено в постановлението на
разследващия орган за привличане на Р.М. в качеството му на обвиняем, и
същото обстоятелство, визирано в акта на прокурора. Така, при привличането
на М. в горното процесуално качество в хода на досъдебното производство,
като място на извършване на престъплението, е посочено „на територията на
обл. Враца“ и е уточнено, че то е извършено в градовете К. и В.. В
диспозитива на обвинителния акт е визирано, че престъплението е извършено
„на територията на Република България“, като по-надолу в самия диспозитив
е уточнено, че бездействието е осъществено чрез неподаване на изискуемата
декларация в ТД на НАП – гр. Велико Търново.
Въззивната инстанция намира, че, действително, са налице
несъответствия – от една страна при привличането на обвиняемия на ДП и в
обвинителния акт, а от друга – в самия диспозитив на обвинителния акт, по
особено съществен реквизит на обвинението, какъвто се явява
местоизвършването на престъплението. Подобно противоречие неминуемо
създава неяснота и води до накърняване на правото на защита, тъй като се
отразява върху защитната позиция на обвиняемия (и неговия защитник) –
срещу какво да се защитават и по какъв начин да организират защитата си
срещу повдигнатото обвинение.
Въззивният съд не съзира пречка, след като в частния протест
3
прокурорът е формулирал и изяснил много добре къде е местоизвършването
на инкриминираното деяние, то да направи това и в обвинителния акт (като
преди това, обаче, се налага обв. М. бъде привлечен отново в това му
качество на досъдебното производство, за да се избегнат констатираните
противоречия, описани по-горе).
По сходен начин стои въпросът и с посочването в диспозитива на ОА на
всички форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219 ал.1 от
НК – неполагане на достатъчно грижи за „ръководенето“, „управлението“,
„стопанисването“ и „запазването“ на повереното на обвиняемото-длъжностно
лице имущество. Неоснователно се явява възражението, направено в частния
протест на прокурора, в смисъл, че „в съдебната фаза на процеса и при
извеждане на крайния си извод по съществото на делото, съдът е автономен в
преценката си да реши коя от хипотезите на престъплението по чл. 219 ал.1
НК осъществява деянието“. Това не е достатъчно. За да бъде гарантирано
правото на защита на противоположната на Прокуратурата страна в процеса –
т.е. – на обвиняемия (и неговия защитник), е необходимо същите, още от
фазата на досъдебното производство, а впоследствие – и с обвинителния акт,
да разберат точно в какво е обвинено обвиняемото лице, за да могат да
организират защитата си. Обратното (допуснато в разглеждания казус)
представлява съществено процесуално нарушение.
Правилна е и констатацията на първостепенния съд в обжалваното
определение, че в ОА не е мотивирана причинно-следствената връзка между
деянието на обв. М. – с посочен инкриминиран период от 21.11.2014г. до
31.07.2015г. и настъпилата чак през 2017г. твърдяна значителна щета за
Община К.. Не е изяснено как това се съотнася с факта, че мандатът на
обвиняемия е изтекъл към 04.11.2015г., а щетата (както се твърди в
обвинителния акт), е настъпила на 28.11.2017г., по време на мандата на
следващия кмет. Не е изяснено как се съотнася бездействието на последния
към настъпилата щета и как се съотнасят начислените лихви в размер на
9 790 лв. конкретно към деянието на обв. Р.М., инкриминирано от
Прокуратура.
Всички тези непълноти, противоречия и несъответствия – от една
страна – при привличането на обвиняемия в хода на досъдебното
4
производство, а от друга страна – в самия обвинителен акт на прокурора, са
довели и според въззивния съд, до нарушаване на правото му на защита,
поради което представляват съществени нарушения на процесуалните
правила. Те са отстраними, поради което правилно първостепенният съд е
прекратил съдебното производство и върнал делото на СП за тяхното
отстраняване.
Последната констатация на СНС в обжалваното определение (за която
първоинстанционният съд е преценил и изрично се е мотивирал, че не
представлява самостоятелно основание на прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на СП), е липсата на произнасяне от
страна на наблюдаващия прокурор по направени искания, бележки и
възражения от страна на обвиняемия и защитата в хода на досъдебното
производство, в т.ч. – по доказателствени искания. Въззивният съд също
счита, че този пропуск не е съществен, предвид обстоятелството, че съдебната
фаза е централната и основната такава в наказателния процес. Но, доколкото
въззивният съд намира, че следва да потвърди протестираното определение
на СНС от 31.05.2021г., счита, че с оглед юридическа прецизност,
наблюдаващият прокурор следва да изпълни и тези свои задължения по НПК,
като се произнесе с надлежно постановление по визираните по-горе въпроси.
Предвид всички изложени съображения, и на основание чл. 345 ал.2 вр.
с чл. 249 ал.3 от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 31.05.2021г. на
Специализирания наказателен съд, 19-ти състав, произнесено в
разпоредително заседание от същата дата по НОХД №1383/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6