РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501807 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба на ДЗИ Общо застраховане ЕАД ЕИК121718407, със
седалище и адрес на управление гр София, бул „Витоша“ № 89 Б, представлявано от
юрисконсулт Р. И., против Решение №260171/13.04.2021 г., постановено по гр.д. №9/2020 г.
по описа на Пловдивски районен съд, 4 гр. състав, с което е осъдено да заплати на Е. И. Д.
ЕГН********** от гр А**, ул. „****“ №* сумата от 10000лв, представляваща обезщетение
за понесените болки и страдания в резултат на болки в дясната подбедрица, дясна глезенна
става, дясна гръдна половина и дясна предмишница, промяна на походката, негативните
психически изживявания и емоционален стрес в резултат на ПТП на 05.01.2015г в гр
Асеновград, по вина на Р. А. Ч. управлявал МПС Шкода Октавия с ДКН ****, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2020г до окончателното изплащане, както и
разноски по производството в размер на 630лв.Обжалва се решението за разликата над 4000
лв. до 10000 лв.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, а именно:
че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД като е присъдил обезщетението, тъй като счита
размерът му е завишен и не е съобразен с практиката на съдилищата при сходни
неимуществени вреди, тъй като от заключението на СМЕ е установено, че ищцата е
получила леки по степен контузии и травматични увреждания, които са мекотъканни, а не са
увреждания на костите, ставния апарат и други тежки увреждания на опорно-двигателния
1
апарат, че болките и страданията при контузията на гръдния кош и на лява глезенна става са
били за период 25-30 дни, а повечето травматични увреждания са отшумели значително по-
рано; счита, че към настоящия момент /след 5 години/ищцата е възстановена напълно. Иска
се отмяна на решението на РС и постановяването на друго, с което да се намали
обезщетението на 4000 лв. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатения от въззиваемия адв.хонорар.
Въззиваемата ЕЛ. ИВ. Д. чрез адв.В.Р., счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно,
поради което иска неговото потвърждаване. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите
и съображенията на страните, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Решението на АРС в отхвърлителната му част за мораторните лихви – не е обжалвано
и е влязло в сила.
Видно от отговора на ИМ по чл.131 ГПК, застрахователят не оспорва
обстоятелствата, че към датата на ПТП е налице действаща задължителна застраховка „ГО“
в ДЗИ-ОЗ ЕАД за л.а. Шкода Октавия, рег.№***, настъпилото застрахователно събитие –
ПТП на 05.01.2015 г., механизма на настъпването му и причинно- следствената връзка с
настъпилите увреждания на ищцата. Не се оспорва и възприетата от РС фактическа
обстановка, а именно, че на 05.01.2015г в гр Асеновград МПС -Шкода Октавия,
управлявано от Р. А. Ч., при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“ не е
пропуснал преминаващи през нея пешеходци, в т.ч. и ищцата, която е блъсната и повалена
на земята, при което е изпитала силни болки в дясната подбедрица, дясна глезенна става,
дясна гръдна половина и дясна предмишница. С действята си виновният водач е нарушил
правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал.1, чл. 25, ал.1, чл. 119, ал.1 и ал.4 ЗДвП и чл.
77, ал.1 ППЗДвП/ и е причинил по непредпазливост неимуществени вреди на Е.Д., като я е
блъснал с МПС на пешеходна пътека.
В ИМ се твърди, че въпреки липсата на фрактури се е наложила гипсова
имобилизация на дясна глезенна става, която е продължила около месец и половина,
предписани са 20 процедури физиолечение; след катастрофата ищцата е била в шок, силно
стресирана, изпитвала болки в десния крак, дясната глезенна става, дясната гръдна половина
и предмишница, няколко дни била на легло, стенела от болки, а обездвижването на дясната
глезенна става ограничило възможността й за придижване, при което се нуждаела от чужда
помощ и използвала патерици, а след сваляне на гипсовата превръзка и бастун; през цялото
2
време на носене на гипса изпитвала големи неудобства и болки, за които е приемала
лекарства и обезболяващи; движенията на десния й крак не били възстановени, имала
промяна в походката и до сега накуцвала.
За установяване на претърпените болки и страдания са представени медицински
документи – епикризи, болничен лист, назначени са СПЕ и СМЕ и са разпитани свидетели.
