Мотиви към присъда по НЧХД № 994/2019г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Делото е образувано въз основа на тъжба на Р.П.В. с ЕГН **********
***, с която е повдигнала обвинение срещу В.В.В.,***
за извършено престъпление от частен характер по чл.144, ал.1 от НК, а именно за
това,
че на
15.08.2018г. в гр. Пловдив, бул. „**“ № ** е отправил закани против личността
на Р.П.В., изразяващи се в закана за нанасяне
на телесна повреда с думите: „ще те пребия, ще видиш какво ще ти се
случи“, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
В хода на делото бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител В. за сумата
от 1 000
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
следствие на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК.
Съдът е квалифицирал описаното деяние като престъпление по
чл.144, ал.1 от НК, за което бе направено
изрично волеизявление в първото по делото заседание, че частния тъжител и
неговия защитник приемат така направената квалификация.
Частният тъжител по делото, чрез
редовно упълномощения си защитник адв.Д. поддържа обвинението и иска от съда подсъдимият
да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му бъде наложено наказание глоба в размер 2500лева, след като
бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК, както и да бъде
уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди.Претендира и за
направените в хода на съдебното следствие разноски.
Подсъдимия В. редовно уведомен се явява лично,
с упълномощени защитници адв.А. и адв.В..В
хода на съдебното следствие се представляваше и от адв.Р.Д.,
но впоследствие оттегли пълномощието на този защитник.По време на съдебното
следствие дава обяснения и не признава вината си.
Защитниците на подсъдимия подържат изложената от него версия и молят да
бъде оправдан, тъй като липсват доказателства, да е заплашвал Р.В.,
алтернативно молят съда да му наложи минимална глоба в случай, че бъде признат
за виновен.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия
В.В.В. е роден на ***г. в гр. П., живущ ***, б., б.г., неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
Тъжителката В. със съпруга си били ** и ** на фирма „Гастро
магия" ООД, която е регистрирана през 2002 год.През 2011 год. открили на
името на дружеството им магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „ **" №** като със
съпруга и били ** на 59/72.91 идеални части от този
магазин като останалата
част била собственост на тяхна
родственица - Т.Б.К.. Магазинът разполагал с три складови помещения като
входовете за тях се намирали от страна на дворното място на кооперацията.
Дворното място било с площ от около 30 кв.м., а кооперацията е седеметажна. В. и съпруга й притежавали апартамент в
съседната на тази кооперация. ** на жилищата се
разбрали на общо събрание, свикано от етажната собственост, за което те със
супруга и не били уведомени и не присъствали, макар и да притежават собственост
в тази кооперация-идеални части от магазина в който извършват търговска дейност,
че в дворното място ще паркират само три автомобила, за да не си пречат.
На 15.08.2018 год. следобед ** на В. - Б.В. паркирал автомобила си „Опел Корса" с рег.№ **пред входа на склада,
за да разтовари стока. Той влезнал в магазина и се намирал вътре,
когато подсъдимия В. В.,
който също живеел в кооперацията над магазина го извикал, за да премести
автомобила си, за да излезе той със своя автомобил. ** на В. отишъл веднага и изместил
своята кола, за да може В. да излезе от дворното
място, след което отново върнал колата, за да довърши разтоварването.Само след
около една минута, подсъдимия паркирал автомобила си в близост до магазина и
започнал да се разправя с Б.В., че няма право да паркира отзад в двора. В. се
приближил към входната врата на магазина като в това време тъжителката В.
стояла непосредствено до нея от вътрешната страна. Б. бил пред магазина, когато В. започнал да крещи, да обижда Б. и тъжителката В. и се насочил към вратата.В.
отишла до самия вход на магазина и се спряла на вратата като била до нея.Подсъдимия В. бил изключително агресивен и в този
момент дори замахнал, като ударил с юмрук стъклото на входната врата на
магазина, но не успял да го счупи, защото било бронирано.Застанал на сантиметри
от В. - лице в лице и изкрещял: „ Ще те пребия, ще виднш какво ще ти се случи''. В.
се разтреперила цялата от страх и не смела да мръдне, за да не я удари В..В един момент се появил **та
на В., който започнал да го дърпа,
но В. го избутал към витрината и продължил да крещи.В
това време Б.В.стоял встрани като не смеел да се намеси.В. не
отговорила на заплахата тъй като била много уплашена. Непосредствено до В., от
вътрешната страна на вратата стояли съпругът й, както и приятелката на сина й,
които също били стресирани от постъпката на В..
