Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 18.04.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март
две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 562/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Йеттел България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Н., като пълномощник на
законните представители Д. К. и М. С., против П.В.П. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено
възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал
за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 10.08.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 346/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 394 от 12.08.2020 г. за следните суми : 2819,80 лева – главница и
законната лихва върху нея, считано от 10.08.2020 г. до
изплащане на вземането, както и 450,83 лева разноски по делото, от които
394,43 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС, както и 56,40 лева заплатена държавна такса.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за мобилни
услуги от 21.02.2017 г. с предпочитан номер +……., сключен
между П.В.П. и „Теленор България” ЕАД, като
сумата по главницата е формирана от неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и
неустойки по издадени пет броя фактури през месеците юни, юли, август,
септември и октомври на 2018 г.
Главницата включва в себе си
следните вземания, индивидуализирани в петте фактури, както следва :
1)
Фактура № **********/25.06.2018 г. за отчетен
период 25.05.2018 г. – 24.06.2018 г., срок за плащане - 10.07.2018 г., издадена за сумата от 125,54
лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски :
20,11 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер + ……… ;
11,90 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + …… ;
12,59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ……. ;
22,08 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер + ……. ;
27,87 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + ……. ;
30,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ……..
2)
Фактура № **********/25.07.2018
г. за отчетен период 25.06.2018 г. – 24.07.2018 г., срок за плащане - 09.08.2018 г., издадена за сумата от
1487,59 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски :
19,06 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер + ……. ;
10,99 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + ……. ;
12,59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ……… ;
1398,97 лева - абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер + …… ;
14,99 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + …….. ;
30,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ……..
3)
Фактура № **********/25.08.2018
г. за отчетен период 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., срок за плащане - 09.09.2018 г., издадена за сумата от 109,60
лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски :
19,05 лева - абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер + ……… ;
10,99 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + …….. ;
12,59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ……….. ;
20,99 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + …………. ;
14,99 лева - абонаментна такса за
предпочетен номер + ……….. ;
30,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ………...
4)
Фактура № **********/25.09.2018
г. за отчетен период 25.08.2018 г. – 24.09.2018 г., срок за плащане - 10.10.2018 г., издадена за сумата от 111,07
лева, представляваща неплатени лизингови вноски и неустойки :
12,59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ………. ;
30,99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер + ………… ;
47,46 лева - неустойка за предпочетен
номер + ………. ;
20,03 лева - неустойка за
предпочетен номер + ………...
5)
Фактура № **********/25.10.2018
г. за отчетен период 25.09.2018 г. – 24.10.2018 г., срок за плащане - 09.11.2018 г., издадена за сумата от 986,00
лева, представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и дължими суми за
мобилни устройства :
27,48 лева – неустойка за
предпочетен номер + ……… ;
37,47 лева – неустойка за
предпочетен номер + ………… ;
47,44 лева – дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер + ………. ;
90,14 лева – дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер + ………. ;
163,67 лева – лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер + ………… ;
619,80 лева – лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер + ……….
За горепосочените суми, в общ
размер на 2819,80 лева, се иска от съда да признае за установено, че се дължат
от ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху тях, считано от 10.08.2020 г. до окончателното издължаване, както и направените разноски. В заявлението
по чл. 410 ГПК е посочено, че паричните вземания произхождат от неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ……….. ; договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + …….. ; договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + ………. и договор за лизинг към него ; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + ………. и договор за лизинг към него.