В съставения на 05.02.2015г е протокол за ПТП № 01/15 е записано, че виновният водач на
л.а. при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал стъпилите и преминаващи
през нея пешеходци - Е.Д. е посочена като пострадало лице с причинено натъртване на
подбедрицата и подмишницата, леко ранена; в представения лист за преглед на пациент в
спешно отделение от 05.01.2015 г. е записано, че Е.Д. е имала оток на дясна подбедрица и
дясна глезенна става; активни и пасивни движения в същата страна – болезнени;
палп.болезненост в дясна гръдна половина при странична компресия на гръдния кош;
охлузване в дясната предмишница; последвали са прегледи, за които са съставени
амбулаторни листове: в амб.лист от 07.01.2015 г. е записано, че ищцата е имала множество
открити рани и са й били причинени множествени травми, имало е хематом със синкаво
ливиден цвят на дясна подбедрица, ангажираща стъпало и до горна трета на подбедрицата;
масивен оток парамалеоларно болезнени ограничени движения; ескориация на дясна
пердмишница с р-ри 9/3 см, кръвонасядане в дясна гр.половина по хода на V ребро.
Наличието на същите травми е констатирано при извършен преглед от д-р Д. П. на
15.01.2015г, а на 22.01.2015г е констатирано наличие на оток в областта на десен глезен с
болка и ограничени движения на глезен, палпаторна болка в областта на дясна гр половина с
болки при движение(л.11,12 д.РС). Така констатираните травми са били установени и на
24.01. и 27.01.2015г, а на 29.01.2015г е констатирано наличието на ливидност и следи от
разнасящ се хематом на 10 см от лявата задколенна ямка, оток в областта на левия глезен, по
дорзалната повърхност на стъпалото и в дисталния край на подбедрицата. Ограничен ОД на
глезенната става с поносима болка. Ищцата е провела курс на лечение, и след проведеното
лечение, на 06.02.2015г е констатирано, че след курса ищцата е с подобрено състояние,
отока в областта на левия глезен, по дорзалната повърхност на стъпалото и в дисталния край
на подбедрицата е намалял , все още ограничен ОД на глезенната става с поносима болка,
затруднена походка. В амб.лист от 11.02.2015г е записано наличието на оток в областта на
десен глезен с болка и ограничени движения на глезен, палпаторна болка в областта на
дясна гр половина с болки при движение(л.13-17 от д. РС). В амб.лист от м.11.2015г е
записано, че след извършено ренгеново образно изследвание е установено наличието на
данни за контузия на десен глезен без патологична ф-ра, клинични данни за болест на З***
(л.18). От болничен лист от 11.02.2015 г. е видно, че ищцата е била в отпуск по болест от
10.02.2015 г.до 11.03.2015г(л.19 д.РС). На 06.11.2019г ищцата е подала молба до ДЗИ за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като пострадала от
ПТП на 05.01.2015г., който й изпратил писмо, с което я уведомява, че й е определено
обезщетение в размер на 4000 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели –И. Д. и Б. Д. – синове на
3
ищцата, които съдът кредитира като обективни и достоверни, се установява следното:
Според св.Б. Д., който е прибрал пострадалата от местопроизшествието, установи, че
тя била на тротоара, била в шок, говорила, че много я боли – от дясно горната част на крака;
в болницата казали, че няма счупване; в къщи тя 10 дена лежала и стенела, имала болки,
пиела обезболяващи и успокоителни, не можела да спи, крака й бил обездвижен с шина,
която носила 1 месец; ставала от леглото с помощ от домашните; след инцидента станала
друг човек – не можела да се грижи за майка си и свекърва си, обслужвала се с чужда
помощ, не можела да работи и до сега не можела да ходи пеш повече от 10 мин, имала
безсънни нощи и страхове.
Св.И. Д. установи, че след катастрофата майка му не можела да стане, изнесли с линейка,
снимали я на рентген, била ударена отдясно, долу в глезена, както и целия крак; ренгена
показал , че няма счуване, но болките й били невероятни, болял я крака и не могла да ходи,
само лежала – 1 месец не можела да стане от леглото, не можела да спи, променила се
физически и психически – изпитвала страх, имала паник атаки и чувство на безпокойство.
