РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Попово, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100080 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД с
ЕИК: ********* с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Пл.Стефанов, Я.Димитрова, Д. Димитрова чрез адв. Н. М., адвокат при
АК - гр. Разград, ПРОТИВ: И. Х. И., ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул. „Г.“ № с постоянен
и настоящ адрес: с. М., общ. П., обл. Т., ул. “Б.“№ , за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 950,33 лв., представляваща главница по
фактури № ФП **********/18.06.2024г. и № **********/15.07.2024г. за абонатен
№32Z4402225093050 и кл.№**********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда /22.08.2024г/ до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 20,13 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по
посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до
22.08.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е било налице валидно облигационно
отношение за доставка на електрическа енергия. Обектът на доставка се намирал в гр. П., ул.
„Г.“ №, с абонатен номер 32Z4402005093050 и клиентски номер **********.
Ищецът твърди, че за процесния период не е отчетено потребление на ел. енергия,
поради което не са начислени суми за потребена енергия, акциз, надбавки или мрежови
услуги / достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и
пренос по електроразпределителната мрежа/, изчислявани на база потребление. Единствено
била начислена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена на
база предоставена мощност съгласно чл. 29, ал. 1 и 3 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) и Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР.
За претендираните вземания били издадени Фактура № **********/18.06.2024 г. на
стойност: 946,99 лв., с падеж: 27.06.2024 г., за отчетен период 01.07.2021 г. – 01.05.2024 г. и
Фактура № **********/15.07.2024 г. на стойност: 3,34 лв., с падеж: 23.07.2024 г., за отчетен
период 01.06.2024 г. – 20.06.2024 г..
Освен главницата в размер на 950,33 лв., ищецът претендира и мораторна лихва в
размер на 20,13 лв. за периода от датата след падежа на всяка от фактурите до 22.08.2024 г.
Ищецът твърди още, че начислената мрежова услуга „достъп до
1
електроразпределителната мрежа“ е дължима, независимо от липсата на консумация на
енергия, тъй като мощност е била резервирана от ответника и е бил предоставен достъпът
до мрежата. Цената била определена от КЕВР и се изчислявала на база кВт предоставена
мощност на ден.
Според дружеството, прекратяване на задължението за заплащане на тази такса можело
да настъпи само при прекратяване на присъединяването към мрежата, каквото не е
настъпило за процесния период. Захранването на обекта било преустановено, но договорът
не е бил прекратен.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата в размер
на 950,33 лв., представляваща главница по фактури № ФП **********/18.06.2024г. и №
**********/15.07.2024г. за абонатен №32Z4402225093050 и кл.№**********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 20,13 лв., представляваща сбора
от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от
счетоводните документи до 22.08.2024 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Х. И., чрез пълномощника си адв. Ц. И. от АК –
Търговище, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете както по допустимост,
така и по основателност.
Оспорва се твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка между страните,
като се заявява, че дори да е съществувал договор между тях, той бил прекратен на
14.05.2021 г., когато служители на ищеца са демонтирали средството за търговско измерване
(електромер) от имота на ответника. Така се прекратявала всякаква възможност за ползване
на разпределителната мрежа от страна на ответника и, респ., за формиране на задължения
по такса за присъединяване или други дължими суми.
Предвид изложените в писмения отговор възражения, се моли за решение, с което
исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени като недопустими и неоснователни .
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. М. която се
излага аргументи в подкрепа на предявените искови претенции и моли същите да бъдат
уважени.
Претендират се разноски.
Ответната страна, редовно призовавана на осн. чл. 142, ал. 3 от ГПК не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител адв. И..
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника
и източника, от който произтича това правоотношение и че последният има съществуващи и
действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за
процесния период и в претендирания размер.
По делото няма спор, че ищцовото дружество е оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на § 1 т. 34б б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е субект, който осъществява
разпределение на ел. енергия по електроразпределителна мрежа и притежава съответната за
това лицензия.
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, т. V, рег. 7248, дело
№ 924/2009г, ответникът И. Х. И., е собственик на търговски обект - магазин за хранителни
стоки и детска млечна кухня, с адрес: гр. Попово, ул. „Г.“ №, за който е разкрит абонатен
№3224402005093050 и клиентски №**********. Във връзка с този обект, между ответника и
„Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител, а в последствие и като
търговец на свободния пазар са възникнали облигационни правоотношения, свързани с
предоставянето на електрическа енергия и мрежови услуги.
Не се спори между страните, че в процесния обект не е отчетена потребена активна
енергия за процесния период, поради което не са начислявани суми за потребление, а
единствено за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“.
2
Ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника И. Х.
И., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 502/2024 г. по описа на Районен съд – Попово.
Срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за дължима
главница в размер на 950,33 лв., представляваща стойността на предоставени мрежови
услуги „достъп до електроразпределителната мрежа“ по фактури № **********/18.06.2024 г.
и № **********/15.07.2024 г., обезщетение за забава в размер на 20,13 лв., представляващо
сбора от мораторната лихва, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 22.08.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, заедно с направените
съдебно-деловодни разноски.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за претендираното
вземане.
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства и изразените от страните становища
дават основание да се приеме, че не е налице спор относно това, че между „Енерго-Про
Продажби“ АД и ответника И. Х. И. е възникнало облигационно правоотношение, свързано
с доставка на електрическа енергия и предоставяне на мрежови услуги за обект, находящ се
в гр. Попово, ул. „Гагарин“ №68, за който е разкрит клиентски №********** и абонатен
№3224402005093050.
Няма спор, че захранването с електроенергия за посочения обект е по инициатива на
ответника и е осъществено на основание общите условия на дружеството в качеството му на
краен снабдител и в последствие като търговец на пазара. Спорно между страните е дали
задължението за заплащане на мрежови услуги, по-конкретно „достъп до
електроразпределителната мрежа“, е отпаднало вследствие прекъсване на захранването и
липсата на отчетено потребление или продължава да съществува..
Документално е доказано, че електрозахранването в обекта е било преустановено, но
не се установява наличието на валидно искане за прекратяване на присъединяването към
електроразпределителната мрежа или за закрИ.е на абонатната партида за процесния период.
Демонтажът на СТИ е извършен преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, но не се
доказва, че с това е прекратено договорното правоотношение или отпаднало основанието за
начисляване на дължими мрежови услуги.
Валидно искане за прекратяване на облигационното правоотношение от ответника е
направено на 26.06.2024 г., чрез подадени от него Заявление № 6922949 за прекратяване на
достъпа до електроразпределителната мрежа /пренос на електрическа енергия/ договорни
отношения при Общи условия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и Заявление №
6922950 за прекратяване продажбата на електрическа енергия при общи условия на
„ЕНЕРГО ПРО – ПРОДАЖБИ“ АД в качество на краен снабдител на електрическа енергия.
Предмет на исковата претенция е дължимостта на суми за предоставени мрежови
услуги – достъп до разпределителната мрежа с определена мощност.
Заплащането на „такса“ достъп до разпределителната мрежа отделно от цената на
потребената електроенергия е предвидено от месец юли 2020 г. за небитовите клиенти на
ищцовото дружество. Тя представлява нов начин за ценообразуване на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ в съответствие с предоставената и реално необходима
мощност. Новият начин на ценообразуване отразява както възможността във всеки един
момент клиентите да ползват предоставената им мощност, така и задължението на
електроразпределителното дружество да осигурява същата без оглед на потенциалните
искания от други клиенти. Заплащането на тази такса е независимо от реалното потребление
на електрическа енергия от клиента. Т.е. дължимостта й предполага наличието на действащи
облигационни отношения между страните, както и реално предоставяне на услугата от
електроразпределителното дружество на клиента, т. е. последният във всеки един момент да
може да потреби енергия със заявената мощност.
Между страните не се спори относно размера на заявената мощност, както и относно
единичната цена за услугата, определена с Решение № Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.
Исковата претенция е оспорена по основание – ответникът поддържа, че
облигационните отношения с ищцовото дружество са били прекратени и че към момента на
3
начисляване на претендираните суми той не е бил клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД за
процесния обект, поради преустановено електрозахранване и липса на консумация.
"ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД осигурява снабдяването с електрическа енергия при
Общи условия на потребители присъединени към електрическата мрежа на "Енерго- Про
Мрежи" АД, които не се прилагат за продажбата на електрическа енергия на
привилегировани потребители при свободно договорени цени (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от ОУ на
дружеството). Поради това и доколкото никоя от страните по спора не твърди наличието на
сключен между тях индивидуален договор, а и такъв не е представен, то възникването и
прекратяването на правоотношенията им, правата и задълженията им по същите следва да се
считат регламентирани с ОУ, които са публично известни.
Съгласно чл. 19 от тях, продажбата на електрическа енергия не се ограничава със срок
в рамките на действието на лицензията за обществено снабдяване на дружеството, освен при
включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на потребителя. В
конкретния случай по делото не е представено такова заявление.
Прекратяването продажбата на електрическа енергия по искане на потребителя е
регламентирано в чл. 22, т. 3 от ОУ - по искане на потребителя, заявено писмено най-малко
15 дни предварително, като искането не може да бъде направено по-рано от 15 дни от датата
на подаване на заявление за започване на продажба на електрическа енергия. Съгласно чл.
23, ал. 2 от ОУ, ако потребителят има намерение да прекрати отношенията си за продажба,
но не е уведомил "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД по реда на Общите условия, той
продължава да изпълнява задълженията си на потребител до изпълнение на изискванията по
ал. 1.
При спор между страните относно реда и начина на прекратяване на възникналото
правоотношение, всяка от тях е длъжна да ангажира доказателства за твърденията си за тези
обстоятелства.