В срока за отговор е подаден
писмен отговор от ответника, чрез пълномощници. Иска се от съда да отхвърли
предявения иск, тъй като същият е недоказан, както по основание, така и по
размер. П. не оспорва, че е страна по процесните договори, но счита че липсват
доказателства дали операторът реално е предоставил на клиента мобилни услуги,
дали същите са вярно отчетени от измервателните средства на доставчика и дали
са правилно тарифирани, съответно коректно фактурирани. По тези съображения
ответникът оспорва всяко едно от посочените обстоятелства, в това число и
представените фактури, неподписани от П. и настоява претенциите за използвани
услуги да се отхвърлят. Относно неустойката се посочва, че същата е начислена
върху стандартната, а не върху преференциалната месечна такса, като по този
начин се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора. За
лизинговите вноски се излага, че същите не се дължат, тъй като устройството с
марка „Huawei P20 Lite Dual Black” се е повредило и П. е пуснала
жалба. В отговора се твърди, че ответната страна е пуснала жалба в магазина на
дружеството – ищец в гр. С., но липсват доказателства в подкрепа на това
твърдение.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 346/2020 г. по описа на Районен съд Своге. Документите по
делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Претендираните права произтичат от договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + …….. от 21.02.2017 г. ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+ …….. от 27.06.2017 г. ; договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + ……….. от 13.11.2017 г. и договор за лизинг към
него от същата дата за телефон „Huawei Y6 2017 Grey” ; договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + ……… от 01.06.2018 г. и договор за лизинг към него от същата дата за
телефон „Huawei P20 Lite Dual Black”. Търсените вземания касаят неплатени абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и
неустойки.
Безспорно се
установява, че ответната страна не е заплащала месечните абонаментни такси,
които не са обвързани с фактическото потребление, тъй като са предварително
определени в договорите. Тежестта за доказване на направени плащания е на
ответника, като доказателства в тази насока липсват. Същото се отнася и за лизинговите
вноски, защото мобилните устройства са получени – видно от приложените договори
и по-точно чл. 4 от тях. По тази причина и отразеното в петте фактури е без пряко
отношение към тези вземания, тъй като те произтичат от самите договори, а
последните както се посочи по-горе не са оспорени от страните. Неустойките също
произтичат от договорите за мобилни услуги, които П. едностранно и предсрочно е
прекратила със заявлението си от 03.09.2018 г. Същите не надвишават три
месечени абонаментни такси, поради което не би могло да се приемат за
неравноправни. Обстоятелството дали се касае за стандартната или
преференциалната такса не се отразява по-никакъв начин на този извод. Освен
това преференциалната такса е определена с оглед действието на договора през
целия уговорен период, а в случая е налице едностранно и предсрочно
прекратяване от страна на потребителя.
Относно използваните
услуги : по две от фактурите липсват такива вземания, по третата сумата е в
размер на 0,35 лева, а по четвъртата е 0,06 лева. По петата фактура
задължението е в размер на 1148,32 лева – роуминг, а периодът е от 25.06.2018
г. до 24.07.2018 г. Според Общите условия на мобилния оператор месечните сметки на крайния
потребител могат да бъдат оспорени в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата. П. не се е
възползвала от тази възможност, като твърдението ѝ в обратната насока
остана недоказано. По тази причина съдът приема, че тя действително е потребила
услугите, които са ѝ начислени от оператора. Според Общите условия
на мобилния оператор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на крайния потребител. При сключване на
договора всеки краен потребител – страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава крайния потребител от задължението им за плащане на дължимите
суми.
Ако страната е считала, че месечните ѝ сметки са недължими,
тя е можела да ги оспори.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни
и доказани. Съображенията са следните :
Налице са валидни договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сключени между ищеца и ответника. „Теленор България” ЕАД (към днешна дата с
наименование „Йеттел България” ЕАД), чрез лицата
които го представляват, доказа съществуването на вземанията, размера им и
тяхната изискуемост. Ответникът не представи доказателства, че е изпълнила
задълженията си по договорите. По
силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не
се събраха доказателства такива да са налични.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по делото в размер на 569,27 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 512,87 лева и 56,40 лева –
заплатена държавна такса. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, които са в размер на 450,83 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по
отношение на П.В.П. ***, ЕГН **********, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 2819,80 лева, представляваща неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за
мобилни устройства и неустойки във връзка с договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + ………, договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ……….,
договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ……….. и договор за лизинг към
него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ………. и договор за лизинг
към него, по които са издадени фактура № ********** от 25.06.2018 г., фактура №
********** от 25.07.2018 г., фактура № ********** от 25.08.2018 г., фактура №
********** от 25.09.2018 г. и фактура № ********** от 25.10.2018 г., заедно със
законната лихва върху сумата от 2819,80 лева, считано от 10.08.2020 г. до изплащане на
вземането.
Осъжда П.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 569,27 лева – направени разноски по гр.д. № 562/2020
г. по
описа на Районен съд Своге.
Осъжда П.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 450,83 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 346/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :