РЕШЕНИЕ
№ 377
гр.
Враца 11 .11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично заседание на 21.10.2021г.
/дванадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм. дело
№ 499 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.124
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба
на Г.В.З. от ***, депозирана чрез * Л.В.,
против ЗАПОВЕД № 1015-06-133/02.08.2021г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
гр.Враца /ТП на НОИ – гр. Враца/, с която на оспорващата е
наложено дисциплинарно наказание „*“ по чл.90, ал.1,т.1 от ЗДСл.
В жалбата са релевирани
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че е
неправилна, необоснована, несъобразена с изискванията на закона и постановена в
нарушение на административнопроизводствените правила. Обстоятелствата, които
според ДНО обосновават наличие на извършени от служителката дисциплинарни
нарушения, са хаотично изложени и не могат да се отнесат към посочените за
нарушени разпоредби, което прави заповедта немотивирана и в нарушение на чл. 91
от ЗДСл. Твърди се, че е нарушено правото на защита на оспорващата, тъй като
наказанието ѝ било наложено без да е била уведомена по надлежен ред за
образуваното срещу нея дисциплинарно производство. В нарушение на чл.93, ал.1
от ЗДСл. наказаната служителка не е изслушана от ДНО преди налагането на
дисциплинарното наказание, а след отправена покана е дала писмени обяснения във
връзка с писмо изх. № 1006-40-146#1/01.07.2021 г. на
Ръководител Инспекторат на НОИ, на което не е адресат, не ѝ е връчвано и
не е запозната със съдържанието му. В нарушение на чл. 97 от ЗДСл. оспорената заповед не съдържа ясно и точно описание на твърдяното
нарушение, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Наред с това ДНО не изложил
мотиви за вида и размера на наложеното наказание, формата на вината, както и не
е обсъдено цялостното служебно поведение на наказаното лице. Иска се отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по
делото.
В с.з. оспорващата се представлява от * Л.В., която подържа жалбата
по подробно изложените в нея съображения, като такива са изложени и в представена
по делото писмена защита.
Ответникът в с.з.
се представлява от * Ц.Ц., която оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана, а оспорената заповед намира за подробно мотивирана, издадена при
правилно приложение на материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка и е разпитан свидетелят И.Д.А..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Със Заповед №1016-40-452/21.04.2021г.
Управителят на НОИ е разпоредил в периода от 27.04.2021 г. до 28.04.2021 г. в ТП на НОИ – Враца да бъде
извършена планова тематична проверка във връзка с Годишния план за дейността на
Инспектората на НОИ. С цитираната заповед е назначен проверяващ екип, в състав
от председател и един член, посочена е задачата – проверка относно спазването
на регламентирания достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ от
длъжностни лица от ТП на НОИ – Враца за периода от 01.10.2020
г. до 31.03.2021 г. и е указан срок, в който проверяващия екип в писмен доклад
следва да обективира резултатите от проверката – 11.06.2021 г.
В съответствие със
заповедта определеният екип е извършил плановата тематична проверка, за резултатите
от която е съставен подробен писмен Доклад /л. 62 от делото/. В него са описани фактите и обстоятелствата, които са установени
при извършената проверка. Установено е, че в ТП на НОИ –
Враца е утвърдена работна инструкция „Ред за предоставяне, промяна и
прекратяване на права за обработка и достъп до поддържаните от НОИ регистри на лични
данни, отчетност и контрол за спазване на изискванията за тяхната защита
Архивиране и съхранение на информацията“ в сила от 02.02.2015 г., като е
въведен и регистър на събитията и инцидентите свързани с информационната
сигурност на НОИ, в който към датата на проверката няма регистрирани събития
или инциденти. Посочено е, че със Заповед № Д-142 от 26.07.2012 г. Директора на
ТП на НОИ – Враца е определил служителите в отдел КПК, на които е предоставено ниво
на достъп до програмни продукти на НОИ, с право на достъп до НБД „Население“ на
ГД „ГРАО“. В т. 1.3 от тази заповед за функция „прием в модул 1 и въвеждане в
модул 2“ е определена жалбоподателката З., заемаща длъжност **. Констатирано е в
доклада, че заповедите на Директор ТП на НОИ – Враца, с които е определил
длъжностните лица с право на достъп до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ не са
приведени в съответствие с Вътрешните правила за правата и задълженията на
потребителите на информационната среда на НОИ, утвърдени със заповед № Ц1016-40-561/02.09.2020
г. на управителя на НОИ и не съдържат изискуемите реквизити съгласно чл. 12,
ал. 1 от тях. Посочено е, че при съпоставка на данните от осъществения достъп
до НБДН на ГД „ГРАО“ в проверявания
период от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г., жалбоподателката Г.З. на длъжност ***,
сектор „**“ е осъществила достъп до справка №42, във връзка с проверка на
родствени връзки при издадени болнични листове за гледане на болен член от
семейството, като е извършила проверки на 85 ЕГН-та в НБД „Население“ на ГД
„ГРАО“ и не е попълнила в цялост и пълнота, изисканата в хода на проверката
информация за причините за достъпванията по ЕГН в НБДН на ГД „ГРАО“.