Този случай подействал
стресиращо за В. и през следващите дни тя се
страхувала да излиза сама отвън пред магазина или на дворното място, тъй като
се страхувала, че В. може да дойде и да изпълни заканата си. Дори не смеела да отваря
вратата на магазина, която е отзад, за да не срещне В..
Няколко поредни нощи не могла да спи като впоследствие развила онкологично
заболяване.
Съдът прие описаната в тъжбата фактическа
обстановка от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.П.Т.,
св.В. В. и св.Б.В., св.Т.И. изготвената по делото комплекса съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, техническата експертиза и вещественото доказателство
флаш памет със видео файл изобразяващ събитията
описани по-горе относно поведението на В. и агресивните му действия спрямо
пострадалата В., както и всички писмени доказателства приети по реда на чл.283
от НПК, вкл. изисканата от РП-Пловдив преписка, характеристика, схема на парцел
и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.В. В., Б.В.и П.Т..Съгласно
показанията на тези свидетели В. изрекъл заканителните думи „ще те пребия, ще
видиш какво ще ти се случи” към пострадалата В., едновременно с това нанесъл
силен удар с ръка по вратата зад която била пострадалата като впоследствие едва
бил усмирен от ** му, който щял да падне докато се опитва да издърпа и
успокои.Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като изцяло кореспондират
едни с други, но най-важното е че казаното от свидетелите досежно
действията на В. са потвърждават категорично от видеозапис от камери монтирани
на магазина.Съдът кредитира и показанията на св.Т.И. досежно
положителните характеристични данни за подсъдимия В. и впечатленията които има
от него още от детството му.Този свидетел не е възприел пряко инцидента и не
излага факти от него.
Същевременно показанията на св.И.Г./ ** на подсъдимия/ В. В. /** на
подсъдимия/ и св.С.В./ ** на подсъдимия/ досежно
действията на В., че същия само се подпрял на вратата на магазина без да я удря
са опровергани от видеозаписа и съдът намира, че същите не следва да бъдат
кредитирани включително и в частта относно репликите които са си разменили
пострадалата и подсъдимия, които според свидетелите не съдържали закани и
заплахи, а само предупреждение да не се паркира.Според съда след като
показанията на тези свидетели досежно действията на
подсъдимия са компроментирани, то следва че не следва
да им се има вяра и относно твърдението, че В. не бил изричал спрямо
пострадалата думите, че ще я пребие и че ще види какво ще и се случи.Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, че не е заплашвал В., че не е посягал да
удря вратата на магазина, тъй като се опровергават също от видеозаписа и от
показанията на св.П.Т., св.В. В. и св.Б.В., които съдът вече се мотивира защо
кредитира изцяло.
Съдът кредитира изготвената по делото техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Д.А. съгласно която видеозаписа от камери, върху приетото по
делото веществено доказателство, флаш памет с надпис
„Lord” не е манипулиран, като следва да отбележи,
че това не
се оспорва и от страните.
Съдът кредитира и изготвената по
делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от д-р Д.К. и А.Д..От заключението на която се установява, че към момента на случилото - 15.08.2018 г. - Р.П.В. е преживяла
остра стресова реакция, с продължителност часове /дни/. Към момента на
освидетелстването е набелязана ситуативна тревожност и напрегнатост, която може
да се интерпретира като обусловена от сложилата се ситуация и актушшото й
здравословно съетояние. Няма данни за нарушения в личностовата и житейската
адаптивност като последствия от случилото се.
Поведението
на подсъдимия В. към датата на събитието - 15.08.2018 г. - е предизвикало у Р.П.В. нормално психологични
преживявания на безпокойство, разумна предпазливост, себезащитна и гражданска
активиост. Възприятията й са били адекватни на действителноетта, а действията,
поведението и емоционалното съетояние са били в рамките на нормалпсихологичните
изжнвявания, според спецификите на нейната личност и капацитет. Не се
установява психично съетояние извън рамките на обичайното за нея и коего да има
особен или болестен характер.
Съдът кредитира както вече отбеляза и
всички писмени доказателства по делото,
които не се оспорват от страните и от които черпи информация за характеристични
данни за подсъдимия, съдебното му минало, мястото където е извършено престъплението
и че по случая е имало прокурорска преписка, по която има произнасяне по
случая, че извършеното представлява престъпление от частен характер по чл.144,
ал.1 от НК.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка по делото съдът е на становище, че
подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК тъй като на 15.08.2018г.
в гр. Пловдив, бул. „**“ № ** е отправил закани против личността на Р.П.В., изразяващи се в закана за нанасяне на
телесна повреда с думите: „ще те пребия, ще видиш какво ще ти се случи“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.Подсъдимия В. е изрекъл горецитираните думи непосредствено в лицето на
пострадалата В., като почти едновременно с това е ударил с юмрук стъклена врата
зад която е била тъжителката и така е създал у нея основателен страх, че ще
изпълни заканата си.Именно това следва от изготвената комплексна експертиза съгласно,
която В. е изживяла остра стресова реакция.Именно тук съда следва да отбележи,
че съгласно чл.144, ал.1 от НК не е задължително за лицето да възникне страх,
тоест този резултат да настъпи, а единствено това да би могло да се случи.
От субективна страна
престъплението по чл.144, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност и
противоправност на действията си, съзнавал е че с отправянето на закана към
пострадалата, че ще я пребие и ще види какво ще и се случи, като едновременно с
това е нанесъл силен удар с ръка по стъклена врата до която е била пострадалата
би могло у нея да възникне основателен
страх от извършването му и пряко е искал и целял настъпването на тези последици.
С оглед изложеното
дотук подс.В. бе признат за виновен за извършеното от него престъпно
деяние по чл.144, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Според съда са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК за
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, т.е. за освобождаването му
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Видно
от приложената справка съдимост подс.В. е неосъждан.
Същевременно за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
три години. От изложеното дотук се установява, че са налице всички изискуеми от
закона положителни предпоставки за приложението на привилегированата разпоредба
на чл. 78а от НК. От материалите по делото не се
установява наличието на някоя от пречките по чл. 78а, ал.7 от НК – причиненото увреждане да е
тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, както и
при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
С оглед изложеното дотук подс.В.
след като бе признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние по чл. 144, ал.1 от НК и съдът присъди да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба, като същата следва да бъде определена в минималния размер предвиден в
закона – 1000 лв. За да наложи този размер, съдът прецени следните
обстоятелства - липсата на осъждания, добрите характеристични данни,
включително и от работодател, едновременно с това че подсъдимия е студент
работи и е на 4 часов работен ден. Според съда именно това наказание се явява
справедливо и би способствало за изпълнение на целите на наказанията, като съда
основно съобрази факта, че В. в момента работи, но на четири часов работен ден
и същия е в млада възраст.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По
отношение на предявения граждански иск съдът счита същия за основателен с оглед
извършения деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската
отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия от страна на
подсъдимия, които едновременно с това следва да осъществяват и състава на
престъплението за което В. е предаден на съд. Според
съда от доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на
нанесени психически травми (остра стресова реакция) на частния тъжител, поради
съображения изложени по-горе и съответно съдът приема наличието на извършени
увреждащи действия от подсъдимия, с които на тъжителя да са причинени
неимуществени вреди. За да присъди обезщетение в размер на 1 000 / хиляда/ лева
съдът отчете стресът, който е получила В., срокът за възстановяване от него,
причинените негативни емоции, както и обстоятелствата че В. е променила
поведението си, избягвала своите нормални човешки навици да излиза около
магазина, причинено и е било безсъние. Съдът намери, че обезщетението в размер
от 1000/хиляда/ лева е справедливо по своята претенция и го уважи изцяло.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, направеното искане
от страна на защитата на частния тъжител и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати
на В. направените от нея по делото разноски за адвокатски възнаграждения, 2
броя експертизи и държавна такса за завеждане на делото в общ размер на 1362 /хиляда триста шестдесет и два / лева.
Подсъдимият
В. бе осъден да заплати и държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
изчислена въз основа на уважената част от предявения граждански иск.
Относно
вещественото доказателство по делото, предоставено в хода на съдебното
следствие, а именно флашпамет с надпис „LORD“, находяща се лист 31 от делото, съда постанови да се върне на
частния тъжител или процесуалният й представител след влизане на присъдата в
сила.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.