№ 1934
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110127376 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.59 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница
и лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия на ответника за стопански нужди, като
купувачът не е изпълнил задълженията си да сключи договор за доставка на
ТЕ при ОУ и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия за
стопански нужди е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след
издаване на данъчна фактура.
Ответниците оспорват предявените искове, в т.ч с твърдения за изтекла
давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва предявените
искове.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви
и разноски/ за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови - стопански нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към
исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е
сключен. Подаването на молба за откриването на партида не поражда
облигационно правоотношение и не може да замести писмения договор, с
оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59
ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. №
12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в.
гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на
исковата молба, ищецът обосновава задължението на ответника с
неоснователното обогатяване на последния с доставената му и използвана от
него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана,
страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като
собственик на имота, ответниците са ползвали топлинна енергия, доставена
от ищцовото дружество, без да я заплащат, поради което е налице
неоснователно обогатяване на ответниците, обедняване на ищеца, като
2
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да
е без правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му.
В случая ищецът основава претенцията си на липсата на договор като
липса на основание за получаването на топлинна енергия от ответниците.
Такъв договор обаче между страните съществува.
Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
с аб.№ 349038.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР/сега КЕВР/ и Решение № ОУ-
067/12.12.2005г. на ДКЕВР/сега КЕВР/.
Поради това и предвид наличието на облигационна връзка между
страните, ищецът не разполага с иск по чл.59 от ЗЗД /както бе посочено по-
горе/, а следва да претендира сумите за доставена и незаплатена /безспорно
установено по делото/ топлинна енергия на договорно основание – за
неизпълнение на договорни задължения. Предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито в
заповедното, нито в исковото производства. В негова тежест следва да се
възложат сторените от ответниците разноски – заплатено от всеки от тях
адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.1, т.1 от
3
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, срещу С. Д. К., ЕГН
**********, Н. Д. К., ЕГН **********, и Е. С. К., ЕГН **********, всички с
адрес ГР..........., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца разделно / при квоти за С. К. - 1/6, за Н. К. -
1/6, и за Е. К. - 4/6// следните суми - 992,71 лв., главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г. за аб.
№ 349038, ведно със законна лихва от 28.8.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 187,05 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 6.8.2019
г., сумата от 87,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна
лихва от 28.8.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 0,22 лв. за периода от 31.7.2019 г. до 6.8.2019 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2019 г. по ч.гр.д. №
49596/2019 г. на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати
на С. Д. К., ЕГН **********, Н. Д. К., ЕГН **********, и Е. С. К., ЕГН
**********, всички с адрес ГР..........., по 400.00 лева на всеки от тях –
разноски по делото,.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, за присъждане на
разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5