Действително, представеният по делото от ответника протокол за демонтаж на СТИ
удостоверява, че електромерът, монтиран в обекта на ул. „Гагарин“ №68, гр. Попово, е бил
демонтиран на 14.05.2021г.. Този демонтаж обаче не дава основание (нито договорно, нито
законово) да бъде закрита партидата на ответника и да бъдат прекратени облигационните
отношения с него, а единствено би могъл да бъде релевантен факт при спор относно суми за
потребена електроенергия, каквато претенция ищцовото дружество в случая няма.
След промяна реда за заплащане на услугата "достъп до разпределителната мрежа",
напълно правомерно ищцовото дружество е започнало да начислява претендираната такса,
независимо от липсата на потребление, след като партидата на ответника не е била закрита.
То няма задължение да прекратява правоотношенията си с клиенти, които не потребяват
електроенергия, след като това не е било поискано от тях самите.
Като по-горе вече се посочи, валидно искане за прекратяване на облигационното
правоотношение между страните е направено от ответника едва на 26.06.2024 г..
Предвид гореизложеното не се установява основание да се приеме, че възраженията на
ответника относно прекратяване на правоотношението още през 14.05.2021г г. са
основателни. Обратното – от събраните по делото доказателства се установява, че достъп до
електроразпределителната мрежа за обекта е бил поддържан, като абонатната партида не е
закрИ.а, а съществуващата мощност е била запазена.
Ето защо, исковата претенция, представляваща главница по издадени Фактура №
**********/18.06.2024 г. на стойност 946,99 лв., с падеж 27.06.2024 г., за отчетен период
01.07.2021 г. – 01.05.2024 г. и Фактура № **********/15.07.2024 г. на стойност 3,34 лв., с
падеж 23.07.2024 г., за отчетен период 01.06.2024 г. – 20.06.2024 г., следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на задължението.
По иска по чл. 422 от ГПК , вр. чл. 86 от ЗЗД:
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД успя да докаже вземанията си по Фактура №
********** от 18.06.2024 г., с падеж 27.06.2024 г., за сумата от 946,99 лв., за начислена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ и Фактура № ********** от
15.07.2024 г., с падеж 23.07.2024 г., за сумата от 3,34 лв., за същата услуга.
4
Вземанията са ликвидни и изискуеми, тъй като към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ответникът не е заплатил посочените в счетоводните документи суми в
определения срок. Поради това дължи обезщетение за забава, представляващо мораторна
лихва, начислена върху всяко отделно задължение, както следва:
По Фактура № ********** от 18.06.2024 г., лихва за забава за периода 28.06.2024г. -
22.08.2024 г. – 20.09 лв.;
По Фактура № ********** от 15.07.2024 г., лихва за забава за периода 24.07.2024г. -
22.08.2024 г. – 0.04 лв.
Изчисленията са направени чрез интернет калкулатор www.calculator.bg, модул
„законна лихва“.
Ето защо, исковата претенция се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените в исковото производство разноски.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75.00 лв. за държавна
такса в исковото производство, но дължимата държавната такса за настоящото такова е 25.00
лв., която сума следва да се присъди в полза на ищцовата страна, а разликата от 50.00 лв.
подлежи на възстановяване, в случай че бъде поискана.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лв. за
държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които също следва да бъдат
присъдени в негова полза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Х. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Г.“ №, постоянен и настоящ адрес: с. М., общ. П., обл. Т. ул. „Б.“ №, че ДЪЛЖИ
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс – кула Г, представлявано от
Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова, СУМАТА от 950.33 лв.
/деветстотин и петдесет лева и тридесет и три стотинки/ - цена на мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“, от които главница по издадени Фактура №
**********/18.06.2024 г. на стойност 946,99 лв., с падеж 27.06.2024 г., за отчетен период
01.07.2021 г. – 01.05.2024 г. и Фактура № **********/15.07.2024 г. на стойност 3,34 лв., с
падеж 23.07.2024 г., за отчетен период 01.06.2024 г. – 20.06.2024 г., както и СУМАТА от
20.13 лв. /двадесет лева и тринадесет стотинки/, от които по Фактура № ********** от
18.06.2024 г., лихва за забава за периода 28.06.2024г. - 22.08.2024 г. в размер на 20.09 лв. и по
Фактура № ********** от 15.07.2024 г., лихва за забава за периода 24.07.2024г. - 22.08.2024
г. в размер на 0.04 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /22.08.2024г./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Попово, ул. „Г.“ №, постоянен и
настоящ адрес: с. М., общ. П., обл. Т. ул. „Б.“ №, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс – кула Г, представлявано от Пламен Стефанов,
Яна Димитрова и Даниела Димитрова, СУМАТА от 505.00 лв. /петстотин и пет лева/ -
разноски в исковия процес и СУМАТА от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5
6