Изисканите от оспорващата и предоставени
от нея на 28.04.2021г. справка и селектирана извадка от 16.06.2021 г. не давали
яснота какъв е поводът за достъпванията до ЕГН и с кое от тях кореспондира възложената
и задача за достъп до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“. Обосновани са изводи, че с
действията си оспорващата не е изпълнила чл. 11, ал. 2 от Вътрешните правила за
дейността на Инспектората на НОИ и е нарушила чл.14, т.4 от Вътрешни правила за
правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ.
Допълнително е посочено, че действията
на З. и още пет служители са в противоречие с нормативните изисквания, нелоялни
са към Институцията НОИ и са извършени при липса на добросъвестност, не по повод
изпълнение на служебните им задължения. При обработването на личните данни са
достъпвани и събирани данни без конкретни и изрично указани легитимни цели,
което представлява и нарушение на чл. 6, ал.1, т.1 - т.3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6
от Кодекса за поведение на служителите в НОИ, както и на чл. 16, ал. 1 от същия
Кодекс. Във връзка с констатираните нарушения на служебната дисциплина в
Доклада е предложено на Директора на ТП на НОИ – Враца да потърси дисциплинарна
отговорност от провинилите се служители, поименно посочени, сред които и З.
съгласно Глава пета, Раздел II от Закона за
държавния служител.
След получаване на
доклада в ТП на НОИ – Враца е изготвено писмо изх. №1006-40-146#6/12.07.2021
г. от Управителя на ТП на НОИ – Враца в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, в което на
основание чл. 93, ал.1 от ЗДСл. във връзка с писмо на Ръководител Инспекторат
за неизпълнение на чл.11, т.2 от Вътрешните правила за дейността на
Инспектората на НОИ от З. са изискани писмени обяснения до 9,30 часа на 13.07.2021г. и явяване за
изслушване на 14.07.2021г. от 9,45 в кабинета на директора. Писмото е връчено
на жалбоподателата на 12.07. 2021 г. Същият ден оспорващата е депозирала
писмени обяснения с вх. № 1006-40-146#8/12.07.2021г. /л.34
от делото/, в които посочва, че в съответствие с длъжностната и характеристика, информацията, която ползва е
именно в изпълнение на служебните ѝ задължения, които не включват
извършването на разпечатки от НБДН на ГД
„ГРАО“. Изброява случаите, в които ползва информация от справка № 42 и отрича да е извършила
нарушение на чл.11, т. 2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на
НОИ, тъй като своевременно е предоставила на проверяващите всички поискани
документи, данни, информация, справки и сведения.
Последвало е издаване на
оспорената в настоящото производство Заповед № 1015-06-133 от 02.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Враца, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл., във
вр. с чл.11, ал. 2 от Вътрешни правила
за дейността на Инспектората на НОИ, чл.14, ал. 4 от Вътрешни правила за
правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ и чл.
6, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от Кодекс за поведението на
служителите в НОИ, на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90,
ал.1, т. 1 от ЗДСл. - „*“.
С приложената по делото
дисциплинарната преписка са представени подписана от оспорващата на 21.12.2012
г. Декларация за
запознаване с Инструкцията за мерките и средствата за защита на личните данни,
обработвани от НОИ, със задължението да ги спазва, както и Декларация от 21.10.2020
г. за запознаване с Вътрешните
правила за правата и задълженията на потребителите на компютърната и
информационната среда на НОИ и със задължението да ги спазва.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустимо. Разгледано
по същество е и основателно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът обявява нищожността
на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената
в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.92 от
ЗДСл., вр. с чл.
6, ал. 3 от ЗДСл. и в съответстващата я писмена форма. Съгласно чл.92 от
ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с
изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл.
37, ал. 5, т. 10, б. "а" и "б" от Кодекса за социално
осигуряване Управителят на НОИ упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и именно такъв се явява и по
отношение на оспорващата, видно от приложеното заверено копие на заповедта й за
назначаване на въпросната длъжност "***" /л. 11 от делото/.