От заключение на в.л.Д.К. по приетата и неоспорена СПЕ се установява, че
Е.Д. е преживяла рекция на остър стрес при настъпилото ПТП на 05.01.2015г, същата има
ясен и натраплив спомен за случилото се, непосредствено след ПТП е била в състоянише на
остър стрес от понесената присихическа и физическа травма, преминал в разстройство на
адаптацията, което състояние е продължило около три месеца. Според вещото лице към
момента на експертизата, близо пет години след травмата, са налице данни на настъпило
постравматично стресово разстройство, което настъпва след период на дезадаптация повече
от два-три месеца на устойчиви и задълчбочаващи се сипмтоми, настойчиво повтарящо се
припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в сънищата,
често са налице изразена емоционална лабилност, тревожност, инсомния, притъпяване на
чувствата и избягване на стимули, които могат да възбудят спомени за травмата като тези
изживявания според експерта водят до промени във функионирането на три нива –
личностово, трудово и социално; в с.з вещото лице е заявило, че са налице обективни
медицински данни за преживения остър стрес, разстройство на адаптацията, както и за
постравматично стресово разстройство към момента на прегледа.
По делото е приета и СМЕ с вещо лице д-р Св.С.,който в своето заключение,
неоспорено от страните и според съдът компетентно изготвено, установява, че при ПТП
на 05.01.2015г на Е.Д. е било причинено: контузия с кръвонасядане на меките тъкани в
дясната гръдна половина, контузия на гръдния кош отдясно, контузия на меките тъкани на
дясната подбедрица с кръвонасядане на меките тъкани и кожата, оток и контузия на дясната
глезенна става, което е наложило обездвижване на ставата посредством гипсова шина за
срок от две седмици, охлузване на кожата на дясната предмишница; че травматичните
увреждания на дясната подбедрица и глезенна става, както и контузията на дясната гръдна
половина са довели до затрудняване на движенията на десния долен крайник и гръдния кош
са били силно болезнени при движение; че е била налице болезненост като придвижването с
помощно средство бастун, както и движението на снагата са били със затихващ характер и
4
в рамките на 25-30дни са се превърнали в слаба, поносима болезненост и общ дискомфорт;
травматичните увреждания са мекотъканни, не се касае за травматични увреждания на
костите, ставния апарат и други тежки увреждания на опорно-двигателния апарат, които да
са довели до изключително продължителни и силни болки и страдания при движение и
неговото ограничение; че след проведения физиотерапевтичен курс движенията са били в
достатъчен, но леко ограничен обем и слабо болезнени. Според вещото лице болките са
били от значителни в началото през умерени и със затихващ характер до слаби в края на
първия месец/л.96 от д.РС/, а в с.з. в.л. е уточнило, че 30дни болките са придобили характер
на поносими – леко приболяване при ходене и леко приболяване при движение, при дълбоко
вдишване, друсане и кашляне.
При така събраните доказателства, ПОС намира, че искът е доказан по основание
- установи се по делото, че въззиваемата е претърпяла описаните в ИМ неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, техния интензитет,
установи се и противоправния характер на действията на причинителя, както и че по силата
на валидно сключената застраховка, въззивника е легитимиран да отговаря по предявения
пряк иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./
Досежно размера: Преценявайки характера и степента на претърпените
неимуществени вреди, както и тяхната продължителност, ПОС намира, че съгл. чл.52 ЗЗД на
пострадалия следва да се присъди по страведливост сумата 10000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания за причинените й вреди от получените
увреждания при ПТП - искът е основателен и доказан в поискания размер.
Като е достигнал до същите изводи за размера на иска, ПРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемата има право да й се
присъдят направените по делото разноски. По направеното възражение за прекомерност на
платеното адв.възнаграждение на въззиваемата в размер на 1000 лв., ПОС намира, че при
мат.интерес 10000 лв., съгласно чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1/2004 г. за
мин.адв.възнаграждения, мин.възнаграждение е 580 лв.+5% за горницата над 5000 лв. или
580+250=830 лв.С оглед невисоката правна и фактическа сложност на предявения иск и че
въззивното производство е приключило с едно заседание, съдът намира, че адв.хонорар
следва да се редуцира до минимума по наредбата – 830 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, 4 гр.
състав.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД ЕИК121718407, със седалище и адрес на
5
управение гр София, бул „Витоша“ № 89 Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В. , Е. Б. Б. и Б.
П. да заплати на ЕЛ. ИВ. Д. ЕГН********** от гр А., ул. „**** сумата в размер на 830 лв.
–направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6