Разпоредбата на чл.6,
ал.3, във връзка с ал. 2
от ЗДСл. предвижда, че органът по назначаване може да възложи своите
правомощия на ръководителите на териториалните поделения на ръководената от
него администрация, в т. ч. и тези свързани с налагането на дисциплинарни
наказания, с изключение на наказанието "уволнение", каквото тук не е
наложено с процесната заповед. По делото е приложена Заповед №
1016-40-432/04.05.2017г., с която Управителя на НОИ, гр.София е делегирал
правомощията си на дисциплинарнонаказващ орган на директорите на териториалните
поделения на НОИ. В случая заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от Директора
на ТП на НОИ – Враца, при което по несъмнен начин се установява материалната и
териториална компетентност на наказващия орган.
Въпреки
изложеното, обаче настоящият съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното
производство има допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на
действащите материални разпоредби на закона, които по отделно и съвкупно
представляват основание за отмяна на наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл., дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в
т. 1 – т. 7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани
реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. е предвидено, че
в заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от
държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Законодателната
идея е в заповедта да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е
от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното
и описано в акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на
наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на
дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при
определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на
чл.91 от ЗДСл. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация
на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на
административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на
защита на държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в
съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно
нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен
обем.
В случая в оспорената
заповед не са изложени конкретни факти, липсва и описание на нарушението, за да
се направи обоснован извод, кои от вменените с длъжностната характеристика
служебни задължения не са изпълнени, с какви конкретни действия или
бездействия, нито пък са посочени дата и място на извършването му. Вместо това
е посочено изключително общо по формулировката си неизпълнение на чл. 11, т.2
от Вътрешните правила за дейността на инспектората на НОИ, но липсват
доказателства в какво точно се изразява това неизпълнение. Съгласно цитираната
за неизпълнена разпоредба от тези правила, служителите в администрацията на НОИ
са длъжни да предоставят документи, данни, информация, справки и сведения от
друг характер при поискване и във връзка с осъществяването на дейността на
Инспектората. От приобщените по делото доказателства се установява, че
оспорващата е представила на проверяващите от Инспектората на НОИ, поисканите
при проверката документи, като в тези правила липсват разписани конкретни задължения
при работа с личните данни срещу всеки достъп до НБД “Население“, да се изписва
повода по който е извършена в това число и конкретен номер на преписката. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел И.Д.А.,
които съдът кредитира като логични, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелят е ** на жалбоподателката, познава в детайли нейната
работа и заявява, че ежедневно ѝ се налага, а това е вменено и в
задълженията ѝ да ползва НБД, включително по повод обаждания от колеги от
гишетата, които нямат такъв достъп, за да извършат поискани от граждани справки.
До м. април, когато е извършена проверката не е имало конкретно разписани
изисквания да се вписва повода на извършената справка, а след това е издадена
нарочна заповед на директора, която обхваща само в една част задължението и
начина на отразяване, като се преминава през системата „Архимед“, която оставя
следа, защо е направена конкретна справка.
По отношение на второто
вменено на оспорващата нарушение на чл.
14, т. 4 от Вътрешни
правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на
НОИ, въвеждащ забрана за потребителите да ползват мрежата за каквито и да било
извънслужебни цели, също не са представени никакви доказателства, от които да
се установява, че З. е ползвала мрежата за личен бизнес, рекламни цели, за
забавления, игри, спорт или гледане на филми, т.е. не за целите на службата.
Не само за наказаното
лице, но и за съда не става ясно, как органа е формирал своите изводи, за
допуснати нарушения на чл.6, ал.1, т.1-т. 3 и ал.2, т.1, 2 и 6 от Кодекса за поведение на
служителите в НОИ, касаещи законността, лоялността, добросъвестността,
прозрачността и поверителността в действията на служителката, след като
доказателства установяващи отклонение от тези принципи, отново не са
представени.
Основателни се явяват
и възраженията на оспорващата, че в хода на дисциплинарното производство е
допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., въвеждащ задължение за ДНО, преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му
даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. Формално органът е изискал писмени обяснения, но към датата,
когато са поискани и съответно дадени от служителката – 12.07.2021 г. няма
данни да е образувано срещу нея дисциплинарно производство. Същите са дадени по
повод писмо изх. № 1006-40-146#1/01.07.2021г. на
Ръководител Инспекторат относно неизпълнение на чл.11, ал.2 от Вътрешните
правила за дейността на Инспектората на НОИ и оспорващата е изложила аргументи
в своя защита единствено за твърдяното неизпълнение на тази разпоредба. С
Доклада, а в последствие и в заповедта за дисциплинарно наказание допълнително са
ѝ вменени нарушения на чл.14,т.4 от Вътрешни правила за правата и
задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ и чл. 6, ал. 1,
т. 1-т. 3 и ал. 2, т.1, 2 и 6 от Кодекс за поведението на служителите в НОИ, за
които на оспорващата не е предоставена възможност да се защитава. Независимо,
че с писмото, с което са изискани писмени обяснения, З. е поканена за
изслушване на 14.07.2021 г. в кабинета на директора, по делото няма
доказателства това изслушване да е проведено, нито на тази дата, нито в друг
момент. Липсва протокол или друг нарочен документ, от който да се установи явила
ли се е оспорващата в уречения ден, запозната ли е с констатациите на
проверяващия екип, отразени в доклада и уличаващи я в извършените нарушения и
какво е казала или какви доказателства е представила в своя защита. Изслушването
на държавния служител и даването на срок за писмени обяснения, посочени в чл.
93, ал. 1 ЗДСл. не са представени
алтернативно, нито са предоставени на волята на наказващия орган да избере кое
от тях да изпълни, а само и единствено тяхното кумулативно спазване преди
издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е условие за нейната
законосъобразност. Предвид това е налице нарушение на правото на защита на
наказаното лице.
На следващо място съдът констатира, че в процесната заповед липсва преценка
от дисциплинарно наказващия орган на визираните в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. критерии за
определяне на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и
съобразявайки нормата на чл.91 от ЗДСл., визираща критериите за
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите,
формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага
безспорно изводът, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва да бъде
обоснован вида на наложеното наказание, което в конкретния случай ДНО не е
сторил и в най-малка степен. Императивното изискване на закона за точно и конкретно
обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането
на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност
по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които
същият следва да претърпи, очевидно във всички случаи засягат в твърде
съществена степен неговата правна сфера. Налагането на най-лекото дисциплинарно
наказание, само по себе си не освобождава дисциплинарно наказващия орган от
задължението да направи конкретна преценка и изложи съответни съображения
относно вида и размера на санкцията. Нито в заповедта, нито в доклада на
проверяващия екип е обсъдена формата на вина, а съгласно чл.89, ал.1 от ЗДСл., държавният служител,
който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в
този закон наказания. Изключение от
изискването допуснатото нарушение да е извършено виновно, не е предвидено.
За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице
е необходимо да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя
по време на изпълнение на задълженията му. В конкретния казус липсва яснота
относно това, какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно
наказаното лице, за да не допусне вменените му със заповедта нарушения.
Отделно от това писмените обяснения на наказаното лице не са били обсъдени
от ДНО, който не е взел отношение по нито едно от наведените там обстоятелства
от оспорващата.
В заповедта не е
обсъдено и цялостното служебно поведение на служителя. Обстоятелствата какво е
нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от оспорващата е
релевантно към преценката на цялостното ѝ професионално поведение. Как
оценката на професионалните качества ще повлияе на крайното решение относно
вида на дисциплинарното наказание преценява носителят на дисциплинарна власт в
зависимост от конкретните фактически и правни обстоятелства по казуса, но тази
оценка трябва да бъде обективирана в дисциплинарната заповед. Това е така,
защото дисциплинарнонаказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост,
като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение
е необосновано и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай
такава преценка не е извършвана.
След като ДНО не е
предприел необходимите действия по отстраняване на противоречията, изясняване
на действителната фактическа обстановка и установяване на обективната истина,
не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно вмененото на
оспорващата нарушение на служебната дисциплина.
Предвид всичко
изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при
допуснато нарушение във формата, предвид липсата на мотиви какво се изразяват
дисциплинарните нарушения, при какви обстоятелства са извършени и времето на
тяхното извършване и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, които съвкупно
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
При този изход на
делото и своевременно направеното искане, жалбоподателката има право на разноски.
От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че З. е
договорила и заплатила в брой при сключване на договора сумата от 500.00лв. за
процесуално представителство по делото. Тази сума е в минимално предвидения
размер в чл.8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата сумата от
510.00 лева, от които 500.00 лева за адвокатско възнаграждение и 10.00 лева
държавна такса за завеждане на делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 1015-06-133 от 02.08.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ – Враца, с която на Г.В. *** е
наложено дисциплинарно наказание „*“ по чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.Враца да заплати на Г.В.З., сторените по делото разноски в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.124, ал.1, изр. последно от ЗДСл.
АДМ. СЪДИЯ: